ЮБИЛЕЙНА ПРОГРАМА ЗА ДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ НА НОЩ ПЛОВДИВ 2014

12 и 13 септември 2014 (петък и събота)
От 19:00 до след полунощ

Куратори: Авторски колектив за фондация “Изкуство – Дела и Документи”

«Защо не трае тая нощ да стане двойна нощ…»
Сафо
 
В рамките на десетата „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“ фондация „Отворени изкуства“ инициира организирането на специална юбилейна програма. Тъмната страна на нощта се разполага по маршрут от Алтернативната карта на Пловдив, като кураторската концепция е дело на фондация „Изкуство – Дела и Документи“. Събитието събира в един проект международно известни художници, майстори на занаятите, музиканти и публика за изобретателно, непредубедено, безстрашно и неуморно търсене на тъмната страна – на нощта, Нощта, изкуството и града.

Избраните произведения предлагат преживяване отвъд впечатляващато, зрелищното или лесно обяснимото. Те предизвикват публиката да преосмисли ролята си на зрител и очакванията си за изкуството.

Тъмната срана на нощта е път – през Пловдив, през преживяването на творбите, през устойчивостта на зрителя да се фокусира точно в полунощ. Поетично-мистично-социално-исторически маршрут, който изисква нито повече, нито по-малко от всички ресурси на душата.
Куратори: Творчески колектив Фондация „Изкуство – Дела и Документи“

Тъмната страна на Нощта се обръща към неизвестностите, към залога, че в тъмното има черна котка, към сенките, които се сливат в тъмнината и комуникацията с нощните сили. Изкуството тук е същинският медиум, без да разказва, без да обяснява себе си и да анализира. Произведенията търсят смисъл извън рационалното, политически коректното, актуалното и обяснимотото. Поредицата събития са път – през Пловдив, през произведенията, през устойчивостта на зрителя да се фокусира точно в полунощ. Поетично-мистично-социално-исторически маршрут, който изисква нито повече, нито по-малко от всички ресурси на душата.

В Тъмната страна на Нощта се осъществява мистичният съюз между изкуството и всяка друга мания, слабост, ексцентричност, която мами, съблазнява и дразни човека. Тъмната страна е не само алтернатива на Нощта, но и на града. Маршрутът й чертае друга картография, извън обичайната Нощна ос на движение. Тъмната страна е начин на самопознание, спускане в низините, отклоняване от пътя за превъзмогване на телесното и трайното. Тъмната страна е вид просветление за смисъла на Нощта, в която изкуството е най-близо до хората.

Разположен в шест локации от Алтернативната карта на Пловдив, проектът е потопен в сянката на подсъзнателното, където действат не указания, карти и стрелки, а само интуицията и инстинктът за изкуство.

Фондация „Изкуство – Дела и документи” е основана през 2008 г. като първото и единствено до момента професионално обединение на куратори в България. Дейността й е свързана с представяне и популяризиране на съвременното изкуство. В портфолиото на фондацията попадат самостоятелни проекти, реализирани в последните години от нейните основатели, и съвместни проекти, между които „След 15 минути всички ще сме в бъдещето“ – Седмица на съвременното изкуство, Пловдив, „По следите на загубеното време“, „Изкушението чалга“ и др. Сред проектите, реализирани от фондацията, е и онлайн изданието за култура и критика „Блистер“.


С участието на:
Пиер Бисмут с Пистамашина
Лъчезар Бояджиев
Рада Букова
Иржи Франта и Давид Бьом
Лорънс Вийнър
Десислава Димова
Норман Лето
Регионална задруга на Майсторите (Георги Томов, Иван Ангелов,Жени Микова-Паунова, Симеон Паунов, Мария Митева)
Мишел Найсмит
Карл Палм
Камен Стоянов
Стелян Стелянов
Крейг Хевънс


Локации:
Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“, ул. Гладстон 70
Тютюнев склад, ул. Екзарх Йосиф
Кино Космос, ул. Гладстон
Квартал Капана, Площад Марукян, Кв.Капана; ул. Георги Бенковски и ул. йоаким Груев
Улица Отец Паисий
Евангелска съборна църква, ул. Лейди Странгфорд 21


