Все по-малко хора четат в днешно време, сподели актьорът

Той представи откъси от Лукас Берфус и Катержина Тучкова

Паулина Гегова

Европейска нощ на литературата се проведе снощи за пета поредна година. Целта на нощта е да представи на пловдивчани европейски автори, които не са толкова популярни в България.

През изминалата вечер всеки любител на висшето литературно изкуство, можеше да посети няколко локации из града, където да послуша любими писатели, актьори и творци.

Ние си избрахме читалище „Алеко Константинов – 1954“ като място, което съхранява класическата и модерна литература и прави всичко по силите си да оцелее.

В залата на читалището пловдивският актьор Стефан Попов представи откъси от романа на Лукас Берфус – „Сто дни“ и откъси от Катержина Тучкова.

Лукас Берфус е роден през 19 71 г. в Швейцария. Освен автор на романи, той е написал и редица пиеси за театралната трупа АСА400. Сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди на швейцарските градове Тун, Цюрих и Берн и на немската награда "Лойк". Романът „Сто дни“ е една дръзка история, показваща как постъпват хората, когато трябва да избират между две злини.

От друга страна Катержина Тучкова е млад автор. Едва на 36 години, чехкинята има зад гърба си няколко признати книги, сред които „Богините от Житкова“, спечелила няколко престижни литературни награди.

Това са автори с невероятни постижения. Словото им тече. Темите, които засягат в творбите си са ни чужди, не са български, макар че могат да се приемат и за общочовешки, коментира Стефан Попов преди началото на четенето.

Той признава, че макар нощта да е посветена на европейските автори, е жалко, че не са включени и български представители.

Ние имаме образци в литературата и то на много високо ниво. Вземете един Йовков, един Елин Пелин, Валери Петров, не мога да изброя всички, сподели актьорът като допълни, че мястото на литературата в българското съвремие е минимално.

Хората, които четат в днешно време са много малко и мисля, че нещата вървят надолу. Въпреки това, има книжарници, които са пълни с млади хора и това ми дава надежда. Надявам се да бъркам.

Истината е, че в читалището нямаше голям наплив на слушатели. Четенето мина някак си под радара, в малък, сплотен кръг, в който всички се познаваха. Но дори и малцина, присъстващите се насладиха на литературата, защото истински я оценяват като изкуство, без което цивилизованият свят би бил немислим.

В Пловдив авторите просто не се четем, заяви той

Стефка Георгиева

Нощта на литературата е събитие, дългоочаквано от четящите хора. Нощта бе отбелязана на няколко места в града под тепетата, а в галерия U PARK Александър Секулов представи новата си книга „Море на живите“ в неформална и приятелска обстановка.

Още в самото начало Секулов заяви, че разграничава своето аз в Пловдив от онова, което пише книги по бреговете на различни морета. Не е ясно дали той намира литературата или тя го очаква на някой лазурен бряг, но резултатът кара публиката бурно да аплодира и коментира стиховете. По негово мнение, литературата трябва да извисява човека, да го кара да стъпва на пръсти, да радва и да носи светлина. Това прави „Море на живите“, която е написана само за месец, а стиховете следват последователност, която обшива цялостното възприятие за света през очите на автора.

Водещата на формата „Код червено: Литература“, постави Секулов в изключително непривична за него ситуация. Обикновено той задава въпросите, а не обратното. Плува ли Александър Секулов срещу течението? Това не е въпрос, който може да открие своя отговор така лесно. „Аз не знам дали изобщо плувам“,отговори гостът на литературния формат. Въпросите към него летяха един след друг. Той обсъди с публиката какво е мястото и каква е ролята на писателя у нас, като сподели, че не носи шинела на занаята, защото не се възприема по този начин. „Да се приемаш твърде сериозно не е добре“, заяви той пред слушащата го с интерес публика, сред която имаше и негови колеги от творческите среди.

Според Александър Секулов, поезията е на върха на своята епиграмност. Той сподели с гостите на събитието, че се надява поезията да се завърне към поемите, като за пример даде няколко поети от града под тепетата, които чете с удоволствие, сред които и присъстващия Недяло Славов.

Публиката искаше да чуе стиховете от гласа на автора, но Секулов сподели, че рядко чете собственото си творчество. „Ще прочета цялата книга след 3 или 4 години“, обасни той, като засега един от проблемите в пловдивското литературно общество. „Ние просто не се четем“, категоричен е той.

Цялата вечер протече в изключително топла и приятелска обстановка, която накара много от посетителите на U PARK Gallery да останат след края на литературното представяне, за да поговорят на различни теми с присъстващите автори.

