Вярно е, че в Найлона вече не е каквото е било. Но историите му се разказват като легенди, достигат все по-далечни страни и новото поколение едва вярва на някои от тях. Уверяваме, че всичко чуто е истина.
Барът на ул. „Георги Бенковски” 8 съществува от 1998 година. На входа от вратата се виждат каси с празни бутилки от бири, рамки без картини, джаги и три дървени маси. Само няколко стъпки навътре се открива необятен свят и предмети наситени с история и емоции. Над всичко обаче се откроява Вожда – създателят на мястото.
При подреждането на рафтове и столове преди 21 години идеи за интериора са давали поети, художници, режисьори. „Всеки има по една ръка тук“, разказва Вожда.
През годините частица от себе си са оставали и те, и редица приятели на мястото.
1. Зад бара с пирон са закачени банкноти на ветрило от всички континенти, донесени от родината на чуждестранните гости. „Румънските не могат да се скъсат, пробвай“, подканва Вожда.
- При поглед нагоре в оркестрална редица проблясват автентични музикални инструменти от Държавната опера. Преди да ги бракуват, претопят и изхвърлят, Вожда ги е спасил. Сега тромпет, вагнерова туба и валдхорна свирят глухо с нова партитура, пред публика, която в унес им се възхищава до късни часове.
- Не толкова видно, всъщност в най-тъмния прашен ъгъл, дебне Баба Яга. Високата страшна вещица е подарък от приятел, работил в Държавен куклен театър Пловдив. Куклата е била част от представлението „Хоро“ на Юлия Огнянова.
- „Сценографията“ на бара се допълва от прожектор, някога част от оборудването на Драматичния театър. Сега светлината му огрява кратките нощни истории и на живота в Найлона.
- В случай на световен апокалипсис Вожда ще спаси положението. Пази специални капсули с жито, ако настане война, наводнение или световен катаклизъм. „Истински, чисти сортове, а не ГМО“, обажда се един от приятелите на бара. „Наричаме ги капсули на времето“, допълва гордо с наздравица друг от компанията.
В Найлона предметите са от приятели, непознати, но не и чужди, от тук и навсякъде. Понякога се случва да се разменят подаръци, да се купи или продаде антикварен предмет. Има и обаче незаменими спомени.
- -Вожде, вярно ли е, че като се бие тази камбана и раздавате шотове. Тя от къде е?
-Всичко ми вземете, камбаната за нищо на света не я давам!
Бронзовият глас е един от първите предмети в Найлона, донесен преди 20 години от покойния вече свещеник Васил Цветков. Духовникът е бил един от най-добрите приятели на Вожда. През 2013-та, по време на литургия, сърцето на отец Васил спира завинаги. Днес песента му сякаш живее в свещената камбана. Отец Васил носи и австрийските лампи, които са на 120 години, също и част от часовниците в клуба.- Всички часовници ли са верни?
– Сверявам ги, когато мога. Някой избързва, друг изостава.
– Като хората ли?
– Да. Обичам часовниците. Мислим си, че мерят времето, а то е неизмеримо.
- Едни от последните и най-забележими произведения на изкуството, не само с размерите си, са огромната китара и гонг. Те са създадени от Гроздан Илков – Графа и Юли Шумарев. Окачват ги през 2012-та година като част от програмата на Нощта на музеите и галериите и остава там до днес.
В бара има още Ловец на сънища; стари работещи фотоапарати Полароид, които никога не са снимали; ибрик; газена лампа, ако токът изгасне; аудио касети. Табела с надпис „Културно-просветен център“ подарък от Мартин Карбовски взета от поделението, в което е служел.
Но какво е Найлона без неговите посетители. „Ако ще пишете за предметите, пишете и за Вожда, той е част от интериора“, подсказват приятелите от високите столове на дървения масивен бар. Те разказват, че през 98-ма е имало кухня с най-вкусните кюфтета. Влизаш с 1000 лева и се чудиш какво да си купиш: текила или кюфте. И двете струваха по 300 лева. Вечер се е осветявало само със свещи.
„Тук не само хората са важни. През годините сме имали всякакви животни – гълъби, котки, кучета, коза, Бизона, Слона… маймунска работа“, смее се Вожда. 
Найлона събираше едно поколение артисти като Кольо Карамфилов и Ицко Мазнев, които вече не са сред нас, но духът им витае още в мястото за приятелски срещи. Едно поколение художници, рисувало историите си със смях на чашка. Филолози, развързваха езици в сладки приказки. Оркестранти и диригенти свиреха малки нощни музики. Режисьори черпеха вдъхновение за нови проекти, а нашите актьори откриха отговора на 400-годишния въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш?“ – винаги да бъдеш. 
Седнете на бара, поговорете с барманите, създайте своята собствена история в легендарното място. А всеки момент през вратата със сигурност ще влезе и Петър Порязов – Вожда.