Творчески хора, артисти, артаджии – както и да го кажем, това си е едно и също дърво, чиято корона е красива, но пък корените са малко странни. Повечето се чувстваме, както някои казват, като социално осакатен пингвин, но пък има трикове, с които може да заблудим събеседника си, че общува с нормално човешко същество.

1. Усмихвайте се.

Събеседвате се с някого по екзистенциална тема, но за пореден път не може да чуете какво казва и просто ви става неудобно да попитате. Нашият съвет е – усмихнете се и се молете да не ви е задал въпрос, защото от тази ситуация как да се измъкнете, вече не можем да ви кажем. 

2. Престорете се, че нищо не се е случило.

Помахвате на някого или му казвате здравей. Той не ви чува/вижда, но за сметка на това всички останали от компанията му са видели. Спокойно, те не могат да ви съдят, тъй като това се е случвало на всички ни. Второ – изкарайте телефона си и се оплачете на свой приятел, за това колкото социален инвалид сте. 

3. Избягвайте сбогуванията.

На купон сте и вече искате да си тръгвате. Би било мило да обиколите и да кажете довиждане на всички, но пък не сте запомнили имената на 90% от хората. Просто се сбогувайте с тези, които са най-близо до вас, кажете, че бързате и нека те предадат вашите най-искрени извинения на останалите. 

4. Регулирайте темпото.

Изпуснали сте си тампоните и превръзките пред красивия пич в асансьора, а той слиза на вашия етаж? Просто забавете крачка, за да не се налага да вървите на едно ниво. Обратното действа също – взимайте стълбите през две, за да сте една идея пред него.

5. Смейте се силно. 

Без да искате имитирате падаща звезда в центъра на Главната улица? Единственото, за което се чудите е защо не сте паднали достатъчно силно, че да потънете дълбоко в земята? Започнете да се смеете, така ще покажете на хората около вас, че сте добре, пък и ще подейства като смехотерапия. 

Повече от пет съвета не можем да ви дадем, но пък ви уверяваме, че са изкарани от личните ни истории и наистина действат. Да си социален инвалид има и своите положителни страни, като например това, че никой няма да очаква кой знае какво от вас, но пък ако успеете, ще се превърнете в герой в очите на близките ви.  

Калоян Илиев – Кокимото представи свои произведения в U PARK

Стефка Георгиева

За Кокимото, както ще го наричаме по-нататък в текста, за по-кратко, чух за пръв път миналата година, когато Църквата, без никакво чувство за хумор, реши да забрани една от неговите изложби, които е крайно недопустимо, имайки предвид, че живеем в демократична република, в която е редно да има свобода на словото и изразяването. Определено най-характерното нещо при него е яркият му стил, чрез който се изразява. Понякога съчетава работата на различни автори, за да създаде нещо ново, пречупено през личния му поглед.

В момента в U P.A.R.K. е представена новата му изложба „Морско бягство (от действителността)“. Изложбата се състои от серия картини (условно ги наричаме така), които Кокимото нарича „Морски пейзажи“. Той представя морето в различните му състояния, като разиграва различи сценарии върху платната, които всъщност са навигационни карти Хидрографската служба на Британското адмиралтейство. Върху тях Илиев добавя различни дигитални изображения, които осъществяват сценария и сюжета на творбите. 

Картините определено са свежи и новаторски и ме връщат в период от детството ми, през който бях запалена любителка на картографията и се опитвах да си набавя карти на какво ли не. Весело и по детски наивно ми стана, когато видях работата на Кокимото. Чудесен е мостът във времето, който се опитва да направи. Хартиените карти вече почти не се използват и сякаш имат стойност само за колекционерите. Само че след миг нещо силно ме смути. Всъщност не знаех какъв е смисълът на това нещо, някак си не го разбирам. Според него той „рециклира карти като ги превръща в произведения на изкуството“, защото маринизмът имал нужда от осъвременяване, по мнение на автора. Да, весела и забавна атмосфера създават картините му, но трудно бих определила апликации на дигитални изображения върху карти за изкуство. Всъщност с огромно удоволствие бих закачила негова работа вкъщи, защото виждам  работите му като изключително позитивни и създаващи настроение, но обявените цени рязко ме разубедиха.

