Пловдив колоритен като персийски килим в двете вечери на феста

Пловдив вече е различен. Седмица, след като градът спечели битката за Културна столица на Европа дойде и десетото юбилейно издание на Нощта на музеите и галериите. ЗАЕДНО с цяла България и много гости от чужбина жителите на града посрещнаха и вече изпратиха най-масовото, най-шареното и може би най-важното и знаково събитие. И в двете вечери на фестивала имаше толкова много хора, че дори клетките на мобилните оператори в центъра изтрещяха. В пиковите моменти от двете нощи връзката с мобилен телефон бе невъзможна заради пренатоварване на системите. Този технически детайл всъщност е емблематичен за това каква енергия акумулира Пловдив в тези вечери. Енергия, която трябва да бъде съхранена, удвоена и утроена в дългия път до 2019-та, когато ще бъдем културен център на Европа. Всъщност именно енергията на отминалия уикенд е най-важна, а не цифрите. Точна бройка на посетителите на Нощта и гостите от други градове и държави едва ли ще има. Тя ще варира от 70 до 120 хиляди в двете вечери. По-важното е как всички изживяха тези 48 часа и как ще ги запомнят. Важно е и друго- наистина бяхме ЗАЕДНО в това изключително приключение. Снимките ни говорят точно това- шарени хора, колоритни усмивки, пълно и тотално обединение, любов.

Във втория епизод на Нощта вряха и кипяха клубовете, културните пространства и градската среда. Докато музеите и галериите изброяваха рекордните посетители от предната вечер зад затворените си врати, Главната, Капана, Стария Пловдив, Тютюневия град, кино Космос чернееха от народ. В арт квартала на творческите индустрии едно след друго се гонеха музикални събития на различни локации- Скил пускаше на улица Загреб под фасадния проект Графонетика на Даниел Ненчев, Павел Найденов пееше на някакъв странен език в pLOVEdiv, а в оазиса на Мелформатор хората рисуваха с телата си съседните сгради в интересна визуална инсталация. По същото време Теодосий Спасов свиреше с Балкански в двора на Театъра. Там обаче влизането бе абсолютно невъзможно- дори нинджа не би успял да си пробие път до сцената измежду стотиците гъсто впити едно в друго тела на жадни за красива музика хора. Същата бе ситуацията и пред Телевизията, където Биг Бенд Пловдив свиреше сякаш на Маракана- зрители и слушатели буквално бяха опаковали в плътен обръч цялата зона, като стълбите на БНТ се бяха превърнали в амфитеатър. Тези, които не успяваха да се доберат до пряка гледка към музикантите, префасонираха улицата в дансинг и танцуваха в Нощта.  Танци имаше още в и пред Кино Космос, където вървя впечатляващ концерт,  който плавно се превърна в парти на открито. Финалните щрихи на Нощта бяха пред artnewscafe. Там не само Пловдив, България и Европа бе обединена. ЗАЕДНО бяха цели континенти- имаше компании пъстри като персийски килими, говореха се десетки езици, пееше се обаче на един- пловдивския.

ПОД ТЕПЕТО И КАПАНА БЛАГОДАРЯТ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА НОЩТА ЗА ДОСТАВЕНИТЕ ЕМОЦИИ!  

В Пловдив ни предстои чисто удоволствие от музиката, обеща преди концерта си на Античния португалската фадо звезда

В традицията на фадо гласът е в центъра, той трябва да е акумулирал в себе си опита и блясъка на миналите поколения и да  преминава през душата на изпълнителя, за да излезе навън и да успее да предаде меланхоличната емоция на фадото. 
Крищина Бранко е била приета от тази традиция като един от най-подходящите гласове, готови да изразят копнежа saudade, но не само това. Португалската певица притежава простота и елегантност, които  изглеждат задължителни в тази музика, за да се постигне онази алхимия, която превръща болката в изкуство. Крищина Бранко отказва да се вмести в жанровата рамката - когато започва своята кариера често я питат дали пее фадо, а тя засмяно отговаря, че пее фадо без да е фадо певица. В нейния случай жанровата категоризация и принадлежност нямат значение, защото когато чуете Крищина ще усетите, че нейният глас носи фадо емоцията,  а останалото е музика. Тя ще разкаже своите любими истории на 17 септември, на сцената на Античния театър. Какво разказа пред КАПАНА.БГ прочетете сега. 

Каква е фадо за вас, как бихте го описали?
Фадо е животът, начин на живот, освен, че е и име на песен или ако щете това е песен, която описва живота на хората от Юга, в една страна, заобиколена от вода, накрая на Европа, обърната към хоризонта, към Новия свят.

