Кирил Николов

Прочетох наскоро един вълнуващ коментар за музиката. Изящен и дълбок. Впечатлих се. Много. Като повечето люде, обаче, и аз я слушам с глухи уши.
И виж, парадокс – тази древна, магическа хармония, с която се раждаме, живеем, умираме, която е дори в пулса ни и в сухата пръст, падаща над ковчега ни, е най – неразбраното нещо в хилядолетния ни живот...
Какво ли аджеба е тя?
Ами, щом е неразбрана, а ни вълнува дълбоко с красотата си, значи е любов – омразата е лесна за разбиране и, уви, всички я поназнайваме...
Естествено, дядо ни Аристотел би възразил на този, на вид абсурден, силогизъм, но ми се струва, че заключението е вярно.

Обичам вино. Много обичам вино.
По случайност, оказана ми бе честта да бъда поведен за ръката от една добра вълшебница към сърцевината на тази, също древна, магия. Е, още съм в периферната й нервна система, но вече знам – и виното не го разбираме. Пием го без участието на сетивата си, мислите си, душата си. Напиваме се с него. А май напиваме самото него – притъпяваме го, огрубяваме го, опошляваме го – още в бъчвата, подпряна на бидона с кисело зеле...
Виното също е любов. Но човешка, древна. И с него се раждаме, живеем и умираме... То е и в кръщелния ни купен, и в пръстта на гроба ни.

Излиза, че не разбираме Любовта.
/антични ми Дядо, ще прощаваш, че не схващам добре Твоята фундаментална Първа аналитика!/
Любовта също грабим без участието на сетивата, разума и душата си. Опошляваме я, най – често със самосъжалението, че не сме получили достатъчно от нея. Дори римуваме сълзливи хленчове по темата.
Огрубяваме я, най – често с нескопосаните си ръце, настръхнали от хормонално пренасищане. /Все пак, чух наскоро, че това е ефект от промишленото пилешко месо.../
Уви, наистина не Я разбираме. И аз, тоест, също.
Но питам се – ако не разбираме всичката тази магия, защо ни е Тя?!

Май имам отговор. Доста е патетичен, но ще го споделя. Поправете ми грешката:
Любовта е тук и сега, сред нас, в нас, в музиката, виното, пръстта, облаците...
Потърпете, не грабете!
Отворете си очите, ушите, устата, ръцете и тя ще се влее сама в нас, в душата ни. Която впрочем също не разбираме.
А няма нищо за разбиране, нали?!

В България, ако има някой да стърчи нагоре, се чудим как да го скъсим, каза доц. Мария Шнитер, внучка на градоустроителя на Пловдив

Тръгнахме по следите на градоустроителя на Пловдив арх. Йозеф Шнитер. Първият епизод от поредицата ни бе още преди месец и половина и бе посветен на съвършената, но скрита и руинирала сграда на фамилия Андонови край Централна гара. Днес, преди да ви покажем и другите творби на големия архитект, се срещнахме с внучката му доц. Мария Шнитер, ръководител на катедра Етнология в ПУ.

Г-жо Шнитер, какво е състоянието на наследството, оставено на Пловдив от именития ви дядо Йозеф Шнитер?

Много от къщите са занемарени. Някои от тях са вече паднали, а други са на път да паднат. Има една негова къща на Антим I, която е в окаяно състояние. Даже е сложена табела, че е опасно преминаването на минувачи около нея. Собственикът сам ми разказа как се е опитал да я реконструира, спаси и възстанови, но не е успял.

Чия е вината за това?

Не знам дали се водят паметници на културата, но ако са обявени за такива, това допълнително усложнява нещата, защото собствениците дори да искат да ги ремонтират, трябва да го направят с много пари. Както знаете, паметници на културата се ремонтират по точно определен начин – има си стандарти, трябва да се използват определени материали. Все пак, малка част от къщите са жилищни и са частна собственост. Други, макар и да са построени като такива, като тези на Драган Цанков и Йоаким Груев, сега знаете, че в едната има детска градина, а другата се помещава от Общината. Не бих казала, че Общината е толкова бедна, че да не може да си подържа собствените сгради, в които се помещава. Това не й попречи да смени дограмите с калпави алуминиеви или пластмасови. Самата институция, която трябва да се грижи и е собственик, в този случай, не прояви достатъчно отговорно отношение. Какво остава тогава за бедните частни собственици?

А как се отнасят с наследството на Шнитер другите институции, които се помещават в сградите му?

