Славена Шекерлетова

За съжаление, агресията е част от живота ни, понякога и от ежедневието ни. Мнозина обвиняват медиите, че са виновни за това, че създават паника сред хората, но една от работата на медиите е именно безпристрастно да отразяват действителността. А и всеки има възможност да избере кои медии да следи и кои да отпише от полезрението си. Един от случаите на агресия, особено коментиран от последните седмици, беше когато двама мъже пребиха друг мъж на АМ „Тракия“, пострада и бременната му приятелка. А причината? Автомобилът засича колата на нападателите в района на Карловски надлез на магистралата. Веднага след това Цветан П.  - агресивният шофьор на автомобила препречва пътя на младата двойка от другата кола и принуждава шофьорът да спре. Двамата - Цветан П. и спътникът му Петър П. излизат от автомобила си и нападнат с удари 31-годишния шофьор и 20-годишната му бременна приятелка, след което потеглят отново…

Десетки са случаите на насилие у нас, за които научаваме всеки месец. Особено стресиращи са агресията в училище и войната по пътищата, която не спира и особено през летните месеци взима много жертви. Но с войната по пътищата като че ли привикнахме, сега остана да свикнем и с насилието по пътищата, училищата, улицата. Пролетта пък четохме заглавия като: „Ученик застреля в главата свой връстник с газов пистолет заради ревност“ - това се случи в Пловдив,  „Ученик нападна с юмруци учител“, „11-годишно момиче почина след като бе ритнато в корема от съученик“. Изглежда като филм на ужасите. И всъщност е. Фактът, че това не се случва само у нас не бива да ни успива. Защото е най-лошо, когато свикнеш да живееш с лошото, с агресията, с недопустимото погазване на личността и на живота под каквато и да е форма. На ниво естествен подбор няма как да се развиваме в добра посока като общество. Решения сигурно има, но дори законите не дават спирачки, защото е лесно да се измъкваш.

За агресията разговаряме с Петър Краевски, който има какво да ни каже, защото е учител в една от елитните гимназии в Пловдив,  освен това е бил журналист, също така е автор на книги с хумор, сатира, поезия и проза.

Напоследък сме свидетели на какви ли не случаи на агресия и насилие по най-различни и безумни поводи? Възможно ли е като общество да се справим с това?

Има вариант за действие, но той е с далечна перспектива, разбира се. Агресията е резултат от неглижирането на културата и образованието. В този „преходен период“, който все още изживяваме, културата беше поставена на заден план, заметена под килима, сбутана в ъгъла, недооценявана и преоценявана като стока втора употреба. А какво е културата, ако не и една от вътрешните ни спирачки? Културата, религията, образованието – това са онези проявления на меката сила, която моделира не само личността, но и дават по-висок хоризонт на човека. Тя създава силовото културното поле, което ни прави общност. Когато културата липсва, ние ставаме единаци, „всеки за себе си“, нямаме вътрешни спирачки и резултатът е агресията в училище, по улиците, навсякъде. Тук ролята на семейството е определяща, но и държавата трябва да помогне, ако спазва обществения договор, според който тя трябва да защитава, да съдейства или поне да не пречи. На първо време нека да премахне ДДС-то върху българските книги и да повиши заплатите на учителите.

Дълбоко съм убеден, че трябва да се постави акцент върху образованието и културата, колкото и непопулярно да е това становище все още. Образованието е фундаментът на цивилизоваността. Културата е нещото, което ни прави хора, тя ни заквасва с хуманизъм.

А може ли културата да промени това усещане за недосегаемост, с което живеят някои хора?

Именно Преходът е този, който създаде това усещане с политическите си чадъри, с островчетата на безопасност за определени хора на задкулисието. Всичко се базира върху един начален период, в който според мен беше допусната фундаментална грешка. След 10-ти ноември нашата държава беше построена върху лоша основа. Очевидно бяха дадени средства на „проверени” хора, които да градят нова България, а това са неясни за обществото субекти, които са контролирани от паралелна власт. Бизнесът им също. Това доведе до неестественост в изграждането на новите отношения, до липса на нормалност в развитието ни. Неясният Преход генерира цялата тази порочна среда, която се опитваме да борим като Донкихотовци. Може би първоначалното натрупване на капитал е било неизбежно, не знам, но време е вече мътната вода да изтече заедно с поколението на мутрите. Време е деца и внуци на 90-те, които са се изучили тук или на Запад и са прочели умни книжки, (а защо не и малко българска поезия), да имат по-високи изисквания към живота. Да не търсят първосигналното решение на конфликтите, да се поставят в ролята на различните, да осмислят себе си като градивни елементи в обществото, а не като потребители за сметка на другите.

Забравили ли сме поговорката „Не прави на другия това, което не искаш да ти направят на теб“?

За да се разбереш с един човек, отсреща трябва да има някой със сходни ценности и умствен багаж. Ако се опиташ да прегърнеш змия, тя ще те ухапе. Ако тръгнеш да убеждаваш мечка в предимствата на хуманизма и демокрацията, тя ще те изяде. Твоето послание трябва да има къде да резонира. Диалогът е вид култура. За съжаление в голяма част от обществото липсва пространството на разбирателството, сякаш боравим с различни кодове за комуникация и общуваме в различни културни регистри. Борбата за повече образование и култура трябва да продължи. Само така ще намалим нивото на агресията. Може би звуча минорно, дори неестествено за човек, който се занимава и с хумор, затова ще завърша оптимистично – все още имам надежда, че нещата ще се получат, въпреки че критичната маса е друга. Засега.

