Българската литература е скромна като цялата българска култура, смята Чарли
Не може в 21-ви век битовизмът и Вазов да са ти критерии, Априлското въстание и Баташкото клане да са ти тема
Защо Радослав Парушев кръсти последната си книга с истории "Само за напушени" и защо я издаде сам? Това ексцентричният писател разкри сам в литературен салон Spirt & Spirit в Петното на Роршах снощи, в искрен разговор с колегата си Александър Секулов и читателите си от Пловдив. На въпросът „Защо” е тръгнал в посока самоиздаване, Парушев отговори с препратка към историята. Смята, че всички проблеми тръгват от Сталинградската битка . От там започва всичко. Всичко след Сталиградската битка е проекция на резултата от нея. Затова след 44-та година селяните дойдоха в градовете, влезе в разговора в типичния си стил авторът.
През 2014г. издадох романа „Отвътре”, който двама души са чели. У мен се натрупа художествен гняв, който доведе до книгата „Само за напушени”, която бе моя агресивен естетски жест. Като не щете роман, на ви сега къси и шеговити текстове. Тогава обаче затънах в нашето малко блато, наречено българско книгоиздаване. От издателство „Сиела” искаха да ми сменят заглавието. Щяло да бъде пазарно самоубийство. Аз казах „Няма да стане”. Махнах се от „Сиела” и реших да пробвам да се самоиздам. Тогава се свързах с OCB, а те подкрепиха издаването на книгата. И какво излезе. До момента, 8 месеца откакто е на пазара, „Само за напушени” има повече продажби от общо трите ми книги, издадени от „Сиела” в последните седем години. Какво излиза. Аз съм никой- писател и адвокат, но се заемам с книгоиздаване и правя 600 пъти по-големи продажби от хората, които трябва да се занимават само с това и взимат заплати да го правят. Е, кой е за уволнение, попита Радослав Парушев. Подчертава, че му се е получило със самоиздаването. Като не скри, че в момента три компании, една от които международна, искат да подкрепят следващата му книга. Млади автори дойдоха при мен и ми предложиха да ги издам. Но няма как да стане. Аз се самоиздадох, за да го начукам на системата, допълва Чарли.
Казва, че няма идея защо издаденият от „Сиела” роман „Отвътре” не е бил приет от читателите. Не може един автор да бъде сърдит на публиката си, ако тя не е харесала работата му. Не зная защо хората не харесаха това, което аз най-много харесвам от себе си. Може би „Отвътре” не отговори на търсенията на епохата. Факт е, че много малко съвременни книги са посветени на съвременната реалност. От друга страна младите хора в България не четат и не желаят да се ангажират с културни процеси. До това доведе тоталното опростачване на нацията, отбелязва мрачно Парушев.
На фона на всичко куцо и сакато, което издава книги в България, има единици стойностни заглавия. Много са малко. Бълват се все неща с нулева художествена стойност. Колко романа като „Възвишение” има в последните години? Само един- „Възвишение”, маркира проблемът в съвременната българска литература Чарли. За голямо щастие автори като Милен Русков продължават да пишат. И ето че „Чамкория” е събитието на годината. Българската литература е скромна като цялата българска култура, но не е пералня за пари като киното например. Положението в литературата е толкова зле, колкото бе зле миналата година. Не може в 21-ви век битовизмът и Вазов да са ти критерии, Априлското въстание и Баташкото клане да са ти тема, категоричен е Чарли.
Всъщност, Парушев бе част от групата творци, които се опитаха в близкото минало да наложат бързата литература. А сега технологиите наложиха бързото писане и бързото четене. Да, идеята за бързата литература беше наша, но тогава нямаше Фейсбук. Дигиталната епоха направи Тръмп президент, извади Англия от Европа, продължи Радослав Парушев. В този ред на разсъждения вметна, че няма как литературата да иде на езика на визуалното, за да привлече вниманието на младите хора. Смята, че книгата не трябва да бъде принизявана дотам, че да се прави за youtube с идея да е по-лесно смилаема от младите хора. За тази цел си има Нико Тупарев и „Биг Брадър”, заключи Радослав Парушев.
