Шеговита снимка от пловдивско заведение обиколи социалните мрежи

Неделен ден, почивен ден. Какво по-хубаво от това, да прекарате дългия уикенд с приятели, без да мислите за домашни или служебни ангажименти. Излезте навън, изпийте една бира, или две, а може и три… Пък току видите нещо забавно и обикновената неделя се превърне в истинско и ползотворно забавление.

В точно това се превърна една случайно направена снимка в пловдивски бар. Заведението е популярната бирария „Котка и мишка“ в Капана, а снимката не е на интериора, на изкушаващо пиво или на доволни клиенти. Кадърът, който стотици пъти бе споделен в социалните мрежи от всички краища на страната, е на черната дъска в заведението, на която всеки от посетителите може да напише нещо.

Надписът, който забавлява фейсбук маняците гласи: „Всяка филия хляб е тъжната история на ечемик, който е могъл да стане бира…“ Е, за съжаление, не всеки ечемик може да има щастлив живот, но може да уважите зърното, което се е превърнало в течен хляб. В чест на снимката, казваме НЕ на хляба за един ден и отиваме да пийнем течен хмел. Наздраве!

Църквата е разрушена случайно през 1878 година от руско оръдие

Първата литургия в памет на загиналите за свободата на България е отслужена в храма

Новата сграда е дело на Йосиф Шнитер

Стефка Георгиева

Първият български осветен храм в Пловдив е този на „Свети Георги Победоносец“. Днес той отбелязва своя храмов празник, а религиозната сграда има притегателна сила не само за вярващите християни, но и за любителите на историята и архитектурата. Не малък е и броят на туристите, които посещават църквата. Днес ще ви разкажем именно тази история – за борбата за изграждането на храма, неговото възстановяване и архитектурните достойнства, които притежава.

Разказът започва през далечната 1846 година, когато жителите на настоящия квартал „Мараша“ решават, че е време да се изгради православен храм в района. Основната движеща сила за изграждането на православна църква идва от Стоян Чалъков, който е инициатор на идеята. Разбира се, за създаването на християнско средище, се изисква и значителна сума, която да подпомогне дейностите, но хора от цялата страна подават ръка, научавайки за безкористната кауза на пловдивчани. Сред най-големите дарители са братята Стоян и Салчо Чомакови, Александър Екзарх, а стотици бедни хора отделят от оскъдните си средства в знак на съпричастност.

„Свети Георги Победоносец“ е построен през 1848 година и е първият български осветен храм, но перипетиите не спират. Към храма е изградено и българско училище, а в него преподава дякон Иларион Хилендарски, който успява заедно със Стоян Чалъков да изпросят султанския ферман, за да може храмът да продължи да съществува, тъй като е построен в разрез с османските закони. За съжаление, първият български храм просъществува едва 30 години, до 1878 година, тъй като руско оръдие случайно разрушава църквата по време на войната.

Няма много информация относно първата сграда, издигната в чест на Свети Георги, но може да се предполага, че тя е била трикорабна. За това съдим по една единствена запазена фотография на Димитър Кавра. В дълбочина при северозападния край на храма, добре се очертава неколко етажна камбанария, на която се виждат двата най-горни етажа с квадратен план. Кулата завършва с четиристенен островръх покрив.

След Освобождението, пловдивчани не се предават и желанието им за храм, в който да почитат Бога не стихва. Така отново се събират средства за възстановяване на разрушената сграда от епархията, а инициативата надхвърля пределите на България и се получават дарения от страни съседки. Така след събирането на значителна сума през 1881 година, Георги Крумов, заедно с експерти, пристигат на мястото с останките от сградата на „Свети Георги Победоносец“, за да разберат как може да се възстанови храма. За съжаление, последствията се оказват по-тежки, отколкото всички са очаквали и се налага построяването на нова сграда върху старите основи.

Жителите на квартала не се стряскат, а се организират на групи и започват сами да почистват и извозват останките от разрушената сграда. Те се вдъхновяват и от факта, че това ще бъде първата следосвобожденска църква в Пловдив. За щастие, олтарът от старата църква бива запазен,

С новия проект за християнски храм се заема Йосиф Шнитер, по покана на църковното настоятелство в града под тепетата. Само за няколко месеца, той е готов с проекта за първия български следосвобожденски храм и слагат началото на същинските действия. Новата църква „Свети Георги Победоносец“ е завършена през 1883 година, а в нея е поставен параклисът, който пловдивчани са успели да съхранят. Новото средище на вярващите е осветено същото година на Димитровден.

Църквата „Свети Георги Победоносец“ продължава да впечатлява посетителите си дори век по-късно. Невероятната архитектура на сградата е повлияна силно от руския класицизъм на 19 век, като е запазена и възрожденската традиция.

Храмът е трикорабна псевдобазилика, но има и нещо ново. Издигнат е купол с полусферично покритие, на него има десет прозореца, оформени с полукръгли арки. През 1903 година при западния вход е построена камабанария, която е дело отново на Йосиф Шнитер. На върха и е поставен красив купол с четири кръгли отвора, под които има годината на поставянето и.

Вътре в храма и днес може да се види старият иконостас. Иконите по него са дело на от Никола Одринчанин, който е рисувал и в други църкви в Пловдив. В „Свети Георги Победоносец“ за пръв път е направена литургия в памет на Христо Ботев и загиналите за свободата на България след Освобождението.

Храмът е действащ и до днес и е отворен за посетители и миряни.

Любопитно: От арменската църква

В края на IV век, пловдивският регион е включен във Византия и тогава започва т.н. "византийски период". От този период започва историята на днешния арменски християнски храм "Сурп Кеворк", който в началото на V век е издигнат от православни византийци до северната страна на крепостната стена и е наречен на "Свети Георги Победоносец"- /Агиос Георгиос/. В първоначалния си вид църквата съществува до 447 г., докато варварското нашествие на хуните опожарява Тримонциум.