Капана.БГ

Капана.БГ

Понеделник, 24 Април 2017 17:36

Капана се сдобива с мини градинки

Най-добрите проекти ще бъдат представени на сцената на „Ядрото“

Квартал „Капана“ се отличава от останалите по креативността на обитателите си и по желанието на гостите му да го превърнат в едно китно и артистично местенце, на което да прекарат незабравими мигове. Поредната интересна идея е да се създадат градинки в градска среда.

До началото на май всички хора със „зелени“ хрумки имат възможност да се включат в конкурса „Засади Капана“, вдъхновен от артистичното озеленяване, чрез отглеждане на ароматни и ядливи растения в градски условия.

Конкурсът има за цел да създаде демонстрационни артистични и атрактивни мини градинки, които да облагородят градското пространство, като фокусират вниманието на гражданите и ги мотивират сами да участват във формирането на заобикалящата ги среда. В конкурса могат да се включат както жителите на квартала, така и артисти, декоратори, озеленители, биопроизводители, хоби градинари, занаятчии, еколози, еко организации, училища, студенти, бизнес предприятия. Те ще имат възможност да демонстрират своите умения и опит в реализирането на градски мини градини и така да вдъхновят жителите на квартал „Капана“ да декорират балконите, домовете и покривите си екологично, зелено и здравословно.  

Организаторите на конкурса са предвидили за участниците награди и грамоти. На 27-ми май на сцена „Ядрото“ в „Капана“ ще бъдат представени най-добрите идеи от конкурса.

Повече информация за условията, сроковете и регламента за участие може да намерите на адрес: http://bit.ly/2oZpRfx

Закачливи забележки се отправиха към институциите

Мнозина са и астралните ентусиасти

Един от най-належащите за разрешаване проблеми в България е този за околната среда. След статистиките, че най-мръсният въздух в страната е пловдивският, го последва и хасковската вода с нейната силна наситеност на уранови съдържания. Граждани и институции са притеснени от изследванията и вече мислят варианти за намаляване на замърсителите.

Много хора, обаче, проявиха завидно чувство за хумор, дори за самоирония в социалната мрежа Facebook, като буквално се присмиваха на урановата вода, властите, че дори и себе си. Десетки снимки със заглавие „Зелен съм, защото пих Уранжада“ или „Ако пиеш хасковска вода, се превръщаш в Хълк“ напълниха news feed-a на мрежата.

Попаднахме и на много постове, които също се наредиха в челната десетка на най-смешните шеги по случай наситените уранови частици. Някои са чисто инфраструктурни:

"Изключили са опцията на таблото на общината, която показва наличието на радиация във въздуха. Защо ли?"

"Спират уличното осветление в Хасково, защото самите хора си светят така или иначе."

Други са от астрално и космическо естество:

 

"Двама си говорят за астрология. Единият казва:

– На мен ми влияят Марс и Нептун. А на теб?

– А на мен – Уран.

– Защо, каква зодия си?

– Не, бе, от Хасково съм."

 

"Ако хората не могат да отидат при Уран, Уран идва при хората."

Трети показват силата на българския народ и неговото оцеляване през вековете:

"Народ, който пие вода с уран и яде лютеница с наркотици, не може да бъде заличен."

"Българската армия ще бъде превъоръжена с водни пистолети. С хасковска вода..."

Четвърти дори измислиха нови вариации на детски песнички:

"Мелодия по хасковски... Уран-жево небето, уран-жева земята, уран-жева водата, уран-жев и градът..."

Както казахме, самоиронията е видна, а и историята доказва, че тя е силно развито българско качество. И защо не!? Понякога да приемем лошата ситуация с усмивка е най-добрият вариант, иначе сами ще попаднем в яма, от която няма излизане. А ако е и пълна с уранова вода, не се знае в какво състояние ще се измъкнем. Току виж почнем да излъчваме флуоресцентна светлина. 

