Заповядайте в "Отсреща" в 19.00 часа, където ще ви срещнем с един от най-успешните сватбени фотографи в България – Симон Вартерян.

Регистрация чрез формата на тази страница: https://photoworld.bg/sabitia/obshtuvane-s-klienti-za-uspeshen-biznes-sas-simon-varteryan-2/

Темата, по която ще говорим е как да общуваме с клиентите си, за да правим успешен бизнес.

Казват, че един недоволен клиент ще разкаже на десет човека, а едва един на десет от доволните клиенти ще сподели с някого. Комуникацията с клиентите е изключително важна и често доста предизвикителна. Симон ще ни разкаже своя опит.

По време на събитието ще обсъдим следните въпроси:

– Как да общуваме с клиенти при първи конктакт? По телефона? Среща на живо?

– Как да продадем на клиентите си повече от това, за което са ни потърсили?

– Как да се рекламираме пред клиентите? – Как да изградим успешно име, което да работи за нас?

– Какво да правим, когато попаднем на „кофти“ клиенти?

– Как да откажем ангажимент? … и много други.

И вие може да ни разкажете за ваши случаи и въпроси. За целта попълнете съответното поле във формата за регистрация.


Събитието е с вход 10 лв.*/ за членове на Клуб Фото Свят е безплатно.

Може да станете член на клуба по време на събитието.

Регистрацията в събитието е препоръчителна за доброто му провеждане. Молим да попълните формата на тази страница: https://photoworld.bg/sabitia/obshtuvane-s-klienti-za-uspeshen-biznes-sas-simon-varteryan-2/

ПОВЕЧЕ ЗА СИМОН ВАРТЕРЯН

"Професионалния фотограф Симон Вартерян е създателят на различната сватбена фотография в лицето на SV Studio, който вярва, че индивидуалният подход към сватбения ден на всяка двойка трябва да бъде различен. С нетипичните декори, екстремните преживявания, професионалната техника и точната концепция, сватбената сесия се превръща в забавление, а не в задължение. Симон е творец, чиято посока на мисълта не можем да предвидим и уловим. Той ни отнася далеч от до болка познатите кадри и ни поднася нов вид изкуство. Получил първия си фотоапарат на 6-годишна възраст, специализирал във Франция и обиколил над 40 държави само за 5 години, Симон е човекът, на когото можете да се доверите."


Организаторите си запазват правото при голям интерес към събитието, да променят локацията му за по-доброто му провеждане.

Музикалният проект ще представи картини за малки и големи, в които се разказва за красотата и мъдростта на българския приказен фолклор

На сцената в Дома на културата „Борис Христов” на 28 септември от 18.00 ще се състои премиерата на новото заглавие от поредицата „Приказките на Госпожа Опера“ - етно-симфоничната приказка „Тримата братя и златната ябълка”. Музикалният проект ще представи картини за малки и големи, в които се разказва за красотата и мъдростта на българския приказен фолклор. Сладкодумната Госпожа Опера ще запознае децата с тайните и очарованието на народните инструменти, водени от музикантите на Фолклорен ансамбъл „Тракия”. Заедно с тях на сцената ще бъде и оркестъра на Опера Пловдив, както и солистките Гергана Димитрова и Евелина Христова, познати от хор „Мистерията на българските гласове”. Изисканата и ефектна режисура е дело на Росица Костова, която създаде едни от най-любимите спектакли на децата в Пловдив – „Вълшебната флейта“, „Мечо Пух“ и „Четирите годишни времена“.

В проекта „Етно-симфонични приказки” участват утвърдени имена от  българската фолклорна и етно сцена:

Създател на концепцията и музиката в проекта е Костадин Генчев. Композитор и аранжор, оркестрант – солист кавал в Оркестъра за народна музика на БНР повече от 20 години, той има над 800 аранжимента на народни песни и над 50 инструментални пиеси за БНР. Творческата му биография извън Националното радио е свързана с многобройни музикални, театрални и танцови проекти и събития. К. Генчев е носител на наградата „АСКЕЕР” 2005 с група БУЛГАРА за музиката към театралната постановка „Дивите” на актьора и режисьор Георги Къркеланов, носител e и на II награда от Националния конкурс за написване на симфонично произведение в неравноделен размер „7/8” 2016.