Ден по-късно все още се чудя – хареса ли ми тази изложба или не и отговор нямам. 

Ако случайно някой до днес е бил изолиран от света и не е разбрал – през 2019-та Пловдив ще бъде Европейска столица на културата и тази фраза гръмко се повтаря на всяко културно мероприятие в града. Града под тепетата стана Арт столицата на Балканите, а как се става Арт град – като в него има Арт хора. Че ги имаше преди – имаше ги, но от година насам може би, Арт-ът се превърна в мода и бива следвана, както се следват модите тенденции на италианските подиуми. Ако случайно някой от вас все още не се е изартил, ето ви няколко съвета, които да последвате, за да се впишете по-лесно и ефективно в пловдивското Арт съсловие.

1. Занимавайте се с изкуство, без значение какво! Рисуване, пеене, театър, писане (основно бели стихове или свободен стих) – независимо дали ви се отдава или не. Ако не ви се отдава – още по-добре, така вие ще изгреете над останалите, защото те не разбират вашето изкуство, не защото не сте добри в това, с което се занимавате, а защото хората не са дорасли достатъчни, за да разберат дълбоките ви послания.

2. Ако сте мъж – пуснете си брада. Хипстърите (да поясня – нямам нищо против тях) сякаш наложиха техния стил, а новоприетата лъмбърсексуалност – мъжът дървар – затвърди позициите им на секси мъжкари. Т.е. какво се иска от вас? Купете си карирана риза, ако нямате, навийте си крачолите на дънките и задължително носете слънчеви очила, препоръчително е да са на RayBan (ако нямате пари за оригинални очила – продават се реплики за по 10-15 лв. на всеки ъгъл). 

3. Ако сте жена – задължително е косата ви да е рошава и цветна. Синьо, зелено, розово, лилаво, небесно кафяво – общо взето да сте червена, руса или черна вече не е на мода в Пловдив.

4. Бъдете навсякъде! Независимо дали изложбата или концертът тази вечер ви се нравят или не – трябва да бъдете там. Все пак вече сте част от арт средите и трябва максимално много хора да ви познават.

5. Изказвайте мнение за всичко, без значение дали го разбирате или не. Има няколко интересни фрази, които биха ви измъкнали от всяка неловка ситуация, в която не разбирате какво се случа, но се очаква да кажете нещо. Говорете за многопластовост, авангард, експресивност. Всичко има много дълбок смисъл, така че можете да го споменете, без да конкретизирате какъв, така ще озадачите слушателите ви.

6. Не се притеснявайте да критикувате. Все пак Арт хората имат различно мислене, особено отворено, и те никога не хейтват, а критикуват градивно (или не толкова). Вие сте компетентни винаги и по всички теми, така че няма от какво да се боите.

7. Не обръщайте внимание на хората, които ви критикуват. Все пак вие сте много над тези неща и не можете да позволявате мнението на простолюдието да влияе на самочувствието ви на арт натура. 

8. Разкажете на възможно най-много хора с какво се занимавате. Все пак създавате някакво изкуство, а то има послание, което трябва да достигне до хората. 

9. Занимавайте се с максимално много неща едновременно. Докато с едната ръка правите скречове по пулта, а с другата – жонглирате с портокали, на носа ни можете да въртите конуст и в това време да скачате на ластик. А от подскоците можете да имате ползва – трябва ви четка, платно и боя – така, стискайки със зъби четката, ще създадете „експресивно и динамично платно“.

10. Това е най-трудната стъпка – за да бъдете арт трябва да четете. Искате – не искате, трябва да имате общо познания за изкуство и култура. Хубаво е да сте чували имената на Моне, Дега, ван Гог, Шопен, Вагнер, Равел. Хубаво ще е да се поназнайва малко от Античната литература, както и от Западноевропейската, за да имате аргументи, когато критикувате някой. Към тази стъпка мога да ви напиша много и премного съвети, но може и да ви домързи да ги прочетете, затова ще приключа до тук.

