Беседката е построена през далечната 1913 г. от Личо Личев

След последната й реставрация през 2004г., днес тя отново се руши

Паулина Гегова

Пловдив... град пълен с метафорични бижута. Те не са от лъскави камъни или позлатена патина, а природни и архитектурни ценности. Онези, които не можеш да намериш в магазините. Които са свободни да дишат пространството на града, а ние можем да докоснем – археологически паметници,  къщи с вековна история, значима за развитието на културния център.
Ярките символи на духовността на Пловдив са много и истината е, че е трудно да се определи кой стой най-високо в духовната йерархия.

Беседката на Иван Вазов! Изумително красивата дървена конструкция се намира в задния двор на частен имот на ул. „Велико Търново”, която и до ден днешен се счита за една от най-красивите градски улици. Къщите са пропити с безброй истории, а бившите й обитатели са онези кореняци или пришълци, които са променили лика на Пловдив и са помогнали за просперитета му.

Историята за създаването на беседката е колкото ясна, толкова и несигурна. Тя се намира в къщата на износителя на пресни плодове Личо Личев, построена през 1913 г. По всяка вероятност, беседката е вдигната, защото е в близост до Цар-Симеоновата градина, където през тези години се ситуирало изложение, приютяващо много подобни павилиони. Когато народният поет Иван Вазов пристига в Пловдив на 22-ри ноември 1920 г. гражданите му правят страхотно посрещане на железопътната гара. Той отсяда в къщата на Личев, влюбва се в беседката и прекарва дълги часове в нея. Така тя приема и неговото име. Вътре е имало маси и столове, пред нея са се кипрели малко фонтанче и лехи, образуващи кокетна градинка.

Към днешна дата беседката не е в толкова добро състояние, както при създаването й. От градината няма помен, тя се е превърнала в паркинг. Последният реставратор е Мильо Ангелов, който успява да я възстанови в почти оригинален вид през 2004 г. За съжаление, Ангелов напуска земния свят на 95-годишна възраст, а дървеният шедьовър отново почва да се разпада. Климатичните условия и тежкият сняг пропиват в гредите й, в следствие на което тя се накланя и руши. Имало е предложение от страна на съседите да се постави табела, която да обозначава значимостта на постройката, но желанието им така и не получава зелена светлина. Така бъдещето на културния паметник е оставено в ръцете на съдбата. Само времето ще покаже дали те са сурови или благосклонни.