Камелия Тодорова и Милен Кукошаров в тандем ще представят един нов прочит на репертоара на певицата с определено нов цвят и звук в изпълненията ѝ. Ще бъдат изпълнени стандарти в суинг и блус схеми, както и емблематичните български песни от репертоара на певицата , направили я икона в българската поп сцена. Концетът е тази вечер, 26 октомври, четвъртък от 21:00ч. в Bee Bop Cafe.

Комеди Клуб Пловдив и Петното на Роршах представят Стендъп Комедия с най-добрите в бранша.  Гледайте трима от най-добрите стендъп комедианти на Комеди Клуба с материал по техен избор.

Гледайте историите на Васил Ножаров за ергенския живот и за Пясъчния му Дог. В шоуто ще участват Филип от Комеди Клуба и Цветомир Павлов с малко улична магия. Срещата е на 26 октомври от 21 часа в Петното на Роршах.

Резервации на тел: 0879 606 980 или 0884 505 855 (резервациите се пазят до 20:50)

Пловдивската галерия SARIEV Contemporary представя второ издание на „Оставете ги да рисуват“ – изложбен проект на галерията, куриран от художника Правдолюб Иванов. „Оставете ги да рисуват“ за поредна година дава смел поглед към различните значения и форми на рисунката в съвременността. Настоящото издание носи подзаглавието “Драскай и драсвай” и представя нови и познати за българската сцена имена, между които утвърдени международни художници и млади творци в началото на кариерата си. Част от творбите се показват за пръв път пред публика или са създадени специaлно за изложбата “Оставете ги да рисуват II (Драскай и драсвай)”. Представените автори са Андонис Донеф, Боряна Петкова, Вито Валентинов, Дан Пержовски, Игор Ешкиня, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Майк Буше, Мартина Вачева, Михаил Михайлов, Младен Милянович, Недко Солаков, Праволюб Иванов.

Какво казва кураторът Правдолюб Иванов за проекта:

Let Them Draw II (Drawing and Withdrawing) в SARIEV Contemporary, Пловдив е продължение на едноименната изложба от миналата година и вторият ми опит като любител-куратор. И тогава, и сега, желанието ми беше да покажа неограниченото поле, в което рисунката може да се разположи, от визията на дигитален софтуер до наратива на собственото си създаване.

Тази година обаче ми се искаше да се фокусирам повече върху това, което наричаме традиционни техники и фигуративна образност, подлъгващи зрителя към капана на тяхната лесна разпознаваемост. Да покажа творби, които съдържат тази способност на рисунката да излиза от собствената си рамка без да се променя, и да се връща обратно на територията си с улов от “наивни” зрители.

Диапазонът на показаните произведения обхваща рисунки на Майк Буше, които с техниката на обикновения молив създават смислови шаради от разместване на разпознаваеми образи, огромната книга с олимпийски рекорд по рисуване на Камен Стоянов. Очарователните акварелни рисунки на Недко Солаков, в които нещата от Природата и природата на нещата не са това, което си мислим, че са. От интимните, сякаш изплъзващи ни се линеарни образи-пъзел на Лъчезар Бояджиев, до молива и неговия звук в утопичния им опит да съществуват между две полета във видеото на Боряна Петкова. Исках да покажа с рисунката на Красимир Терзиев как виртуозното разливане на туш може да ни отведе до Луната и да ни върне обратно в земните ни съмнения. Тактилните инсталации на Игор Ешкиня и Вито Валентинов, които доказват, че рисунката може и да е обект, освен ако не решим, че е обратното. Зрителите ще разберат от работите на Михаил Михайлов, че за таланта на художника и неговите цветни моливи няма незначителни и непотребни неща. От изпълнените с хумор наивистични рисунки на Мартина Вачева до висшия флумастерен пилотаж на Дан Пержовски върху стената на смеха и горчивата истина за нас самите. От Андонис Донеф, който умишлено ни вкарва с изящната си тушова рисунка в еротичната гора на изгубените в превода, до Младен Милянович с индиговите интерпретации на своята объркваща акция, шокираща и затрудняваща ни в различаването на жестоката реалност от нейния художествен симулакрум.

Всички тези толкова различни произведения показват, че каквото и да прави и както и да го прави, рисунката остава един универсален интерфейс, всепроникващ инструмент за комуникация, превърнал се сякаш в допълнително сетиво за възприемане и осмисляне на света около и вътре в нас.

В празник на българското изкуство в Австрия се превърна откриването на двойната изложба в БКИ „Дом Витгенщайн“ – Виена.  Пред многобройна австрийска и българска публика на 24 октомври бяха представени две знакови имена на българското изобразително изкуство – Цанко Лавренов /1896-1978/ и съвременния художник Васил Стоев. 

Директорът на БКИ „Дом Витгенщайн“ – Виена доц.д-р Румяна Конева подчерта при откриването: „С директора на градска художествена галерия – Пловдив Красимир Линков  избрахме нетрадиционен подход, представящ пловдивската художествена школа в историчека перспектива. В съвместния ни проект ще бъдат показани в паралелен контекст общо пет изложби – две на стари майстори  и три на съвременни творци. Целта е ясна – непреходната връзка между традиционното и новото в изкуството“.

Специален гост на събитието беше проф. Улрих Гансерт,  дългогодишен преподавател във Виенската Художествена Академия, който се спря на особената приемственост между иконописта и модерните европейски течения от началото на 20 век, характеризиращи уникалния стил на Цанко Лавренов.      

За творчеството на Лавренов и Васил Стоев говори и директорът на ГХГ Пловдив Красимир Линков.  Той посочи, че в следващите месеци в БКИ „Дом Витгенщайн“ – Виена предстоят изложби на големия Златю Бояджиев, както и на съвременните пловдивски творци Стоян Куцев /живопис/, Димитър Воденичаров /живопис/ и Васил Маргаритов /скулптура/.

Приветствие към гостите поднесе посланикът на Република България в Република Австрия Н.Пр. д-р Иван Сираков.

Изложбите се осъществяват с подкрепата на Министерство на културата на Република България и Община Пловдив във връзка с предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС и избора на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г.

Пабло Пикасо е испански художник и скулптор, признат за най-добрия творец за последното столетие, както и за най-скъпия и най-крадения. Той е изключително продуктивен, занимава се с живопис, керамика, графика и колажи. Творчеството му преминава през множество различни периоди. Известен е с това, че заедно с Жорж Брак създава кубизма. Пикасо преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на 20 век.

Пабло Пикасо е роден на днешната дата през 1881 г. По този повод сме подбрали няколко забавни и вдъхновяващи негови цитати.

За дълъг период от време аз се ограничих да ползвам само един цвят – като форма на дисциплина.

Няма нищо по-лошо от великолепно начало.

Искам да живея като беден човек с пари.

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.

Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

Когато нямам повече синьо, слагам червено.

Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?

Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

Всички се опитват да разберат живописта.Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.