Капана.БГ
Основоположници на хардкор течението в Пловдив празнуват 15 години на сцената
„Всичко е на приливи и отливи във всяка една музика, но хардкора винаги ще го има, защото е устойчива музика с история и идеология“, твърди Виктов Цонев, барабанист на рождениците от ВЗРИВ
Скандално известният учител Данев, който разбуни духовете в държавата с изпълнението Харлем шейк в двора на Хуманитарната гимназия, забива с групата си този петък в Пловдив
Една от бандите, които положиха основите на хардкор музиката в Града под тепетата, празнува своя 15-ти рожден ден. Група ВЗРИВ ще избухне този петък в пловдивския клуб Void, заедно със своите приятели King Rat, MD Beddah + Прим, Нокаут, Indignity, Outrage, Face Up и Last Hope. Без съмнение, това е една от най-пъстрите банди, в която са забъркани Виктор, Стоян - Малкия, Ванката, Данев – Дългия , Адом и от време на време Хундев – Дебелия. „Както всяка компания си има Малкия, Дългия и Дебелия“, споделя Виктов Цонев, който е барабанист на ВЗРИВ. За миналото и настоящето на бадата, родната публика и емоциите да свириш с едни от големите имена от хардкор сцена разказа Виктор за Капана.Бг пред Стефка Георгиева.
Викторе, как се чувстваш 15 години по-късно на сцената?
Същото хлапе.
Как се събра група ВЗРИВ и как се роди всъщност идеята за групата?
Идеята дойде малко по-късно. Преди това имахме една банда – Nothing left, с която свирехме от 2000 година и в нея бях вокал, обаче изобщо не ми се отдаваше, а Хунджев беше китарист. След като бяхме на последния Free mind през 2002-ра, там свирехме с Nothing Left, а след това кметът на Варна го забрани… Тогава ходихме на протест даже. След като се върнахме, с нашия съученик Иван Шовчев – Шофо и с още един съученик направихме ВЗРИВ и се учехме в движение. До тогава никога не бях свирил на барабани, само на репетиции. Худжев остави китарата и започна да пее и нещата взеха да се получават много добре.
Искаш да кажеш, че ти си се научил да свириш на барабани с началото на самата банда?
Да. Никога не съм ходил на уроци и никога не съм имал барабани вкъщи. И то си личи.
Как решихте да сте именно хардкор банда?
От личните ни предпочитания. Тогава всички слушахме олд скул и до ден днешен продължаваме да слушаме. Малко сме повлияни от метълското на Integrity и Jugde.
Къде беше първият ви концерт?
В „Пианото“. Това беше клуб в Стария град, който вече не съществува. В момента е детска градина. Уникално място! Първите ни концерти, повечето от тях, бяха там. И чужди банди са свирели там, и с кой ли не, с „Кокоша глава“ също. През 2003-та се запознахме с един американец в Пловдив, на Главната, защото видя с какви тениски сме. Заговорихме се, пуснахме му някакви песни и ни даде пари. Направихме безплатен концерт през юли месец. Имаше 350 човека, всичко беше във вода и имаше 10-ма американци в мелето, беше голямо шоу.
ВЗРИВ ли е основата на хардкор музиката в Пловдив?
С Nothing left сме основоположници на хардкор течението в Пловдив. След това се появиха Delate, след това и ВЗРИВ. Но със ВЗРИВ го развихме в годините. ВЗРИВ беше по-силна банда от първата ни. 2003-та записахме едно демо и го издадохме, беше пълна лудница. Тогава беше много силна година, защото идваха много чужди банди, което беше супер екстра за Пловдив по онова време. Да отидеш на концерт на група, която не е от България не се случваше както в момента. Като цяло, концертите бяха много малко.
Коя е най-голямата банда, с която сте свирели на една сцена?
Със SlapShot в София тази година, като това беше абсолютна мечта. Едно време дори не сме вярвали, че ще гледаме SlapShot на живо, та камо ли, че ще свирим с тях.
А как се озовахте заедно на сцената?
Ами с годините… Нашият стил е малко по-първичен олд скул хардкор и сме доста повлияни от SlapShot и така се случи. Просто се допълваме стилово горе-долу или по-скоро приличаме на тях.
Tова ли беше най-големият ви концерт?
Най-големият ни концерт може би беше във Военния клуб в София на един HardCore Xmass 2003. Имаше страшно много хора. И на следващата година в Black Box. Тогава даже не беше HardCore Exmass, a New Year Fest на 4-ти януари с Backfire!, много голяма холандска банда. И няма да го забравя, защото басиста на Backfire! се разкарваше по гащи отстрани на сцената докато ние свирехме.
