На 9 юли 2023 година се навършват 173 години от рождението на съзидателя на българската литература.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот, Османска империя.

Тържество пред пловдивския дом на Иван Вазов през 1929 г. Личен архив на Недко КаблешковВторият роден град на поета обаче не опази неговия паметник
 
Трима кмета издигат паметника – започва го Божидар Здравков, гради го Петър Малчев, открива го Димитър Костов
 
Владимир Балчев
 
През октомври 1880 г. Иван Вазов пристига в Пловдив и наема квартира навръх Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на народния поет е построена  известната къща с куличките. През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом на днешната улица „Бетховен” №3, в който живее до есента на 1886 г. Тук създава част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит.
 
След  завръщането от принудително изгнание, Вазов се установява в столицата, но Пловдив остава завинаги в сърцето му. И пловдивчани не забравят поета – през 1895 г., когато той празнува 25-годишнината от началото на своята творческа дейност, депутация от града под тепетата поднася на твореца скъпи дарове като благодарност за приноса му в духовното издигане на града. Следващото признание е от началото на ХХ век, когато в подножието на Джамбаз тепе е създадено ново читалище. Тъй като то се намира точно под скалите, върху които е къщата, приютила Вазов през 1880 г., читалището е наречено „Иван Вазов”. 
 
Портрет на Иван Вазов от времето на престоя му в Пловдив
Иван Вазов от времето на престоя му в Пловдив
 
През 1920 г. юбилейното честване за 50-годишнината от рождението на народния поет се превръща във всенароден празник. Пловдивчани отправят покана към твореца да посети града на своята младост. Възторгът по време на посрещането просълзява поета. Перонът на железопътната гара е изпълнен докрай от множеството. Още преди да слезе от влака, Иван Вазов е взет на ръце и отнесен до колесница, в която са впрегнати снежнобели коне. Колесницата тържествено поема по улица „Станционна” сред шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието спира при Военния клуб, съобщават на поета, че от този момент улица „Станционна” вече носи неговото име. 
 
Всичко за историята на емблематичната улица „Иван Вазов“ четете ТУК.
 
Част от словото на поета на площада е записано в книгата “Неканоничният Вазов” на Катя Зографова, директор на Националния литературен музей:
 
Да, Пловдив, с хубавата своя история; Пловдив, в който през времето на робството биеше най-силно пулсът на българското сърце; огнището на светлината, което изпрати пожарна искра по всички краища на България, който пръв издигна знамето на борба за черковна независимост и роди славен сонм деятели по народното възраждане; Пловдив, който и подир Освобождението беше в продължение на няколко години политически и духовен център на Южна България, удивляващ чужденците със своя всестранен напредък, със своя интензивен културен живот. И чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме съгряваше със своята отзивчивост и съчувствие; на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо, аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се окрили”.
 
Следващото тържество в Пловдив е през януари 1929 г., когато върху къщата му на ул. „Бетховен” №3 е поставена възпоменателна плоча. Едновременно с това общинският съвет гласува решение някогашният дом на поета да се откупи и превърне в Къща-музей „Иван Вазов”. Ново гласуване от 1930 г. потвърждава предишното решение. И толкова. През 1932 г. поредният собственик разрушава къщата. Спасена е единствено възпоменателната плоча.
 
През 1937 г., когато кмет на Пловдив е Божидар Здравков, към общината е създаден културен комитет, който включва представители на културно-просветни институции и общественици. Едно от първите предложения е да се издигне паметник на Иван Вазов в Пловдив, определен от твореца като негов втори роден град. Паметникът да бъде послание към бъдещите поколения  и напомняне, че именно тук, под тепетата, народният поет е създал едни от най-вдъхновените си произведения. Идеята е обявена публично в началото на 1938 г. Старият общественик Недко Каблешков възторжено посреща предложението: „Пловдив, както в миналото, тъй и днес, може и трябва да бъде духовен център на нацията”. 
 
Поздравителен адрес от пловдивското читалище „Иван Вазов” до народния поет по повод юбилейното честване през 1920 г. Къща-музей „Иван Вазов” – София

На снимката: Поздравителен адрес от пловдивското читалище „Иван Вазов” до народния поет по повод юбилейното честване през 1920 г. Къща-музей „Иван Вазов” – София

 
Предвижда се средствата за издигане на паметника да се наберат от дарения и благотворителни прояви. Министерството на просвещението изпраща първата помощ от 4 000 лева. На 16 юли 1938 г. абитуриентите от всички български и чужди средни училища в града внасят във фонда за изграждане на паметника целия приход от абитуриентския бал. Артистите от Пловдивския театър изнасят представление с изявление, че с посещението си пловдивчани ще подкрепят идеята за паметника. 
 
