Заглавието на вторият роман на авторката Христина Панджаридис „Някъде другаде“ звучи съвсем логично след заглавието на първата и книга „Ничия“. Тя представи книгата в Тракарт, където събра завидно много публика.

Пристигнала специално за повода от Страсбург, Панджаридис бе представена освен от своя издател – Божана Апостолова, така и от колегите си Силвия Димитрова и Събка Чехович. Началото постави Апостолова, въвличайки ни в темата за Великата книга, която иска да издаде, но така и не пристига. Христина е един добър автор, който е толкова вплетен в историите, които разказва, че на моменти не задълбава съществено в детайлите, казва издателката. 

Събка Чехович избра да представи авторката не като писателка, а като човек. Изложи на показ характера на писателя. В нейния случай интересен бе момента, в който Христина разказа как до преди да започне да пише романи е мислела, че понякога авторите лъжат, като казват, че сякаш свише идват думите, проправящи си път чрез перото им. Но ето, случи се и на мен, сподели тя. Силвия Димитрова обърна по-голямо внимание на самия роман и историите в него. 

В „Някъде другаде“ се поставят въпроси, касаещи децата, израснали без родители или пък такива, които били осиновени. Панджаридис сподели, че много от героите в книгата й имат реални прототипи в живота. В книгата обаче те са по-скоро събирателни образни от няколко човека, които се оглеждат като един между страниците. Писателката събира в себе си историите на много хора и преминали през чувството й на емпатия, тя не може да заспи докато не изпише онова, което усеща. 

И може би един от най-важните въпроси, които поставя тази книга е: „Добър родител ли съм?“ Какво ли прави тази книга, щом хората, които все още не са родители, си задават този въпрос?