Пощенска кутия за приказки ще направи едно специално четене, извън редовната си програма, на летни сцени Конюшните на царя.

На четенето ще бъде представена и втората книга от литературния формат, събрала едни от най-добрите истории, четени на Кутията - "Пощенска кутия за приказки, част 2".

Популярни актьори, музиканти и журналисти ще се включат в четенето, за да направят вечерта още по-незабравима. Доброто настроение, както винаги е гарантирано от Jameson Irish Whiskey!

Заповядайте на 18 юли, събота, от 19:00.

Вход свободен!

Вечерта ще продължи с музикалния проект на Гери Турийска - Rubikub, с начален час 21:30.

Ще чуем техните "За мен роден си", "Всичко" и "Uh Ah Oh", както и интересни интерпретации на любими джаз и поп парчета, аранжирани от Веселин Веселинов-Еко - бас, Ангел Дюлгеров - китара и Росен Ватев - ударни.

Начало на концерта: 21:30

Вход: 8 лева

Резервации: 032.34 33 33, 0889.73 33 03, 0889.814.255

Билети се продават на място.

Резервираните места се пазят до 15 минути преди началото на събитието.

"Сестри Палавееви" се качват на сцената на театъра на 10 септември

Драматичен театър Пловдив подготвя няколко премиери за новия сезон. Една от тях е „Сестри Палавееви“, по едноименния роман на Алек Попов. По този повод, директорът на театъра и част от екипа на постановката, дадоха пресконференция днес в игралната зала на Дома на културата „Борис Христов“.

На събитието, авторът присъстваше заедно със своята съпруга Диляна Манева. Двамата си партнират по драматургичната структура на очаквания театрален спектакъл. Режисьорът Елена Панайотова също присъстваше, заедно с актьорите Алексей Кожухаров, Добрин Досев, Боряна Братоева и Мила Люцканова. Малко  по-късно към тях се присъединиха Ивайло Христов, Симеон Алексиев  и Антоанета Костова, която е костюмограф на спектакъла.

„Сестри Палваееви“ ще постави множество въпроси от сцената. Една от основните теми, засегнати по време на пресконференцията, бе обърканото младо поколение както по времето след края на Втората световна война, така и сега. Спектакълът с комедиен и сатиричен привкус, макар и обърнал поглед към миналото ни, ще бъде особено актуален и днес с темите, които поставя. За тези от вас, които не са запознати с романа, той разказва историята на група партизани, които не са искали да бъдат такива, но ситуацията ги заставя, а младите

 близначки Палавееви се озовават в центъра на събитията. В театралната постановка няма как да преповтори книгата, но целият екип бе на едно мнение – важното е да се запази духа на произведението и неговите послания. Авторът умело говори с чувство за хумор за сериозните неща от живота. Съвсем умишлено той се доближава до Радичковата любoв към българското. Тези хора са толкова български и истински, защото ние сме такива - в тази велика сантименталност, преплетена на моменти с адска бруталност, ние сме съгласни да ни лъжат и същевременно сме толкова изкусни лъжци, че никой не може да ни хване спатиите, казва Кръстьо Кръстев.

Постановката по текст на Попов е истинско предизвикателство както за актьорския състав, така и за целия екип, работещ по него. Антоанета Костова сподели, че за нея това може би ще е върхът в досегашната и работа. В изработката на костюмите тя вплита пост апокалиптичен стиймпънк, което ще е особено любопитно не само в изиграването, но и във визията на партизаните.

Актьорите са по средата на своята работа и някои от тях все още търсят съвършеното въплъщение на своя образ. Премиерата на чаканото представление ще бъде на 10 септември.

Музикантите от Mango Duende разгорещиха публиката от крайни предели със своя трибют на Buena Vista Social Club

Стефка Георгиева

Лятна горещина, почти непоносима. Въздухът лепне и тръпнем в очакване на залеза на слънцето, за да можем поне за миг да си поемем глътка свеж и хладен въздух. А в бар „Театъра“ не спират да ни изненадват с все по-приятни и по-приятни концерти. След участието на ангелската Белослава, на сцената тази седмица се качиха Mango Duende.

Кубински ритми, много танци, горещ въздух и отнякъде довят аромат на пури. Нима Пловдив принадлежи само на България? По-скоро не. Градът на всички народи се превърна в латиноамерикански център на салсата. Да танцуваш до припадък в непоносимата горещина, да дишаш затруднено и да не можеш да спреш, защото краката ти сами се движат сами под медените звуци са романтичната салса – нима не е прекрасно? Сякаш целият бар бе издигнат от пловдивските земи и бе пренесен в горещата Куба. Има моменти, в които до такава степен се потапяш в тях, че забравяш къде се намираш. Такава бе изминалата вечер. Трудно се описва онова, което носи огромно количество емоции.

