Причините са недоверие от страна на Общинския съвет и лично неизвинение към Манол Пейков

Гражданската квота на управителна съвет на „Пловдив 2019“ най-вероятно ще напусне органа, който взима решенията за реализирането на най-важния проект в Пловдив. Мариана Чолакова, Пенка Калинкова и Милена Чакандракова обявиха, че напусна УС по време на днешната сесия на Общиснки съвет. Те допълниха, че ще изчакат единствено обявената днес извънредна сесия за Пловдив 2019, обявена за 11 юли, на която да изкажат своето мнение пред старейшините.

Причините за решението на трите дами е недоверието към работата им, което демонстрираха днес в купом всички съветници. Другата причина е, че в състава на управителния съвет не бе върнат издателя Манол Пейков, а бяха приети трима други членове – Александър Държиков, председателят на Занаятчийската камара Тони Симидчиева и журналистът Антон Баев. Случващото се днес разклаща из основи дейността както на УС, така и на оперативния екип на фондация „Пловдив 2019“.

Очаквайте подробности!

Галерия Резонанс представя проекта 100 пловдивски ателиета в галерия Arti Visive в Матера

Това е първата експозиция, която Пловдив представя в Матера

По време на изложбата ще се прожектира колажен филм за пловдивските художници

Резонанс е първата галерия, която реализира контакт с галерия и артисти от Матера – Европейският град на културата заедно с Пловдив през 2019 г. На обменни начала галерия Резонанс организира изложби в Пловдив и Матера. Първата експозиция в галерийното пространство на Резонанс беше интересна концептуална изложба на проф. Франческо Марано от Матера  – Per Salsa Ricevuta. От 20.06. галерия Резонанс ще гостува на галерия Arti Visive с проекта си 100 ПЛОВДИВСКИ АТЕЛИЕТА . Това е първата експозиция, която Пловдив чрез галерия Резонанс ще представи в Матера. По време на изложбата ще се прожектира колажен филм за пловдивските художници.

Пловдивското ателие по традиция се обвързва с бохемския дух на старата генерация художници от Пловдив в периода на 60-те, които направиха революция в творческия процес. В първия етап на проекта 100 ПЛОВДИВСКИ АТЕЛИЕТА през 2016 г. показахме някои ателиета на тези най-знакови пловдивски творци от миналия век. Повечето от тях вече не са между нас. Остава паметта за тях, която се опитваме да запазим чрез този проект. Първият етап на 100 ПЛОВДИВСКИ АТЕЛИЕТА галерия Резонанс представи през 2016 г във Венеция в галерия Салета.

Целта на проекта е да отвори дискретно пловдивските ателиета, да въведе в размисъл зрителя, като му даде своето послание  -  колажните филми, които сме създали за всяко ателиерно пространство. Това са самостойни произведения, в които ателието не е директно разпознаваемо, а носи усещане за усмивка, въздишка, докосване, радост, вдъхновение. Изпълнено с много любов това място е наситено със специфичната атмосфера на страст, въодушевеност, екстаз, фантазия, отдаденост, чувственост, изпитание, удовлетвореност. Има много живот в това неповторимо пространство на съмнение и разочарование, на търсене, размисъл и удовлетворение. Това мистично и митично,  сакрално и реално място се модифицира като структура прехвърляйки своя дух в галерийната среда. Има разлика между онова интимно място, където авторът създава творбите си и това публично пространство – галерията, където се експонират същите творби. В този проект в три етапа галерия Резонанс пренася атмосферата от студиото чрез 100 произведения от 100 пловдивски ателиета. А колекцията от четки  и други инструменти, материализираща съзидателния дух на всеки артист, съхранява неговата творческа енергия в галерийното пространство.

В продължение на годините 2016, 2017 и 2018 Резонанс ще представи на части 100 артиста и техните произведения чрез изложби в галерийното си пространство. През 2019 г., когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, ще бъдат експонирани всичките 100 реплики от творбите на 100-те пловдивски художника заедно със 100-те колажни филми за 100-те пловдивски ателиета. Така ателиетата на Пловдив, като отворено пространство, чрез този проект ще дадат среща между Пловдивските творци и европейската и глобална публика и ще защитят европейските духовни ценности.