 

Модерното изкуство взаимодейства с архитектурата и миналото на античния град

Окулусът на Емили Смит ни връща към духовното

Йоана Иванова

Съвместната изложба на шестимата художници, учили в университета Голдсмитс във Великобритания, е едно от интересните събития в града в момента. Творбите на младите автори, включващи арт инсталации, скулптори и живопис, се различават по тематика, материя и изразни средства, но това, което ги обединява е пространството на Баня Старинна. Подготовката на проекта е дълъг процес, отнел на участниците повече от година. За цялостното преживяване, създаването на самото изкуство и ролята на банята поговориха Емили Смит, Лиъм Хюз и Радослав Нинов – трима от художниците. 

Първоначалните дискусии относно изложбата са включвали споделяне на първи впечатления и асоциации с мястото и оставяне на въображението да се развихри относно това какво може да се сътвори с него. Значение имат не само физическите измерения и потенциал на пространството. Впечатление на лондончаните е направила връзката между банята и богатата история на града, куполовидната архитектура на сградата, рисунките останали по някои от стените, представата за какво е служело всяко отделно помещение, посетителите и т.н. Всичко това ги кара да си зададат въпроса дали чрез контакта си с банята могат да получат достъп до миналото.

Това създава две стратегии за работа – чисто практическия, физическия, измервания на пространството, вземане предвид неговата архитектура и от друга страна създаване на една художествена фикция, на един разказ, чрез творбите.

Работата до известна степен се оказва непредвидима. Раждането на идеята и нейното сътворяването са едно, но да я инсталираш на място е съвсем друго. Когато работиш с пространство като Баня Старинна можеш да останеш много приятно изненадан от резултата. Детайли като светлината, например, и как тя си взаимодейства с работата ти, могат да се предвидят само до определена степен.

Също толкова непредвидима донякъде е и интеракцията на публиката с изкуството. Тя е субективна и открита и това е възможно заради начина, по който определени творби са структурирани. Например, при инсталацията на Лиъм Хюз не всяко нещо трябва да стане по определен начин и с определена цел. Той може да остави някои неща, за които не е сигурен, да премахне, добави или размени определени елементи. Накрая творбата може практически да е завършена, но всъщност не е, защото е активна, хората си взаимодействат с нея.

Възприемането на още една творба е силно зависимо от взаимодействието на хората с нея. Това е изолираният окулус на Емили Смит. Първо, тя може да се разглежда отвън и отвътре, в най-добрия случай ще я разгледаш и по двата начина. Освен това, тя предизвиква различни асоциации и преживявания у всеки. Когато си вътре може да изпиташ чувство на нестабилност, дори на клаустрофобия. Първоначалната ти реакция е да се захванеш или опреш на нещо, но заради спецификата на материала това е невъзможно. Но погледнеш ли нагоре, светлината те успокоява и ти дава сигурност. Няма как да не асоциираме тази светлина с един духовен аспект, дори с първоначалото, даже и да не сме религиозни.

Възможността не само да се насладиш на изкуството, но и да се докоснеш до неговите създадели е уникална, особено когато говорим за модерно изкуство. Ако все още не сте успели да разгледате изложбата „Нагоре от реката”, можете да го направите до 12-ти май.

 

 

Шестима от най-успешните предприемачи в Америка разказаха историите си в Пловдив

Сред тях са трима българи, които разказаха за пътя до Америка

IT индустрията в Пловдив се развива все по-динамично. Много млади хора се обръщам към сферата на предприемачеството с интерес и търсят както идеи, така и методи за финансиране. Именно такава среща се състоя миналата вечер в Дома на културата, а събитието премина при изключително засилен интерес. Българският център за предприемачество (BEC) доведе водещи ментори от Силициевата долина в Америка за среща с предприемачи от българската IT индустрия, сред които са и трима успели българи. Те разказаха личните си истории за пътя към успеха.