А най-якото ви участие?
Беше един фестивал в Ловеч, за който с Дългия си говорихме, че даваме години от живота си да го гледаме отново, защото там свирехме с Кокоша глава и изпълнението беше невероятно. Който е гледал Кокоша глава на живо – може да си го представи. Който не е – и на филм не може да го види. Няма да изпадам в подробности. Само ще кажа, че оператора от ловешката телевизия на втората песен направо свали камерата и се хвана за главата.
Това ли бяха най-силните и запомнящи се години?
През 2005-та всичко започна да отшумява не само тук, но и в световен мащаб. Музиката стана по-метъл, появиха се метъл кор банди, емота и децата започнаха да слушат такива работи. Всичко е на приливи и отливи във всяка една музика, но хардкора винаги ще го има, защото е устойчива музика с история и идеология. Не е музика, която е модерна за времето си и отминава, а като всяка музика с идеология, тя ще си върви и винаги ще я има.
Как би определил музика у нас?
Като цяло, в България публиката е много сила за всякаква музика. Ако ще да е за електронна музика, за рап… Дори един приятел беше ходим на концерт на Red Hot в Лондон и каза, че това е бил най-скучния му концерт в живота и след това е гледал бандата в София. Дори Red Hot бяха писали, че такъв концерт не са имали никога. В България винаги концертите са с много заряд, без значение дали е Пловдив, София, Варна, нашата публика винаги много се раздава. Ходил съм и на концерти в чужбина, но там са малко пренаситени и не са толкова експресивни и емоционални като нас.
С коя банда бихте искали да свирите на една сцена?
Има една банда, която може би няма как да свири отново, но с Blood for Blood.
Можеш ли да сравниш ВЗРИВ преди 15 години със сегашната банда?
Сега свирим една идея по-добре и сме малко по-завършени като стил. Тогава бяхме много хаотични и първични, но това беше много готино.
Всички сте работещи и ангажирани. Как намирате време за репетиции?
Много сложно. Напоследък е много сложно, защото някои хора работят на смени, дневни и нощни. Други пътуват и е изключително сложно да се съберем. Преди си имахме традиция, всяка неделя каквото ще да става, отивахме да свирим. Но хората са супер интересни. Дългия е даскал, скандално известен харлем шейк учител, Адомката работи като златар и екскурзовод, Ванката работи в БДЖ-то, Малкия нищо не работи в момента, аз съм си в кантората и Хунджев дето ту го има, ту го няма, той е зъболекар и пътува постоянно. Всеки си е с професия и музиката е нещо, което е кеф, а не професионално занимание. Но хардкора като цяло много рядко е професионално занимание.
Имате ли очаквания към юбилейния ви концерт този петък?
Очакваме да се съберат хора и да се видим с приятели, с които не сме се виждали отдавна. Цялата идея на този концерт е да съберем такива групи на куп, които не са свирели заедно от страшно много години. От 99‘ година всъщност. Ние потърсихме групите, като китаристът на Face Up е в Германия и специално пристига за този концерт. Това са все групи, от които малко или много сме се учели. Ние имахме късмета, когато тази музика е популярна и тези банди имат нещо издадено, да ходим и да ги гледаме на живо. Направо си попивахме от тях.
Плакатът за събитието 15 години ВЗРИВ грабна погледите на много фенове и не само. Чие дело е?
През 2015-та записахме един албум, който издадохме онлайн, но тепърва ще издаваме физически CD-та. Та, обложката на самия диск и дизайнът на плаката, който е за концерта, го е правила една наша приятелка от Монтана, която в момента живее във Варна. Диана се казва и го е рисувала на ръка. Прави дизайни на много банди за тениски, обложки, тя е страшна машина и много и благодарим.
Какво ще кажеш на вашите фенове и всички, които ще дойдат на концерта?
Да си сложат по-стари кецове и да се забавляват. Който е ходил на концерт знае защо се слагат стари кецове.
Радослав Парушев: Самоиздадох се, за да го начукам на системата
Българската литература е скромна като цялата българска култура, смята Чарли
Не може в 21-ви век битовизмът и Вазов да са ти критерии, Априлското въстание и Баташкото клане да са ти тема
Защо Радослав Парушев кръсти последната си книга с истории "Само за напушени" и защо я издаде сам? Това ексцентричният писател разкри сам в литературен салон Spirt & Spirit в Петното на Роршах снощи, в искрен разговор с колегата си Александър Секулов и читателите си от Пловдив. На въпросът „Защо” е тръгнал в посока самоиздаване, Парушев отговори с препратка към историята. Смята, че всички проблеми тръгват от Сталинградската битка . От там започва всичко. Всичко след Сталиградската битка е проекция на резултата от нея. Затова след 44-та година селяните дойдоха в градовете, влезе в разговора в типичния си стил авторът.