Та всичко е супер. Само дето да бъдете арт не се отнася само до визия, а и до усещане, компетентност и !Талант! Добре, че в Пловдив няма дефицит на таланти, иначе щеше да е пълно с обикновени хипстъри.

Културната програма на Литературен фестивал ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015 продължава

от 8 юни, понеделник до 14 юни, неделя. 

Официалното откриване на ПЛОВДИВ ЧЕТЕ ще се състои на 9 юни, вторник от 19.30 часа на Античен театър Пловдив (при лошо време в Концертна зала). Тържествено ще бъде връчен ОРФЕЕВИЯ ВЕНЕЦ за високи постижения в съвременната поезия и наградата ЗЛАТНА ЧЕТКА за най-добро художествено оформление на книга. 

Приветствия от Иван Тотев, кмет на Пловдив и Божана Апостолова, основател на Пловдив чете. 

Със специалното музикално участие на: Джанис Харингтън (САЩ), Хилда Казасян и „Венци Благоев джазтет“ в състав: 

Петър Момчев – алт и тенор саксофони

Невилиян Гемижев – кларинет и алт саксофон

Благой Гешев – цугтромбон, Димитър Благоев – китара и банджо,

Теодор Петков – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас, Стефан Кожухаров – барабани, Венцислав Благоев – тромпет и флюгелхорн

Хор „Детска китка“ при ОДК – Пловдив с диригент Яна Делирадева, пиано Соня Запрянова 

Фолклорен танцов ансамбъл „Иглика“ при ОДК – Пловдив с ръководител Венцислава Еленска.

Валя Балканска и музиканти (гайда).

Ще бъде прожектиран филм посветен на фестивала Пловдив чете, дело на режисьора Крум Филипов, оператора Иван Палейков.

„ПЛОВДИВ ЧЕТЕ 2015“ се организира от издателство „Жанет 45“ (домакин) в партньорство и с подкрепата на Министерство на културата, Община Пловдив, НБ „Иван Вазов“ – Пловдив. Съорганизатор за осъществяването на Алея на книгата Пловдив (при пл. Централен) е Асоциация "Българска книга".

Издателство Жанет 45 има удоволствието да Ви покани да се включите в тазгодишното издание на Пловдив чете. Нека отделим от личното си време за да споделим няколко часа с поетите, писателите, художниците, тези които събират думите и създават книгите. Нека възпитаме вкуса към хубавата книга и стоплим нашите домове, да зарадваме нашите родители и нашите деца. Нека позволим на литературата да забави нашето шеметно ежедневие.  Пловдив е европейска столица на културата 2019. Нека Пловдив бъде столица на литературата за една седмица през 2015 г. 

Пълната програма: 

https://www.facebook.com/groups/plovdivchete/

Домакин: Издателство „Жанет 45“: http://books.janet45.com/coming

Невероятен танцов спектакъл изнесоха снощи брилянтните танцьори, представящи три страни на фестивала „Черната кутия“

Особено сетивно и чувствено беше представлението, изразяващо част от битието чрез движения

Стефка Георгиева

Първи на сцената на Камерна зала в Драматичен театър Пловдив излязоха  iMEE Dance Company от САЩ. Невероятна хореография показаха артистите, която бе съчетание от класически танц и смели авангардни намеси. Чудесен синхрон и абсолютно съвършени поддръжки на сцената демонстрираха не само мъжете, но и жените, партнирайки си една на друга. Танцът, който изисква невероятна физическа подготовка, събра четиримата танцьори в една цялост на сцената. На моменти сюжетът беше леко объркващ, може би заради първоначалното излизане на танцьорите по двойки едни след други, но след като всички заедно представиха третото действие на танцовия спектакъл, сякаш всичко дойде на мястото си. Гъвкавост и пластика от класическия танц и резки, дори на моменти агресивни движения, се сляха в една обща танцова линия, за да изправят цялата зала на крака.

