Между 1889 до 1892 г. скакалците стигнали чак до Лаута и Джендемтепе. Нашественикът бил наречен италиански скачок

Владимир Балчев

През XIX век събирането на големи ята от врани, гарги или скорци преди настъпването на горещините било знак за голяма опасност. Това означавало, че се задава нашествие от скакалци. Милиарди гадинки опустошавали цялата реколта на селяните и всичко що е зелено из полето, като оставяли след себе си пустиня. Бедствие не по-малко страшно от земетресенията и наводненията.

Помнят се пет нашествия на скакалци през последните 140 години. Първото е от 1874-1875 г. Вто­рата вълна е от 1889 до 1892 г. Тогава скакалците стигнали чак до Лаута и Джендемтепе. Нашествени­кът бил наречен италиански скачок. Светкавично от столи­цата пристигнала заповед кме­тове и полицейски пристави да изкарат хората на полето, до­като гадинките нямат крила и лесно може да се унищожат. Дружини безработни и ентусиасти тръгва­ли из полето да изтребват скакалците. Обикновено правели изкоп в единия край на нивата. Понякога окопът сти­гал до километър дължина. Внимателно роякът бил подкарван към окопа, където го причаквали хора с лопати. Ня­къде ги заравяли и затъпквали здраво пръстта, другаде ги за­палвали, а някои просто ги трепели с лопати, мокри чува­ли и въобще с всичко, което може да свърши работа.

Най-продължителна  битка започнала през 1929 година. Окупаторите завладели кажи-речи цялото пространство от Белозем до днешния град Съединение и много от селищата в Асеновградско.

Как продължила агресията четете в Под тепето.

Публикуваната тук фотография документира епичната  битка на птичия свят срещу агресора. Неин автор е известният пловдивски светлописец Никола Стаменов.