Само лицата от колоните на Кольо Карамфилов си надигат чашите в Download
Гневни сме, не защото не работим, а защото на държавата не й пука за нас, казват момчетата от рок бара
Във фотопоредица ви представяме другото лице на култовите клубове в Пловдив. Показваме ви нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.
Download
Само лицата от колоните на Кольо Карамфилов си смучат питиетата в тъмния и заключен рок бар Download в последните почти два месеца. Творбите на художника, направени с пръсти върху мазилката преди много години, днес са острови за момчетата, които седят зад концепцията Download. Те хем натъжават, хем дават кураж на Никсъна, Рад, Сакето и компанията.
„Понякога, когато сме тук да вършим нещо в тези седмици, им казваме мислено „Наздраве” на героите от колоните. И се надяваме, че много скоро ще кажем наздраве на клиентите ни, на живо, тук, на бара. Липсват ни хората, вярваме, че и ние липсваме на тях. Много социални сме и това общуване ни липсва… като изключим Рад”, обясняват Александър Бахчеванов- Сакето и Никола „Никсън” Джоков. Когато ги снимаме, тримата с Рад са се събрали на неформална оперативка в заведението, докато майстор им оправя кафе машината. „И тя се бунтува, че не работи. Писна й и изпуши. Също като нас”, усмихва се Сакето.
„Гневни сме. Нашият вътрешен протест не е затова, че сме затворени. Естествено, че няма да работим- има проблем. Не сме слепи, нито сме от друга планета. Пука ни и затова не протестираме, че не работим. Вътрешният ни протест е затова, че държавата не й пука за нас и за всички онези, които бяха гости във вашата поредица досега. Работниците ни седят без пари вече два месеца. Нямаме никаква яснота как ще продължим, кога ще можем да работим, при какви условия. Дали ще оцелеем! И да, това ни гневи”, казва Никсъна.
Той живее близо до Download и когато му падне пердето от социалната изолация отива в клуба и застава над джагата. „Играя си сам, като лудите. То и футболистите на джагата карантинирахме за два месеца. Падна им формата, топката не могат да уцелят вече. Като отворим ще пуснем джагата отново, но само след отрицателен PCR тест на всеки от играчите в масата”, шегува се Никола Джоков.
Сакето пък предпочита след поредното почистване на заведението, което е за собствена утеха на стопаните, да разцъка с Рад сьоелбак. Нидерландската игра ги успокоява. „Предпочитаме да играем двамата, защото иначе остава да си говорим сами”, усмихват се Александър Бахчеванов и Рад.
Тримата вярват, че ще преминем през това и нормалността в живота ни може и да се върне, но не вярват в държавата и институциите си.
„А, и да не забравим, Download не се продава. Разпространената на скоро информация по някои медии е невярна. Никъде няма да ходим, тук сме и ви чакаме да се върнете”, обръщат се към приятелите си за финал Рад, Сакето и Никсъна.