Пък музикантите сякаш са заченати с идеята за тази музика. Сякаш тя тече във вените им вместо кръв, а сцената им е детската люлка, в която са израснали. Най-накрая публиката се престраши да се раздвижи. Дори барманите в бара, макар и затънали до гуша в поръчки, се движеха в такт с музиката. Мъже, жени и деца се любуваха на Mango Duenge, и дълго ги аплодираха. Разбра се, такъв концерт не може да се размине и без бис, който бе кулминацията на вечерта. Познати и непознати хора прекрачиха границата на притеснението и затанцуваха заедно все едно цял живот това са правили. 

В края на вечерта брилянтните музиканти обещаха да се върнат отново в Пловдив, но този път не с трибют на друга група, а за да представят собствената си музика.

Имате ли идея какво може да се подобри в България? Искате ли да развиете уменията си за подготовка на презентации, представяне пред публика, работа в екип? Да срещнете страхотни и непобедими млади хора като Вас самите? Да изкажете публично мнението си за това в каква страна искате да живеете? Да опознаете експерти в областта на гражданското образование, социалната промяна, говоренето пред публика, PR? Да преминете през обучения и срещи и да се потопите надълбоко в дейности, които развиват креативността и увереността Ви? То тогава Фондация „Четиридесет и две“, екипът на Форум КЛЮЧ и Фондация ДАРИК имат изключително готино предложение за вас!

Набираме участници в проект BG КЛЮЧе. Повече информация за проекта можете да намерите на www.forum-klyuch.info .

BG КЛЮЧe ви предлага:

Обучение за формите на активно гражданско участие, което ще се проведе от 30.07.2015г. (пристигане вечерта) до 02.08.2015г. (отпътуване) То ще се фокусира върху различните форми на гражданска активност, права и задължения на гражданите, креативност и още много други неща. Ще имате възможност отблизо да се срещнете с визионери на промяната в България от класацията на ДАРИК – 40 до 40;

Менторска програма, която включва дистанционна работа с експерти от Български център за нестопанско право, участие в уебинар в средата на месец септември;

Обучение за презентационни умения, ораторско майстортсво, PR и работа с медии, което ще се проведе от 01.10.2015г. (пристигане вечерта) до 04.10.2015г. (отпътуване). Ще имате възможност да развиете умения за това как Вашите послания да достигнат до по-широк кръг хора и как да струтурирате представяния пред публика;

Участие на сцената на Форум BG КЛЮЧе на 31.10.2015 г. в гр. Пловдив ИЛИ на 14.11.2015 г. в гр. София при напълно покрити разходи;

Вдъхновяваща комуникация с утвърдени експерти от НПО-сектора.

Възможност да спечелите интересни награди от нашите партньори!

Какви хора търсим

Млади хора на възраст от 18 до 29 (навършени) години, които:

Са от цялата страна и могат да се включат в проекта, като спазят неговия обявен график;

Имат мотивация за участие и за принос към обществени каузи;

Имат гражданска позиция и искат да я изразят ублично;

Имат желание за участие в граждански проект, инициатива, и/или доброволчески дейности.

Важно за BG КЛЮЧе

Ако сте сред избраните участници, включването Ви във всеки един етап на проекта е задължително и ще бъде напълно безплатно, при напълно покрити разходи!

Как да кандидатствате

Попълнете формуляра за кандидатстване до 16 юли 2015 г. (четвъртък) ТУК: http://goo.gl/forms/lwqYVvkXdU

Първоначалният подбор ще бъде направен от екипа на проект BG КЛЮЧе и нашите обучители до 18 юли 2015 г. и ще се свържем с шортлистнатите от Вас за среща на живо или Skype интервю.

Избраните кандидати ще бъдат информирани за включването им в проекта до 23 юли 2015 г.

Станете част от BG КЛЮЧе!

Най-добре представилите се участници на края на проекта ще получат награди – таблет, осигурени от партньорите ни от Telus International!

Очакваме Ви!

Бар „Театъра“ е едно повече от прекрасно попълнение в града и спасение в летните горещини. Той е пъстър и цветен не само от гледна точка на приятната атмосфера, но и на събитията, които се случват в него. На 16 юли от 21:00 часа на сцената ще се проведе ревю-спектакъл под надслов: „ВЛИЯНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО В СЪВРЕМЕННАТА МОДА“.

Зад проекта стои младата пловдивска дизайнерка Изабел Попова. Това е първото й самостоятелно ревю, в което ще видим четири колекции, които съчетават четири цвята: бяло, червено, синьо и черно.

Изабел ще представи официални рокли, ежедневни дамски и мъжки облекла, както и бански костюми, умело съчетани от модерен дизайн и традиционна българска шевица. Флоралните мотиви и конкретно цветята заемат важно място в ревюто като символи на женската красота. 