До пролетта на 1942 г. във фонда са събрани 70 000 лева. Още 20 000 са добавени от Министерството на просвещението. Става ясно, че събраните средства са твърде малко за изграждането на внушителен монумент. Затова културният комитет, ръководен от кмета Петър Малчев, решава да се направи бюст-паметник, като се обръща с молба към просветното министерство да отпусне допълнителни средства в бюджета за 1943 г. Едва тогава е обявен национален конкурс за проекта на паметника. Явяват се двама кандидати – големият български скулптор Андрей Николов и Мина Иванов. Офертата на проф. Андрей Николов е за 280 000 – 330 000 лв., а на Мина Иванов за 130 000 лв. Тъй като първата оферта не е по силите на културния комитет, тя отпада. 
 
Възпоменателната плоча, поставена върху къщата на Вазов през 1929 г.
Възпоменателната плоча, поставена върху къщата на Вазов през 1929 г.
 
Иначе Мина Иванов става известен още с първата си изява след завършването на Художествената академия през 1926 г., когато неговия проект за паметника на връх Шипка е отличен с трета награда. Висока оценка получава и скулптурната композиция „Св. Георги побеждава змея” на чешмата пред храма „Св. София”. Специалистите определят Мина Иванов като един от най-талантливите скулптори. 
 
Същинската работа започва през пролетта на 1943 г., а паметникът е монтиран в Градската градина в близост до къщата на Иван Вазов през декември същата година.  
 
Паметник с история. По-точно беше паметник с история. Защото вече го няма – изчезна през безвремието след промените. Дали отиде за скраб, или потъна в нечия колекция, вече е без значение. Просто го няма. Сега на постамента от тъмен владайски гранит има друго изображение, което нито като материал, нито като размери пасва на постамента. Всъщност и новото изображение има история, но тя е друга. 
 
Преди няколко години столичани възстановиха скулптурната композиция „Св. Георги побеждава змея” на чешмата пред храма „Св. София”. Един пример, който ни дава повод да се замислим.
Проектът на проф. Андрей Николов от 1942 г. Държавен архив - Пловдив
Проектът на проф. Андрей Николов от 1942 г.
Държавен архив – Пловдив
Първоначалният проект на Мина Иванов от 1942 г. Държавен архив – Пловдив
Първоначалният проект на Мина Иванов от 1942 г.
Държавен архив – Пловдив
Паметникът на Васил Петлешков в Брацигово, издигнат по проект на Мина Иванов, 1940 г.
Паметникът на Васил Петлешков в Брацигово,
издигнат по проект на Мина Иванов, 1940 г.
 
Бюст-паметникът на Иван Вазов в Градската (Дондуковата) градина, 1980 г. Държавен архив - Пловдив

Бюст-паметникът на Иван Вазов в Градската (Дондуковата) градина, 1980 г.

Държавен архив – Пловдив

 
 
Единствената запазена снимка от посрещането на Патриарха на българската литература в Пловдив през 1920 година

Снимката на корицата: Тържество пред пловдивския дом на Иван Вазов през 1929 г. Личен архив на Недко Каблешков

157 comments

  • Comment Link Oyxnlg Oyxnlg Ное 05, 2023

    buy diflucan 200mg generic buy generic ciprofloxacin buy ciprofloxacin sale

  • Comment Link Bbeivd Bbeivd Ное 01, 2023

    buy generic domperidone for sale order carvedilol 25mg where can i buy sumycin

  • Comment Link Iwlnnz Iwlnnz Окт 30, 2023

    buy ranitidine 150mg sale buy celebrex 200mg celecoxib 100mg cost

  • Comment Link Cfnvad Cfnvad Окт 30, 2023

    buy buspirone without prescription brand amiodarone 100mg cordarone for sale

  • Comment Link Wvioth Wvioth Окт 27, 2023

    brand esomeprazole 40mg generic esomeprazole 20mg topamax drug

  • Comment Link Zyzzla Zyzzla Окт 24, 2023

    azelastine 10 ml ca generic irbesartan 300mg brand irbesartan 300mg

  • Comment Link Kcsrvf Kcsrvf Окт 24, 2023

    order pepcid 40mg pills tacrolimus 1mg drug purchase prograf online

  • Comment Link Fibuik Fibuik Окт 20, 2023

    xenical 60mg price buy mesalamine 400mg without prescription order diltiazem 180mg without prescription

  • Comment Link Aomket Aomket Окт 20, 2023

    buy coumadin 5mg generic order generic warfarin 2mg buy cheap metoclopramide

  • Comment Link Ofsoqj Ofsoqj Окт 18, 2023

    buy pamelor 25mg generic buy anacin generic paracetamol 500mg cost

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…