Програма и творби:
www.night.bg/bg/anniversary-program

Сменя шест чиновнически кожи в Сако от велур

Пиесата на Стратиев оживява отново утре като призив за пробуждане, тъй като е чудовищно актуална и днес, 30-години по-късно 

Когато загубим чувството за срам, българската ламя става годзила, каза режисьорът Борис Панкин

Шест чиновнически кожи за ролите на шест различни злодеи зад бюра ще смени големият Кръстю Лафазанов утре вечер в Дома на културата. Той ще играе лошият държавен служител в целия му спектър в спектакъла Сако от велур по пиесата на Станислав Стратиев на режисьора Борис Панкин.  С предпремиерата на новото заглавие на пловдивския театър ще се открие и фестивалът Сцена на кръстопът. Освен режисурата Панкин е автор и на мултимедийната концепция, реализирана от художника Калоян Панов- Паното. Артистичният отбор, който утре публиката ще има шанса да види, е меко казано пъстър- добрите герои са Тони Минасян и съпругата на Лафазанов- Елена Начева. На сцената ще излязат още директорът на Драмата Кръстю Кръстев, Тодор Дърлянов, Димитър Банчев, Красимир Василев, Мария Генчева, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Светлана Мановска, Димитър Димитров, Тодор Генов, Иванка Димитрова, Елица Захариева, Тихомир Кутев, Вангел Апостолов. Най-малкият актьор е Александър Секулов- младши.

Утре ще видите история за една хипертрофирала държава, в която живее един нормален човек. Темата е изключително актуална и днес. Сами ще прецените дали нещо се е променило в сблъсъка между действителността от преди 30 години и настоящето, каза драматургът Александър Секулов и сякаш сам подсказа какво ще открием. Разлика няма!

Повече от година се опитваме да съберем екипа за това представление. Резултатът днес е компания от актьори от всички поколения. От малкия Алекс до доайена Тодор Генов на една сцена. Ще видим дебюта на последната реколта на НАТФИЗ Тодор Дърлянов и Димитър Банчев- двама господа, които джентълменски се съгласиха да се дублират. Самото сако от велур, носено от толкова велики актьори, е на гърба на Тони Минасян. Ще видите и студентите от ПУ Елица Захариева и Иванка Димитрова. В спектакъла няма декор- сценографското решение и костюми на Петър Митев са друг тип интерпретация. Музиката на Пламен Мирчев- Мирона е оригинална, писана специално за постановката. Както и мултимедията е рисувана за нея, разкри детайлите около Сако от велур режисьорът Борис Панкин. След което припомни думи на чиновника (Кръстю Лафазанов) към Иван Антонов (Тони Минасян): Днес никой не си поправя грешките, а прави по пет нови, за да ги прикрие.  Идвайки насам минах през главната, където има разположени едни красиви, шарени шатри, визира предизборните павилиони Панкин. Там видях щастливи и празнуващи хора, пият, ядат, раздават кибрити. Цари едно пълно безсмислие. Сякаш нищо не се е случило в последните година-две. Може да сме загубили всичко, но когато загубим чувството за срам, българската ламя става годзила, каза Панкин. Той прави третото си Сако от велур. Но твърди, че тази пиеса не е звучала по-чудовищно актуално.

Кръстю Лафазанов дойде със сакото на последния си образ в спектакъла- шестият, най-зловещият чиновник, върху ревера на което червенееше гордо медал за особени трудови постижения. Чиновникът е основната машина, която мачка обществото. Ролите ми са смешни, но наистина зловещи. Искам да накарам хората да видят силата на бюрокрацията. Мъча се да осмея чиновника, но и по някакъв начин да го предизвикам. В крайна сметка всичко, което правим и всичко, което се случва, дава някакъв отпечатък, каза Лафазанов. И даде пример за бюрокрация със състоянието, в което се намира в момента пловдивския театър година след пожара. Утре откриваме Сцена на кръстопът, но къде е сцената? Няма я. Защо? Тъй като някой в някой кабинет е направил или не е направил нещо. Ние продължаваме със сезифов труд да търкаляме камъка към върха, но точно под него нещо ни бута и пак се озоваваме в подножието. Ще ми се с този спектакъл, а и с всичко, което правим, да събудим чувството за борба у хората. И помнете- никаква, никаква толерантност, данъкът трябва да се плаща, влезе рязко в кожата си Лафазанов.

