Екипът на предаването The Travel Show снима града ни в продължение на два дни


80 милиона души по цял свят ще научат за историята и ще се запознаят с красотата на Пловдив. Това ще се случи благодарение на The Travel Show -  водещо предаване за пътуване на BBC World News. Екип на телевизията гостува под тепетата, като ще прекара пълни два дни в града. „Най-интересните истории и най-вълнуващите дестинации от цял свят“ е мотото на предаването, което  директен наследник на дългогодишната програма за пътуване Fast Track.  Предаването стартира в края на февруари тази година, излъчва се в 5 емисии седмично и се гледа от повече от 80 милиона зрители по цял свят.

Екипът на програмата е тук по покана на Община Пловдив, а посещението е резултат от участието на града на туристическото изложение в Лондон WTM през ноември 2013 г. 

Редакторът на популярната по цял свят поредица Fast Track, Mаѝк Лондон, бе впечатлен от уникалността на Пловдив и фактът, че той е сред  наѝ-старите градове в света. Водеща на шоуто е чаровната Криста Ларууд, която е представяла програми за пътувания в над 50 държави в продължение на 15 години, много от които за ВВС, Travel Show и Lonely Planet. Зад камерата на предаването е Том Хюитън, който е снимал в много различни места по света и има опит в работата по програми за пътувания, приключения и образование.
Журналистите от BBC World News ще се фокусират върху текущите археологически проучвaния в античния и съвременен център на Пловдив, начините, по които се планира те да бъдат експонирани,  както и пряката им взаимовръзка с туризма в града. Те ще заснемат работния процес, ще интервюират археолозите за очакванията им за бъдещи открития и за мотивите да се направят подобни мащабни инвестиции.

Екипът на The Travel Show проявява интерес и към международния архитектурен конкурс, който е иницииран от Община Пловдив за реконструкция на централния площад.  Важен акцент във филма ще бъдат и античните обекти, които освен туристически забележителности, са превърнати в съвеменни културни сцени. Именно поради тази причина в предаването ще бъде поставен фокус и върху Международния фолклорен фестивал, който се провежда в момента на  сцената на Античния театър в града. 

Този огромен интерес на чуждестранните журналисти е естествено следствие  от нарастващата популярност на Пловдив в областа на културно-историческото наследство и скорошните археологически разкрития. Тези дейности са и част  от от позиционирането на Пловдив като един от най-силните кандидати за „Европейска столица на културата 2019“. Екипът на BBC ще представи на 80-милионната си публика сърцето на Пловдив - богатото му антично наследство, което може да се съревновава със световноизвестни културни дестинации.
 

Какво сме загубили заради политическата пропаганда 

Паулина Александрова

Призраците от площад Централен. Тях ще видите в днешния ни пореден епизод от рубриката Забравеният град. В случая обаче по- подходяща е шапката Унищоженият Пловдив. Тъй като сме загубили много, много с изграждането на новата поща, плаца за манифестации и прилежащите му територии. Сравнени със земята са знакови сгради, цял един мини квартал с чудни еднофамилни къщи, на които днес се дивим тук и там из Пловдив. Най-страшното- затрити са дух и история в името на политическата пропаганда. Представяме ви призраците от площад Централен и в контекста на изминалия международен архитектурен конкурс за нова визия на пространството, който всички се надяваме да бъде осъществен докрай и да превърне района от самолетна писта в красива и най-вече- човешка градска среда.     

До 1891г. на мястото на днешния площад Централен има само едно поле.
През 1892г. легендарната драматическа трупа „Сълза и смях” намира убежище в Пловдив след като била заставена да плаща непосилен наем в София. Местните общинари предоставили на софийските актьори терен, намиращ се в Централната част на града, за да изградят новия си театър. Внушителната сграда била построена бързо и евтино от дърво. Така на 23 август 1892г. трупата изнесла първата си постановка под собствен покрив. За 2 месеца представленията им били гледани от близо 30  000 зрители, а според статистиката по това време толкова било цялото население на Пловдив. На 20 февруари 1896г. обаче стихиен пожар изпепелява театъра до основи.
 
На негово място през 1923г. бил издигнат хотел „Цар Симеон” на Михаил Димитров. Три години по-късно сградата става собственост на крупния тютюнев търговец Димитър Кудоглу, който обявил, че превръща хотела в дом на благотворителността и народното здраве.  Там лечението било абсолютно безплатно. Хора, които никога не били посещавали лекар се трупали пред вратите на диспансера. Кудоглу дарявал огромни суми за поддръжката на лечебното заведение, но не било по силите му да помогне на всички. Земетресението през 1928г. едва не съборило сградата и благодетелят отново изпратил пари за спешния ремонт.

 За съжаление само 30 години след преустройството на дома на благотворителността и народното здраве той започнал да пречи на управниците. На 20 юли 1970г. Градският съвет за планово изграждане на населените места решава при проектирането на разширението да пощата да се разработи вариант за вграждане на къщата на Кудоглу. През 1971г. директорът на националният институт за паметници на културата НИПК предупреждава МИС, че тя е паметник на културата и не може да се променя при предстоящите строежи.  След експертни проверки  на 18 ноември 1972г. МИС изпраща писмо до първия секретар на ОК на БКП Дража Вълчева, че „разходите за цялостно преустройство на сградата ще бъдат равни на изграждането на съответния нов обем”, като допълват, че след земетресението сградата не е добре укрепена, както и че международния градоустройствен конкурс за Центъра на Пловдив предвижда събарянето й. В отговор Дража Вълчева пише, че ОК на БКП е съгласен с мотивите по   въпроса с къща Кудоглу. Тогавашният кмет на Пловдив се опитва по всякакъв начин да спаси сграда и изпраща  писма до НИМПК, МАБ и КИК, чиито отговор е да се запази къща Кудоглу, но и, че НИМПК заличава от списъка с културни паметници. Скоро след това и МАБ оттегля становището си за запазване на къщата. Специалисти доказват, че вграждането на къщата ще забави и оскъпи разширението на пощата. Така офицер сапьор набързо  отървава управниците от големия им проблем. А загубата на Пловдив е неизмерима.