Защо избрахте да се посветите на фадото, след като първоначално сте била повлияна от джаза?
Всъщност не съм избирала определен стил, аз бях естествено свързана с джаза, защото слушах повече такава музика, но един ден моят дядо ми пусна една плоча на Амалия Родригиш, тя пееше фадо, и аз разбрах, че фадото говори на универсален език, нещо, за което не си бях дала сметка до този момент, а също така фадото е много близо да джаза и освен това е на моя роден език, така че реших, че и добре да вляза по-дълбоко в изучаването на този стил. Фадото е португалският блус и е много близо до джаза.

Имате право - така е. Помните ли как се почувствахте, като чухте Амалия за първи път?
Почувствах я близо, тя е разказвач на истории и притежава способността да предаде историята така, че да я почувстваш, да влезеш в картината и това беше много вълнуващо.  И тази способност притежават само великите артисти, затова и аз мигновено се почувствах привлечена от Амалия и разбрах, че трябва да я следвам.

По образование сте журналист и цените поезията и думите - кои са любимите ви автори, с които предпочитате да работите?
Имам специално отношение към думите и поезията, обичам португалския език, не просто защото е моят роден език - той е красив и мелодичен. В това отношение ние сме много богата страна, имаме страхотни поети и писатели, имах възможност да работя с прекрасни творци и беше лесно да работя с думите. А музиката завежда литературата при хората и  е добър начин да представиш поетична творба на публиката, това е моята гледна точка.  А в музикален аспект винаги съм била облагодетелствана да работя с най-добрите композитори и пианисти, а и те също са търсили съвместна работа с мен и се чувствам като галеница на съдбата в това отношение. Що се отнася до поезията - спирала съм се на средновековни творби или още по-стари поеми, на работи на Фернанду Песоа или на други автори от този период, както и преди всичко на съвременни поети, защото много ценя съвременната поезия, обичам да работя лице в лице с тях, да обсъждаме и говорим, а това може да стане само с живи хора...

Обичате да разказвате истории, как избрахте 12 разказа за съдбите на 12 жени- протагонисти на албума ви Алегрия?
Различните аспекти на живота са много важни, аз лично като артист поне така гледам на нещата. Тези 12 героини на моите песни са наистина взети от ежедневието. Трябва просто да погледнете през прозореца и да обърнете внимание на онова, което виждате и чувате и веднага ще намерите някоя история. Затова не мисля, че моите истории са много по-различни от онези, които вие може да намерите във вашия град- по-скоро значение има кой слуша и обръща внимание на ставащото наоколо - това са ежедневни истории та хора, които живеят в стресова среда. В този албум аз исках да разкажа какво се случва днес в нашата страна и в Европа. Повечето истории не са весели, става въпрос за хора, които са в нелека житейска ситуация и са под стрес.

Помня ваш разказ, че при едно ваше частно посещение в България се бяхте впечатлили от искрата в очите на хората в района на Рилския манастир, независимо от тежкия им живот...Това ми направи силно впечатление наистина..
Хората са важни, когато разказваш истории и пееш, трябва да си чувствителен към заобикалящата те среда, аз така възприемам работата си и са старая да бъда реалист. Затова и винаги събирам впечатления, включително и когато пътувам, нося впечатления от местата, които посещавам и един ден те ще се превърнат в музика.

Какво ще чуят онези, които ще дойдат на концерта ви в Пловдив?
Ще чуят една акустична, жива група, влюбена в музиката, която изпълнява и се надява да я сподели със публиката - искрено и непринудено, просто чисто удоволствие от музиката. Така че, моля заповядайте.

Даниел Ненчев представя Графонетика в Нощта

Водещият на Денят започва с култура по БНТ Даниел Ненчев участва с проект в Нощ на музеите и галериите. На фасада в Капана той представи идеята Графонетика, която събра много и различни артисти, за да направи едно по-голямо обединение. За него Даниел разказва пред КАПАНА.БГ.

Защо графонетика?
Хрумна ми да се съчетаят двете думи – графос и фонос, т.е. пиша и звуча. Това, което се вижда на сградата е графичната част на нещата. Изписването и изрисуването на думите. Звученето на думите ще бъде вкарано в едно видео с изговарянето на всичките думи на всичките езици. Ще участват много хора, 9 езика по 6 думи – 54 човека ще изговори по една дума.