Има няколко негови сгради, които сега са банки. Примерно, банката, която е на Главната улица (Булбанк в бившия Показен магазин). Това беше една великолепна сграда, в която за първи път в България е използван железобетон. Конструкцията беше така направена, че когато реконструираха сградата, от банката видяха голям зор да я съборят. Остана само фасадата. Вътре няма нищо от това, което дядо ми е построил. Банката също не може да се оплаче от това, че няма пари, но нямат правилното отношение към традициите. Можеха да реставрират, да реконструират една забележителна сграда, без да я изкорубят и да й махнат стените.

 Къде се е загубила традицията да опазваме културното наследство?

То някога имало ли е традиция, че да се е загубила? Не е имало въобще в България и не виждам как ще възникне. Идете в банката на ул. Бетовен, например. Това е сградата, която е построена за Австро-Унагрско консулство в Източна Румелия. Дядо я завършва точно преди Съединението, затова тя така и не бива използвана като консулство. В архивите на Външно министерство във Виена беше намерен проектът за именно тази сграда, подписан и изработен. Една дама от Виена, Марсела Щерн, която се занимаваше с историята на архитектурните контакти между Австрия и България, беше дошла специално заради нея. Възрастна жена, даже с патерици вървеше и искаше да влезе в сградата, за да сравни това, което тя има като документи , с това, което е в момента. Не й позволиха даже да влезе, не й разрешиха и да се снима с фасадата на сградата. Как ще пуснат опасна баба с патерици да им гледа банката отвътре. Сигурно и мен няма да ме пуснат вътре.

А какво би трябвало да бъде отношението?

Всяка банка трябва да бъде горда! Трябваше да откупят този документ от Виена, да си го закачат в рамка. Да кажат: „Вижте колко сме стари! Вижте колко сме солидни! Как вдъхваме респект. Ето тук можете да си дадете парите, защото стоим от сто години”. А те вместо това какво? Проблемът не е само с частните имоти, а с обществените употреби на тези сгради. Преди три години чехите правиха един филм „Горещи следи” за сънародниците си в България. Излъчиха се няколко серии. Бяха направили внимателно проучване на всеки един имот и коментарът им беше много хубав – най-добре се е съхранила сградата на Детската градина, понеже те са били най-бедни и на са успели да разрушат нищо. С подръчни материали са се опитвали да запазват това, което е било така, както е било. За това и там са запазени стълбищата и парапетите, дограмите са си истинските, не са местели стени. Като цяло в България дразни това някой да е по-високо от теб в постиженията си. Свикнали сме, че всички трябва да бъдем еднакво ниски, еднакво глупави и ако има някой да стърчи нагоре, се чудим как да го скъсим.

Как ви се струва идеята за маркиране на наследството на Йозеф Шнитер?

Един млад архитект направи подобно проучване. Беше локализирал доста повече строежи на Шнитер, отколкото знаем. Седя сума време в архива и донесе една такава карта, където със зелени кръгчета бяха показани всички негови постройки. Сред тях имаше и такива, които не са публично познати. Примерно, в задния двор някаква постройка. Дядо ми е строял срещу заплащане, проектирал е най-различни работи. Познавам един български докторант от Прага. Сега ще пише дисертация специално за тези архитектурни влияния и му изпратих доста информация. Представянето му за Шнитер даже беше публикуване в списание. Сега смята да идва тук да се запознаем и да му показвам. По света това се знае и се цени, тука не толкова.

Има ли светлина в тунела?

Светлина в тунела няма. След строителния бум в последните 15 години вече загубих всякаква надежда. Като гледам как, къде и какво се строи, как се промени облика на града и какъв е основният мотив на всяко нещо, което се прави, ми става тъжно. На мястото на една малка къщичка с голям двор се построява кооперация, която заема цялото пространство на двора, защото ,ако можеха, и на улицата щяха да я изнесат да стърчи. Ако къщата е била на два етажа, то тази кооперация се прави на осем и така вътре се поместват осем пъти повече хора. Естествено, нито инфраструктурата е съобразена с това, а после се чудим защо канализацията ни не върши работа. Всеки гледа да прибере парите, а после, каквото ще да става. Имам приятели архитекти и строители и непрекъснато ги критикувам какво правят. Понякога има дизайнерски постижения, но като общ замисъл и качество – не. Нито една сграда на Шнитер не е паднала при земетресение. Строял е с оглед, че трябва да бъде така, както трябва. Не е пестял от материали и не е крадял от тях. Не си е построил дори своя къща, а е умрял под наем.

