Стотици си казаха „За много години!“ на площада в Пловдив

Пловдивчани и гостите на града, които избраха да изпратят старата година на открито, се насладиха на музикално разнообразие от стилове, разкошна заря и весели без инциденти на площад „Стефан Стамболов“ до 13-метровата елха.

Стотици се стекоха пред сцената още преди началото на концерта в 22 часа. За доброто настроение на празника се погрижиха бандите P.I.F. и Del Padre. Всички заедно изгледаха на големия екран Новогодишно телевизионно обръщение на Президента на Република България г-н Румен Радев, а после извиха кръшно хоро с обичания и популярен у нас и в чужбина Фолклорен ансамбъл „Тракия“.

Разкошната заря продължи над 10 минути, а огнените хризантеми летяха към небето над Пловдив не само от площада пред Общината, а и от Данвоия хълм и Бунарджика.
Концертът на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ започна след наздравиците, а веселбата продължи с дискотека, докато „окапаха“ и последните празнуващи на открито.

Насладете се на видео клип с впечатляващата гледка от новогодишната заря над града, направен от Радослав Станчев.

Първият сайт за култура в Пловдив КАПАНА.бг се обръща към активните си читатели, за да определим ЗАЕДНО кое е събитието, оставило трайна следа в обществото ни през миналата година.

Ако имате мнение по въпроса, може да участвате в анкетата като последвате линка  и дадете своя глас за предпочитаното събитие. В Случай, че не го намирате, може да го добавите в „други“. Припомняме, че на 22 декември 2017-а г. екипът на КАПАНА.бг, а срокът за гласуване е до 1 януари в полунощ, включително.

До момента междинните резултати сочат, че близо 30 на 100 от гласувалите смятат за най-значимо събитие в културния живот на Пловдив разкриването на изумителната Епископска базилика и кандидатстването с римското мозаечно наследство на Филипопол в ЮНЕСКО.

Около 1/3 от целия вот е за Музикалната година под тепетата: фестивалите Hills of Rock, Sound of the Ages, Plovdiv Jazz Fest и концерта на Placebo.

За третото място в ТОП 3 още спорят две събития: Завършването на реставрацията на къща Клианти - най-новата перла в короната на Старинен Пловдив и Пристигането на дългочаканите средства от държавния бюджет за Пловдив Европейска столица на културата през 2019.

На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година.

Той е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“, тъй като празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“. Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида.

Основният обичай, който се изпълнява  е т. нар. „сурвакане“. Ссъстои се в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки-украсени дрянови клони, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти. След ергените по селището тръгват да сурвакат малките деца. Сурвакарските групи са само от момчета. Възрастта на децата варира от 4 до 12 години. Ако случайно някое по-голямо дете също тръгне със сурвакарите, то домакините го вземат на подбив, предлагайки му да му намерят мома или да му дадат ралото, ако е момче или напр. хурката - ако е момиче.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

На този ден се гадае. Гаданията са свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Например, в Пловдивско и Предбалкана в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила. Така се разбира кой месец ще е дъждовен.

На Сурваки има и много брачните гадания. Момите и ергените запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си. Те вярват, че ще сънуват този, за когото ще се оженят.

Ладуването също е свързано с гаданията за женитба. Изпълнява се от момите. Те пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки на кого какъв брачен партньор се падне.

На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Василовден, Васильовден и т. н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне). Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия.


На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла.

140 години от рождението на Яворов

На 13 януари (1 януари стар стил) 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов-български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век.  Използвал псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо, но станал известен под псевдонима Яворов.

Името му се свързва с няколко бурни любовни истории. Известно е неговото близко приятелство с Дора Габе, както и пламенната му любов към Мина Тодорова, на която посвещава най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“.

Жената, чиято любов се оказва фатална за поета, е Лора Каравелова - дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г. Кореспонденцията между Яворов и Лора е прекрасен образец на българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за една бурна любов, белязана от много съмнения и страсти.

Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато измъчваната от съмнения Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (предсмъртното писмо от един ред гласи: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Но изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от обвиненията, че той е убиецът на Лора, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

По случай 140-годишнината от рождението на поета ви припомняме 7 прекрасни поетични откъса от неговото творчество.

* * *
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
- Из "Две хубави очи"
* * *
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
- Из "Вълшебница"
***
Те чакат милост… Но да знам,
че някой бог всесилен там
стои над всичко хладен зрител,
извикал бих отдън гърди
към тоя тъмен промислител:
о, господи, проклет бъди!
- Из "Бежанци"
***
Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!
- "Сенки"
* * *
Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен…
- Из "Песента на човека"
* * *
Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орисия!
- Из "На нивата"
***
Женска кръв...
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш...
-    Из „Женска кръв“