Пиесата не е за чиновника, а за обикновения човек, като се надявам все пак някой чиновник да я гледа. Смятам обаче, че трябва да вървим с усмивка напред, оптимист е половинката на Кръстю-  Елена Начева.

Не бива да бъдем толкова спокойни при всички филми, в който ни вкарват. Да, много сме толерантни, но има моменти, в които не бива да сме такива, каза директорът на Драмата Кръстю Кръстев, който е и част от актьорския състав в Сако от велур.

Всички сядаме на една маса, която ще стига от общината до Римския стадион

Пловдив ще празнува ЗАЕДНО завоюваната в края на миналата седмица титла Културна столица на Европа. Тържеството ще се състои в събота в центъра на града. Рекордно дълга маса ще бъде опъната от общината до Римския стадион, като идеята е всички седнем, да се опознаем, да си поговорим за очакванията и задаващата се промяна. Все още не е уточнен точния час на събитието. Той ще бъде ясен вероятно утре. На празненство като на празненство- подготвена е и специална програма, с която ще бъде отбелязана спечелената така важна битка.

Виктор Янков: Нощта звучи като Delicate Sound of Thunder

Директорът на Нощ на музеите и галериите за фестивала и града

Петстотин звезди ще слязат от небето за десетото юбилейно издание на Нощ на музеите и галериите – Пловдив. Над 120 събития, над 90 локации разделени по равно – 27 за музеите и галерии, 27 за култура и клуб, 25 публични пространства, 6 юбилейни и 11 локации за най-малките любители на Нощта. Всяко едно от събитията е специално създадено за фестивала и никога повече няма да се повтори. Зад него стои половингодишна работа на организаторите и всеки един артист. Нощта е едно от събитията в Пловдив, които със сигурност подпомогнаха победата в състезанието за Европейска столица на културата 2019. Тазгодишната насока е в духовното проектиране и пърформънси със събитиен характер. Публиката няма да стои безучастно, а ще се превърне в част от Нощта като артист. Всяко паве ще бъде изкуство и събитие, на всеки ъгъл ще ни чака изненада. За фестивала, за градската среда, за ЗАЕДНО и Пинк Флойд пред КАПАНА.БГ говори директорът на Нощта Виктор Янков.

Какви са основните акценти в юбилейното издание на Нощта, с какво ще бъде изненадана публиката?
Преди да започна да говоря за основните акценти ще споделя за основните опасения. 120 събития, 90 локации, 500 артиста. Така звучат цифрите на Нощта тази година. Посетителят веднага се замисля, че няма да може да види всичко. Обаче и целта на фестивала не е да бъде посетено всяко едно от събитията. Те са разделени в различни теми и различни програми точно защото имат различни аудитории. И ако има нещо, което през тези десет години направи пловдивската Нощ различна то е това, че ние подхождаме към аудиторията според интереса й, а не според нашето програматорско мислене. Знаем, че има хора, които искат да дойдат само на концерти- не ги задължаваме да влязат в Етнографския или Историческия музей например. Има хора, които искат да заведат децата си в музея- идват на детската ни Нощ. Работим по програмата на фестивала от декември месец, тя може би е най-голямата, правена досега. Като основно гордостта ни идва от Юбилейната програма на Нощта, която включва няколко нови локации. Тя се базира на Алтернативната карта на Пловдив- от шестте маршрута избрахме шест точки, много важни за Пловдив. Един тютюнев склад, Кино Космос, училището по Дървообработка, което е една пот първите баухаус сгради в града (в едно от машинните му отделения ще има изключително интересни проекти), Евангелската съборна църква (тя ще бъде отворена и в нея ще се случват концерти и пърформанси), квартал Капана и Отец Паисий, разбира се, която ще ползваме по цялата й дължина и цялата й прелест, без да се ограничаваме в една конкретна точка. Съдържанието също е различно, то е специално курирано. Темата е The dark side of the night- звучи познато и това не е случайно. Вътре има 20 артиста, болшинството от тя са международни, а българските са на върха в момента. Цялата селекция и тема е избрана и направена от фондация Изкуство, дела и документи. Три млади кураторки, които приеха тежката задача не да направят изложба не в едно галериино пространство, а да я разпръснат на всичките тези шест локации, които са огромни, сложни, нелесно пакетирани. Проектът е едно  цяло, различните точки от него са свързани.