Любимката на Арена Ди Верона – Хуи Хе, ще пее в премиерата на Аида на Античния театър в Пловдив на 20 юли. Звездното китайско сопрано за пореден сезон изпълнява ролята на етиопска принцеса на прочутата открита сцена в Италия. В България тя пристига по покана на маестро Иван Ангелов, артистичен директор на фестивала OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив. Тя ще участва в премиерата на „Аида”, поставена от доц. Нина Найденова. На сцената Хуи Хе ще си партнира с тенора Камен Чанев, прочут далеч зад границите на България.

Хуи Хе е родена  в старата имперска столица на Китай - Сиан, днес град, популярен с легендарната си керамична армия. Те е сред най-известните в света изпълнителки на главните роли в оперите “Аида”, “Мадам Бътерфлай” и “Тоска. Пее в много от водещите световни театри като Метрополитън, Виена Щаатсопер, Ла Скала, Берлинската опера, Държавна опера на Бавария, Лисеу, Маджо музикале Фиорентино, Валенсия, Мюнхен, Израел, Чикаго.

Хуи Хе споделя: „ Партията на Аида ми приляга много и където и да съм я изпълнявала, винаги е било с голям успех и положителни отзиви. За Аида всъщност са ти необходими 2 гласа – един драматичен за първите две действия и лиричен за трето и четвърто. Там трябва да се пее много пианисимо във високата теситура и е необходима голяма динамична амплитуда. Необходима е брилянтна техника към това идват и сценичните предизвикателства: Аида е любяща и чувствителна жена. Но в същото време е и принцеса, която носи отговорност за своя народ, жена със сила и характер. Когато накрая тя решава да бъде зазидана с Радамес се стига до една вълнуваща симбиоза между двете й „лица“.”

Билети за премиерата на „Аида” на Държавна опера Пловдив с участието на Хуи Хе и Камен Чанев се продават на касата на Концертна зала в Пловдив, в Билетен център пред Общината, в Билетницата в Мол Пловдив и в мрежата на evеntim.bg.

Кой ще бъде носителят на приза „Почетен селянин на Мистериите на Хухла“ това лято – този въпрос си задават не само хората в Ивайловградското село Хухла, а и фенове на популярния в България културен  празник. Но казва ли ти някой? Инициативният комитет мистериозно мълчи. Мистериозно заседава някъде и мистериозното жури в тези юлски мистериозни горещени и градушки. Дали е на върха, кръстен на търкалящия бъчви с вода Свети Илия, или до водопадчето-светилище, до услаждащия ромон на вода под сенките на чинарите до Арда, никой не знае.
Мистерията е пълна, защото не се знае нито кой е номиниран, нито кой и как номинира. Ясно е едно – сам не можеш да се номинираш, или пък някой официално да те номинира, или пък да ходатайства. Абсурд. Говори се, че журито цяла година мълчаливо наблюдава онези, измежду които тайнствено и по ясни само на него критерии, ще избере новия носител  на Цървула, протрит от ходене, със земно кълбо в него, което представлява приза - малката пластика на Емил Пенчев. Със званието „Почетен селянин“ досега са удостоени Ивайло Балабанов, Калуди Калудов, Петър Василев, Недим Налбантоглу, Нешко Нешев, Георги Петков, Коста Хаджиев/ посмъртно/. Но кой ли ще е тази година този достоен човек, който ще се почувства жител не само на своето родно място, но и на планетарното село Хухла, смятащо се за Центъра на света.

И точно в този център, на края на географията /хухленци смятат, че там е началото/, с един поглед се виждат три държави – България, Гърция и Турция. И на върха на това село, където е имало светилище от 12 век преди Христа, и където се събирали посветени от близо и далеч, на 18, 19 и 20 юли тази година отново ще се събере народът. На 18 юли, вечерта, в реставрираната Костадин Георгакиева къща художествена галерия „Дар“ ще открие изложба с картините на местни автори и на автори от Южна България, някои, от които със световна известност.

В събота,19 юли, от 11 часа, в салона на читалището в Хухла ще бъде открита детска фотоизложба. Авторите са ученици от Обединен детски комплекс в Кърджали. Освен със снимките си те ще дойдат и с фотоапарати, за да се наснимат на воля в този блажен край на Родината.
Пак  в събота, на 19-ти, край водопадчето-светилище, под сенките на чинарите ще звучи китарен концерт. Засега подробностите не се издават. Това може да се научи само на място. След концерта следва вкусна почивка под сенките край прохладната река Арда.