На 15 юли 1974г. заместник-председателя на ИК на ГНС арх. Матеев пише на Районната проектантска организация, че се отказва  от официалната трибуна, предвидена да се построи на ъгловата част на пощенската палата.

Домът Кудоглу се е намирал на мястото на южните стълби на Централна поща. Още преди век управниците са били същите. Няма значение кое е важно или полезно за хората и културата, а кое е в угода на властта. Ето един нагледен пример как  невероятна сграда и безплатна клиника уж се спасява, а всъщност се изхвърля  от списъка с паметници на културата и безпроблемно се взривява.

Преди да се изгради площада днешната улица Княз Александър Батенберг е била павирана и по нея преминавали спокойно каруци, автомобили и автобуси.
След разширяването на пощата, площад Централен се застила със скъпи врачански плочи от варовик. Така теренът вече е готов за манифестации в прослава на партията, разрушила дом Кудоглу, а на неговото място често се издигат плакати с комунистически лозунги.  Не само той е заличен от Пловдив в изграждането на съвременния му облик. Чифликът на капитан Райчо е разрушен 50-те години, за да бъде построен хотел Балкатурист, днешният Тримонциум. На мястото на паркинга му пък се е намирала прочутата баня на Цар Симеон, както и други къщи, заминали си в разширението на главната. В близост са се намирали и къщите музеи на Ангел Букурещлиев и Светослав Хаджикалчев. Далеч в миналото е имало и Лятно кино на мястото на днешния Информационен център.

Невероятен е бил градът ни преди век. Много по-малък по площ, но с величествени сгради и архитектурни шедьоври, заминали си без реални причини с идването на ерата на манифестации и ограбване на културата. Цял един квартал около днешната поща е затрит с лека ръка в името на пропагандата. Ерата си отиде, но белезите от нея останаха.

Днес гост в предаването „Молескин“ по Радио Пловдив ще бъде още един от новите креативни обитатели на квартал Капана – Марица Колчева. Тя е фотограф и заедно с колегата си Десислав Лилков създава Галерия Ластици – една от първите галерии за фотография в страната. Галерията отваря врати в една от прекрасните стари софийски къщи в центъра на столицата преди повече от две години. От юни месец тази година галерията вече си има клон и в Пловдив, след като Марица и Десислав печелят една от десетте локации в конкурса на „Пловдив 2019“ за отдаване на десет пространства в Капана. Новата галерия е на ул. „Хр. Дюкмеджиев“ 6 и там вече пловдивската публика видя няколко интересни изложби, сред които и тази с уникалните фотографии на Мирослав Живков. В предаването Марица ще разкрие и какво да очаква пловдивската публика в галерия „Ластици“ в следващите седмици.
Слушайте „Молескин“ днес от 17:00 часа и чуйте Марица Колчева, която е подготвила една уникална музикална селекция, която ще включи Cvrches, Blood Orange, Anika и други

Паулина Александрова

На пъпа на Центъра, на ул. Княз Александър I 36, се намира хостел Грамофон. Тук отсядат предимно чуждестранни туристи и изпълнители, били на участие в бар Грамофон и съседните заведения. Чести клиенти са и актьорите, гостуващи на сцената на Драматичния театър. Това е място, подходящо за артисти и по призвание, и по душа. Защо? Хостелът прилича повече на галерия, отколкото на къща за гости. Още по стълбите виждаме поредица от картини на всички видове грамофони в света. Пред погледа ни веднага се открива и невероятен графит, който е подарък от клиент на хостела. И той не е единственият. Картини, подарени от известни художници има както в общите площи, така и в самите стаи. Друг жест на уважение и приятелство се подвизава във фоайето – мокет с логото на Грамофон, изработен по собствена идея и желание от човек, занимаващ се с интериорен дизайн. Дори баните са произведение за изкуството. Човекът, който ги е майсторил също е артист и е имал условие сам да избере какво да направи с тях, а резултатът е невероятни релефни стени с красиви плетеници.

А какво е хостел Грамофон без истински грамофон? Той е една от скорошните им придобивки. На него ще се въртят плочите, които също са подарени от гостите, останали да преспят там. Вече има голяма колекция от винили на велики музиканти.  Цялата обстановка е много friendly. Клиентите се приемат по-скоро като гости в собствения дом. Концепцията на Грамофон е да се създаде един уют, за да могат хората да си прекарват приятно и престоят им да бъде запомнящ се.

А какво да кажем за локацията. От едната страна се вижда цялата главна улица.  Задният двор пък е Драматичният театър.

Клиентите на хостела имат привилегии в бар Грамофон, както и в други обекти, с които комплексът е в партньорство. Забавления има 24 часа – външният бар през деня и нощният – вечер. Цената за нощувка е между 15-20лв.

В момента от Грамофон подготвят собствена система за упътване на туристите, включващ най-важните и интересни локации в Пловдив.