През 2014г. издадох романа „Отвътре”, който двама души са чели. У мен се натрупа художествен гняв, който доведе до книгата „Само за напушени”, която бе моя агресивен естетски жест. Като не щете роман, на ви сега къси и шеговити текстове. Тогава обаче затънах в нашето малко блато, наречено българско книгоиздаване. От издателство „Сиела” искаха да ми сменят заглавието. Щяло да бъде пазарно самоубийство. Аз казах „Няма да стане”. Махнах се от „Сиела” и реших да пробвам да се самоиздам. Тогава се свързах с OCB, а те подкрепиха издаването на книгата. И какво излезе. До момента, 8 месеца откакто е на пазара, „Само за напушени” има повече продажби от общо трите ми книги, издадени от „Сиела” в последните седем години. Какво излиза. Аз съм никой- писател и адвокат, но се заемам с книгоиздаване и правя 600 пъти по-големи продажби от хората, които трябва да се занимават само с това и взимат заплати да го правят. Е, кой е за уволнение, попита Радослав Парушев. Подчертава, че му се е получило със самоиздаването. Като не скри, че в момента три компании, една от които международна, искат да подкрепят следващата му книга. Млади автори дойдоха при мен и ми предложиха да ги издам. Но няма как да стане. Аз се самоиздадох, за да го начукам на системата, допълва Чарли.
Казва, че няма идея защо издаденият от „Сиела” роман „Отвътре” не е бил приет от читателите. Не може един автор да бъде сърдит на публиката си, ако тя не е харесала работата му. Не зная защо хората не харесаха това, което аз най-много харесвам от себе си. Може би „Отвътре” не отговори на търсенията на епохата. Факт е, че много малко съвременни книги са посветени на съвременната реалност. От друга страна младите хора в България не четат и не желаят да се ангажират с културни процеси. До това доведе тоталното опростачване на нацията, отбелязва мрачно Парушев.
На фона на всичко куцо и сакато, което издава книги в България, има единици стойностни заглавия. Много са малко. Бълват се все неща с нулева художествена стойност. Колко романа като „Възвишение” има в последните години? Само един- „Възвишение”, маркира проблемът в съвременната българска литература Чарли. За голямо щастие автори като Милен Русков продължават да пишат. И ето че „Чамкория” е събитието на годината. Българската литература е скромна като цялата българска култура, но не е пералня за пари като киното например. Положението в литературата е толкова зле, колкото бе зле миналата година. Не може в 21-ви век битовизмът и Вазов да са ти критерии, Априлското въстание и Баташкото клане да са ти тема, категоричен е Чарли.
Всъщност, Парушев бе част от групата творци, които се опитаха в близкото минало да наложат бързата литература. А сега технологиите наложиха бързото писане и бързото четене. Да, идеята за бързата литература беше наша, но тогава нямаше Фейсбук. Дигиталната епоха направи Тръмп президент, извади Англия от Европа, продължи Радослав Парушев. В този ред на разсъждения вметна, че няма как литературата да иде на езика на визуалното, за да привлече вниманието на младите хора. Смята, че книгата не трябва да бъде принизявана дотам, че да се прави за youtube с идея да е по-лесно смилаема от младите хора. За тази цел си има Нико Тупарев и „Биг Брадър”, заключи Радослав Парушев.
Пловдивска следа в тазгодишните Национални награди за актьорско майсторство „Любимец 13“
Националните награди за актьорско майсторство „Любимец 13“ бяха връчени за трети пореден път на 17 октомври- рождения ден на Апостол Карамитев, на тържествена церемония в едноименния театър в Димитровград. Сред петимата наградени е актьорът от Драматичен театър Пловдив Георги Вачев, а автор на наградната статуетка е скулпторът Цвятко Сиромашки, който създаде приза с лика на Апостол Карамитев специално за наградите „Любимец 13“.
Всяко издание на церемонията е под различен надслов. Миналата година това бе „Пътят на актьора“, а тази година мотото, което определи номинациите и наградените, е „Многоликият талант на актьора“. Съобразно избраната тема, жури определи имената на 5 актьори, на които бе връчена наградата: „Любимец 13 – Другото лице на Актьора“, а с приза „Любимец 13 – Легенда на българския театър и кино“ бе удостоен посмъртно актьорът, режисьор, аниматор, сценограф, художник и поет Иван Андонов. По този начин церемонията отдаде почит и признание към професионалните актьори, които са развили и проявили многоликия си талант и в други изкуства, различни от театралното.
