По това време в Париж, Лондон и Виена дори не били чували, че има такава напитка
Владимир Балчев
Твърди се, че първото кафене било отворено в Мека през ХVІ в. Хаджиите бързо го разнесли из Арабския полуостров, Египет, Сирия и цяла Турция. Това ще рече, че някъде по същото време горещата напитка намерила свои почитатели и във Филибе, т.е. Пловдив. Дълго време се смятало, че парижкото кафене „Прокоп” е най-старото във Франция. През ХVІІІ в. то често било посещавано от Жан-Жак Русо, Волтер и други известни интелектуалци. През ХІХ в. негов редовен посетител бил великият Виктор Юго. Истината обаче е друга – през 1654 г., когато в Париж още не били чували за кафето, жителите на Марсилия вече имали свое заведение. Първото кафене в Англия е отворено през 1662 г., а през 1675 г. имало вече толкова много кафенета, че крал Карл ІІ се уплашил за последствията и ги затворил. Първото кафене във Виена е от 1683 г.
Все още не са открити документи за ранните кафенета в Пловдив. Предполага се, че най-старото е било в просторния двор на Куршум хан. Входът на грамадната каменна постройка бил откъм днешната улица „Райко Даскалов". Нещо като крепостна порта с яки зидове и непристъпна врата, укрепена от масивните глави на 500 ковани болта. Кафенето се намирало в средата на вътрешния двор, настлан с каменни плочи - малка едноетажна постройка с два входа. Ароматът на прясно смлените зърна отвеждал към десет каменни стъпала. Вътре имало две помещения - в едното масите очаквали посетителите, в другото светела жаравата от специално доставените стрелчански дървени въглища. Над огъня били наредени джезветата.
Вратата на прочутия Куршум, изложена в Етнографския музей, 1960 г.Това било светилището на прочутото синджирлия кафе, за което с възторг говорели дори познавачите край Босфора. Постоянните клиенти просто сядали и чакали горещата напитка по техния вкус и табиет. Новите трябвало да обяснят какво точно искат. Много и много години се извъртели, вкусовете не се променяли. Из хана се появили пожарогасители, железни каси, канцеларии на застрахователи и банкери, та дори най-новите европейски велосипеди. Промени, които подсказвали, че настъпилият XX век ще преобърне живота на хората. Модерното време обаче нямало власт върху кафето. Жаравата постарому нагрявала опушените джезвета, каймакът заплитал гъст синджир, както било от незапомнени времена. Преди войните заведението се държало от арменеца Артин.
Тъй като в хана имало към 40 кантори и магазии, кафеджията измислил оригинална система за известяване. Едно пиринчено звънче над вратата му било свързано с паяжина от телове и канапи до различните стаи. Дръпне ли се канапът един път, значи звънчето известявало, че банкерът Богдан Хаджикалчов е на зор. Знае бай Артин вкуса на чорбаджията и веднага слага джезвето. После намества на таблата кафето и чаша вода, пооправя се и бърза да отнесе напитката. Звънне ли се повече пъти, значи друг клиент припира. Колкото повече удари отброявало звънчето, толкова по-нископоставен бил мющерията. Съдържателят се обръщал към калфата и момчето хуквало с поръчката...
Цялата статия можете да прочетете в Под Тепето