Срещата бе открита от зам.-кмета по образование и бизнес развитие, Стефан Стоянов, който приветства всички присъстващи. Той сподели, че без особени усилия и без да се търсят специални контакти, в Пловдив са дошли водещи български и американски експерти. Целта на специалистите е да подтикнат към създаването на добра екосистема с повече инвестиции и да разкажат как българските стартъпи могат да получат финансиране в САЩ. 

Лекторите, пристигнали от Калифорния специално за срещата, бяха повече от интересни представители на бранша. Едно от най-любопитните имена бе Норман Винарски, които е създателят на мобилното приложение „Сири“, което бе купено от Apple през 2010 г. Още преди „Сири“ да бъде пусната на пазара, Норман е използвал най-популярната дигитална секретарка по време на полет. „Тогава пътувах в стандартна класа, заедно със съпругата си. Извадих мобилния си телефон, за да изпробвам, а след края на разговора ми със Сири, човекът до мен ме попита защо не пътувам в бизнес класа“, разказва Винарски. 

Неговата история е далеч по-дълга от краткото пътуване. Той е започнал кариера в различна сфера, а именно математиката. Сменял е градове и университети, докато е осъзнал, че голямата му любов всъщност е предприемачеството. Винарски разказа, че „Сири“ е била огромно преживяване и опит. В момента се работи по нейното усъвършенстване, а според експертът бъдещето е в роботиката.

Голяма част от лекторите след него бяха на същото мнение. Лари Бийл, водачът на групата и основател на фондация Inter Culture, заяви, че се опитва да създаде здрави партньорски отношения с  IT общността в България. Според него, изграждането на мост между Пловдив и Силициевата долина би имало ползотворен ефект и за двете страни. Лари работи в Силициевата долина още от самото ? създаване през 60-те години. Той инвестира парите на първите хай тек милионери и вярва, че ако се създаде диалог между България и Америка, резултатите ще бъдат успешни.

Друг лектор бе Джейми Уилямс, звезда на Super Bowl. За него, едно от най-важните неща е работата в екип. „Трябва да работим усърдно, да се напасваме в екипа, а не да очакваме други 10 души да се съобразят с нас. Упоритостта и общия стремеж е изключително важен във всяко едно начинание“, заяви американският футболист. След тежка травма, решава рязко да промени кариерата си. Създава успешна филмова компания Ymotion и става известен сценарист и режисьор. Участва и във филма на Оливър Стоун "Any Given Sunday". Същевременно развива и множество технологични компании и става успешен предприемач и декан на университет в Мериленд. 

Майкъл Марвин също пристигна в Пловдив. Той е развил повече от 100 технологични компании и е водещо име на Tech Valley, еквивалента на Силициевата долина в Ню Йорк. 

Сред лекторите в срещата са и трима от най- успешните българи в Долината. Богомил Балански - завършил MBA в Университета Станфорд и  постигнал забележителна кариера в VMware. Дафина Тончева - партньор в един от най-големите инвестиционни фондове US Venture Partners. Завършила MBA в Станфорд. Васил Терзиев -  познато и популярно име в ИТ сектора като основателя на Telerik. Създател на един от най-успешните български технологични бизнеси. 

В края на двучасовата среща, Лили Друмева- O'Райли и Стефан Стоянов благодариха за подкрепата за осъществяване на срещата, а много от посетителите останаха в залата, за да поговорят с водещите предприемачи в световен мащаб.

Очаквайте историите и на другите участници в срещата!

 

 

Историческата цигулка е създадена от Антонио Страдивари през 1720 г.

Инструментът се озовава в ръцете на американската цигуларка Елизабет Питкерн, като подарък от нейния дядо

В Балабановата къща в Пловдив виртуозната американска цигуларка Елизабет Питкерн ще изнесе концерт с легендарния „Червен Менделсон Страдивариус” от 1720 г., вдъхновил прочутия филм „Червената цигулка” на режисьора Франсоа Жирар, отличен с „Оскар”. Това ще се случи след по-малко от месец, на 11-ти май.

