Един много предизвикателен литературен турнир се вихри периодично в различни български градове вече около девет години. Творението на поета Петър Чухов “Трубадурски двубои” е поредица от съревнования – всяко  организирано в строга система и изправящо на поетически дуели известни български автори. Брой пореден от двубоите ще се случи на 13 септември от 20 до 21.30 часа в книжарница “Хеликон” в програма “Култура и клуб” на “Нощта”.

Петър Чухов разказва повече за идеята и философията на поредицата. Както и за стратегиите при всяко съревнование и за привидното съществуване на абсолютни стойности в живота и изкуството.

Макар и не в строга периодика, трубадурските двубои се утвърдиха като рубрика – всеки нов брой е очаквано събитие. Как се поддържа тази кота на интерес вече немалко години?

Според мен основната притегателна сила се дължи на състезателния характер и на важната роля, отредена на публиката,която чрез гласуване решава кой да е победителят. Хората идват не просто да послушат поезия (разбира се и за това), но са и активни участници. А и условията предполагат излизане от малко скучноватия понякога модус на просто изчитане на известен брой стихотворения, последвано от вяли или не чак дотам ръкопляскания. Поетът вече не е само глас, чрез който (понякога не особено успешно) стихотворенията му достигат до съзнанието на слушателите. Той трябва да покаже и други умения, а именно да защитава поетиката си и да търси слабите страни на тази на опонента си. Важни са също и импровизационните способности, което е още една причина събитието да е далеч от статичността на рутинните литературни четения.

Това ли е пионерът сред форматите за нерутинна изява на  литература у нас?

Разбира се, че не. Има достатъчно дълга традиция в нетрадиционното представяне на литературата, както по света, така и в България. Превръщането на литературното четене в някакъв вид спектакъл или пърформанс не е от вчера. Музика, танц, театър и визуални изкуства отдавна се използват за тази цел. Не е ново и внасянето на състезателен момент (достатъчно е да споменем слам поетическите състезания), макар че то не се среща чак толкова често, особено тук, в България. Идеята ми хрумна покрай търсенето на начин да събера заедно хора от различни литературни общности,
нещо, което по принцип рядко се случва(ше). И сега основната цел си остава всеки поет да се появи пред (поне донякъде) нова аудитория (тази от почитателите на опонента му) и ако може, да я спечели.

Неколкократно актуализираш правилата и технологията на двубоите. С какво съобразяваш промените? В Пловдив най-нов „ъпгрейд“ ли ще видим?

Смисълът на промените, които съм правил през годините, e двубоите да станат по-динамични и интересни. Първоначалният формат беше с пет тура, в които поетите просто четяха стихотворения на различни теми, които предварително бяхме определили, а след всеки тур публиката гласуваше. Докато траеше гласуването (което отнемаше доста време), аз представях авторите с техните биографии и някои отзиви (често шегаджийски, например от форуми в интернет), а също понякога канехме музикант да запълва тези пролуки със свирене или пускахме музика. По-късно намалих туровете на четири, втория от които поставяше нелеката задача на опонентите

да четат слаби (по своя преценка) стихотворения на противника си,
въведох и секунданти, които се състезаваха помежду си в третия тур, а в четвъртия поетите трябваше да импровизират стихотворение по зададена дума или фраза от публиката. Така двубоите се съкратиха и станаха доста по-наелектризирани. Последното нововъведение е, че докато се броят гласовете след всеки тур вече се провежда следващият, а не се чака първо да се видят резултатите. Така се избягват паузите и интересът на присъстващите се поддържа през цялото време.

Кои поети ще се съревновават в Нощта на музеите и галериите?

Това са двама много интересни автори – Стоян Терзиев и Петър Краевски.
Те са почти връстници, пишат както поезия, така и проза, освен това са и журналисти. Но едва ли точно аз трябва да ги представям на пловдивската публика. Секунданти ще им бъдат литературният критик Марин Кадиев (на Петър) и поетесата, която също се изявява в критиката, Елена Диварова (на Стоян).

Не открих в архивите на поредицата – ти бил ли си участник в трубадурски двубой?

Не, за мен остава ролята на организатор и водещ. Имам идея един ден да участвам в специален двубой със своето алтер его – Чешо Пухов (който пише сатирична и нонсенс поезия), но не знам кога и как ще стане това. А иначе наистина ми е интересно кого ще предпочете публиката. :)

Запомних един наглед най-обикновен момент от стената ти във фейсбук. Беше публикувал стихотворение, в чийто финал клошар спеше върху тротоарна плочка. Твой приятел-журналист отбеляза колко нездрава е логиката на този стих – как така цял клошар върху една плочка! Ти не подходи „двубойно“, а само отговори: „Този е много мъничък. Съвсем се е стопил.“ Дали смирението не се оказва най-добрата стратегия във всяко съревнование?

Не бих го нарекъл смирение, по-скоро опит да се покаже, че на нещата може да се гледа от много и различни ъгли исъществуването на абсолютна гледна точка е привидно.
За изкуството това е много важна предпоставка.

„Сутринта има тъмно минало“. Нощта има ли светло бъдеще?

Никой не знае.

Още материал за Нощта на музеите и галериите може да прочетете ТУК