Котка и Мишка: Пазете земята, това е единственото място, на което има бира!
„Ще оцелеем докогато се налага, понеже се налага, след това ви обещавам – ще се размажем”
Във фотопоредица Под тепето ще ви представи другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.
Котка и Мишка
Пресъхнали са крановете за бира в Котка и Мишка. Празни са и чашите с различен калибър за различните типове пиво, строени като в шпалир на панорамните към улица „Христо Дюкмеджиев” барове в двете помещения в любимия Капански бар. Но, оптимистично, витрините с крафт бира продължават да харчат ток- охлаждат пенливите фойерверки за деня на Отварянето.
„Където е текло, пак ще тече…бира”, е веруюто на Котките и Мишките в сухите времена на локдаун и тотално обезбиряване. Собствениците и барманите се надяват в средата на март да отпразнуват заедно с всички приятели на заведението 6-тия му рожден ден.
И китарата в заведението мълчи коронено. Тя си е барманска- Андрей Христев свири на нея, като получи бирено просветление. И тя е пресъхнала, но чака новия музикален флирт на брадатия си ухажор да се случи през март, когато бирата отново потече от крановете и пълни халбите на всички ожаднели.
„ Изпушването на кафе машини явно е още един симптом на проклетия вирус. Определено не са само те, а и нашите глави”, намига Андрей към техническите локдаун дертове на Даунлоуд. Казва го неслучайно- дошъл е в Котка и Мишка, тъй като машината за еспресо нещо се бунтува и има нужда от внимание.
„ Убеден съм, че няма човек, било то от бранша или не , който да не е започнал да обикаля от стая в стая, като чакала, или койот да беше, в зоологическата градина от едно време. Дотук обаче от мен с оплакването – времето, което ни се „предостави“ от пандемията си е бонус . Някой избягахме в тоновете , буквално , фентъзи което ни чакаше , а ние бяхме прекалено махмурлии да подхванем…Нико , обещавам, дойде ред и на Томпсън , ще ти я върна…, някои избягаха в Калофер, но не намериха „парен петел“, а някои сме супер квалифицирани в мързела и проблема ни е ходенето до магазина. Във всеки случай ще оцелеем докогато се налага, понеже се налага, след това ви обещавам – ще се размажем. Навсякъде. И както гласи един стикер на хладилника в бара: Пазете земята, това е единственото място, на което има бира!”, заключава философски Андрей Христев.
Кани се да нагласи струните на китарата, ама като го пусне мързела и се отскубне от фентъзитата. Преди това обаче мисли да подготви крановете за бира за новото летоброене на света… това след пандемията. Защото така или иначе ще си върнем живота, ама ако може да е с прясна бира…