По желание на зрителите Сашо Кадиев отново ще влудява майка си Катето Евро в комедията „Горката Франция”. Тандемът майка-син идват в лятно кино „Орфей” на 17 юли. Популярната френска комедия за либерлани сексуални нрави и трудното общуване между младежи и възрастното поколение е доказан хит. В представлението участва устатият Сашо Дойнов, който в типичен негов стил раздава „правосъдие” и нонстоп сипе цветущи епитети. В кашата от недоразумения се включват Фахрадин Фахрадинов и младат Анелия Луцинова от „Комиците”. Режисьор на комедията е Богдан Петканин, когото пловдивчани познават с хитовете „Спанак с картофи”, „Кастинг за мъже” и „Досадникът”.

Любопитна подробност е, че при предишен гастрол на „Горката Франция” в града на тепетата, Сашо Кадиев се влюби в красива пловдивчанка – салса танцьорката Таня, с която са неразделни и живеят заедно. Тази година пловдивска тъща на Сашо Кадиев е мобилизирала цялата рода да подкрепят талантливия комик при поредното гостуване в кино „Орфей”. Близките ги очаква смразяваща изненада – на сцената зетят се разхожда в рокля и с кариочка. Естествено, това може да се случи само във френска комедия!

Билети за „Горката Франция” се продават в Билетен център пред Общината и в Билетницата в Мол Пловдив.

„Sex без захар“ е може би една от най-добрите диети, на които можете да се подложите. Отивайки на представлението, ви гъделичка усещането, че излизайки от театъра нещата ще бъдат доста по-различни и леки. Тежестта от налаганите стандарти за ценности и красота вече са се изпарили.
Елена Атанасова започна своя монолог с крясъци, сякаш не е достатъчно, че самият жанр на моноспектакъла е емоционален със своята искренност и диалог с публиката. Секс. Тема табу, за която дори майките не говорят с децата си и те остават необразовани. Оттук следват и много недоразумения и комични ситуации под чаршафите. Те, разбира се, стават за приказка, докато си на кафе с приятелки, но усещането не би трябвало да бъде такова. Гаджето ти те е зарязало? Защо да не качиш двадесет килограма тогава? Лежейки си в леглото, единствено телефонът ти ти казва колко си хубава и прекрасна. Отчаянието води до много крайни решения, от рода на да продадеш тялото си на някого, но пък както е казал народа – всяко зло за добро. Не стига, че мъжете те желаят, макар и с някое друго кило от горе, но те даже и дават парите си, за да бъдат с теб. Всеки може да намери своята любов, своето щастие и всичко, което заслужава. Трябва да се ценим такива каквито сме – несъвършенни и чупливи. Това е постановката, която ще даде отговорите на онези малки въпроси, които се въртят в женската глава. Измежду прането, чистенето, работата и децата винаги остава време да попитаме стотина пъти „Дебела ли съм?”, да се зачудим дали това движение от снощните креватни упражнения е било добра идея и да се оплачем, че завинаги ще останем сами. „Дори и кръв да капе от сърцето ти, кажи, че си се изцапала с червило“, както се казваше в една приказка, така и тази постановки учи на високо вдигната глава и самочувствие, което разкрасява.

Комбинацията от детски смях, слънце и мирис на айляк, които се носеха от градинката до Джумаята не можеха да те оставят безучастен. За трета поредна година се проведе Лятната открита читалня, където малки и големи се радваха на разпръснатите пъстри детски книжки. Дечицата се бяха излегнали по земята все едно са си у тях и оцветяваха с пастели принцесите, които се криеха из страниците. Големите пък с интерес отваряха по-старите издания на приказките и с носталгия си споделяха как техните майки са им чели от абсолютно същите книжки. В ателиетата на издателствата пък малчуганите се учеха как могат да издадат своя собствена книжка. Децата са изключително интелигентни. На един от щандовете се проведе следната ситуация. Доброволкa се опитва да обясни на дечицата какво е да пишеш, а едно от тях смело й отвърна „Защо да пиша, когато мога да се преструвам? То не е трудно, ама мен наистина МНОГО ме мързи“. Нищо не може да победи мъдростта на децата, особено тези, които отрано се сприятеляват с книгата. Близо петнадесет човека са се включили в доброволческия труд към читалнята и покорно изпълняват заповедите на малките в какъв цвят трябва да бъде оцветена роклята на някое барби. Деца помагат на деца пред усмихнатите погледи на родителите.  

Читалнята ще бъде активна цели три дена. На 8, 9 и 10 юли всеки може да отиде в градинката на Джумаята и да почете с носталгия приказките от детството си, да помогне на някое детенце с рисуването или просто да стои на пейката, радвайки се на малчуганите с изключителен интерес към книгите.

Един от най-новите бизнеси  намира убежище в един от най-старите паметници на културата в страната. Става дума за първият мултиспорт клуб в България – Тотал спорт. Собственикът му Валентин Драгнев избира за негово местоположение не коя да е сграда, а един от бившите складове в така нареченото Тютюнево градче. За избора му спомага красивата архитектура и огромната площ, позволяваща изграждането на скуош корт. Независимо, че това е най-модерният спортен център у нас, старинната визия на сградата, в която се подвизава е запазена. Нещо повече – красивите деветдесетгодишни тухли са напълно разкрити. Днес има множество материали, имитиращи такива тухлени конструкции, защо да  използвам тези копия, при положение, че оригиналът е много по-красив. Вижте тези тухли, като порцеланови са, казва Валентин. Запазил съм и оригиналната бетонова конструкция на тавана. Няма смисъл да крием, че това е била една индустриална сграда.

Така Валентин Драгнев показва как модерното и старинното могат да се съчетаят, без да се нарушава културното наследство. Центърът представя добрият пример за конверсия.  Именно това е и причината Тотал спорт да бъде едно от ключовите места, които ще посети международното жури, оценяващо кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата 2019г.

Спортният център е и единственият от всички някогашни тютюневи складове, който е изцяло зает и реконструиран. Цялата площ от 3000 кв. м е използваема.  

Какво се случва с останалите постройки? Една е частично заета от мебелен магазин, а останалите се рушат. Причините за това са много. Една от тях е проблемът с неясната собственост. Друга – спънки на предприемачи от страна на Министерството на културата. През 2008г. италианска компания закупува три от сградите и изготвя мащабен проект за реконструирането им, отговарящ на всички условия за запазването на културните паметници. Извършват се укрепления, за да се подготвят вътрешни събаряния.  Изработени са дори и гипсови елементи за реставриране на старинната орнаментика. Започват серия от проблеми, свързани с неточности в законите.  Месец преди официалното стартиране на проекта обаче се оказва, че  писмото, даващо зелена светлина на предприемача е невалидно. Така през 2010г. сградите се обявяват за продан и споделят съдбата на останалите тютюневи складове, които пустеят.

Скоро и на единствената работеща фабрика за тютюн  и предстои да бъде преместена в квартал Гагарин.

Валентин Драгнев споделя, че макар Тютюневото градче да изглежда глухо и пусто в момента, скоро може би ще се възроди. По неофициална информация има изготвени проекти за бъдещи инвестиции тук. Една от тях е за луксозен хотел. Дано само да не пречат на луди хора като мен да развиват идеите си точно на това място, допълва още той. Тъжното е, че непрестанно ни ограничават по някакъв начин. Например, без тук да има какъвто и да било активен трафик, въведоха синя зона и еднопосочно движение, което естествено създава проблеми при паркирането, било то на клиентите на спортния център или на близкия мебелен магазин.

Вальо изцяло подкрепя всички бъдещи конверсии и се надява, че скоро кварталът ще се развие.