Плетените калъфки отразяват настроението на лятото

Паулина Гегова

Дойде лятото, дойде One Design Week  и градът почна да се изпълва с цветове. Една от първите и изключително симпатични щрихи е обличането на известните „Копчета” пред Общината. Пластмасовите седалки, от безлично бежово, се превърнаха в цветни петна в най-различни нюанси на розовото, лилавото, жълтото, оранжевото и зеленото. Колективът Pink Yellow Me облече в прежда 112-те седалки, като им предаде нов почерк, много по-артистичен, много по-забележителен и много по-провокиращ.

Още от ранна утрин, граждани бяха насядали, за да усетят атмосферата на тази иновация и да се насладят на разликата в настроението, което се променя с толкова малко. Екипът силно се надява работата им да не бъде разрушена, даже напротив – да се подкрепи и приеме като нещо хубаво и дори нужно. Понякога промяната е за добро, когато е подсилена от нюх за естетика. В шарените плетки няма кич, а дизайнерски виждания на едно доста добро ниво. PYM ще следят за опазването на арт проекта, като всяка сутрин ще заснемат фото документация, която да показва процеса на възприемане на пловдивчани.

Ако имате свободни петнадесет минути, минете през символичните „Копчета” и поседнете, за да си отдъхнете или на сладки приказки с приятели. Несъмнено летните цветове ще ви привлекат и подканят.

Театър 199 представя пиесата „ ВЕРЕСИИ”

На 14 юни от 21 ч. на лятно кино "ОРФЕЙ", по П.Р.Славейков, Й.Радичков, Д.Донев и др.

Авторски спектакъл на: БОЙКО БОГДАНОВ, ВЕЧЕСЛАВ ПАРАПАНОВ, МАРИЯ САПУНДЖИЕВА и ТОНЧО ТОКМАКЧИЕВ

Кръчма, някъде в нашата българска безпътица, в съвременното ни безвремие. Героите на Мария Сапунджиева и Тончо Токмакчиев са кръчмарка и кръчмар. В очакване на клиенти и на по-добри дни, те отмерват времето в мечтания и комични кавги. Отворили тефтера с вересиите, двамата си спомнят за чешитите, които някога са идвали в селската пивница за да се напият, да лудуват, да се бият и да се надлъгват. Днес единственият гост на Мара и на Тоньо е Крумчо Цигуларя. Те го черпят с греяна ракия. Черпят го на вересия, черпят го за да посвири, после му наливат пак – да спре. Борови подпалки ухаят и дим от печката отлита в небесата, от които упорито сняг се сипе. Така се нижат часовете, като зърна на броеница. И въпреки несгодите и тегобите, въпреки самотността и дяволското безпаричие, смехът и любовта надвиват, а те са тъй необходими! 

ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО Е С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ 90 МИНУТИ.

Режисура: БОЙКО БОГДАНОВ

Участват: МАРИЯ САПУНДЖИЕВА, ТОНЧО ТОКМАКЧИЕВ и ХРИСТО АНДРЕЕВ

Сценография: ВЕЧЕСЛАВ ПАРАПАНОВ

Костюми: ЦВЕТА БОГДАНОВА

Билети в билетен център пред Община Пловдив.

В зоната на несигурността се раждат най-високите неща. Рискът е необходимост и живот, смята световноизвестният диригент 

Изкуство, наука, живот, без свобода, е фалшификация

Развитието на човечеството никога не е било абсолютно хомогенно и паралелно за всички, каза маестрото

Екатерина Стоянова

Среща-разговор със световноизвестния диригент – Йордан Камджалов, на тема: Търсене на нови културни измерения, се проведе в концертната зала на АМТИИ снощи. В разговора си с водещата – Мирослава Кацарова и публиката, той показа своята гледна точка относно въпроси за баланса в света, свободата, съвременната музика, трудностите, тишината и още… В редовете по-долу ще се запознаете с неговите лични разсъждения.

По думите му, музиката трябва да става още по-популярна. За непопулярността на музиката сме виновни ние. Ако Иван Вазов, Достоевски и Шекспир са все още скучни за хората, значи актьорите, артистите и преподавателите по литература са виновни.  И ако интересът към Чайковски и класическата музика е занижен,  вината е изцяло наша – ние, интерпретите, трябва да поемем отговорността за това нещо, каза диригентът. Той мисли, че в тази масова музика има много голям шанс, там има много велики неща и вижда огромен потенциал. Най-лесно е нещо да бъде заклеймено и захвърлено, но не е правилното решение. Трябва да се дава шанс на всичко и всичко да се развива – както изкуството, така и самото човечество, смята той. 

Развитието на човечеството никога не е било абсолютно хомогенно и паралелно за всички.  Винаги е имало хора, които са били напреднали и са давали тон. Ние можем да си мислим, че в Египет всички са били велики, но всъщност великите са били единици.  Същото е било и в Индия, и в Европейския Ренесанс. И все пак ние сме много по-велики, отколкото мислим.  И сме също много по-малки, отколкото мислим. Нещата са в наши ръце. Истината е, че България е нещо абсолютно безспорно, категоричен е Камджалов.

Няма случай за абсолютно благоприятни условия в историята на човечеството. Единственото изключение е Менделсон, но в историята на музиката, на литературата няма такова нещо. Добрите условия са относителни, а те може да се окажат и вредни. Ако всеки поеме отговорността за себе си, утре ще сме друго общество, друга нация, допълни маестрото. 