След тях на сцената излезе полякът Бартек Бозцянски, който представи солово изпълнение. Неговият танц демонстрира зашеметяващ монолог на един млад мъж и неговите детски спомени, в които баща му е алкохолик. Явно темата за алкохолизма и влиянието му върху семейството на болния става предпочитана тема, имайки предвид, че предната вечер същата тема бе засегната в моноспектакъла на Цвайгенбом. Невероятен стил и грация показа на сцената Бозцянски. След него с рязък контраст се представиха четирите грации от “Slipstream”. Момичетата, с хореограф Михаела Гривева показаха висока класа в танцовото изкуство. Българо-ирландският тандем представи особено чувствена хореография, която допълни цялостното изживяване от танцовия спектакъл.

„Черната кутия“ не спира да ни представя най-добро от съвременното изкуство, а какво ни очаква днес – остава да разберем.

Още като извиси глас в бекстейджа публиката притихна в очакване на неговата поява, а при излизането на сцената го засипа с аплодисменти, ентусиазирани възгласи и тръпнещи за жадуваната нова среща погледи. ГЕОРГИ ХРИСТОВ представи новия си албум „Изгарям” пред препълнената Лятна сцена „Орфей”, като буквално за секунди успя да повиши настроението на публиката и да я нажежава все повече и повече с всяко следващо изпълнение. Почитателите му бързо потънаха в магията на неговото изкуство и не усетиха как минаха два часа, в които пееха заедно с него новите и вечните му хитове и не спираха да го награждават с овации, цветя и огромно възхищение, което не може да се опише. Краткият дъжд, който заваля непосредствено преди началото, само засили вълнението от очакването и убеждението, че предстои един невероятен концерт, на който нищо не може да попречи! 

Пловдив събра почитатели на ГЕОРГИ ХРИСТОВ от няколко поколения и от над десет града в страната. Поради географското си положението той се оказа удобен за много ревностни ценители на таланта на твореца, които копнеят за повече срещи с изкуството му на живо. В града под тепетата се стекоха хора от Хасково, Димитровград, Пазарджик, Бургас, Стара Загора..., дори и от София. Както едно от музикалните радиа в страната посочи: „Представете си за какво музикално събитие става дума!”. 

„Заредих се за година напред!”, „Велик ГЕОРГИ ХРИСТОВ!”, „Кога отново ще дойдете при нас?”, „Незаменим!”, „Наистина гениален”... „Благодарим на ГЕОРГИ ХРИСТОВ!”. Това са само малка част от думите, с които почитателите на артиста опитаха да изразят емоцията си след вълнуващия концерт. И не пропуснаха да подчертаят отново, че пак го очакват – в Пловдив или някой друг град в страната. 

Двадесет и три годишна, красива и много талантлива. Човек, който има крила, макар и да няма пера по тях. Въздушен мечтател, който не спира да се бори за това, което иска. Приема предизвикателствата с чувство за хумор и се връща да живее в България на инат може би. Пловдив е нейният град, а музиката - призванието ѝ. Тя е Зорница.

Коя си ти?

Зорница Канева, дъщеря на китарист и певица. 

С какво се занимаваш?

Не съм сигурна, уж се занимавам с нещо. Нещото е музика – пея. Принципно май трябваше с българска филология, това завърших. Може би трябваше да стана учителка, но никога нищо не се знае. Музиката напира в мен и е почти целия ми живот, всичко, към което се стремя и искам.

Как започна да се занимаваш с музика?

Може би ми е генетично заложено с родители музиканти. Още в детската градина бях тормозена като едно талантливо дете, да се качвам на сцената и да рецитирам, танцувам, да пея – всичко, което може да се прави върху една сцена. Бях главно действащо лице на концертите там. Бях записана без мое съгласие на кръжоци по танци, солфеж, пиано, а аз исках да свиря като тате – на китара или пък на цигулка. Тогава мислех, че само зубърите свирят на пиано. Родителите ми ме заплашваха, че ще ме спрат от спортните танци, ако не свиря, което не беше ефективно, защото контраатакувах с: „Добре, няма да танцувам!“ В осми клас започнах да ходя на уроци по поп и джаз пеене при Емилия Митева. Това е следствие на широкия диапазон, който имах като дете – 3 октави и половина. Съветът беше да се занимавам с оперно пеене, да ама не. Влече ме друга музика – рок ми е в кръвта.

