Хилда Казасян, Васил Петров, Бобо Йоцов и триото Христо Йоцов, Живко Петров и Димитър Карамфилов заедно с оркестъра на Опера Пловдив представят концерт-трибют  „С музиката на Вили” на 22 март от 20:30 часа в Дом на културата.   С името на Вили Казасян са свързани златните години на Бигбенда на БНР, фестивалът „Златният Орфей”, конкурсите „Мелодия на годината” и „Тромбата на Вили”, както и едни от най-популярните български песни. За първи път в България песните ще прозвучат в нов аранжимент за голям симфоничен оркестър. Диригент на проекта е Константин Добройков.

„С музиката на Вили” е част от традиционния Пролетен бал в Операта. Преди концерта във фоайетата на Дом на културата ще има музикални изненади, танци ичаша вино за зрителите.

Билети се продават на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и онлайн в ивентим.

Талантите на Американския университет в България организират пътешествие до края на 80-те години в Холивуд

Мюзикълът, номиниран за 5 награди “Тони”, “Рок завинаги” (Rock of Ages) ще се играе за първи път в България и Югоизточна Европа. Спектакълът е поставен от клуб “Бродуей” към Американския университет у нас. Чрез своя 10-ти юбилеен проект младите артисти ще върнат публиката във времето на големите рок банди, които свирят дълги сола и мятат буйни коси. Премиерите на мюзикъла ще бъдат в края на март и началото на април.

Tалантите на клуб „Бродуей” ще пренесат публиката в края на 80-те години в Холивуд. Ликра, дантели и алкохол се “разливат” свободно в един от последните легендарни клубове на Сънсет Стрип, където рок звездата Стейси Джакс започва своята кариера и превръща в реалност фантазиите на купища свои фенки. Сред бушуващата лудост барманът Дрю, мечтаещ да се превърне в рок звезда, иска най-накрая да получи шанс да се качи на сцената. Междувременно съдбата го среща с Шери, която следва неотлъчно мечтите си. Тази рокендрол приказка обаче е на път да приключи, когато немски предприемачи нахлуват в града с плановете си да превърнат Стрип-а в поредния търговски център. Ще спасят ли героите рая на рока ще покажат на публиката талантите на АУБГ.

В спектакъла участват близо 50 студенти от 9 различни държави, обединени от желанието да са част от нещо специално. Всички те се чувстват като едно семейство след месеците работа на сцената, споделя първокурсникът от Албания, Йорго Кириай, който за първи път участва в проект на клуба.

Всяко шоу е изцяло организирано от самите студенти – както режисура, хореография и музика, така и намиране на спонсори, планиране на национално турне и промотирането на самия проект. „С мюзикъла имаш усещането, че винаги можеш да направиш нещо повече за него – да напишеш още една публикация в социалните мрежи или да се свържеш с още един спонсор. Действа стимулиращо, а страничните ефекти включват постоянно приповдигнато настроение и непрестанна повишена продуктивност.“, разказва четвъртокурсничката Цветиана Захариева, която става част от клуба още през първата си година в университета. Тази година освен работата й по промотирането на мюзикъла, на нея е поверена и главната роля.

Всеки, който има желание да се впусне в приключението на Rock of Ages и да усети духа на музиката и на младите таланти от клуб “Бродуей”, ще има възможност да го направи на 21, 22, 23 март от 19:30 и 24 март от 20:00, гр. Благоевград – Театър “Д-р Карл Джераси”; 26 март, гр. София – Театър „Българска Армия” от 17:00 и 20:30; 28 март, гр. Пловдив – Дом на културата „Борис Христов“ от 19:00; 30 март, гр. Варна – Държавна опера от 19:00 и на 1 април, гр. Русе – Доходно здание от 19:00. Шоуто е на английски език с български субтитри.