Наградените в залата на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ – Димитровград актьори бяха следните:
С наградата „Любимец 13 – Другото лице на Актьора“:
Ралица Ковачева – Бежан
Актрисата започва като асистент на проф. Елисавета Сотирова. През 2008 г. защитава докторат на тема „Гласът като средство на драматичното”. Автор е на книгата „Тайният свят на човешкия глас”. В момента преподава сценична реч и правоговор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” като асистент на проф. Иванка Бенчева.
Освен това Ралица Ковачева усилено се занимава с музика. Освен своите солови изяви, актрисата пее в групи („Mery Lu Band“ и „К2“), развива джаз и поп-проекти с различни музиканти.
На сцената Ралица Ковачева-Бежан изпя песента „Песен моя, обич моя“ по музика на Йосиф Цанков и аранжимент на Калин Жечев и Алекс Нушев.
Георги Вачев
Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство за драматичен театър, в класа на проф. Надежда Сейкова и става част от трупата на Пловдивския Драматичен Театър. Увлича се от фотография и получава първия си фотоапарат още на 8 годишна . През 2007 учи магистратура фотография в АМТИИ - Пловдив. Автор е на много изложби, представени у нас и в чужбина.
Обективът му улавя живота в по-нестандартния му план и вероятно затова колегите му актьори обожават да ги снима. Изложбата му „НЯМА ПЕНСИОНИРАНИ АКТЬОРИ“ е постижение във фотографското портретно изкуство
Руслан Мъйнов
Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова, специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър". Талантът му е толкова ярък, че още със завършването си започва да се изявява на театралната, телевизионната и музикалната сцена и прави запомнящи се участия. Бързо се превръща в един от най-успешни актьори-комици в България.
Притежава изключителен теноров глас, който в комбинация с артистичния му талант е обещание за великолепно преживяване. Автор е на текстовете и музиката на много свои песни. Има няколко издадени албума. Носител на множество престижни награди.
На церемонията Руслайн Мъйнов представи таланта си на певец с „Обич облечи“ по негова музика и текст, аранжимент: Светозар Заров.
Даниела Викторова
Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов. След завършването си работи 3 години в Русенския драматичен театър, след което става част от трупата на ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна.
Другото й творческо лице е поезията. Своите първи стъпки в словесното поприще прави още в тийнейджърските си години. Автор е на лиричните книги „Среднощен блус” и „Писма без подател”. Носител е на първа награда от конкурса за поезия „От заник слънце озарени”, Яворови дни – Поморие 2013.
Стефан Вълдобрев
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев.
В началото на 90-те се налага основно със своите песни, които се превръщат в хитове и го правят изключително популярен на българската музикална сцена, носейки му поредица от отличия.
В същото време той проявява траен интерес към театралната и филмова музика. Автор е на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж.
На церемонията по награждаването Стефан Вълдобрев изпълни „Тази песен не е за любов“ по негова музика и текст.
Иван Андонов – носител на Голямата награда „ЛЮБИМЕЦ 13 – ЛЕГЕНДА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР И КИНО“ /посмъртно/
Един от най-даровитите ни творци. Артист от висока класа – освен актьор е и режисьор на игрални и анимационни филми. Рисува живопис, занимава се със сценография и приложна графика.
Отначало иска да учи в Художествената академия, но впоследствие следва и завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при проф. Моис Бениеш. Има повече от 40 главни роли в театъра и около 60 в телевизията. Участвал е в повече от 40 български филма, два унгарски и два немски. Някои от филмите са с наши и международни отличия. Аниматор с 12 филма зад гърба си.
В игралното кино като режисьор е създал 20 късометражни и 19 пълнометражни филма. "Опасен чар", "Дами канят", "Адио Рио", "Вчера", "Вампири, таласъми“ завинаги ще останат в сърцата на поколения зрители и днес влизат в графата „златна българска класика”. .
Като художник Иван Андонов има повече от 30 самостоятелни изложби. Негови платна притежават Националната художествена галерия, Софийската и други градски галерии, както и на частни колекции у нас, в Италия, Германия, Англия, Норвегия, САЩ, Гърция, Турция, Франция, Швейцария, Мексико, Израел, Малта и др.
Наградата бе връчена на съпругата на Иван Андонов Люба Маричкова от зам. кмета на Димитровград Яшо Минков.