Диригентската палка е поверена на Димитър Христов. Композитор, инструменталист, хоров и оркестров диригент, Димитър Христов завършва СМУ “Филип Кутев” в Котел с тамбура, след това АМТИИ Пловдив с тамбура и дирижиране (хорово, оркестрово, народни състави) и композиция. Кариерата му като диригент е свързана с фолклорните ансамбли “Тракия” (Пловдив) и “Пирин” (Благоевград), а от 2011 година насам е начело на Оркестъра за народна музика на БНР. Пише вокално-инструментална, танцова, театрална и филмова музика. Носител е на престижната награда „Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци за 2016 в категория „Музикален фолклор” за цикъла концерти със солисти инструменталисти и певци от Балканските страни през сезон 2015/2016 „Ритъмът на Балканите“. Димитър Христов има широки интереси и в етно музиката. Той е един от основателите на етно групата “БУЛГАРА” и проекта „Дива река”.

Специфичните вокали в етно приказката са поверени на солистките от „Мистерията на българските гласове” Гергана Димитрова и Евелина Христова.
Гергана Димитрова започва да свири на гъдулка на 9 години. Учи в Музикалното училище „Панайот Пипков” в Плевен – специалност народно пеене. Завършва Софийският университет „Св.Климент Охридски” със специалност вокална педагогика. От 1994 насам  е солистка в световно известния женски народен хор „Мистерията на българските гласове” с диригент проф. Дора Христова. Нов етап в кариерата на Гергана Димитрова започва с основаването заедно с диригента Милен Иванов на „ЕВА квартет” през 1996. До момента формацията има издадени три самостоятелни албума и стотици концерти в Европа и Азия. През 2009 певицата се впуска в нов етно проект и поставя началото на музикалното пътуване БЕЛОНОГА заедно със звукоинженера, композитор и аранжор Алекс Нушев. Мелодичната палитра на проекта смесва багри, тембри и емоции в изразителния глас на Гергана Димитрова, добре позната на публиката и с участия в проектите „Дива река”, „PENDARA Ethno project”, група „Булгара”, Balkan Scientist и много други. 

Евелина Христова учи народно пеене в СМУ „Ф.Кутев” в Котел. Продължава образованието си в ЮЗУ „Н.Рилски” – Благоевград със специалност „Музикална педагогика”. От 1996 е в състава на световно известния хор „Мистерия на българските гласове”с диригент проф. Дора Христова. През същата година се присъединява към „ЕВА квартет” с диригент Милен Иванов.  Певицата осъществява  многобройни записи и концерти като солист в проекти с различни музикални формации: „Антоан Симони трио” (Франция), „Дива река”,  „Булгара”, Оркестър за народна музика на БНР и др. Един от най-интересните проекти е участието й в спектакъла на балет „Арабеск” „Пандора” по музика на Пол Ван Брюхе и Петър Дундаков на сцената на НМТ „Стефан Македонски” в партньорство с оперните певици  Цветана Бандаловска и Даниела Димитрова и камерния ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на проф. Пламен Джуров.

Проектът „Етно-симфонични приказки” си поставя за цел да увлече децата и родителите им в магията на българския приказен фолклор в подходящата за 21 век форма. Затова графичният дизайн на древните народни приказки в нова премяна е в ръцете на художника - илюстратор, аниматор, анимационен режисьор и разказвач на модерни приказки за деца Мая Бочева - Уики. Тя има дългогодишен опит в създаването на мултимедийни проекти, кратки анимации и рекламни клипове, игри за PC и мобилни приложения, работи по различни учебни помагала и пособия за деца.

Не забравяйте това име – Юлия Огнянова, призовават организаторите на специалната вечер, посветена на една от най-забележителните личности в българския театър. Срещата разговор и прожекцията на филма "Това име го забравете" на Боян Папазов е тази вечер от 19.30 часа в Камерната зала на Драматичния театър. Събитието е част от съпътстващата програма на фестивала "Сцена на кръстопът".

Ето и причината Боян Папазов да посвети филма си на Огнянова.

Най-новата ни история, от Освобождението до наши дни, е пренаселена от менте поборници, менте опълченци, менте политици, менте активни борци против фашизма и менте дисиденти през комунизма. Имало е и истински, но те рядко са доживявали до пенсия. А в дъното на 135-годишното ментарджийство са привилегиите и „народните“ пенсии.