Екипът, който направи възможно Rock of Ages да се осъществи у нас, е продуцентът Деница Христова, режисьорът София Волхонская, асистент-режисьорите Станислав Кимчев и Богдан Димитров, хореографите Алексия Коколиос, Богдан Димитров и Зура Перцулиани, асистент-хореографът Владислава Гайченко и вокалните директори Гергана Величкова и Ася Минкова. Актьорите, които ще влязат в колоритените рок образи, са Константин Петров, Цветиана Захариева, Георги Жан Петров, Ася Минкова, Александър Митев, Зураб Перцулиани, Амадео Гжура, Кристиян Илиев и други.

За клуб “Бродуей” (Broadway Performance Club):

Клуб “Бродуей” (Broadway Performance Club) към Американския университет в България е създаден през 2007 г. от група студенти, запалени по жанра мюзикъл. От тогава насам всяка година бива организирано ново представление в АУБГ. Клуб „Бродуей“ е първата трупа в Югоизточна Европа, която ще представи на сцена номинирания за 5 награди “Тони” мюзикъл “Рок завинаги”.

Всеки може да гласува за любимото си заведение до 7-ми април

Българите сме народ със стара култура и традиции, а храната заема почетно място. От друга страна, вековният Пловдив продължава традицията на големи и малки пирове, но винаги със стил. Именно поради тази причина, най-добрият пловдивски гид lostinplovdiv.com се обръща към вас, нашите читатели.

Сайтът, предназначен за гостите на града, се интересува от вашето мнение. С цел да бъде максимално обективен и да представи Пловдив такъв, какъвто е в действителност, Lost in Plovdiv се обръща към вас с въпрос: „Кой е любимият ви ресторант в древния и вечен град?“. Анкетата няма да ви отнеме повече от минута, а резултатите са изключително важни, за да можем да помогнем на гостите на града да преживеят Пловдив като местните.

На този линк можете да отговорите на въпросите, които задава пътеводителят: https://docs.google.com/forms, а самата анкета ще продължи до 18:00 часа на 7-ми април.

Благодарим ви!

Деньо Манев се заканил да превърне Пловдив в прочут балнеолечебен курорт, нещо като Карлсбад на Балканите

Кандидатите за управници на Пловдив обещавали да стоплят оголелите и измръзнали жители на Пловдив, като им осигурят безплатни дърва. Решението било “гениално” – пари нямало, но по улиците на града било пълно с дървета

Владимир Балчев

Било време, когато и най-неочакваните обеща­ния се изпълнявали. Това обикновено ставало след избори, когато се раздавали сладки служби из различните учреждения. Всяка смяна на властта водела до масови назначения на чиновници. Не случайно в началото на миналия век един журналист изненадан възкликва: „Касапин, моля ви се, да стане санитарен инс­пектор. Къде касаплък, къ­де медицина!" Новите управници веднага побързали да намерят друга служба на касапина. Това правило било като неписан закон: трябва да се спазват обещанията към тези, които имат принос за спечелването  на изборната битка, защото като дойдат нови избори, пак ще се разчита на изпитаната гвардия.

Бойният арсенал на войната за спечелване на изборите има още един раздел – обещанията към избирателите. Тогава кандидатите се надпреварват да рисуват светли картини. Уж   всичко щяло стане бързо и лесно – само с един замах. Така в началото на миналия век изглеждали нещата с трамвайната линия, която трябвало да пресече града и стигне чак до Станимака (Асеновград). Ха тая година да тръгне трамваят, ха другата.. Извъртели се не две и три, а цели сто лазарника, а трамваят никакъв го няма. Другият шлагер бил електричеството. И за него големи обещания, големи надежди. Под тепетата трябвало да грейнат електрическите слънца, Пловдив да стане богат и модерен град, а животът в него да бъде по-добър, отколкото в Лондон и Париж. Голямо чакане паднало. През това време Пловдив бил изпреварен от Карлово, че дори от някои села.