Как се представя локалната сцена?
За мен беше повече от впечатляващо, година по-рано ние да искаме програма от културни институции в Пловдив какво ще правят септември месец на Нощта, и те да я изготвят веднага. Това бе немислимо преди 2-3 години. Ако трябва да разпечатаме цялата документация и  кореспонденция между нас и музеи, галерии, клубове, театри ще напълним целия ни офис до тавана с хартия. Това е много голяма стъпка напред  за културния мениджмънт на града като цяло. Не е просто фойерверк за две вечери, а е труд на цели екипи, не само нашия. Нощта е различна и готина, защото съдържанието идва от участника, не го внасяме ние.

Имаше моменти, в които трудно се работеше с някои културни институции…
Това е голямо еволюиране. Нещо, което мен много ме впечатли, е читалище Алеко Константинов. Те направиха самостоятелен контакт с Италианския културен център и поканиха италиански фотограф за изложба там- сами го инициираха за Нощта. Не искам да слагам изкуствено добавена стойност на фестивала, но ако той помага с нещо, то е да раздвижи институциите в това им мислене- да ги провокира, да им обърне внимание. Това се случва, защото нас ни интересува те какви проблеми имат, те какви перспективи залагат. Историческият музей например, благодарение на Нощта, ще се превърне в първия музей в България, който има изцяло описание на експозициите си в четирите сгради на брайлова азбука. Така че Нощта отваря вратата за съвсем нова аудитория. Излизаме от рамките на фестивалното и забавното именно от програмата за Специални проекти, която стартирахме миналата година. На нея вече се гледа инвестиционно, което бе основната ни идея.

Кои са твоите акценти от програмата като посетител, а не като организатор?
С най-голямо удоволствие ще отида на изложбата на Френския културен институт, защото това е събитие за Пловдив и България въобще. Изложбата се казва Кутия в куфар- събира 15 млади френски артисти, печелили десетки награди. Тя беше почти цяло лято в Солун и идва специално за Нощта в Пловдив. Ще се случва в къща Енчо Пиронков в Стария град и е курирана от Лъчезар Бояджиев. Изложбата ще стои 1 месец тук. Ще отбележа още едно събитие, за да маркирам последователността в това, което правим. Малката Базилика бе открита точно преди година, на старта на Нощ 2013. Тази година там ще се случи проект на Петко Танчев, който заедно с цял екип археолози, фотографи, програмисти, дизайнери обработиха самите мозайки, дигитализираха ги и те ще бъдат прожектирани на фасадата на самата базилика, както и вътре. Това показва, че един пловдивски човек е бил провокиран от едно ново място да направи нещо с него само година по-късно. Ако трябва да говоря от меломанска гледна точка опредено концертът на Попара, който ще се случи в Мария Луиза, трябва да бъде посетен. Концертът пред artnewscafe на Space Dub Jammers  е нещо, което трябва да се види и чуе. Теодосий Спасов участва за първи път в Нощта, в двора на театъра на 13 септември. За първи път правим голямо парти във Военния клуб.  Той е голямо предизвикателство, тъй като го стартира половин час след полунощ. Общо партитата са около 17. Много ме радва, че хор Детска китка ще участва в Нощта с концерт на Конюшните на царя. Това също ще събере нова аудитория. Събитията са супер много и е важно хората да не се впуснат просто през глава от локация на локация, а да си направят план от 7-8 събития на вечер и да ги посетят, да ги усетят. Радвам се, че проектът 25 години свобода се включи в Нощта. Ще се открие на 13 септември от министъра на културата Мартин Иванов. Ще се прожектира филма Животът на другите в Орфей. Много са акцентите. Лично аз, ако бях регулярен посетител, може би щеше да ми трябва два- три дни мислене и планиране, за да не изтърва нещо, което ми харесва. Разбира се може и да се пуснеш просто така из града, пак ще видиш нещо много интересно. Като да минеш край Драматичния театър, където с видео мапинг проектът Реконструкция деликатно ще засегне проблемът с театъра след пожара. Радвам се, че всеки един от участниците прие нашето предизвикателство и прави събитие, което няма как да си видял преди това. Показваме съдържание, което впечатлява.