И какво се случи, когато започна уроци?

Голям срам! Едва пях. Пях песни на Графа и Сафо. Голям срам. Занимавах се около година и половина, но след това заминах за Испания и там всичко приключи.

Как приключи, след като сега продължаваш да се занимаваш с пеене?

Преди около година и половина се запознах с програмист китарист. С него започнахме да правим песни за забавление, за кеф само – като хоби. След това започнахме да свирим пред приятели, когато се събирахме. Малко по-късно си направихме канал в youtube,   записвахме видеа и ги пускаме онлайн. Това ме мотивира да се върна към музиката. След второто ни събираме заявих на родителите си, че пак ще започна уроци по пеене. И започнах.

Участия?

Бях поканена от музикалният ми педагог – Веселина Пашалиева, да взема участие в благотворителен концерт в Bee Bop Cafe. Малко след това се присъединих към екипът на Арт Сцена 4хП, с които имахме 2 представления тук и едно в София, на мюзикъла „Ах, Бродуей, Бродуей“. С китаристът ми, Тодор, организирахме 2 акустични концерта, отново в театъра, съвместно с двама музиканти – Георги Арсов и Цецо Кушев. 

А сега накъде?

Сега – не съм сигурна. С Тодор вече не свирим заедно, за него музиката остана хоби, но за мен тя е цел и мечта, искам да се занимавам професионално с пеене. В момента си търся китарист/и. Опитвам се да задоволя певческия си глад с караокета, което никак не ми е достатъчно. В очакване съм, не знам точно на какво, но знам, че ще е хубаво, усещам го. 

Явявала ли си се на кастинги за музикални предавания?

До момента не, но винаги имам пръв път и смятам да е тази година. 

Вече по-уверена ли се чувстваш в себе си и таланта си?

Вече да. Определено по-уверена съм в себе си и то се усеща и чува в пеенето ми. Преди не исках да се изявявам, а сега искам и искам. Опитвам все по-сложни неща и се радвам, когато се получават добре.

Родителите ти подкрепят ли те? Какво е мнението им, имайки предвид, че те самите са музиканти?

С две ръце напред. С всичко. 

След като обичаш музиката, как ти хрумна да учиш българска филология?

Това е заради двете ми преподавателки по български език – тази в училище, и тази, при която ходех на уроци, тъй като имах да наваксам много, след като 2 години бях извън страната.

Съжаляваш ли, че записа филология, а не музика в Консерваторията?

Не, не съжалявам. Нямаше да се срещна с теб инак. Щом съм го направила, значи е било правилно. А таланта – той е тук, няма да избяга. 

Ти гониш музиката или тя гони теб?

Това е като въпросът: Кое е първо – яйцето или кокошката? 

Кой е най-яркия и силен музикален спомен, който имаш?

Може би първия концерт в детската градина. 

Пяла ли си на улицата? Как се почувства?

Ооооо, това беше.. Ауууу! Много емоционално, най-емоционалното! Детската градина пасти да яде! Сякаш можеш да кажеш и да извикаш всичко на всеки, а хората минават и ти се усмихват. Това те пълни душевно и емоционално. Мога само да предполагам какво е да си на огромна сцена и всички да се усмихват и да са там за теб. Само веднъж ми се е случвало, но се надявам скоро да се повтори.

И сега накъде? Планове за лятото/есента/зимата?

Сега съм в Пловдив, ще остана тук. Ще отида до Испания при родителите си, но за разлика от другите лета, няма да е за цял сезон, а само за кратко. И после продължаваме да се гоним с музиката.

Арт ли си?

Крайно неприятно ми е да коментирам тази тема, защото вече всички са арт. Затова арт не съм, аз съм музикално чедо.