Участници във II-ри етап на проект 100 ПЛОВДИВСКИ АТЕЛИЕТА са:

Атанас Карадечев, Бисер Дамянов, Васил Стоев, Васил Тенев, Венета Маринова, Вълчан Петров,     Деляна Димитрова, Десислава Луканова, Евгений Петров, Ели Станчева, Елица Гигова, Ивайло Григоров, Иван Краевски, Иван Поповски – Джовани, Иван Чакъров, Иван Шишков, Ицко Мазнев, Кирил Иванов, Лора Пармакова, Мартин Маринов, Милена Бочукова, Милена Мишева, Михаела Иванова, Недко Итинов, Николай Няголов, Никола Минчев, Палмиро Дечевски, Петър Беляшки, Полина Станчева, Рангел Стоилов, Снежана Фурнаджиева, Христо Жеков, Цвета Марова.

Успешно и при голям интерес премина проектът „Усети града – подготовка на водачи и реализиране на интерактивен маршрут”, финансиран от Община Пловдив, Дирекция „Култура и културно наследство”. Над 60 човека взеха участие в три отворени и безплатни интерактивни маршрута „Усети града“ през този месец, последният от които беше нa 18 юни.

Водачи в тях бяха 16 младежи, предварително подготвени в тридневното Обучение за водачи в интерактивен маршрут „Усети града”. Чрез умения за ориентация в градска среда те успяха да интерпретират културното наследство на Пловдив и по сетивен начин да го представят на зрящи и незрящи.

Интерактивните маршрути се преминават от най-малко двама души, един е в ролята на водач, а другият е воден със затворени очи. Водените могат да бъдат както зрящи, така и незрящи и да предизвикат сетивата си. С помощта на пътеводител водачът насочва и представя по сетивен начин културното наследство на Пловдив.

Участниците в проекта бяха наградени от организаторите със сертификати за успешно проведените маршрути и се предвижда съвместната им работа да продължи.

Организатори на проекта са Асоциация за култура, етнология и антропология „Медиатор” с партньори Философско-исторически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” и Национален център за рехабилитация на слепи – Пловдив.

От сдружение „Медиатор“ обмислят нови маршрути в Пловдив и други градове в страната. Следващата инициатива на екипа ще бъде във Варна, където през септември ще се проведе Интерактивна работилница за културно наследство „Усети града“.

Археологът Елена Божинова: Това е паметник, който е познат от 100 години, защитен от закона

Информация за Плоската могила има навсякъде. Въпреки това, документите са подписани с разрешение за строеж без археология, коментира още специалистката

Нямам сигнали, касаещи Плоската селищна могила на Брезовско шосе. Така кметът на район Северен Ральо Ралев коментира днешния ни текст, с който алармирахме за разрушаването на паметник на културата с хилядолетна история. Материалът ни излезе на база сигнал на Росица Миткова, завеждащ фонд „Праистория“ в Археологически музей Пловдив. Тя твърди, че се е обърнала до всички институции заради случващото се, включително и до районната администрация, но реакция не е последвала отникъде.  До мен лично сигнали не са внасяни. Ако дамата е внасяла сигнали в кметството, моля да даде входящи номера, за да направя проверка, каза пред Под тепето Ралев.

Росица Миткова излезе с отворено писмо през социалната мрежа с обяснение, че не е останало вече институция, в която да вярва и до която може да го адресира. „Звучи тъжно, но е факт! С мълчаливата подкрепа на Община Север, Община Пловдив, част от хилядолетната история на град Пловдив е изрината!... Въпреки сигналите ми, въпреки протоколи на комисии от 2006 година, въпреки Инспекторат, неолитни и халколитни пластове вече са изхвърлени на бунището на историята... Плоската могила в квартал Филипово ( Брезовско шосе) продължава да се унищожава! Издават се разрешения за строеж без да се предпише дори наблюдение от страна на археолог!

Да, какви сме ние?! "Алчни навлеци", които рекетират горките собственици и бизнесмени!”, пише в отвореното си писмо завеждащата фонд „Праистория“ в Археологически музей Пловдив.