Спомена еволюция, как Нощта еволюира през годините и благодарение на какво се случва това?
Благодарение на постоянство, на много работа на целия екип. Когато аз започнах да правя Нощта тя имаше имиджа, натрупания опит, имаше бекграунда, който трябваше да се надгражда. Две поредни години фестивалът печели наградата Събитие на годината на Ивентекс. И това благодарение на целия много малък, но много силен екип. Може да се проследи как са се променяли съдържанието и аудиторията през различните години благодарение на статистиката. 2005-та година участват 18 музеи и галерии и е имало около 3 хиляди души. През различните моменти, организации, вълни е имало лека диспропорция на участниците- повече галерии за сметка на клубове например или обратно. Тази година програмата в трите ни категории е почти равностойна. Което означава, че събитието се уравновесява, стъпало е здраво на краката си и знае какво прави.  Колкото до публиката-именно тази статистика прави Нощта различна от другите събития. Над 60 процента от присъстващите на фестивала са от други градове. 17 са международните артисти, които идват специално за Нощта. Съдържанието започва да придобива онзи международен облик, какъвто трябва да има.  Пловдив спокойно може да стъпва на европейската карта без никакви притеснения, въпросът е да се работи повече и да идват повече хора.

Ако трябва да озвучиш парче на Пинк Флойд десетата юбилейна Нощ, кое би избрал?
Delicate Sound of Thunder Ще го направя с албум, не мога само с едно парче, тъй като Нощта е многопластова.

Къде беше ти преди десет години, когато се раждаше Нощта?
Когато се е раждала Нощта аз съм на 16 години, уча в Езиковата гимназия в Стара Загора. По това време си спомням, че исках да уча режисура, покрай контактите ми с хора от театралните и кино сфери, които още бяха останали в Стара Загора. Започнах работа в БНР- Стара Загора. Направихме музикално предаване, което реално е първообразът на Молескин- казваше се Инсомния. Тогава бях абсолютно сигурен, че ще уча в чужбина и въобще не искам да оставам в България. Бях повече от сигурен, тъй като всички за това мислеха, а и родителите доволно промиваха мозъците, че трябва да се втурваме зад граница. На 16 пиех бира на Аязмото и въобще не съм си мислел, че ще дойда в Пловдив.

Сега нямаш идеи за чужбина, нали така…
Преди четири години имах много сериозни опити около 7-8 пъти да се махна. Това е нормално нещо, което се случва в мозъка на всеки един човек- да си помисли да смени средата за неопределен период от време, като надеждата е, че ще се озове на по-хубаво място. Или пък просто да се изолира. Но пък идват някакви предизвикателства, които те кефят да ги правиш тук, а и няма къде другаде да ги правиш.

Вдигайки летвата не фестивала докъде мислите, че можете да стигнете?
Нощта ще се промени много. Тя се променя всяка година. В екипа много си говорим по този въпрос. Според мен трябва да е повече време. Най-важното е, че до този момент Нощта си е свършила работата да прави Пловдив Поп, да идват хората тук, да се радват 2-3 вечери и да го асоциират с нещо. В последните две години за Пловдив се говори, че нещо се случва. Не беше така преди пет-шест години. Днес обаче хората идват в града, интересуват се от него, а това става и благодарение на Нощта. Тя помогна в създаването на новия имидж на града. Но може би трябва да има други цели.

Какви например? Образователни…
Ами да, но нека мине това издание- ще го мислим. Определено трябва да се промени. Аз всъщност се изкушавам Нощта да бъде малко по-ъндърграунд. Тъй като тя е супер поп ивент в най-добрия смисъл на думата. Виждаш всякакви хора- от изкуствоведи и хай-левъл аудитория до съвсем нормални граждани, които просто искат да видят музея без да платят вход. Тя има и чисто социален характер.

