Фонд „Култура“ разпределя средствата на конкурсен принцип, а повечето конкурси за дейности около "Пловдив 2019" вече са се състояли

Наближава 2019-та година, през която Пловдив ще посрещне официално заслужената си титла „Европейска столица на културата“. И колкото повече наближава, толкова повече културните институции, а и обикновените жители са притеснени за това ще има ли пари, за да изпълним всички проекти, или няма да има.

На пресконференция днес, служебният министър на културата Рашко Младенов заяви, че средствата са налични в бюджета на държавата, но все още не е разрешен проблемът със законовото им прехвърляне. За да се случи това, има възможност да се наложат законови промени.

Вариантът, който се обсъждаше - прехвърлянето на средствата през подопечния на Министерството на културата фонд "Култура" към Общината се оказва невъзможен, обясни Младенов, като допълни, че фондът разпределя средствата на конкурсен принцип, а повечето конкурси за дейности около "Пловдив 2019" вече са се състояли. Прехвърлянето на средствата от общината към фондация "Пловдив 2019" също е проблематично.

И тъй като Рашко Младенов е само временно изпълняващ длъжността „министър“, той се надява въпросът да е от първо значение за новият кабинет, който се очаква да влезе в длъжност. 

Пловдивски ученици почитат паметта на Васил Левски

Йоана Иванова, стажант

С изложба, литературно четене и концерт ученици от пловдивските училища почетоха паметта на Васил Левски. Събитията са част от тържественото отчитане на конкурса на тема „Левски и моето време”, организиран от Общински комитет „Васил Левски” гр. Пловдив , "Народните будители и Аз" – проект на Ротари, Зонта и Община Пловдив, по случай 180 години от рождението на Апостола.

Доц. Кирчо Атанасов, съосновател на Ротари клуб „Пловдив-Пълдин”, сподели пред Под тепето, че в конкурса децата са можели да участват с рисунка или литературна творба. Художествения си талант са показали 50 ученици от Пловдивска и Пазарджишка област, а петима от тях са били наградени – едно първо, две втори и две трети места. Всички останали са получили грамота за участие и книга. Ученическите творби бяха изложени в голямото фоайе на Дом на културата „Борис Христов”. Сред тях преобладаваха портретите на Апостола, но имаше също изображения на сцени от исторически събития и огромен макет на тефтерчето на Дякона.

В литературната част на конкурса учениците са можели да участват с разказ, есе, стихотворение, рецитация или мултимедийна презентация. Участниците са били общо 38 и за всяка една от категориите са се връчили по три награди. Всички участници и в тази част са получили грамота и книга, а наградените творби бяха представени на литературно четене в Дома на културата.

Доц. Кирчо Атанасов добави, че това е всъщност втори етап от конкурса. Първият етап се е състоял през февруари по повод годишнината от обесването на Апостола. Учениците са можели да участват и в двата конкурса и някои дори са спечелили два пъти.

Събитието ще завърши с Общоградско тържествено събрание концерт в чест на 141 години от Априлска епопея. То ще бъде открито със слово от доц. д-р Тодор Радев  от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Водещ и рецитатор ще бъде Христо Христов, а за тържествената програма ще се погрижат състави от Общински детски комплекс Пловдив и СУ „Любен Каравелов”.

Организаторите са предвидили и Кръгла маса по повод рождението на Васил Левски, която ще се състои на 14 юли. Очаквайте повече подробности за нея в Под тепето.

Занаятчии пивовари и любители на крафт пивото се събират на едно място, в градска среда

Мащабно бирено събитие ще разпени Пловдив през месец май - „ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“. Фестивалът ще събере на едно място българските занаятчии пивовари и любителите на крафт пивото, което набира все по-голяма популярност в цялата страна през последните няколко години. Фестивалът ще се състои на 20 и 21 май 2017 година в занаятчийския квартал Капана.

„ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ ще посрещне под тепетата най-добрите крафт пивовари в страната, които ще презентират богатство от вкусове. Амбициите на организаторите са да превърнат „ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ в най-големия фестивал на крафт бирата в градска среда. Целта е събитието да стане ежегодно и да се развива във времето. 

Посетителите на „ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ ще могат да посетят 3 обособени зони. В първата от тях, гостите ще могат да се срещнат със собствениците на микропивоварни, които се родиха и развиват собствен бизнес през последните няколко години. Във втората зона ще са разположени т. нар. джипси пивовари – любители и професионалисти, които произвеждат бира в лимитирани количества в чужди пивоварни, а третата зона е специално за всички търговци, които популяризират занаятчийското пиво не само в Пловдив, но и в страната – специализираните магазини за необикновената и различна бира.

Ще можете да опитате и специално създадени за събитието коктейли с крафт пиво, а цялата тази хмелова прелест ще се проведе под открито небе.

Очаквайте още подробности за най-биреното събитие, събиращо крафт пивоварите на едно място, „ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ в официалната страница на фестивала във фейсбук. Заповядайте в Капана на бирата!

„ДВЕ-ТРИ БИРИ ФЕСТ“ е част от Календара на културните събития на община Пловдив за 2017 година.

Следете отблизо информация за събитието тук:

https://www.facebook.com/dvetribiri/

https://www.facebook.com/events/154091411792303/

Еманюел Паю и Марио Кароли откриват VIII Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща”

Спектакълът ще се състои в Дома на културата „Борис Христов” на 10 май

Соло флейтистът на прочутата Берлинска филхармония Еманюел Паю, наричан още „Кралят на флейтата” и “Флейтист Номер 1 в света” и блестящият италиански флейтист Марио Кароли откриват VIII Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” на 10 май в ГДК „Борис Христов” - Пловдив! Партньор на знаменитите музиканти ще бъде елитният камерен ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на проф. Пламен Джуров.

Флейтите на Еманюел Паю и Марио Кароли са едни от най-качествените музикални инструменти в света, изработени от благородните метали злато и платина. Възможността да бъде чут техния красив глас в рамките на един концерт е изключителна рядкост и голяма привилегия за публиката! 

Когато е само на 4 годинки, Еманюел Паю чува за първи път гласа на флейтата - синът на съседите му свири концерта за флейта в сол мажор от Моцарт. Казва на родителите си, че иска да стане флейтист и да изсвири точно тази музика! На 15-годишна възраст Еманюел Паю печели Първа награда от Националния конкурс на Белгия и изпълнява мечтаното произведение като солист на Белгийския Национален оркестър. Днес той е признат за един от най-добрите изпълнители в света именно на този концерт! 

Еманюел Паю с право е считан за един от най-великите флейтисти на нашето време. На 22-годишна възраст той става най-младия оркестрант в Берлинска филхармония, чийто диригент по това време е Клаудио Абадо. Солата му в Берлинска филхармония са еталон за подражание и недостижим връх в оркестровото майсторство. Сред тях безспорни шедьоври са „Дафнис и Хлое” – Равел, „Следобедът на един фавн” – Дебюси, Антракт от Кармен – Бизе, симфониите от Брамс и много други!  

Еманюел Паю изнася повече от 160 концерта годишно. Свири под палката на легендарните диригенти на съвремието – Абадо, Баренбойм, Булез, Фишер, Гергиев, Маазел, Перман, Ратъл, Разтропович. Като камерен изпълнител си партнира с едни от най-големите музиканти на нашето време - Eric Le Sage, Alessio Bax, Yefim Bronfman, Helene Grimaud, Stephen Kovacevich и много други. Един от прочутите камерни състави, в които Еманюел Паю участва е  “Les Vents Francais” заедно с именитите изпълнители на духови инструменти  Francois Leleux, Paul Meyer, Gilbert Audin и Radovan Vlatkovic През 1993 г. той става съосновател на Летния музикален фестивал в Salon de Provence, Франция, заедно с Eric le Sage и Paul Mayer. 

Той има извънредно широко амплоа - дебютира и в джаз-музиката, вдъхновен от запознанството си с джазмена Jacky Terrasson. През 1996 г. подписва ексклузивен договор с компанията EMI Classics, което му спечелва славата на единствения  флейтист в света, получил солистичен договор с топзвукозаписна фирма. EMI Classics издава над 25  диска с негови изпълнения, всеки от които е съпроводен с награди и блестящи отзиви в пресата.

Марио Кароли е  един от предпочитаните интерпретатори на някои от най-видните композитори на нашето време. Фигурата му е напълно различна от тази на всички други солисти, той е уникален и винаги изненадващ  със своя нов и свеж  подход в интерпретацията,  притежава невероятна виртуозност и харизма.  Марио Кароли редовно участва в най-престижните фестивали в цял свят, изнася концерти, под палката на световноизвестни диригенти, в прочутите зали на Берлинска филхармония, на филхармонията в Кьолн, Концертгебау (Амстердам),  Wiener Konzerthaus, Роял Фестивал Хол (Лондон),  Сантори Хол  (Токио),  Линкълн център (Ню Йорк), Ла Скала ( Милано), Двореца на изящните изкуства (Брюксел), Театър Шатле (Париж). Той преподава флейта в Academie Superieure de Musique в Страсбург, като  наред с това е и професор по флейта и във Висшето музикално училище в Freiburg, една от най-престижните позиции в областта на флейтовата педагогика в света.

Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща” е част от културния календар на Пловдив и се осъществява с любезната подкрепа на фондация „Америка за България”, фондация „Музикартисимо”, Община „Пловдив”, Общински институт „Старинен Пловдив”, Министерство на културата и други. 

Билети за концерта – онлайн в мрежата на Ивентим.бг, Билетен център пред Общината, Мюзик център - ул. „Отец Паисий” 3.

Аладжа джамия била една от най-впечатляващите сгради в Пловдив

Пространството пред Община Пловдив се оформя като площад чак през 1960-те

Теодор Караколев

Площадът на Копчетата, пред Общината, пред Бингото, до хотел Молле, пред Аристократа или Атласа… Едно от най-живите места в Пловдив има много имена, а може би е най-малко известен с официалното си – площад „Стефан Стамболов“. И това пространство, заключено между улиците „Батенберг“, „Гурко“, Патриарх Евтимий“ и „Лавеле“, пази многовековна и богата история. И можем да я проследим назад чак до римско време.

От Римските терми до Аладжа джамия

През 30-те години под днешното бинго „Балкан“ са открити останките на античните Римски терми. Тези бани на Филипипол са най-старата сграда, за която имаме сведения в района на площад „Стефан Стамболов“. Всъщност археолозите са открили две постройки, изградени една върху друга – по-старата е построена през I или II век, и вероятно, след като е разрушена е построена нова през IV век. Термите са имали студени и топли помещения и впечатляващи мозайки – както по пода, така и по стените. Те са се намирали в живия център на града – както можем да видим и днес, Форумът е на броени метри от там.

През Средновековието структурата на града се променя. Как и доколко се използва тази част на града не е много сигурно, макар че при разкопките на Форума и най-вече на Голямата базилика, която също е съвсем близо, се откриват следи от живот през Средните векове. Със сигурност обаче тази част на града е жива и активна през Османския период – макар и не съвсем в центъра на Филибе, както в римския Филипопол.

Най-впечатляващата постройка е била т.нар. Аладжа джамия (в превод „шарената джамия“). Тя е заемала приблизително пространството на днешния фонтан големите чинари към ул. „Александър Батенберг“. Вероятно е построена през XV век, след което търпи и преуостройства. Не е била голяма, но отвътре е била изключително интересна – цялата е била облицована с многоцветни плочки, типични за османската архитектура (откъдето идва и името ѝ). За съжаление джамията е съборена през 20-те години. За личащите ѝ останки пише историкът Васил Пеев през 40-те години, а на снимки чак до края на 50-а можем да забележим масивните ѝ основи. Пространството е разчистено чак в началото на 60-тте.

Кварталът на хотелите

Дали е случайно или не – не знаем, но след Освобождението, това пространство – все още обикновен квартал, а не площад – се оформя като квартал с множество хотели. Първоначално се появил хотел „Търговски“, който приютил и няколко от първите пловдивски фотографски ателиета (сградата диагонално от днешното бинго „Балкан“). Двадесетина години по-късно, през 1908 година отворил врати хотел „Молле“. Сградата, издигната по проект на италианския архитект Мариано Пернигони (построил и преустрояваната в момента сграда на Централна жп-гара), е известна, като излючително модерна за времето си и първата с асансьор в Пловдив. В тези години в общи линии се оформя целият ансамбъл от страната на „Княз Александър Батенберг“.

През 1912 година започва строителството на днешната сграда на Община Пловдив. Първоначално тя е проектирана за Областно управление. Проектът се осъществява след спечелен и изпълнен конкурс (107 години са изминали от тогава) от архитект Никола Нешов. Втори в конкурса остава един от най-впечатляващите български архитекти – Антон Торньов (проектирал софийската църква „Света Параскева“). Сградата не е построена според цялостния си план – всъщност тя е трябвало да стига до Главната, но това крило на сградата не е реализирано. Много по-късно е реализирана свободностоящата сграда вдясно от общината. Тя е една от най-красивите постройки на арх. Боян Чинков и е издигната в средата на 30-те за д-р Крушев. Известно време там е настанена общинска администрация, а днес на партерния етаж има галерия.

Също преди Балканските войни започва да се оформя и обликът на площада откъм ул. Лавеле. Първа се строи сградата на ъгъла на Лавеле и Найден Геров. В архивите се пази първоначален проект от 1910 година от арх. Емануил Лупос, който също не е изцяло по плана в чертежите. Тази сграда също е построена за хотел на фамилията Протохристови – хотел „Палас“. Съществува и проект за съседната сграда в посока Цар Симеоновата градина от архитектурното дуо Стойков-Градинаров от 1923-а година, който също не съвпада напълно с реализираната сграда. Една от най-красивите, но и най-подценявани сгради е последната построена от тази страна на площад „Стамболов“ – къщата на Елена Самооглу и Клеоники Протохристова. Проектът е от 1936 година и отново от Стойко Стойков и Борис Градинаров, но в съвсем различен от типичния им стил. Сградата и до днес е перфектно опазена от собствениците си и е излкючителен образец на модерната архитектура от 30-те години.