Казуса пред Под тепето коментира и колежката на Росица Миткова- археологът Елена Божинова. Преди два-три дни беше брутално изгребано едно праисторическо селище, да не кажа единственото запазено до момента, което е на територията на Пловдив. Това е паметник, който е познат от 100 години, защитен от закона. Информация за него има навсякъде. Въпреки това, документите са подписани с разрешение за строеж без археология. Инвеститорите са се отнесли изключително арогантно към археолога от пловдивския музей. Въпреки всяческите нейни опити да спаси поне останалата част, която е била нищожна от това, което те са изкопали, не е успяла. Много обичаме да казваме „Най-старият град в Европа е Пловдив“, а всъщност доказателствата или останките от това най-старо селище брутално се изгребват със съдействието на всички институции, със съдействието на гражданите, на всички тези, които гордо казват „Най-старият град в Европа“. Отчайваща е ситуацията, коментира Божинова.

Красив капител и добре запазен фриз се появиха на обекта преди броени часове

Стефка Георгиева

Без съмнение, един от най-важните археологически обекти в Пловдив е Голямата базилика. Още в самото начало на работата по обекта стана ясно, че археологическата площ крие много тайни в дълбочина, но този път надмина дори очакванията на специалистите. 

Само преди броени дни уникална находка се появи на Голямата базилика. Това е кръщелен купел, който се оказва и едно от най-важните открития на самия обект. Както подсказва и името му, това е съд, ползван за кръщаване на деца в християнския храм. „По ръба на купела има изписани надписи и християнски знак“, заяви Жени Танкова, ръководител на проучването, като не скри изненада и ентусиазма си от откритието.  Купелът е счупен, но частите му са добре запазени, заедно с дъното и това дава възможност находката да бъде възстановена в първоначален автентичен вид. 

Това не е единствената находка, която се появи през последните дни на обекта. По-рано тази сутрин, още един добре запазен долен капител и мраморен фриз, с изобразени върху него глави на бикове и лаврови венци, се оказаха точно под инструментите на екипа. Припомняме, че точно преди 10 месеца, екипът на археолог Танкова откри същия мраморен фриз. И двете находки са част от анималистичната поредица, която може да се проследи както по фризовете, така и богато украсените и цветни мозайки.

Що се отнася до самите мозайки, екипът на Елена Кантарева напусна ателието в Стария град и работи директно на Голямата базилика, тъй като са притиснати от времето. Долният пласт мозайки е разкрит, почистен и засипан с пясък, за да се съхрани. 

Очаква се до края на следващия месец да се разчисти източната част на обекта и са се направи фотограметрия на целия обект. Освен това, той ще бъде заснет и с дрон, а едва след това ще се пристъпи към набиване на сондажи на местата, които позволяват. Мозайките ще бъдат открити и заснети с камери, а тогава ще имаме възможността да видим истинската красота, която разкриха археолози и реставратори. 

Изринаха цял културен пласт от Плоската селищна могила на Брезовско шосе

Неолитни и халколитни пластове отидоха на бунището

Стефка Георгиева

Плоската селищна могила на Брезовско шосе, заминава в историята. За това сигнализира Росица Миткова, завеждащ фонд „Праистория“ в Археологически музей Пловдив, която се опита да се пребори с проблема, но без никакъв резултат. Руши се паметник на културата с хилядолетна история и няма земна сила и институция, която да спре това престъпление, алармира специалистката. Цял културен пласт бе изринат само за няколко часа, без да има дори наблюдаващ археолог на обекта. Плоската селищна могила на Брезовско шосе, където се крие най-ранната история на Пловдив, скоро ще остане само в архивите.

Свързахме се с г-жа Миткова, за да ни разкаже повече за проблема. Оказа се, че има издадено разрешително за строеж, но не и назначен археолог, който да наблюдава обекта. „Въпреки сигналите ми, въпреки протоколи на комисии от 2006 година, въпреки Инспекторат, неолитни и халколитни пластове вече са изхвърлени на бунището на историята...“, пише дамата в отворено писмо. Миткова заяви още, че многократно е сигнализирала за проблема. Обърнала се е към Инспектората, към Район „Север“ и Община „Пловдив“, дори се е свързала със собствениците по електронен път, но резултат няма.

Целият културен пласт, който се намира на обекта, на практика вече не съществува. Машините продължават да разравят земята и да унищожават все още непроучения обект. „Изпратих множество предупреждения. Нямам какво повече да кажа“, заключи г-жа Миткова.

Багери засипаха изкопаната площ с чакъл и се готвят да затворят обекта завинаги.

KAPANA.BG ще продължи да ви информира по темата!

