„Да си отидеш“ е пиеса обгръщаща семейните отношения и спомена за една отминала любов

Паулина Гегова

В следването на всеки студент се стига до етапа, в който всичко свършва. Четирите години са се изплъзнали като маниста във времето и ето, че краят хлопа на вратата. При студентите от специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ завършека на студентските години е свързан с дипломен спектакъл, който се показва на широката аудитория като доказателство как са се развили по време на учебния процес бъдещото поколение артисти.  

Тази година абсолвенти са момчетата и момичетата от курса на доц. Иван Налбантов и ас. Стефан Попов. За свой дипломен спектакъл те избраха постановката „Да си отидеш“ по пиесата на Алла Соколова – „Елдорадо“.

Алла Николаевна Соколова е руска актриса, драматург и сценарист. Пиесата „Елдорадо“ вдъхновила преподавателите на младите актьори е история за семейството, в най-реалистичния му вид. Майка и баща и три пораснали деца, всеки от които със своите собствени проблеми. И макар че се стремят тези проблеми да си останат покрити, в крайна сметка те се сблъскват, а разрешаването им изглежда невъзможно. От една страна имаме остарял мъж, напуснал съпругата си в търсене на отминала, но незабравена любов, от друга тревогите на младото поколение, което не може да открие своето място – онова, което ги кара да се чувстват щастливи. Проследяваме изпуснатите мечти, желанието за нова съдба, която не идва.

С пиесата младежите се справят професионално. Личи си, че са готови да поемат по своя творчески път, веднъж щом напуснат пределите на университета. С вече изградена основа могат да поемат и по-големи предизвикателства от национален мащаб.

Самият Стефан Попов призна, че „Да си отидеш“ е напълно различен спектакъл, от тези, с които до сега са се сблъсквали. Съчетанието на комични моменти с персоналната драма на всеки герой, е съвкупност на живота такъв, какъвто е в ежедневието. Отношението между братя и сестри, между кипящата от надежди любов и желанието да издигнеш собствената си личност е нещо, с което всеки се бори, за да пребъде.

И макар че пиесата завършва с щастлив край, оставя у зрителите въпроси какво ще се случи с персонажите след падането на завесата. Дали те са открили онова така бленувано място или всичко е само моментно, само единична заблуда.

Постановката все още се играе в Учебен театър към ПУ „Паисий Хилендарски“ и всеки желаещ да я посети, може да го направи в петъчните или съботни вечери от 19:00 часа.

Няколко несретници, котешки приют и боклука от изборите

Пред огромните изтърбушени пещи може да намериш какво ли не

В двора на Фурната всички партии са „почистили“ предизборните си плакати

Таня Кънева

Макар и десетки години след края на задължителната военна служба в България и затварянето на пекарната, изхранвала пловдивския гарнизон, тя все още не е мъртва. В нея кипи на тих огън живот. Този на няколко човешки същества и глутница котки, приютени от бездомниците.

Високата метална ограда крие от погледите тихото съществуване на неколцина българи, намерили покрив в „опасните“ постройки. Обикновени хора със своите трудни съдби, които в цялото си нямане имат, колкото за скитащите като тях котки от квартала. Тези мъже и жени спят под прогнилия покрив, но обичат да се хранят навън в красотата на един зелен двор със саморасляци.

Не посмяхме да нарушим уюта на скромното им съществуване, съзерцавахме отстрани как един от обитателите на Фурната решава кръстословица на двора. Зад гърба му стоеше опънат  трибагреника – украса, каквато повечето български къщи нямат.     

През деня големият портал откъм парка изглежда непробиваем, но с приближаването става ясно, че може да се влезе. Вратата отвътре се заключва със стар механизъм, а на най-близкия прозорец е „захвърлен“ новичък синджир с катинар, който играе ролята на нощна стража.

Най-хубавото на резиденцията е че пред всеки прозорец без стъкло има минимум две и максимум четири стебла на дървета, избрали да се родят и пораснат точно там. В ъглите на огромната пекарна все още личат следите от натрупаното през годините от множеството й обитатели извън закона.  Има дори останала коледна украса.

Пред огромните изтърбушени пещи може да намериш всичко, буквално. Репортер на Капана откри изненадваща находка - „Книга за сделки на Росексим банк“ с подписи и печати на всяка страница.

Разходката около оградата отвътре води до друга интересна находка. Десетки скъсани плакати с муцуни от последните избори. Ето така са почистили партиите агитационните материали, налепени по металните тараби наоколо – късат и хвърлят зад оградата.