Историческата цигулка е създадена от Антонио Страдивари през 1720 г. в неговото малко ателиe  в Кремона, Италия. Скоро след направата му инструментът изчезва. Никой не знае къде е бил и на кого е принадлежал повече от 200 години. Многобройни историци, писатели, журналисти, критици са се опитвали да разгадаят мистерията, но без успех. Позната като „Червеният Страдивари”, получила името си, когато е била притежание на именития унгарски цигулар, приятел на Брамс и Клара Шуман – Йозеф Йоахим, през 1930 г. тя се появява в Берлин. Неин собственик е наследник на Феликс Менделсон. През 1956 г. „Червеният Страдивари” отива при следващия си собственик - индустриалец от Ню Йорк, който я съхранява в идеално състояние,  „готова” за концерт. Голяма част от оригиналния червен лак е запазена и до днес върху повърхността на цигулката и тя е смятана за един от най-добре звучащите и най-красиви Страдивариуси, останали до наши дни. 

В Деня на благодарността през 1990 г. съдбата на цигулката отново се променя, когато индустриалецът я оставя за продажба на аукцион в Christie, Лондон. Докато едни от най-влиятелните и богати хора в света наддават за „Stradivarius-Red Mendelssohn”, инструментът се озовава в ръцете на американската цигуларка Елизабет Питкерн, като подарък от нейния дядо. Този факт остава тайна до момента, когато Елизабет не започва да прави международна кариера по големите сцени. Тя възприема цигулката като вдъхновител и приятел, превърнала в мисия възможността си да сподели магическата красота на нейния звук с хора от всякаква възраст, професия и култура.

Много хора твърдят, че Страдивариусът най-накрая си е намерил сродната душа в талантливите ръце на Елизабет Питкерн, която е първият музикант, представил го по световните сцени от времето на Йозеф Йоахим насам.  Не случайно Елизабет Питкерн си е спечелила репутация на един от най-обичаните цигулари в САЩ. Наред със солистичната си кариера тя се изявява активно като камерен изпълнител и реализира многобройни записи на цигулков репертоар. През 2000 г. Питкерн дебютира в Ню Йорк като солист на Нюйоркски камерен оркестър. Свирила е в Carnegie Hall, Walt Disney Concert Hall, the Fisher Center, the Kimmel Center и др. Ревностен защитник на образованието и на младите музиканти, от 2012 г. тя е президент и артистичен директор на Luzerne Music Center, който осигурява обучението на талантливи млади музиканти от 9 до 18-годишна възраст. Работи и като преподавател в Южнокалифорнийския Университет /където самата тя е получила висшето си образование/, заедно със своя учител, известния професор по цигулка Robert Lipsett, както и в Colburn School в Лос Анжелис. 

Любимите й занимания извън музиката са ски, тенис, езда, благотворителна дейност.

В концерта на 11 май партньори на Елизабет Питкерн ще бъдат именитите музиканти Василий Илисавски (пиано) и Кристиана Михайлова (виолончело) в програма с произведения от Моцарт, Менделсон и Дворжак.

МФ „Дни на музиката в Балабановата къща” се осъществява с любезната подкрепа на Фондация „Америка за България“, Община „Пловдив“, Общински институт „Старинен Пловдив“, Министерство на културата“ и др.

 

 

 

Културен център „Бялата къща” ви кани на откриването на третата изложба от проекта „Път на младите”, в която ще представи младите художници: Иван Кашлаков, Камелия Цонкова, Силвия Ганчева, Станка Александрова и Цветелина Ангелова. Откриването ще се състои на 26.04.2017 г., в 18:30 часа.

