Двадесетото и второто издание на фестивала „Пловдив чете“ е към своя край.
Като част от програмата модераторът Стефан Русинов представя книгата „Момчето, което завърза Луната за Земята“ на Мартин Касабов с редактор Борис Минков, издателство „Жанет 45“.
Срещата започва с думите на Стефан Русинов: „Интересно е съществуването на такива хора, които успяват да създадат словесни произведения. Защото това не е лесно, това означава, че се правят някакви компромиси. Отделя се време, което човек инвестира, за да пише. Винаги е хубаво, когато се съберат хора и говорят за литература, вместо да си трошат главите. Кажи две думи за тази книга, защо я написа?“
Мартин Касабов разказа спомен от деветдесетте години, когато баща му започва да поставя решетки на дома им. После допълни, че другият му спомен е как майка му слага мокри кърпи и е тревожна. „В тази книга е застъпена темата за болестта и за връзката межди майка и дете. Малко по малко майката разказва приказката на болното си дете и през болестта и съня, то влиза в нея. Пренаписва я и книгата започва да става абстрактна. Тя обсъжда въпросите за порастването и какво е любовта между майка и дете, възможно ли е тази любов да отиде на луната и да бъде заземена. „Въжето се къса, някой друг го завързва отново. Това е един процес, опит, който поколението продължава“, разказва Мартин.
Разговорът продължава със споделяне на автора за образи от книгата, с музиката, която слушате хилядите пъти, бягането от създаването на герои с имена. Стефан Русинов акцентира, че „приказката се наслоява, постоянно се откриват нови пространства и персонажи. Това е сложна приказка.“ После зададе въпроси за работата с редактора Борис Минков, за връзката с асоциациите и думите, за работата с художника.
В минутите за въпроси, включете вашия отговор за книгата Краси Лозанов. И допълнително, че рецензията на Борис Минков е от шест страници и той не определя книгата като жанрова литература. Лозанов заявява, че книгата подвежда, защото е написана с красив език, а същевременно се помага, че „губи от бързото четене. Ролята на фантазията е важна в случая, но тя е без значение, ако няма достатъчно работещ алгоритъм за овладяване на тази фантазия“.
По време на събитието до мен стояха родителите на автора. След като приключи срещата, им зададох няколко въпроса. Бащата Христо сподели, че Мартин обича да пише още от дете и разказа моменти от училищните му години. В разговора бяхме единодушни, че „всеки човек има талант, а родителите създават този да се прояви.“ Майката на Мартин Касабов смутено промълви името си, когато я попитах. В нейните очи блестеше щастието.
Разделих се със родителите на автора на приказката и се наредих на дългата опашка от хора, чакащи автографи. Предупредих младите мъже след мен, че ще се наложи да изчакат повече време. Оказаха се приятели на Мартин и обещаха да бъдат търпеливи. Докато чакахме, ги попитах дали и те имат планове да пишат книга. Усмихнаха се и отговориха, че „всяка жаба трябва да си знае гьола“. Разсмяхме се и след малко дойде и моят ред да се изправи до автора.
Интервю с писателя може да направи в Под тепето .