Днес е денят на св. Лука, художниците отбелязват професионалния си празник
Днес християнската църква отбелязва деня на св. апостол и евангелист Лука. Той е един от четиримата евангелисти и се смята, че е нарисувал първата икона на Света Богородица. Поради това св. Лука се смята и за покровител на художниците.
Така 18 октомври е обявен за ден на художниците по целия свят. Много художествени академии, като известната "Сан Лука" в Рим, също отбелязват празник днес.
Kapana.BG поздравява всички празнуващи в Пловдив - града на художниците, както и всички артисти в страната с професионалния им празник!
Творческа вечер на писателя Владимир Зарев в Пловдив
Преди дни Владимир Зарев отбеляза своя 70-годишен юбилей в компанията на стотици приятели и почитатели. По време на събитието в София той получи почетен знак от президента на Република България, поздравителни адреси от Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика, Столична община, Съюз на българските писатели, Община Горна Малина и др.
Във връзка с годишнината и големия интерес към Владимир Зарев, Издателска къща „Хермес“ организира творчески вечери на писателя в Пловдив, Варна и Велико Търново.
Срещата е днес (сряда) от 18,00 ч. в книжарница „Хермес“ – Централ, Пловдив, ул. „Княз Александър I“ №43.
Представят сборник "На изповед пред Дякона" посветен на Васил Левски
Втората премиера на сборника със стихове "На изповед пред Дякона" посветен на Васил Левски предстои тази вечер. Тя ще се проведе в камерната зала на галерия Тракарт при свободен вход от 18 часа. През 2017 година, на 18.07 се навършиха 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
2017 г. е обявена за година на Левски. В негова чест, по идея на поета Александър Калчев, Фондация „Буквите“ обяви конкурс за стихотворение посветено на Апостола.
В конкурса участваха над 100 автора с близо 400 произведения, от които журито след много прецизен подбор (все пак това са стихове посветени на Апостола) подбра 90 произведения на 53 автори.
Сборникът започва с може би най-доброто произведение написано някога за Васил Левски – „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев и продължава с „Левски“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов.
Следващите няколко месеца ще се опитаме да запознаем цяла България с този сборник.
Ще бъде представена и поредната 12 книга от проекта "Мечта за книга" - "Спомни си забравените" на Петя Иванова - неин дебютен криминален роман.
Самобитната унгарска Meszecsinka гостува в Bee Bop Cafe
Една от най-самобитните унгарски формации, добре позната и обичана у нас – Meszecsinka, ще гостува за съвместен концерт с лъчезарната Миленита и нейния бенд в Sofia Live Club . Тази комбинация никак не е случайна: поводът е официалният Ден на българо-унгарската дружба 19 октомври. Именно на тази дружба рожба е проектът Meszecsinka – унгарската група с българско име. Meszecsinka няма да пропусне да направи и турне в България покрай своя софийски концерт и изпълнение в Пловдив на 18 октовмри в Bee Bop Cafe. Концертът е от 21 часа, а билетът - 10 лв.
Очаровала феновете на Беглика 2015 и гостуваща често със самостоятелни гигове у нас, Meszecsinka се радва на непрекъснато увеличаваща се фенбаза сред българската публика. Нейно ядро са Аннамария Ола (вокали, флейта) е вокал на Fokatelep (хедлайнер на Беглика 2012), а Емил Билярски (клавир, китара) 15 години свири в психеделичната Korai Öröm, добре известна и у нас.
Месечинка ще свири за пръв път в България с арменския мултиинструменталист Карен Арутюнян, основател на московската група “Дети Пикасо“, който активно участва в записите на последните два албума на унгарците.
Meszecsinka е формирана от двамата през 2009 г. Свирят из цяла Европа, САЩ и Канада, заснемат клипове на Червения площад и на българското Черноморие. Актуалният им албум Awake In A Dream е наречен от пресата“гениален“, „world music албум на годината“ и е горещо приет от публиката в различни страни. Какво е Meszecsinka? Вместо опити да определим стила им, ето няколко отзива от международната преса:
„Meszecsinka е една от онези редки групи, които могат да впечатлят доста широка публика, но същевременно са по-скоро от другата страна – от страната на високото изкуство. Тук има и психеделик рок, който на места прилича на народна музика, и клавирни пасажи с енергията на The Doors, a защо не и на ранните Pink Floyd, и причудливи звуци и напеви, които идват сякаш от други светове…” Kultura.bg
“Диви и необуздани, като саундтрак към рейва по повод края на вселената… Източно-европейски Kate Bush или Cocteau Twins … транс-атмосфери, напомнящи за The Orb и Ozric Tentacles с групата, излъчваща вълни от мощен саунд”. Songlines (UK)