За подходяща музикална атмосфера ще се грижат любимите ни DJ Skill и Иван Марковски (гайда), които са добре познати със смесването на класическо Hip Hop звучене и български автентичен фолклор. Триото ще се допълни от автентичен женски вокал.

Вход свободен.

Едва ли има българин, който не знае какъв празник е днес. Ако случайно сте забравили – ще ви припомни. Днес цялата страна празнува 165 години от раждането на Иван Вазово, за когото каквото и определени да дадем, би било бледо и безлично. 

Още в ранна детска възраст децата изучават неговото творчество. Възрожденецът и големият поет е живял в Пловдив, издавал е стиховете си тук и е посвещавал такива на прекрасния ни град. По повод празника, ще ви представим няколко стиха, писани или издавани в града под тепетата, като ще започнем с едноименното: 

ПЛОВДИВ

Въз три хълма горделиво

    Пловдив се възноси

и полето послушливо

    свойта дан му носи.

И Марица бистро, леко

    гърди му прохлажда,

и Балканът отдалеко

    поздрав му проважда.

Следващ в нашия списък е стих, издаден в стихосбирката "Народна и стара песнопойка", която вижда бял свят през 1882 година в Пловдив. Първоначалното заглавие е „Пряпорец и гусла“  и е издадено в Букурещ през 1876 година, но претърпява промени.

БОРЪТ

Там, дето се види Балканът високи

край дола тракийски, на южна страна,

да пуща стремливо плещи си широки,

величествен, страшен и прав кат стена:

там, дето се дига на мрамор основи,

сред хълми зелени, покрити с цветя,

де всичко шумува, играй, песнослови:

зефир, водопади, врабчета, листа -

в туй весело място, рай земен прекрасен,

издига се мълком със жълти стени

скит древен и жален кат спомен безгласен

в тез хубости нови на старите дни.

Наокол е шумно. Но в тази ограда

е глухо, безмълвно, всегдашен е сън,

едвам се зачува дотук водопада,

кой пеняст гръмливо бухти си навън.

А в този скит спокоен, скит стар християнски,

над черквица ниска със вехти светий

се бор възвишава на ствол великански

и върха си черни във облаци крий.

Кат кедър вековен в Ливанска пустиня

разперил е клони, потънал в мечти

свещени и тайни. На стара светиня,

на гробове неми той сянка държи.

Монах белобради, старик стогодишни

го помнят се толък, се толък голям,

нито пък са чули от хора предишни

кога му е корен забоден бил там.

И може би тоя гигантин вековни

на бившата сяйност свидетел да е

и случки големи той още да помни,

които в живота си дълги виде...

И тъй той живей тук години безчетни

със бури и хали в неспирна борба

и мразове зимни, и пекове летни

минуват безследно над горда глава.

Но в тая му пора, де всяк се дивеше

на негова хубост и височина,

понеже и той сам от тоя свят беше,

то общата участ, уви го стигна.

В нощ тъмна и мрачна внезапно се чува

от горски усои гръмовен, див глас

и хала ужасна завя, залудува

с нечувана ярост и гняв дотогаз.

Долините жално ехтяха, пищяха,

пищяха полята в бурлиавата нощ,

Балкан се тресеше, горите ревяха...

И всичко поваля стихийната мощ.

Кат винаги борът сърдит, непокорен

се бореше храбро с туй страшно духло

и в тоз бой отчаен, изкъртен от корен,

с шум грозен простира гигантско тело.

Падна веч! И как е величествен, жален,

прострян на земята столетния бор!

До снощи той беше тъй горд и начален,

чело му летеше към синий простор.

Тогава утихна веявица люта,

гиганта надменни кат с трепет срази

и пълна от почит към жертва прочута

та място отстъпи на скръб и сълзи.

Третият стих е с подзаглавие „В началото бе слово“ и е написан в сами Пловдив през 1885 година.

ХИЛЯДОГОДИШНИНАТА

Въ начал? б? Слово...

Светлината – не триумфа див на силата грубянска,

словото – не громкий спомен на кръвнишката победа –

днес се сбира да празнува светло челядта славянска

и на свойто славно прошло – и грядуще – да погледа;

светлината, що родила духът, мисълта, борбата

и съзнание високо от Пинд до морята немски;

светлината, що разбужда народите, светлината

на Ян Хусовата клада и на хлевът витлеемски!

Радвайте се, о славяни, род убит, ръце прострете,

химни слейте в една песен нова, славна, веспристранна

и грядущата победа в мисълта си възкръсете!

О час хилядогодишен! О славянский мир: осанна!

Македонио! Ти само днес немееш, като чужда!

Твойте гърди се вълнуват, но скован ти е язикът.

И посред всеобщий празник твоят образ скръб възбужда,

като кърваво разпятье, де издъхва мъченикът!