Щом тръгне да се прибира слънцето Мистериите ще се прехвърлят в  17:30 часа в специалния литературен салон на хоремага. Тук ще бъде срещата, организирана от национално движение „Памет за 1913 година“ с академик Георги Марков, с писателя и издателя Иван Гранитски, който ще представи новата си книга и с главния редактор на сп. „Везни“ писателят Тодор Коруев.
Джаз този път феновете ще могат да слушат в двора сред картините в Георгакиевата къща. На китарата ще бъде джаз-виртуозът Огнян Видев.

На 19 юли, вечерта, в изградения от хухленци амфитеатър на връх Илинденя театърът от Кърджали представя своите „Балкански мистерии“ – по музика и песни на балканските народи.

След спектакъла Иван Бунков, инициатор и организатор на Мистериите, ще връчи наградата „Почетен селянин“. След това празникът с пълна сила се пренася от върха на селския мегдан. Свирят акордеонистът Нешко Нешев с кларнетиста на „Козаревска група“. И тази година Мистериите ще бъдат огласени от чутния глас на първия БГ талант Богдана Петрова, чийто род е от Хухла. На другия ден, неделя, ще има организирани пътувания до всички  културно-исторически забележителности на Хухла и на община Ивайловград.

В уикенда след официалното предаване на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата на 21 юли, ще се проведе Лаута Open Air – първият фестивал за изкуство и музика в един от емблематичните пловдивски паркове, „Лаута“. Събитието в зеленото сърце на града ще продължи над 15 часа и ще представи редица събития, разделени в два модула:
-  Арт програма, която ще започне в 10 часа сутринта на 26.07 и ще продължи до 20 часа.  В нея ще са включени работилници, хендмейд базар, ходене по въже(slackline), боди арт за деца, шоу със сапунени мехури,  и айляк хамак зона. Младите автори Гергана Митева и Адриан Иванов пък ще представят изложба и арт инсталация. Партньор на събитието е и фондация „Джендър алтернативи“, която ще организира лекция на Рада Еленкова.
- Музикалната програма ще започне в 20 часа със dj set на Антон Кефилев а.к.а. Kefi. След него щафетата ще поемат Helios a.k.a. Dj x2085, dj Chavos и Pikebas. Специалният гост на събитието е германският dj и продуцент SHANE.
Лаута Open Air се организира от High Bondagе и е в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. 

Билетите за музикалната програма са на цена 7 лв преди 24 часа, след полунощ входът е 10 лв.
Арт програмата е с вход свободен.

Българският „ШЕСТИЯТ ДЕН“ можете да гледате тази вечер от 21.20 часа в лятно кино „Орфей“. Филмът с участието на Калин Врачански, Ивайло Драгиев, Милена Николова – Миленита обещава да ни вземе дъха с екшън, напрегнато очакване и борба на живот и смърт на фона на заснежени високопланински пейзажи. Както добре знаем обаче, тези компоненти служат единствено за опаковка на същинската история, която тук започва повече от тривиално. Момиче и момче се срещат и се влюбват, въпреки че той е от малко провинциално градче, а тя се ползва с привилегиите на дъщеря на мастит бизнесмен. Именно тъмното минало на бащата на момичето и неговите връзки с престъпния свят стават причина нашите герои да излязат набързо от сладкия унес на любовта и да се сблъскат челно със страшно изпитание, което поставя на карта не само отношенията, но и животите им.

От 23.30 часа е прожекцията на друго интересно българско заглавие. Вторият филм на Ники Илиев - ЖИВИ ЛЕГЕНДИ отново предизвика голям интерес и убедително води в класацията на родния боксофис по брой зрители за тази година.
Павел, който работи на висок пост в елитна банка, изпада в кома след инцидент. Когато се събужда се оказва, че има частична амнезия и не си спомня нищо след абитуриентския си бал, а хората, които чувства като най-близки в момента са бившите му съученици. Той е решен да ги намери и да ги върне към тийнейджърските им години като ги забърква в поредица от щуротии, които преобръщат живота им по неочакван дори и за него начин.

Цените на билетите са 5 лв и 4 лв.
ОНЛАЙН РЕЗЕРВАЦИИ И ПРОДАЖБИ НА БИЛЕТИ на BOXOFFICE.BG в категорията кино.

При дъжд билетите важат за останалите ФИЛМОВИ НОЩИ!