Красивите сгради говорят, стига да имаш слух да ги чуеш, казва преводачът, журналист и изследовател Мариана Екимова- Мелнишка

Къщите имат глас, история, душа, сигурен е фотографът Александър Геров, правнук на Найден Геров  

В нашата страна визуално архитектурата е най-прекият път до Европа

Двамата представиха книгата си „Къщите говорят”, в която разказват за съдбата на близо 300 знакови български сгради

Да погледнеш къщите в очите. Да чуеш разказа им, защото те говорят, стига да имаш слух да ги чуеш и сетивата да ги разбереш. Това е основното занимание на преводачът, журналист и изследовател Мариана Екимова- Мелнишка в последните години- да си говори с архитектурните ни шедьоври от началото на миналия век. Заедно с фотографа Александър Геров, правнук на Найден Геров, тя препуска от град на град, за да дири красиви къщи, проектирани от големите архитекти до 40-те години на миналото столетие, да научава историите на сградите и обитателите им, а после да ги разказва на хората. Да, общуваме си с къщите, те казват достатъчно само с един фриз или един перваз. И крият толкова много тайни за човешки съдби. Всеки може да го прави, стига да отлепи поглед от краката си, казват Мелнишка и Геров. В рамките на фестивала „Пловдив чете” двамата  представиха книгата си „Къщите говорят”, в която разказват за съдбата на около 300 знакови сгради в цялата страна, както и историите на техните създатели и обитатели.

В първото издание на широкото им изследване влизат редица пловдивски постройки. За беда, някои вече изчезнали към днешна дата, защото никой не ги е видял и чул. Творческият дует обаче ще обогати архитектурния разговор за Пловдив във втора част на труда си, която се очаква да завършат до края на годината.

Идеята бе да възродим спомена за европейската архитектура в България, за европейския й облик в първите няколко десетилетия от миналия век. Защото в нашата страна визуално това е най-прекият път до Европа, обяснява на представянето в Балабановата къща Мариана Екимова- Мелнишка.

Къщите имат глас, история, душа. Дори в селата има фантастични архитектурни постижения от онова време. Просто трябва да ги видим и да им се насладим. Е, да, някои от тях за жалост са със запушени усти- изтърбушени, с паднали мазилки и фасадни елементи, но архитектурата е там, стои си. Тя, архитектурата, идва първа и си тръгва последна, ако въобще си тръгне. Най-често красивите къщи надживяват създателите си и обитателите си. Въпрос на отношение към тях е да продължат да живеят с отпушени усти, вмъква в разговора Александър Геров.

От онова, което е събрала като информация по време на проучването си, Мелнишка заключава, че липсата на отношение се дължи на чисто историческата съдба на страната ни. Европейски архитекти или наши архитекти с европейско образование са проектирали разкошни сгради за хора с усет към красивото и към естетиката тогава. После тези хора са били гонени от собствеността си след 44-та година, а в техните къщи са натрапени обитатели, без никакво отношение към тях. После, с реституцията, вече е скъсана родовата връзка. Едни от наследниците на старите родове не са в България, а получават собственост, която няма как да стопанисват. Други пък са тук, но нямат средствата да се отнасят подобаващо към сградите си. Затова и днес виждаме какво се случва с тези уникалните къщи като архитектурни образци или като знакови за българската история сгради. Затова и ние отваряме вратите им и ги караме да говорят за историите на хората, които са живеели в тях, обясняват Мелнишка и Геров. В тази книга има повече добри новини, отколкото лоши за онзи период от време. Има и друго от времето между двете войни, не само жестокост и разделение. Разказваме за културата и архитектурното наследство, което инициативни хора са оставали, допълват те.  

Те не дирят непременно къщи- паметници на културата. Всяка сграда е важна, стига да им хареса и да има история. Любимата къща на Мелнишка, заради историята й, е постройката, в която е живяла Райна Княгиня в София. Онова, което ни разказа тази сградата, е потресаващо драматично. Знаково за историята. Затова я обичам толкова, казва Мариана Екимова- Мелнишка.

Двамата вече са набелязали кои пловдивски сгради ще присъстват във втората, обогатена  част на „Къщите говорят”. А ние очакваме, да научим историята им. Иначе съдбата на повечето от тях я виждаме всеки ден. Трудове като този могат да накарат повече хора да вдигат погледи нагоре, да откриват красивото и да си говорят с него. Сигурно е, че ще научат много.