Пълното име на храмът е „Св. Св. Кирил и Методий и Св. Александър Невски“

Живущи в Пловдив основали изпълнителен комитет за изграждането на храма

Строежът на сградата е започнала едновременно с този на „Св. Александър Невски“ в София

Стефка Георгиева

Историята на първият храм-паметник в България, посветен на Освобождение, започва още преди полагането на първия камък на сградата. Стари сведения разказват за изселване на турското население от пределите на Пловдив след Освободителните битки. По онова време, градът ние бил най-големият във вътрешността на българските земи, а преселването на цели семейства неминуемо е оказало влияние. Така старите махали „Табак хисар“ и „Кая меджид“ били изоставени, а на тяхно място се появила така наречената Копривщка махала. Тя се е разпростирала между сегашните пешеходен и панаирен мостове. В нея се заселили жители на Копривщица, както можете да предположите и сами от името на махала. Нанесли се още жители на Клисура, Панагюрище, Калофер. Будните граждани допринесли с присъствието си в Пловдив и ни завещаха едни от най-забележителните сгради, построени след Освобождението, а именно Мъжката гимназия „Александър I“ и църквата „Св. св. Кирил и Методий“.

Първоначално, жителите на Копривщката махала започнали да посещават катедралния храм „Света Богородица“, който се намирал съвсем на близо – на Таксим тепе. Християнското средище, обаче, имало твърде голям брой посетители и често някои от вярващите изобщо не успявали да влязат вътре. Така сред жителите на новия квартал се зародила идеята сами да си построят храм, в който да отправят молитви към Бога.

Инициативата поели Иван и Величка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, родом от Калофер. На 11 май 1881 година, те основали изпълнителен комитет по изграждането на нов християнски храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за небесен покровител на покойния по това време император Александър II.

Комитетът срещнал подкрепа не само от жителите на Пловдив, но и от редица други селища по тракийските земи. Така идеята за малък енорийски храм така се изменила, че прераснала в храм-паметник на Осовобождението. Така само за 12 месеца, били събрани достатъчно средства от големи дарители и обикновено хора, за да започне изграждането на сградата.

Година по-късно, на 11-ти май 1882 година, е положен първият камък на първия храм-паментик. Любопитно е да отбележим, че строежът на пловдивския „Св. Св. Килим и Методий и Св. Александър Невски“ започва едновременно със строежа на „Св. Александър Невски“ в София. Събитието било изключително тържествено и на него присъствали митрополит Панарет и румелийския генерал-губернатор княз Алеко Богориди.

Проектът е дело на бележития Йосиф Шнитер, който е съблюдавал целия процес на работа. Храм-паметникът е изграден само за 2 години в духа на руския неокласицизъм, който е бил изключително модерен за времето си. С извисените си куполи, храм-паметникът напомня за големия Исакиевски събор, който се намира в Санкт Петербург. Външната част на сградата е украсена с многобройни арки и пиластри с капители в коритански стил. „Св. Св. Килим и Методий“ има три входа – западен, северен и южен, а всеки от тях е подчертан с високи колонни портици, завършващи с триъгълни фронтони.

Олтарната част е оформена с голяма полукръгла апсида, извисена до покрива. Вътрешният план е подчинен на изискванията на трикорабната базилика, характерни за източноправославното църковно строителство. Иконостасът на храма е оформен и украсен в духа на класицизма и напълно се вписва във вътрешната архитектура. Интерес предизвикват големите икони от царския ред, които са работа на видния художник, иконописец и революционер Георги Данчов – Зографина.  След Освобождението, Зографина се установява в Пловдив. Със силно духовно излъчване са образите на Иисус Христос, св. Богородица, светите братя Кирил и Методий, св. Александър Невски. Забележителна творба е и изображението на Добрия пастир, излязло изпод ръката на брата на Георги Данчов - Никола Данчов.

През 1884 г., в навечерието на летния църковен празник на св. Александър Невски (25 август) напълно завършеният храм-паметник на Освобождението бил осветен с тържествена архиерейска света литургия.

Преди около 10 години храм-паметникът бе ремонтиран и реставриран. Трите купола на сграда, средният от които е камбанария, бяха ремонтирани, а голямата врата на южния вход бе подменена с нова. Обновена бе и каменната облицовка на външното стълбище. Вътрешността на сградата бе реставрираната, а стенописите на сградата бяха реставрирани и обновени от пловдивския художник Атанас Хранов.