Банкерът купил две къщи в квартала - едната за усамотение с филипополската си любовница, другата с инвестиционна цел

Наследниците на един от най-влиятелните българи през миналия век все още стопанисват имотите

Любовното гнездо е било на Златарска, къщата на Христо Дюкмеджиев е била за бизнес

Стефка Георгиева

„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си.“ Това са думи на финансистът, родолюбец и идеолог на българската буржоазия Атанас Буров. Започваме тази история именно с това въведение, тъй като то подсказва каква следа е оставил той в Пловдив и по-конкретно в квартал Капана.

Роден през 1875 година в Горна Оряховица, той е сред най-високо образованите българи за времето си. Освен виден банкер, няколко пъти е избиран и за представител на Народната партия. Основател е и на Първото българско застрахователно дружество „България“, контрол над което в последствие поема неговият син.

Обръщайки се назад към историята на Капана, попаднахме на отпечатъка на Министъра на външните работи след Деветоюнския преврат. Един от най-влиятелните българи през миналия век е част от правителството на Иван Багрянов, чиито живот е свързан с Пловдив. След преврата през 1944 година, Буров е задържан и е осъден от Народния съд на една готина затвор. Две години след като е освободен обаче, през 1947 година, гласно се обявява против смъртната присъда на Никола Георгиев, което комунистическата власт смята за наказуемо и отново е арестуван. Осъден да излежи 20 годишна присъда. Първо е отведен в Дряново, след което е преместен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година отново бил преместен, този път в затвора в Пазарджик, където четири години по-късно намира смъртта си.

По официални данни се смята, че той е погребан в общ гроб в края на арменските гробища в Пазарджик, след което дъщеря му и жена му го погребват отделно и поставят кръст над гроба му, но се оказва, че това съвсем не е така. Историята на Атанас Буров все още е жива в Пловдив и се предава от уста на уста от неговите наследници и приятели на семейството. Георги Томов е живата памет на историята и ни разказа спомените на своите майка и баба, бидейки те приятели и съседи на банкера. По разкази на неговата баба, тялото на Буров не е било погребано, а изгорено заедно с въглищата в пещите на затвора. Заставени, осъдените с лопати са изхвърлили тялото на политика във въглищните пещи. Причината за неговата смърт не е ясна, но вариантите са няколко. Дали е от глад, от болест или е бил пребит, до ден днешен историята мълчи. Разказвачът Томов споделя: „Комунистите казват, че е бил погребан в общ гроб, но това е пълна глупост, измислени работи. Знам това, което съм научил от възрастни хора и това никъде в книгите не го пише.“

Някогашното любовно кътче сега е галерияПочти 70-годишният Георги, казва за Атанас Буров, че е изключително дейна личност, както пише и в биографията му, но банкерът надхвърлял разказите за себе си. Освен това е бил и голям любовник. Буров обичал жените, колкото обичал и страната си, но бил особено деликатен във връзките, които е имал. Бидейки семеен, умело е прикривал извънбрачните си преживявания и нито веднъж не е посетил хотел, в който е можело да бъде забелязан с друга жена. В тези моменти, икономистът в него пресметливо е счел, че е по-уместно да закупи няколко къщи в различни градове и в тях да се срещна спокойно и усамотено със своите любовници. Така едновременно гарантира сигурността и чистотата на името си, и прави дългосрочна инвестиция в недвижимо имущество. Не е ясно колко такива къщи има Буров, но Томов казва, че е сигурен за поне три града – София, Русе и Пловдив.

И тук започва обвързаността на Атанас Буров и града под тепетата. В квартал Капана, банкерът купува 2 имота. Първата закупена от него къща се намира на улица „Златарска“ 24. За този имот е била наета жена, която да се грижи и стопанисва къщата, когато него го няма. Друга е била жената, която го е посрещала при визитите му в града, но до момента името й не е известно. Там са се криели от зорките погледи на обществото и са крадели мигове на тишина и спокойствие за своята любов. Днес там се продават сувенирите PLOVEDIV.

 Другата къща на Буров се намира на ул. „Христо Дюкмеджиев“ 10 и е закупена с инвестиционна цел, без специални нужди. Той е бил умен човек с добри финансови възможности и е обезпечил наследниците си, казва Георги Томов. И двамата имота все още са в семейството на видния министър. Те се отдават под наем, но техните собственици понякога се връщат тук. Част от наследниците на Буров към днешна дата живеят в Чехия. Запознах се с някои от тях, когато дойдоха да правят ремонт на къщата на ул. „Златарска“, казва Томов. Дойде една жена, изключително шармантна, невероятна! А друг от наследниците живее в София, но той е вече човек на възраст и спря да идва тук, разкрива Томов, с което на практика отхвърля твърдението, че Атанас Буров няма живи наследници в България.

Къщите в Капана крият своите тайни, но историята не може да остане неразказана. Една по една, приказките от Капана излизат извън пределите на квартала, а колко още любопитни разкази ни предстоят – остава да разберем.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…