Познавам лично само една жена, която през 1944 година получава смъртна присъда, а през 1959 година отказва да стане активен борец. Това е Юлия Огнянова. Защо е отказала? Както сама с ирония обяснява: „Въпрос на възпитание.“ Но отказът от привилегиите не й е бил простен.

„Не са искали да ме унищожат, защото не се стремях към власт. Но аз проживях живота си с чувството за вина и ужас от реалния социализъм.”
 
Веднага искам да уточня, че Юлия е човек с ляво сърце и десен ум. Такива бяха и Леон Даниел, и Вили Цанков, и Методи Андонов. Познавах ги лично. Вили и Методи бяха членове на художествения съвет към колектив „Хемус” в Студия за игрални филми. „Козият рог” е „наше” производство.

Не познавам друг театрален режисьор, който така последователно да се е присмивал на политическия establishment като Юлия. За нея той не е „тоталитарен преди“ и „демократичен след“, а финансова шайка, каквато е била и ,каквато ще бъде „сега и нине и присно и во веки веков“. Затова Юлия не спореше с еднопаратийния режим, неговите лакеи-партократи и лакеи-театрални чиновници, макар те да я преследваха и мачкаха от театър в театър, за да не работи нормално. Нейният отговор беше площа-ден присмех над политическото тъпоумие и нравствен дебилитет. Правеше го в стилистиката на комедия дел арте, която нарича „плебейска естетика“. „Моите клоуни говорят наивно, изглеждат глупаво, а казват интелигентни истини.“ Така Юлия рушеше Системата, с присмех. А присмехът е винаги поглед отгоре.

Защо искам да й се поклоня с този филм?

Мога да посоча четири причини. Първата, да благодаря на режисьорите, чиито представления ни учеха на модерен театър. Втората, да ги спомена като учители по гражданско поведение за моето поколение. Третата, да напомня за „европеизаторитe”, чийто авторитет в гилдията днес никой не оспорва. Четвъртата, да направя опит мисловната енергия на Юлия, (Леон Даниел и Вили Цанков не бяха допуснати във ВИТИЗ), да стигне до хипотетични „наследници”. Леон Даниел е написал: „Изкуството на театъра е смъртно. Единственият начин да се продължи животът му е да се предаде в ръцете на наследник“.
   
Наследници са учениците на Юлия. На тях Юлия е казвала: „Тука режем вените и всички ставаме едно! Даваме си кръвта и ставаме едно! Не проповядвайте от сцената идеи, в които не вярвате! Това е престъпление!“ Вероятно благодарение на тези уроци Сашо Морфов днес казва: „Ако някой човек има заслуга за промяната на съвременния театър в България, то това е Юлия.“
   
На вярващите в институции и идеологии, което води до резигнация, аз противопоставям вярата в личности като Юлия. Или Алберт Швайцер. Например. А защо учениците й не се обръщаха към нея нито с „другарко“, нито с „госпожо“, а с малкото й име, не е загадка, а висше признание за духовен аристократизъм. За който разбира.

Арт инсталация привлече интереса на посетитилите

Опашка от деца и възрастни се изви на прочутото Небет тепе в Стария Пловдив по време на Нощта на Музеите. Интересът на хората беше провокиран от необичайна арт инсталация, изградена от артисти на Център „АЛОС“. Посетителите, насочвани от авторите на съоръжението, бяха превеждани през тъмен лабиринт и насърчени да провокират сетивата си.

Конструкцията беше издигната в съботния ден пред любопитните погледи на наблюдателите. Ориентир на влезлите в първия коридор бяха фосфоресциращите образи, видни само на ултравиолетова светлина. За да излезе от „черната кутия“, всеки търсач на усещания трябваше да преодолее обемни предмети, изработени от вата, прежда и чорапогащници. Участниците имаха възможност използват въображението и уменията си и да „дорисуват” инсталацията отвътре с флуоресцентни бои.

Подготвеното изпитание даде възможност на изкачилите Небет тепе да проверят усещанията и реакциите си в непозната за тях среда. Желаещите се редиха на опашки до късно след полунощ. Арт инсталацията беше създадена от Юлия Лазаркова и Албена Иванова от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Иван Иванов и Никола Анастасов от Национална гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" и Любен Кулелиев и Добрин Атанасов от Център Алос. Всички те работят по образователна програма „Паралелни стъпки, паралелни пространства“ на Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, насочен към запознаване с основни форми и практики от съвременното изкуство.