През 1911-1912 г. кандидатът Деньо Манев се заканил да превърне Пловдив в прочут балнеолечебен курорт, нещо като Карлсбад на Балканите. Според Манев това била фасулска работа – прокарват тръби от Хисаря, строят  минерални бани под тепетата и докато се обърнеш, Пловдив се задръства от богати чужденци. Напразно специалистите обяснявали, че тази работа не може да стане, защото по дългия път от Хисаря до Пловдив водата в тръбите ще изстине и загуби своята лечебна сила. Нямало кой да ги чуе – бай Деньо напирал, обещавал, агитирал. От жителите на града се искало само едно – да гласуват за него. Три години по-късно и това станало – избрали Деньо Манев за кмет на Пловдив. Първата му работа обаче била да съкрати 400 общински чиновника, за да назначи на тяхно място свои верни хора. Следващата стъпка – да се разпродадат на безценица най-апетитните общински имоти. За строителство времето и силите не стигнали... След войните градът бил съсипан и започнал да се съвзема едва след 10 години.

Новата бомба гръмнала през 1919 г. Тогава кандидатите за управници на Пловдив обещавали да стоплят оголелите и измръзнали жители на Пловдив, като им осигурят безплатни дърва. Решението било “гениално” – пари нямало, но по улиците на града било пълно с дървета. Просто всеки взема брадвата и тръгва наред. Някои се опитали да обяснят, че след такава поголовна сеч градът ще заприлича на пустиня, но опиянената тълпа не искала и да чуе. Хубаво, че в правителството имало и разумни хора, които спрели замислената дивотия. Но пък дори царят се подвел от примамливите лозунги, та наредил да се изсекат болните дървета от собствените му гори и се раздадат безплатно на бедните пловдивчани.

Всичко може да се обещае. Най-напред хляб, сиреч работа. В родопските села политиците увещавали избирателите да гласуват за тях, като в замяна се кълнели, че след изборната победа ще изземат земите на Бачковския манастир и ги раздадат на селяните. В Пловдив обещавали бурно строителство. Само че едно е да се обещае, а съвсем друго да се работи. Справката показва, че строителството на новите хали под тепетата се точи от 1901 до 1938 г. Трябвало да минат близо 50 години, докато пловдивчани получат истинска театрална сграда. Изграждането на подпорни стени край Марица се забавило цели 60 години. Горе-долу толкова време се изнизало, докато тръгне канализацията на града. Три десетилетия управниците обещавали да изградят голям общински дом, но така и не направили нищо. Добре, че след години  правителството разрешило на общинарите да вземат бившата сграда на Окръжната постоянна комисия на днешния площад „Стефан Стамболов“, сега седалище на кмета.

Анекдотичен е случаят с моста на  Марица при Ландос. Тамошните жители живеели върху единия бряг на реката, но имотите им били на другия. За да стигнат с каруците до нивите си, трябвало да пътуват няколко километра до центъра на Пловдив, където бил единствения мост в града, а след това покрай днешния панаир да се друсат чак до Рогош. Още от края на ХІХ в. политиците обещавали да построят мост, но изборите минавали, а мост нямало. През пролетта на 1923 г. обръгналите на лъжи жители  обявили, че няма да гласуват, докато не получат мост. Едва тогава политиците се трогнали -  военният министър изпратил в Ландос една сапьорна рота, която бързо вдигнала понтонен мост. След изборите, войниците се върнали, демонтирали моста и го прибрали обратно в казармата. Чак през 1938 г. по времето на кмета Божидар Здравков започнал градежът на истински мост.

Покрай предизборните обещания се родили рояци вицове. Един от тях обяснява как кандидатът за депутат  привиквал избирателите и ръсел щедри обещания – на един щял да даде нива, на друг – вол, на трети – изгоден заем, или служба. По едно време дошъл някакъв здравеняк и поискал след изборите да получи още две ръце. Погледнал кандидатът огромните ръчища на мъжагата и попитал:

- Защо са ти ръце, нали си имаш?

- Тия ръце са ми за работа – казал здравенякът, - а другите ги искам, за да крепя с тях оня големия, дето ми го обеща на миналите избори.

От всички предизборни обещания само едно било изпълнявано от “А” до “Я”. Това е “изкореняването на предишното корумпирано управление”. Сиреч, още с вземането на властта, да се изчистят  старите чиновниците, а на тяхно място да се назначат нови храненици.

