На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година.

Той е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“, тъй като празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“. Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида.

Основният обичай, който се изпълнява  е т. нар. „сурвакане“. Ссъстои се в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки-украсени дрянови клони, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти. След ергените по селището тръгват да сурвакат малките деца. Сурвакарските групи са само от момчета. Възрастта на децата варира от 4 до 12 години. Ако случайно някое по-голямо дете също тръгне със сурвакарите, то домакините го вземат на подбив, предлагайки му да му намерят мома или да му дадат ралото, ако е момче или напр. хурката - ако е момиче.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

На този ден се гадае. Гаданията са свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Например, в Пловдивско и Предбалкана в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила. Така се разбира кой месец ще е дъждовен.

На Сурваки има и много брачните гадания. Момите и ергените запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си. Те вярват, че ще сънуват този, за когото ще се оженят.

Ладуването също е свързано с гаданията за женитба. Изпълнява се от момите. Те пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки на кого какъв брачен партньор се падне.

На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Василовден, Васильовден и т. н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне). Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия.


На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла.