От 14-и до 21-ви декември в Пловдив ще се проведе за 27-и път фестивалът за българско документално и анимационно кино „Златен ритон“. След тригодишно прекъсване заради пандемията, форумът се завръща в града на тепетата. Общо 58 филма ще се състезават в две конкурсни програми – за документално и анимационно кино. Традиционно фестивалът показва и паралелна програма „Открити хоризонти“ с филми, невлезли в конкурса, но показващи любопитна тема или подход. 

 

През 2023 фестивалът отбелязва 100 години от рождението на голямата Бинка Желязкова. Ще бъде почетена и паметта на Малина Петрова, с която се разделихме тази година. Публиката ще може да види техни произведения, както и да чуе думи на проф. Божидар Манов за тях. 

 

Визията е дело на Николай Тонков и използва кадър от филма „Последната дума“ на Бинка Желязкова. 

 

Журито тази година се оглавява от Теодора Димова, писател и драматург. Останалите членове са Свилен Димитров, лауреат на „Златен ритон“ 2022 за анимационен филм, проф. Галина Лардева, д-р Геновева Димитрова и Петя Накова, носител на Специалната награда на журито на миналогодишното издание на фестивала. 

 

ГАЛИНА ЛАРДЕВА е професор по История на изобразителното изкуство, декан на факултет Изобразителни изкуства на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив, куратор, художествен критик, арт директор на Национални есенни изложби Пловдив (2013 г. – ). Автор е на книгите „Изкуството на прехода. Проблемът неконвенционално изкуство в България“ (2008, Жанет-45) и „Художественото произведение като автопоетическа система“ (2017, Жанет-45), както и на редица изследвания в областта на съвременното визуално изкуство.

 

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА е един от водещите български филмови критици. Родена е в Плевен. Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. От 1991 до 2018 е редактор във в. „Култура“ до спирането му. Там е водила колонка „От пръв поглед” от 2000. От октомври 2018 до края на 2019 е редактор и колумнист във в. „К”. Работи като киновед в Българска национална филмотека. Има много публикации в периодичния и специализирания печат. От 2022 е колумнист за кино във в. „Филтър“. Автор е на книгите „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те” (издателство “ЕА”, 1999) и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011)“, издателство „Валентин Траянов”, 2011. Хоноруван преподавател по кино в СУ „Св. Климент Охридски” в магистърска програма „Преводач-редактор“. Сценарист е на документалните филми „Нощ в София” (2008) и „Offline?“ (2017) на Станислава Калчева. Член е на Управителния съвет на СБФД, член е на СБЖ и на ФИПРЕССИ. Участвала е в журита на международни и национални фестивали. Носител на редица награди.

 

ПЕТЯ НАКОВА е режисьор и автор на документални филми. Тя завършва филмова и телевизионна режисура в Нов български университет през 2010 г. Последният й документален филм „Тихо наследство“ (2021) e копродукция на Контраст филм и HBO Еurope, разпространяван във всички 23 европейски територии на платформата HBO Max. Петя Накова дебютира с документалния филм „Ром Кихот“ като сърежисьор с Нина Пехливанова. Филмът е развит в програмата BDC Открития 2011 г. Показан е на фестивалите в Котбус, Германия, Милениум, Белгия, в редица университети и училища и е номиниран за документален дебют от Българската филмова академия. Петя Накова е автор на две книги с документални истории.

 

СВИЛЕН ДИМИТРОВ е завършил анимационна режисура в НАТФИЗ. Дипломният му филм „Въздушният ас“ (2007) е селектиран в програмата „Генерации“ на Берлинския фестивал. Световната премиера на следващия му анимационен филм, „Rew Day“ (2012) е извън състезанието на фестивала в Анси. За 3D филма „Вълшебният сладкиш на Лелка Брелка“ (2014) е номиниран за най-добър режисьор от Българската филмова академия. Световната премиера на последния му филм „Любовни черупки“ (2021) е на филмовия фестивал във Варшава. Филмът е носител на голямата награда „Златен ритон“ за анимация и на наградата за анимационен филм „Васил Гендов“. В момента Свилен работи над нова късометражна анимация „Клуб 127“, която ще бъде завършена през 2024 г. През годините филмите му са показвани на множество фестивали, сред които Хирошима, Оденсе, Драма, Упсала, Варшава, Уеска, Вилнюс. За Мирамар филм, компанията продуцирала всички негови проекти, Свилен е създал редица анимационни реклами и визуалните ефекти на няколко игрални филма. 

 

ТЕОДОРА ДИМОВА е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на девет пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“ и „Влакът за Емаус“. През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на девет езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът  „Поразените“, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България“, спечели наградата за проза „Перото“ и „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. През 2023 г. е публикуван романът „Не ви познавам“, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 г. е колумнист към Портал Култура. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“, „Молитва за Украйна“. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“ за 2022 г., както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023 г.

8 comments

  • Comment Link Aluminium scrap redistribution Aluminium scrap redistribution Фев 11, 2024