Но освен кьорфишеците, Пловдив помни и достойнството на някои от своите кметове. В едно крайно оскъдно време кметът Димитър Свещаров успял да изгради първия модерен водопровод на града, книгоиздателят Христо Г. Данов въвел европейски ред под тепетата, а Божидар Здравков свършил далеч повече, отколкото обещал на избирателите.  

В 20:30 ч. на 25 март загасяме светлините и отваряме очи за Земята

Милиони хора по целия свят ще изгасят символично осветлението за един час в 20:30 ч. на 25 март. Най-голямата световна инициатива на WWF се провежда за десета поредна година, а в България съвпада с деня за размисъл преди парламентарните избори.

„Загаси светлините, отвори очи за планетата!“ е призивът към всеки от нас да се замисли как с начина си на живот може да помогне на Земята. Съвпадането с Деня за размисъл е случайно, но е добър повод да поговорим за изборите, които правим и които не се случват веднъж на четири години, а са ежедневни.

Избори, с които определяме не само своето, но и бъдещето на хората около нас, както и на идващите след нас. Изборът не е дали да използваме, или не съвременните технически постижения, а дали да ги използваме разумно или по начин, увреждащ планетата. Час на тъмно в никакъв случай не означава, че призоваваме хората да изоставят електричеството и да се завърнат към свещите в ежедневието си, посочи Георги Стефанов, ръководител на отдел „Климат и Зелена икономика“ във WWF. По-скоро се опитваме да предоставим необходимата информация, за да може да бъде направен информиран избор.

Ако човек знае например, че върховото потребление на електроенергия е във вечерните часове, може по-добре да планира деня си, така че не само да спести пари, но и да помогне за по-чиста околна среда.

Ето няколко прости правила, които всеки от нас може да спазва

Избирайте електроуреди от по-висок клас за енергийна ефективност. Това ще ви спести пари от сметката за ток.

Използвайте функциите за пестене на енергия на съвременните електроуреди. Повечето перални и миялни машини вече имат функция „отложено изпълнение“, което позволява да ги настроите така, че да работят през нощта, когато тарифите са значително по-ниски.

Не поддържайте стайна температура, твърде различна от тази навън. Много хора имат навика през зимата да затоплят до 25–28 градуса вкъщи, а през лятото да настройват климатика на 15–18 градуса. Освен че е скъпо и вредно за природата, подобна разлика никак не е здравословна.

Използвайте онова, от което наистина имате нужда. Старайте се да ограничите употребата на опаковки. Наистина ли държите например бананите да са в найлонова торбичка, която изхвърляте веднага? Производството на опаковки изисква ресурси, а пластмасата остава на Земята дълго след нас.

Говорете на тази тема с роднините и приятелите си. Ценно е да споделите онова, което знаете, а бихте могли да научите полезни неща и от тях.

Според Георги Стефанов е важно да ограничим потреблението си най-вече във върховите часове, тъй като това би имало най-голямо влияние върху системата. В България най-голяма част от енергийния микс се покрива от остарели топлоелектрически централи и АЕЦ Козлодуй. Тези блоковете на ТЕЦ и АЕЦ не могат просто да бъдат пускани, когато има нужда от ток, те работят целодневно. Целта е да има достатъчно ток в моментите, когато потреблението е най-голямо и това дава основание на правителството да не затваря крайно замърсяващите ТЕЦ-ове с много ниска ефективност, които не са модернизирани, въпреки категоричните правила на Европейския съюз. Върховото потребление се покрива и от големите държавни водноелектрически централи, а рязкото изпускане на големи обеми от язовирите причинява приливни вълни, които имат редица въздействия върху околната среда.  Хидравличният шок може да бъде изключително вреден за живота в реката и за естествения ? отток.

Грижата за планетата е работа на всеки от нас и не изисква да правим огромни жертви. Дори и малки стъпки могат да имат голям ефект и нека на 25 март поставим началото, призовават от WWF.

До момента над 46 български общини са потвърдили, че ще се включат в Часа на Земята, същото са направили Президентството, Министерският съвет и други. Всеки ден в офиса на WWF се обаждат нови и нови общини и институции, като се очаква до края на другата седмица броят им да надхвърли сто.