От къде идва идеята за езиците?
Идеята е да се съберат еднаквите думи в балканските езици. Тези, които звучат по подобен начин и се изписват по сходен начин. Това са девет балкански езика, като исках да изследвам това как хората от Балканите 25 години след падането на Берлинската стена. Как след символичното освобождаване на Източна Европа успяват да общуват заедно. Това е проект в процес. Първата му акция беше в София, сега тук и планирам да направя най-малко още осем в останалите балкански държави. Искам да изследвам общото между балканските държави и какво ги свързва. Как възприемат понятия като „свободата”, „Европа” или някакви културни понятия, които са еднакви за всичките народи. Еднакви думи, но изследвам процеса дали са еднакви понятия. Как тези хора си общуват, защото имаме обща история, обща територия, но и общи думи, които са еднакви и са поле за общуване и връзка между тези хора.
 Какво представляваше процесът по събиране на думите?
Всичките думи са събрани от доц. Д-р Валентин Гешев, който е ръководител на катедра Славянско езикознание във факултет Славянски филологии в Софийския университет. Голямата работа, няколко месечен труд свърши той, сравнявайки много речници, за да събере всичките тези еднакви думи.

 А текстовете, които следват проекта?
Специално за фестивала „Нощ на музеите и галериите ” поканих трима български поети, които на базата на всички 82 думи написаха стихотворения. Тези стихотворения в момента са на фасадата на тази сграда. Всъщност това е галерия А+ на улица Загреб 18 в Капана в град Пловдив.

 Какви са артистите, участващи в проекта?
Участват артисти от  балканските държави – турци, македонци, българи, които изрисуваха тези думи по различен начин. Калиграфски или пък графитаджийски – всичко е изписано по различен начин. Аз дадох думите, композицията е дело на един художник, изписването на стиховете на друг и така.

 А защо на фасадата  на сграда, а не го направи като фото или картинна изложба?
Защото по този начин в градска среда ще може да се види от възможно най-много хора. Всеки, който мине от тук ще може да види еднаквостта на думата „балет” във всички тези девет езика. На думата „графит”, „Европа”, „радио”, „утопия” и „акварел”. Шест думи, които на всички девет езика звучат подобно. Еднакво. Идеята е наистина функцията на този проект да е повече социална, от колкото артистична, въпреки, че изглежда добре и е направена от артисти. Функцията му е всеки, който го види, да усети това подобие. Да разбере, че сме подобни с другите балкански народи и че имаме много повече общи неща, от колкото такива, които ни разделят. Всеки има своя идентичност, разбира се. Всеки има своята култура, която да отстоява, да показва и развива, но има и общи културни кодове, които е хубаво да ни свързват на ценностно ниво, защото обитаваме едно пространство.

Как избра мястото?
Честно казано, от организаторите ми го предложиха, по-точно Виктор Янков. Защото е голямо, ще се вижда, пък и в Капана, който се обособява като артистичен квартал и квартал  на творческите индустрии, много е подходящо да се впише в градската среда точно тук.

Една Нощ, събрала в себе си над 70 000 човека. Едно събитие, което Пловдив чака от година и се подготвяше за него с все налични сили, че и малко отгоре. Събития, които повече никога няма да видим и сюжет, достоен за трилогия.

Единствената вечер, в която яворовата Лора, Междузвездни войни, Властелинът на пръстенът и концерт на пиано могат да се съчетаят перфектно. Тя, Лора, лежеше мъртва на втория етаж в офиса на pLOVEdiv. Картините на Станислав Беловски описват едно към едно сцената на самоубийството й. Ако в сегашната мрачна къща-музей на поета е останал само скринът, то в картините се пренасяме отново в съдбовната нощ през 1913 и виждаме безжизненото тяло, направено чрез колаж. Горният етаж беше приютил сватбена рокля, а до нея наредени все жени с несправедливи съдби. “Булка” е проект, който може да те накара да се замислиш как тежко е да си жена. В същото време на съседната улица звучеше концерт на пиано виртуоза Николай Маринов. Едва на 13 той остави без дъх всички насъбрали се в импровизираната зала под звездите или просто спрелите по улица Загреб в Капана. В кино Космос прожектираха филми кто Индиана Джоунс и Междузвездни войни и десетки се бяха насъбрали по дупките в прожекционните зали да гледат, без да влизат в залата. Студен мрак с порутени седалки и издраскан екран – цялата обстановка можеше да бъде свой собствен филм, макар и хорър, вероятно. Центърът кипеше от живот, но то и как иначе с огъня до Военния клуб. Трима ентусиасти въртяха жарко шоу на свободната публика, като буквално подпалиха земята, а с нея и доста голяма част от страстите. По Главната нямаше място да се разминеш дори и в полунощ. Всеки бързаше да обиколи всичките възможни локации, макар и това да звучи като невъзможна задача с наличните над 120 пространства. Всеки ъгъл на Отец Паисий криеше своята малка тайна, а художник с китара пееше по паветата песничка за рождения ден на крокодила Гена. Всяко стъпало беше стол, всяка ограда пейка и всяка плочка се изявяваше като сцена за пърформънс.

Една Нощ, която продължава два дена. Една Нощ, която със сигурност ще бъде добре запомнена.