По-късно се оформя облика на последната, северна „страна“ на площада. Първата постройка е издигната през 1922 година – сградата на ъгъла на „Патриарх Евтимий“ и „Найден Геров“, която в момента се ремонтира. Отново архитекти са Стойков-Градинаров. Любопитна е историята на следващата построена сграда – хотел „Астория“, започнат през 1923 година. Проектант е малко известният хасковски инженер Зафир Георгиев, който строи върху собствен семеен терен. Въпреки, че не е от популярните архитекти, сградата, в която днес е заведението „Рафи“, е оригинална и много привлекателна. Сградата се строи дълги години, като до средата на 30-те има спорове с общинската администрация относно нейното състояние и собственост. Известно време след започване на строежа инженер Зафир Георгиев и неговата съпруга Мара Георгиева се развеждат, като сградата в крайна сметка остава на съпругата.

В края на 30-те години се строи и днешното бинго – оригинално кино „Балкан“. Елегантната постройка е много интересна, с огромна тераса на последния етаж, която тераса обаче през социализма е затворена и надстроена. Архитект е софиянецът Константин Панайотов.

Построяването на площада

През цялото това време площад все още няма. Зоната, затворена от четирите улици – Главната, „Патриарх Евтимий“, „Емил де Лавеле“ и „Гурко“ е застроена с ниски посторойки, в които има различни търговкси площи – пазар и други. Една от сградите е била и кино-театър, някои от къщите са били недостроени, личели са и останките от съборената в началото на 20 век Аладжа джамия. Чак през 60-те години кварталът е разчистен и окончателно се оформя днешният площад с фонтана с пеликаните, с градинката и пешеходното пространство.

За първи път ще се реализират и продукции от световната сцена

Очакват ни две оперни премиери

Паулина Гегова

Наближава един от най-очакваните летни фестивали в сферата на изкуството – Opera Open 2017. Фестивалът се състои за четвърта година, като се наблюдава огромен ръст на зрителски интерес. Ако през първото издание публиката е възлизала на 8000 посетители, то през 2016-та те минаха 23 000.

Тази година програмата на Opera Open е също толкова впечатляваща. Залага се на няколко вече доказали се заглавия от миналите издания, както и на нови постановки. Ще се реализират и международни продукции от световната сцена с над 150 гостуващи артисти. Първата такава продукция е „Силата на съдбата“ с режисьор, художник и хореограф Стефано Пода. Постановката е на Театро Реджо ди Парма, който е вторият по големина театър в Италия, след Ла Скала. „Силата на съдбата“ е част от Верди фестивал, а диригент ще е музикалният директор на Опера Пловдив Диан Чобанов.

Стефано Пода посещава града ни за първи път и вече е очарован от красотата му. Той призна, че преживяването да си на Античния театър е особено и трудно за обяснение. Според него Opera Open е началото на нов път на развитие и растеж на амфитеатъра. Постановката ще се играе на 15-ти юли.

Другата новаторска брънка във фестивала са два клавирни концерта, представени от топ пианистката Пламена Мангова, която се завръща в родината, за да покаже произведения на Гершуин и Григ.

Самото начало на оперните събития ще се постави на 10-ти юни с концерт-спектакъл „Орфей и Паганини“, със специалното участие на Марио Хосен и италианското сопрано Никол Брандолино. За концерта ще бъде транспортиран специален кристален орган, изобретен през 1975 г. и ще е първият такъв инструмент, който не само пловдивчани, но и цялата нация ще види.

За първи път ще можем да се насладим и на камерен спектакъл, озаглавен „Звукът на Страдивариус“ , изпълнен от холандски оркестър, който ще свири на 12 безценни инструмента от епохата на Страдивариус.

Една от най-интересните копродукции, несъмнено ще е „Дон Кихот“, проект на Опера Пловдив и Македонска опера и балет.

Любителите на жанра мюзикъл ще могат да се насладят на световното заглавие на Боб Фос, Фред Еб и Джон Кандър – „Чикаго“, който е умело съчетан между творците на Опера Пловдив и Държавен музикален театър „Стефан Македонски“.

По традиция фестивалът завършва с операта „Аида“ на 29-ти юли, където публиката ще се срещне с дългогодишната солистка на Виенската щатсопера Надя Кръстева.

Тази година финансовата подкрепа на фестивала идва от Фондация „2019“, която гарантира значимостта на оперното изкуство в платформата Европейска столица на културата.