    Aluminum Scrap Recycling: A Sustainable Solution for a Growing Market

    In today's world, where environmental awareness and sustainability are of paramount importance, aluminum scrap recycling offers a viable solution. The recycling of aluminum scrap not only helps in conserving natural resources but also reduces energy consumption, greenhouse gas emissions, and landfills. This article aims to explore the significance of aluminum scrap recycling, its process, the value of aluminum scrap, and the benefits it provides to both the economy and the environment. Aluminum scrap, also known as scrap aluminum or aluminum scrap metal, refers to discarded aluminum materials that are no longer serving their intended purpose. These scraps can be derived from various sources such as manufacturing waste, construction sites, and consumer products. Instead of ending up in landfills, these aluminum scraps can be collected, processed, and recycled into new aluminum products. The process of aluminum scrap recycling involves several steps such as collection, sorting, cleaning, melting, and refining. Aluminum scrap is collected from various sources such as households, businesses, and industries. It is then sorted based on its type and purity, ensuring that only aluminum scraps with minimal impurities are recycled. The sorted scraps are then cleaned to remove any contaminants like dirt, paint, or coatings. Once the aluminum scraps are sorted and cleaned, they are melted in high-temperature furnaces. The molten aluminum is then refined to eliminate any remaining impurities, producing high-quality recycled aluminum. This recycled aluminum can be used to manufacture various products such as car parts, beverage cans, construction materials, and even aircraft components. The value of aluminum scrap is determined by several factors, including its purity, quantity, and market demand. The price of aluminum scrap fluctuates based on these factors and can be influenced by global market trends. To get the best value for their aluminum scraps, individuals or businesses can sell them to scrap yards or recycling centers specializing in aluminum scrap recycling. Scrap metal recycling prices, including aluminum scrap prices, can vary regionally and are influenced by factors such as transportation costs, market demand, and the overall price of virgin aluminum. It is essential to stay informed about current market prices and work with reliable scrap buyers to ensure a fair and profitable transaction. Choosing to recycle aluminum scrap provides numerous economic and environmental benefits. From an economic standpoint, aluminum scrap recycling helps in conserving natural resources, reducing the need for new aluminum production. This, in turn, saves energy and reduces greenhouse gas emissions associated with primary aluminum production. Additionally, the recycling industry creates jobs and contributes to the local economy. From an environmental perspective, aluminum scrap recycling significantly reduces carbon emissions. According to the Aluminum Association, recycling one ton of aluminum scrap saves approximately 8 tons of carbon emissions. Moreover, recycling aluminum saves up to 95% of the energy required for primary aluminum production, further reducing the industry's carbon footprint. To promote aluminum scrap recycling and increase its overall sustainability, it is crucial to educate individuals, businesses, and industries about its benefits. Governments and environmental organizations play a vital role in implementing policies and incentives that encourage the recycling of aluminum scraps. Additionally, investing in research and development for improved recycling technologies can further enhance the efficiency and effectiveness of aluminum scrap recycling

  • Comment Link Aluminium scrap extrusion Aluminium scrap extrusion Фев 10, 2024

    Aluminum Scrap Recycling and Its Importance

    Aluminum scrap recycling has gained significant importance in recent years due to the growing emphasis on sustainability and resource conservation. As the demand for aluminum continues to rise, recycling scrap aluminum has become a viable and eco-friendly solution to meet this demand while reducing energy consumption and carbon emissions. Aluminum, known for its excellent properties such as strength, lightweight, and corrosion resistance, is widely used in various industries. However, its extraction and production from raw materials are energy-intensive processes that contribute to environmental degradation and greenhouse gas emissions. By recycling aluminum scrap, we can minimize the need for primary aluminum production and reduce its environmental impact. The process of aluminum scrap recycling involves collecting and sorting aluminum waste materials, such as cans, foils, extrusions, and automotive components. These materials are then processed to remove impurities and converted into reusable aluminum. The recycling process requires significantly less energy compared to primary aluminum production, resulting in substantial energy savings and reduced greenhouse gas emissions. One of the key advantages of aluminum scrap recycling is its economic viability. Scrap aluminum has a market value and can be sold to aluminum recycling companies or scrap yards. The price of aluminum scrap varies based on its purity, quality, and market demand. Clean aluminum scrap, free from impurities and contaminants, generally commands a higher price in the market. The aluminum recycling industry plays a crucial role in the global economy. It not only provides a sustainable source of aluminum but also generates employment opportunities and stimulates economic growth. Moreover, by recycling scrap aluminum, we can reduce dependence on imported aluminum, enhancing domestic self-sufficiency and promoting a circular economy. Scrap metal recycling prices, including aluminum scrap, can also fluctuate based on market conditions, demand-supply dynamics, and global metal prices. Various factors, such as geopolitical situations, trade policies, and industry trends, can influence the aluminum scrap price. However, the long-term trend indicates a positive outlook for aluminum scrap recycling, as the environmental benefits and cost savings associated with recycling are increasingly recognized. To ensure effective aluminum scrap recycling, it is essential to establish proper collection and sorting systems, promote awareness among individuals, businesses, and industries, and invest in advanced recycling technologies. Additionally, governmental support through favorable policies, incentives, and regulations can further encourage the growth of the aluminum recycling industry and motivate stakeholders to actively participate in the circular economy. In conclusion, aluminum scrap recycling offers a sustainable solution for meeting the growing demand for aluminum while minimizing its environmental impact. By recycling scrap aluminum, we conserve valuable resources, reduce energy consumption, cut greenhouse gas emissions, and contribute to a greener future. The aluminum recycling industry plays a significant role in boosting the economy, creating jobs, and fostering sustainable development. Embracing aluminum scrap recycling is a collective responsibility that can drive positive change and pave the way for a more sustainable and prosperous future

  • Comment Link Scrap aluminium community engagement Scrap aluminium community engagement Фев 05, 2024

    Top of the mornin to ya!

  • Comment Link Aluminium scrap volume forecasting Aluminium scrap volume forecasting Фев 05, 2024

    Een fijne dag!

  • Comment Link Aluminium scrap recycling value Aluminium scrap recycling value Фев 05, 2024

    Привет

  • Comment Link Ecology Ecology Ян 26, 2024

    Que pasa

  • Comment Link Aluminium Metal Aluminium Metal Ян 25, 2024

    At least, we meet for the first time for the last time!

  • Comment Link Ecomr Ecomr Ян 23, 2024

    My name's Ralph, and I'm a bad guy

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…