Как реагират Вашите ученици, когато научат за агресия в училище и говорите ли си за този проблем?

След радиото и телевизията работя като учител в ЕГ „Пловдив”. Вече шеста година преподавам там, имам преки впечатления. В Английската гимназия няма брутална агресия в четириъгълника „ученик – учител – ръководство - родители”. Децата са по-мотивирани, борили са се за място при нас, опитват се да го отстояват, а и от културна и образователна гледна точка са на сходно ниво. Проблемни ситуации все пак възникват и аз ги посрещам с усмихната непримиримост. Никога няма да приема онези прояви в клас, които показват липса на елементарно възпитание. В часовете на класа дискутираме теми като агресията, психическия тормоз, борбата с наркоманията и т.н. Каня често и външни лектори. Например наскоро срещнах класа си с офицер от МВР, който разясни на младежите какви правни последици би имало за тях, ако бъдат хванати с упойващи вещества или стимуланти, провокиращи агресивно поведение. Гостувала ни е също Веселина Божилова от „Майки срещу дрогата”, която представи конкретните опасности за здравето, ако се ползват марихуана, хероин или „весели хапчета”. Агресията може да излезе извън контрол и при липса на ангажираност, от скука. Многобройни са кръжоците по различни програми в ЕГ „Пловдив”, лично аз съм водил курс по творческо писане и журналистика, журирал съм Национален конкурс за млади дарования и пр. Издадохме и първия Алманах на Английската гимназия с литературни текстове и рисунки, както на ученици, така и учители.  Имах честта да редактирам тази книга. Това, заедно със средната оценка от 5.81 на матурата по английски на моите три паралелки в 12-ти клас, е моята персонална отговорност, скромното ми усилие в борбата за повече култура и по-малко агресия сред младото поколение. Борбата продължава.

Танцовата трупа от Белгия Peeping Tom превзема Пловдив с втора част от семейната си трилогия

Един от най-силните акценти в юбилейната програма на фестивала за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK е спектакълът на Peeping Tom – МАЙКА, който ще се състои на 14 октомври от 19:30 в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Представлението събира различните етапи и състояния в живота на майката, за да ни изненада, изваждайки на показ нейния сложен вътрешен свят на крайности, страхове и мечти. Според престижното GB Opera “Танцовият театър на Peeping Tom е много оригинален и уникален“. МАЙКА ще е малка част от програмата на юбилейното 10-то издание на фестивала, което започва на 23 септември в Дом на културата „Борис Христов“ и ще продължи до 15 октомври. Зрителите ще видят съвремието като дует на човек и робот от Тайван, революция по африкански, битката със съдбата през историята на Мохамед Али и още завладяващи спектакли, вплели нишки към самите тях.

За спектакъла МАЙКА

От уплашено малко момиче до 40-годишна жена в затвора на собствената й несигурност, спектакълът достига отвъд очевидното, отвъд това, което си мислим, че знаем за майката. Действието се развива на фона на привидно познат декор – музей, родилно отделение, студио.
Замислен като откровение на хореографа Габриела Каризо за смъртта на нейната майка, впоследствие спектакълът се обогатява през гледната точка на всички изпълнители. Личните спомени на екипа изграждат матрицата на представлението и отключват смущаващи размисли за това да бъдеш жена, родител и майка.

След БАЩА (2014), МАЙКА е втората част от семейната трилогия на белгийската танцова компания, която ще бъде завършена с бъдещия спектакъл ДЕЦА, и вече получи възторжени отзиви по света. Без съмнение публиката в Пловдив също ще бъде разтърсена от мощния заряд на спектакъла.
За повече информация следете Facebook събитието МАЙКА: https://www.facebook.com/events/1518314708219281 и фестивалното събитие: https://www.facebook.com/events/290490841417750, както и Onedanceweek.com и
Fb.com/OneDanceWeek.


За Peeping Tom

Вече 17 години компания Peeping Tom е емблема за хиперреалистична танцувална естетика, разположена в конкретно пространство – декор. Градина, всекидневна, мазе, жилищен контейнер на фона на снежен хълм… Изглежда познато, но всъщност сцената е нестабилна вселена, която се противи на логиката на времето и пространството. В основата на всички продукции на компанията стои човекът, с неговите състояния, болки и радости, с неговата мрачна страна, която си струва да бъде осветена.
Танцовият театър на Peeping Tom произхожда от обмяната на опит между артистите, което го прави личен, динамичен и докосващ. Редом с експресивния език на движение и изразяване на сцената, артистите използват техники от киното и звукови ефекти, записани в реално време, докато текат спектаклите.
Компанията е носител на редица международни награди, сред които приз за най-добър танцов спектакъл във Франция за “Le Salon” (2005), награда “Mont Blanc” за млади режисьори на фестивала в Залцбург (2007), Patrons Circle Award от Международния фестивал на изкуствата в Мелбърн и отличия от други държави. Спектакълът „32 rue Vandenbranden” спечели престижната британска награда Olivier Award (2015) за най-добро танцово представление, а “Vader/ Баща“ надделя в същата категория на международен конкурс в Барселона.
Габриела Каризо и Франк Шартие основават компанията за съвременен танц Peeping Tom през 2000-та година, а понастоящем са нейни артистични директори.