Аз съм търсач на крайности, те са творчески закон – каза Камджалов и продължи - За мен няма баланс във вселената,  съществува един огромен дисбаланс между всичко. Дори в историята на България е на лице невероятен дисбаланс – Васил Левски срещу всички. Няколко човека се изправят срещу многобройна войска – това е дисбаланс. За да се случи, е необходимо да бъде поет рискът, а без него няма развитие.  Диригентът постоянно търси риск. В зоната на несигурността се раждат най-високите неща. Рискът е необходимост и живот. В него няма пълна предсказуемост, следователно няма пълна свобода. Това са едни състояния, в които човек трябва да живее. Но, все пак, свобода има и  тя е важна. Изкуство, наука, живот, без свобода, е фалшификация. Свободата е най-трудното нещо. Зоната на абсолютната свобода няма как да бъде достигната, разсъждава диригентът. 

Относно тишината, която бе главна тема на един от въпросите, Камджалов заговори със страхотна страст. Тя е необходимост, каза той. И дори я свърза с предстоящия концерт днес: Шеста симфония на Чайковски трябва да започне и да приключи в абсолютна тишина. Тишината е кулминацията на музиката.  Няма нищо по-интензивно от бруталната тишина, заключи Йордан Камджалов. 

Промяната става чрез обличане на 112-те броя единични пластмасови кръгли седалки, трансформирайки ги в необичайни и красиви цветни петна

Колективът Pink Yellow Me (PYM) призовава към различна гледна точка и кани публиката да погледне с други очи на познатото от заобикалящата я градска среда. По време на ONE DESIGN WEEK 2016 те преобразяват едно от популярните места в Пловдив – “Копчетата” на главната улица в града с набор от различни дизайни, които са оплетени с различни цветове и материи прежда. Промяната става чрез обличане на 112-те броя единични пластмасови кръгли седалки, трансформирайки ги в необичайни и красиви цветни петна. По този начин PYM им вдъхват нов живот, с който провокират възприятията на минувачите и ги карат да се замислят за промяната, за смисъла на дизайна и за ефекта от трансформацията. Плетените опаковки са закрепени върху кръглите седалки с помощта на ластик по периферията. Всяка сутрин по време фестивала PYM заснемат състоянието на намесата в градското пространство. Фото документацията на процеса и съответно разрушаването и отстраняването на плетивата от гражданите символично показва  до каква степен хората са склонни да ценят и пазят заобикалящата ги среда.

Творческият колектив  ще преобрази култовото място утре,  след 8:30ч.

Проектът е сред избраните от отворената покана на ONE DESIGN WEEK 2016.

Започва 52-ият Международен фестивал на камерната музика

52-то издание на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив стартира на 10 юни и ще продължи десет дни с концерт във всяка една от вечерите. И този път най-дълголетният в Европа и единствен по рода си у нас международен фестивал за камерно музициране съчетава изяви на музиканти от чужбина и на български изпълнители с международно признание – общо 28. В пет от концертите се представят камерни ансамбли от САЩ, Австрия, Украйна, Румъния и Турция. „София квартет” е българската формация в афиша. В другите три концерта се открояват имената на музиканти от Пловдив със световна известност, представители на три различни поколения – проф. Николай Стойков, Мичо Димитров и Николай Маринов.

И този път знаковият за Пловдив музикален форум ще звучи от подиума на Етнографския музей. Началният час за всички събития там е 20.00. Жива е и традицията Фестивалът да отбелязва юбилеи на именити музиканти. На 12 юни видният български композитор и педагог проф. Николай Стойков ще чества своята 80-годишнина с Авторски концерт.  А пловдивският цигулар с международен ореол Мичо Димитров ще отбележи 60-та си годишнина пред фестивалната публика на 15 юни.

„Лив Щайн”, „Лив Щайн”… заглавието на най-новия спектакъл на Малък градски театър „Зад канала” се повтаря през цялото лято на 2015. Премиерното представяне на на „Аполония” в Созопол разтърси ценителите на театъра, през октомври 2016та и на сцената на Малък градски театър „Зад канала”. „Лив Щайн” със сигурност е сред събитията на сезона. Доказаха го двете авторитетни награди ИКАР 2016 – за главна женска роля и спектакъл. 

Преливащ от скрити и явни емоции, от брилянтна актьорска игра и интересни постановъчни решения, от словесен и визуален шок… малко е да се каже, че това е спектакъл на изненадите. На сцената не просто се случват обрати, те следват един подир друг така, както само животът може да ти ги поднесе. Особено когато си мислиш, че „всичко е свършило” или че „всичко тепърва започва”. Нито е свършило, нито започва. Един драматург (грузинката Нино Харатишвили), един режисьор (Крис Шарков) и петима актьори (Анастасия Лютова, Весела Бабинова, Пенко Господинов, Луиза Григорова, Василена Атанасова)  буквално те водят за носа, за да те блъснат в (не)реалността и (не)любовта.

Банално, сюжетът би звучал така: двама бивши съпрузи още преживяват кризата помежду си; синът им си е отишъл млад от този свят, майката, Лив Щайн (Лютова), се превръща от световноизвестна пианистка в подобие на човек, а бащата (Господинов) се утешава с нова, младичка съпруга (Григорова), ама не му се получава. Нещо трябва да се случи, за да отключи живота им отново. И се случва - под формата на двайсетинагодишна червенокоска с маниери на хулиганка и талант до небесата.

Защо се появява Лоре (Бабинова)? Наистина ли държи да взема уроци от прочутата Лив? Наистина ли е познавала сина й? И що за сделка е да разказваш историите си с него, за да си плащаш уроците? Дали в червенокосата й главица не се крият други помисли? Къде и на какво са всъщност краят и началото? 

Сценографското решение е на ЧАВДАР ГЮЗЕЛЕВ.

28 юни от 19 ч. в ДК „Борис Христов” – Пловдив

Билетите са  в продажба в билетен център пред Община Пловдив.