Как виждаш новия живот на толкова много нешлифовани диаманти под тепетата- знакови за градската среда, но изоставени зони в Пловдив?
Трябва да се привлекат хора. Ако това се случи, местата няма да пустеят. Градът има нужда от повече млади хора, които да дойдат и да работят тук. Примерът за това е Капана. Той се случи, защото дойдоха хора. В квартала влизат вече посетители с друга цел. Същото важи с пълна сила и за Тютюневия град, за Братската могила. Второто е едно от местата, които е смешно празно и неизползваемо с цялото пространство около себе си. Това, което миналия петък Пловдив спечели, отворя потенциала на града. Досега той го имаше, но си седеше. Всички знаехме за него, кой вярваше, кой беше скептичен, но в момента има реалният шанс градът да се промени. Но промяната идва с хората. Не може да дойде през администрацията. Тя просто може да менажира правилните хора.

Вярваш в промяната, нали така? Затова си тук?
Поне още пет години ще остана, хаха. Дори да не бяхме спечелили щях да остана тук. За мен и за много други хора, и за вас естествено, това не е било преломна точка. То е нещо ключово, като силен старт на някакви идеи.

Притесняваш ли се от умората? Още си твърде млад, но тя ще дойде в един момент…
Умората идва, когато идеите спрат. Ще използвам тази супер готина дума, свързана с Пенчо Славейков- констипация на мозъците. Когато се констипира мозъкът се изморяваш. Но когато раждаш идеи всичко започва на ново. Ако не мислиш и си тепаш, и се радваш колко си готин, ще се измориш. В Пловдив има много примери за това.

Каква бе разликата между Пловдив и другите градове в битката за Културна столица на Европа според теб?
Пловдив беше силно обща кауза. Бях във Варна, в София, в Търново- там хората, с които се срещах не бяха много наясно какво се случва или пък бяха скептично настроени. Пловдив успя да убеди 13-членното жури, че всички вярваме в тази титла. Според мен  това е бил ключът за успеха. Именно онова ЗАЕДНО се препокрива до голяма степен и с Нощта, защото в нея всички правят нещо ЗАЕДНО, в една тема, в една нощ. Много силно вярвам, че това ЗАЕДНО не е дума, готин слогън или добре написан проект, ами реално случващ се процес. Има и други мнения, но тази кауза обедини толкова много различни хора.

Маестрото представя албума си Song of the Clown

С концерт на легендарния джазмен Милчо Левиев на 9 октомври се открива десетото юбилейно издание на фестивала Пловдивски джаз вечери. Концертът е от 19.00 часа в Дом на културата Борис Христов. За първи път пред пловдивска публика Маестрото ще представи албума си Song of the Clown, реализиран през 2010 г. Композициите в него са своеобразен джазов диалог с театралната музика на ранния Панчо Владигеров, писана през 20-те години на миналия век за постановки на Макс Райнхарт в Берлин и Виена.

На сцената ще видим още няколко изявени джазови музиканти: Александър и Константин Владигерови – внуци на Панчо, във вокалните партии - Вики Алмазиду и Петър Салчев, Ицко Финци, Валери Костов, Веселин Веселинов – Еко, и Стоян Янкулов.

Няма ден, в който по някакъв начин да не споменавам Панчо Владигеров, споделя Милчо Левиев, който е ученик на великия композитор. Театралната му музика разкрива един богат и неизследван свят, който звучи джазово и модерно, изненадващо и провокиращо. А като вземем под внимание факта, че тази музика е писана преди век, добиваме представа за гениалния размах, с който Панчо е творил, допълва маестрото.

Song of the Clown включва в себе си няколко вида изкуства: джазова и симфонична музика, поезия, театър. Само музикант от ранга на Милчо Левиев може да си позволи да претвори и доразвие идеите, заложени в театралната музика на Владигеров, като ги пречупи през философията на джаза. С присъщата си виртуозност при боравенето с целия арсенал от тембри и нюанси на звука Левиев дава воля на богатата си творческа фантазия и вдъхновение, за да постигне онези деликатни състояния, настроения, образи и атмосфера, които напомнят за най-съкровените лирични моменти в музиката на импресионистите.

Концертът се реализира от Камерна сцена Пловдив и Община Пловдив. Билети – на касата пред общината.