И без да изпадаме в излишни копирания на стихотворенията, ще завършим с: „Раждането се празнува, а не смъртта“.

Днес за него напомнят само архивните фотографии

/Трета част на историята за Димитър Кудоглу/

Владимир БАЛЧЕВ

Един-единствен път в своята история българският парламент приел закон с пълно единодушие. Това чудо станало в края на декември 1926 г. Законът бил гласуван за незапомнено кратко време, всички депутати до един обявили, че са съгласни, а накрая скочили на крака и започнали бурно да ръкопляскат. Така Народното събрание узаконило Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив, после изпратило благодарствен адрес до дарителя Димитър Кудоглу. Вестниците светкавично продължили овациите, името на благодетеля станало известно в цялата страна.

Какво представлява дарението. Това била масивна сграда на днешния централен площад, която трябвало да се превърне в център за борба с най-опасните болести и на първо място с туберкулозата. Цялото оборудване на дома и модерната техника доставил Кудоглу, а издръжката „за вечни времена" трябвало да осигурят два тютюневи склада в близост с Централна гара. „Това е дар, който приживе правя на нашия многострадален народ, за да помогна за създаването на едно поколение здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага на нацията", определя дарителят. На друго място Кудоглу записал: „Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина."

Домът на благотворителността и народното здраве бил открит на 8 ноември 1927 г., Димитровден. Преди това Димитър Кудоглу заявил в пресата, че предпочита скромно тържество, без шумотевици, но на именния си ден станал свиде¬тел на една величествена манифестация. От храма „Св. Димитър" в Стария град до сегашния площад „Централен" плътен шпалир от пловдивчани приветствал дарителя, като килим по пътя му се сипели цветя, мощни викове „ура" следвали стъпките му. Така Пловдив възвестил началото на една спасителна дейност, хиляди болни получили шанс да оживеят. За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безплатни. Лекарите се борели да откриват навреме коварната зараза, напрежението било голямо, защото първите статистики показвали потресаващи факти. Хиляди били застрашени от „жълтата гостенка", около една десета от пловдивчани били засегнати от сифилис.

    Това било първото по рода си заведение на Балканите. Обзавеждането му било забележително, за техниката можели да завидят не само здравните заведения у нас, но и в развитите страни. Делата на дома се ръководели от ефорията „Димитър Кудоглу”, оглавявана от Недко Каблешков, когото наричали „живата съвест на Пловдив”.

Броени месеци след откриването на дома мощен трус разрушил Чирпан. Председателят на  Лекарския съюз в Пловдив отклонил молбата за помощ. Въпреки това, председателят на ефорията „Кудоглу" наредил двама лекари да натоварят автомобил с лекарства и веднага да тръгнат за Чирпан. Пловдивчани били първите спасители в разрушения град. Заварили пълно мъртвило - „ни се чува куче да лае, ни птичка да пее". Отчаяни хора примирено очаквали смъртта. Лекарите веднага се хванали за работа.

Четири дни по-късно, на 18 април 1928 г., нов земен трус ударил Пловдив. Дарената от Димитър Кудоглу сграда била толкова увредена, че общината забранила  всякакво движение на камиони и леки коли покрай нея.  Дарителят поел изцяло финансирането на ремонта, като преди това изпратил от Дрезден пари за пострадалите пловдивчани. Най-напред внимателно изнесли апаратурата от застрашително пропуканата постройка, после подпрели с греди най-увредените стени и колони. През всичкото това време земята не спирала да се люлее. Благодарение на средствата, изпратени от Кудоглу, още през следващата година масивното здание било изцяло възстановено, а специалистите заявили, че то вече е неуязвимо срещу всяка природна стихия.

Уви,  кой  да  предположи,   че през 1951 г. Домът на благотворителността и народното здраве ще бъде разтурен с правителствен указ, три години по-късно ще бъде ликвидирана фондацията, а през 1973 г. местните партийни величия ще подпишат смъртната присъда на сградата, за да се осигури разширението на пощата.

Двата тютюневи склада, които за “вечни времена” трябвало да осигуряват средства за лечението на болните в Пловдив, били одържавени. Когато започна реституцията, двата склада все още бяха здрави и читави, но така и не се намери кой да разпореди изпълнението на дарителската воля. Въпреки категоричните постановки на закона от 1926 г., въпреки завръщането на туберкулозата, въпреки отчаяната нужда от пари, въпреки чиновническите клетви, че разбират и ще се опитат да направят нещо. Така, вместо за благотворителни цели, двата склада обслужиха лични интереси и се стигна до престъпна продажба. Напук на законите и цяла планина от документи, които доказваха, че доходните здания могат да се ползват само за едно – да осигуряват средства за лечение на болните...

Целия текст и галерия с архивни фотографии можете да видите в Под Тепето