Иван Кашлаков е роден  в Сливен през 1993 г.. Завършва Национална художествена академия – град София, специалност "Плакат и визуална комуникация". В момента учи магистратура "Визуална комуникация" ,  в НХА. Младият художник участва с плакати в конкурси и изложби в България и по света. Живописта е другата страст на Иван Кашлаков. В нея намират израз бушуващите чувства, едва удържаната енергия на младия човек. Те завладяват зрителя, даже когато са "скрити" в натрупаните стари и прашни списания или в спокойната зеленина на пейзажа. Авторът все пак остава верен на плаката - социалните теми са в основата на живописните му творби.

Камелия Цонкова завършва бакалавърска и магистърска степен „Графика” в Националната художествена академия – град София. Участва в редица национални изложби, фестивали, международни бианалета. Чрез творчеството си авторката заявява своята позиция, разкрива истината и реалността. Вдъхновението си черпи от природата и от способността на музиката да проникне дълбоко в душата й. Мисията на творчеството й е да предизвика зрителя да намери поуката сам за себе си. 

Силвия Ганчева е родена  в Бургас през 1992 г. Завършва Националната художествена академия, специалност " Живопис" в ателието на проф. Божидар Бояджиев. Твори и експериментира в различни области. Участва в местни и международни конкурси, изложби и форуми с карикатури, плакати, екслибрис, живопис. Живописните платна, които Силвия Ганчева представя пред пловдивската публика са експресивни, ярки, запомнящи се. Направени сякаш с ръката на скулптор, но живи и огнени - такива са женските образи на Силвия в тази изложба.

Станка Александрова родена е през 1995 г. в Пловдив. Завършва НХГ ,,Цанко Лавренов" в Пловдив. В момента учи в Националната художествена академия – специалност  "Живопис". Има много участия в конкурси и изложби. Живописните платна, с които се представя младата авторка, са разнообразни като теми, но разпознаваеми като стил. Станка Александрова ни предлага възможност да видим по нов начин предметите, които ни заобикалят. Да открием детайли, които носят настроение и послание.

Цветелина Ангелова има бакалавърска и магистърска степен в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“-  град Пловдив, специалност "Скулптура" при Свилен Костадинов. Много от творческите изяви на Цветелина Ангелова са свързани с културния живот на Пловдив. Нейното творчество е познато в други градове на страната - София, Плевен, Бургас, Бяла. Кипящата енергия на авторката преминава в камъка и се трансформира в мекота и заобленост на формите, за да ни подскаже, че движението е вечно, а спокойствието - привидно.

Очакваме ви на 26.04.17, 18:30 часа, ул. „Пълдин” 12, Стар град.

 

 

Галерия ЛИК представя едно емблематично име на съвременната българска живопис художника Анастас Константинов, от 26 април до 15 май.

Публиката и ценителите ще могат да видят изложбата със заглавие „Свръх динамичност на цветовете“, в която ще бъдат показани и най-новите живописни платна на автора, рисувани между 2016 и началото на 2017 г..  

Последните изяви на Анастас са свързани с участия на международната артсцена, като част от успешния пет-годиншен проект за представяне на творчеството му в престижни артпанаири, като Select Fair 2012 в Art Basel Miami Beach’ (САЩ), Select Fair New York City 2014 и др. Творбите на Анастас участват и в кураторски проекти на един от големите имена на френската критика Кристиан Ноорберген. 

Един от големите изследователи и познавачи на българското изкуство проф.д-р Аксиния Джурова по повод на творбите на Анастас отбелязва, че картините му „провокативни като послание, прехвърлят мост между библейски притчи и съвременния, изпълнен с опасности и драматизъм свят, чрез типична за него екстазна интуиция към митологичното, към това, което ежедневно губим и без което, все още за щастие, не можем. Тези характерни за художника пластични аналогии са пресъздадени с необикновена фантазна измислица, която съществува само в детското въображение и лудостта на зрелия творец.”

Наистина българската публика ще бъде изненадана от изкуството на Анастас, за който можем да кажем, че винаги провокира със своите изяви.

Галерия „ЛИК“, София

26 април до 15 май 2017 г.

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…