Над 10 години продължи реставрацията на къща „Клианти“ в Стария град до откриването ѝ като музей преди малко повече от 3 месеца. От тогава тя вече е събрала стотици възхитителни реакции от посетилите я туристи и множество положителни послания в книгата за отзиви. Никой не си тръгва безразличен - а идват туристи от всички континенти, но и от самия Пловдив, които са чакали дълги години откриването на музея.
Обиколката за туристите започва от долния етаж, в който посетителите могат да видят детайл от предполагаем много по-голям пейзаж, който може би е обикалял като фриз всички стени. В стаята има запазено и красиво пано с букет цветя. На долния етаж посетителите могат да се запознаят накратко с историята на къщата и нейната реставрация с мултимедийна презентация на голям телевизор.
Истинските бижута обаче са на горния етаж. Най-голямата зала впечатлява с обилното си осветление. Макар и с изложение север-североизток, с множеството огромни прозорци, тя е обляна в светлина. Особено интересен е и таванът на едното странично помещение в централната зала. Едно от най-грабващите неща обаче е полуетажът. Това е помещение под цялото пространство на две от стаите на втория етаж, високо метър и петдесет. Възможно е то да е служило като склад, а има хипотеза и също, че е използвано за скривалище.
Къщата всъщност е една от най-старите все още запазени жилищни сгради в Пловдив от периода на Възраждането. Макар и преустроявана много пъти, нейното сигурно начало е в средата на 18 век. Няколко изследователи са проучвали къщата през годините и има редица установени факти. Къщата е претърпяла различни промени, била е разширявана, но и смалявана. Със сигурност по-голямата част от стенописите са създадени през 1817 година – както е записано от самия художник или майстор-декоратор върху пейзажите от Истанбул и Виена.
Стаята с градските пейзажи е едно от двете помещения, които са най-впечатляващи за гостите на Клианти. В нея е запазена изключително качествената стенопис на голямата алафранга. От двете страни пък има две ниши – едната, оригинална, с мраморен плот, е напълно запазена, а другата е нейно симетрично отражение. Стенописите имитират мраморни стени, а декорацията нагоре се превръща отново в цветя. Дървеният таван също е изработен ювелирно.
Интересна част от историята на къщата и на стаята с двата пейзажа е изрязването на един от еркерите на югоизток. В началото на миналия век се взема решение съседната улица да бъде разширена по градоустройствени причини. Затова и еркерът се маха, а къщата и стаята се смаляват. Части от декорацията обаче се запазват по интересен начин – една от дъските, с изрисувани цветя, които сега са представени обратно на стената на този еркер, е била използвана за ремонт на подовата настилка.
Всъщност през годините след Освобождението в къщата се настаняват по-бедни семейства, имигранти от Армения, които нямат достатъчно възможности да се грижат за културната ценност. Къщата е разделяна на по-малки стаи, а поддръжката за прекрасните стенописи изобщо не е била приоритет. Съдбата на къщата не се подобрява нито през социализма, нито в годините след 10 ноември. Чак през 2005 година къща Клианти получава финансиране от Япония, с което започва нейното възстановяване. С уменията си се включват най-добрите реставратори, които по невероятен начин вдъхват нов живот на къщата, съблюдавайки изискванията за съответствия с автентичния първообраз.
Сериозна реставрация е претърпяла и другата от двете стаи на втория етаж. В т.нар. „зелена стая“ туристите се наслаждават на интересен пейзаж с къща на фона на хълмист пейзаж. Според някои това е първообразът на къща „Клианти“ към периода на изграждането й, а според други – това е италиански пейзаж в близост до вулкан. Освен този пейзаж художникът е украсил стаята с флорални детайли, изпълнени с много финес и лекота.
Най-впечатляващ в стаята обаче е таванът. Той е уникален със своите 12 стъклени декоративни елемента с форма на ромб, както и с майсторската си полихромна украса. В друга възрожденска къща е изработено копие на този таван.
Любопитно е, че под въпрос е дали изобщо името, с което къщата е известна – „Клианти“ има общо с Георгиос Клеантис. Според някои изследователи в къщата не е живял Георги Кашидоглу (по прякор – Клианти), а Ставри Бегликчията, както споменава в своя „Паметник на пловдивското население“ възрожденецът Константин Моравенов през 1869 година. Повече от половин век по-късно Никола Алваджиев свързва къщата с името „Клианти“, без да аргументира това твърдение с исторически документи. Името обаче остава.
Без значение дали къщата има общо с Клианти, Ставри Бегликчията или и двамата, тя без съмнение е една от най-красивите възрожденски къщи в България. Дори и след скорошното ѝ прераждане, тя привлича и впечатлява стотици туристи. Едва четири месеца изминаха от откриването на къща Клианти, а тя събра значителен брой посещения и породи сериозен посетителски интерес. Заедно със съседните си къща „Ламартин“, Жълтото училище, в което също започна реставрация, както и прекрасната църква „Свети Димитър“, къща Клианти формира привлекателен туристически ареал в сърцето на Стария град и засилва интереса към историческия Пловдив. Безспорно обаче тя е сред самостоятелните перли на архитектурния резерват и ще генерира трайни спомени у посетителите от близо и далеч.
