Около 1186-1189 година в Пловдив е построен голям храм, впечатляващо описан от големия византийски историк Никита Хониат

Храмът е разрушаван няколко пъти, до построяването на днешния „Успение Богородично“ в средата на XIX век

Теодор Караколев

Пловдивската средновековна история е доста пренебрегвана по редица причини. Като цяло, все още битува мнението за „Тъмните векове“, които са по-маловажни и по-безинтересни от предхождащите ги римски и дошлите по-късно ренесансови – а в България османски – векове. А българската средновековна история все се гледа в големия мащаб, с акцент върху столиците, върху царете и големите битки. Градската, човешката история е на втори план.

Пловдив обаче е изключително интересен град в тези средни векове. Действително, знаем малко за това време – Голямата базилика е съществувала в период, който все още е в началото, ако изобщо можем да го наречем Средновековие. Материалните останки от тогава до издигането на друг прекрасен исторически и художествен паметник – днешната Джумая Джамия през 15 век, са много малко. Историческите извори за миналото ни обаче не са само материалните паметници.

За част от вида на Пловдив в един период от това дълго Средновековие имаме разказ от уважаван и ценен историк – Никита Хониат. Автор е на една византийска история, обхващаща XII и малко от XIII век, от която черпим много информация за България, най-вече относно освобождението от византийска власт. По-малко известен факт е, че за известно време той е управител на тема Филипопол. Като такъв, през 1189 г. той пише реч към Филипополския митрополит Константин Пантехни, от който извор можем да се запознаем със средновековния пловдивски храм „Света Богородица“.

Можем да сме почти сигурни, че такъв храм е съществувал в Пловдив през 1189 година, и е построен не по-рано от 1186 г. Уви, за неговия вид можем само да гадаем. Хониат го обсипва със суперлативи: „голям и прекрасен храм“, „огромен по размери и блестящ по красота“, „ликовете на светците и на самия Бог, въплътил се в човек заради нас(…)огряват разумното в душата, а тяхната видима красота и прецизна изработка със своята достоверност надминават всякаква хармония“ (превод по Ани Данчева-Василева). Никита Хониат разказва и детайли от строителството му, свързани с даровете, давани от пловдивчани – злато, сребро, дрехи и др.

Нищо от този храм не е достигнало до нас. Няма информация кога е разрушен. За църква „Света Богородица“ говори друг, описал Пловдив – Стефан Герлах през 1578 г., но най-вероятно тази сграда е съвсем различна. Сегашният катедрален храм пък е построен през българското Възраждане. За момента, ако искаме да си представим средновековния храм, можем да използваме само разказа на Хониат.
За съжаление – но и съвсем очаквано, предвид епохата – Никита Хониат не дава точни размери или някакво напълно коректно описание на храма. Можем да се опираме само на описателните прилагателни, които използва – голям, прекрасен, огромен. Тези прилагателни обаче значат различни неща за хората от различните епохи.

Никита Хониат обаче е сред най-ерудираните и образовани хора на епохата. Дълго време част от императорския двор безспорно е запознат с храма „Света София“ в Константинопол, който може да служи за сравнение. Разбира се, филипополският храм няма как да прилича по нищо на тази внушителна постройка, издигната 6 века по-рано. За по-коректно сравнение можем да използваме църквите, които са издигнати в периода, и които Хониат е виждал и посещавал. Един от най-известните храмове от този период е цариградската църква „Исус Христос Спасител“, или по-известна като църквата „Хора“.

Окончателният си днешен вид – включително мозайките и стенописите, заради които е известна – добива около 100 години след Никита Хониат, но основната част от архитектурата е същата. Съвсем близо до Филипопол пък са храмовете „Свети Йоан Предтеча“ в Асеновград или църквата-костница на Бачковския манастир – високи, здрави сгради с масивни (каменни) сводове. А съвсем по същото време (може би дори в едни и същи години) е построена и търновската „Свети Димитър“. Тези сгради, разбира се, са много различни както една от друга, така и биха били различни от един митрополитски храм.

Важното е, че едва ли големият византийски историк би бил толкова щедър със суперлативите към сграда, която би се различавал много от тези – или подобна им – църква. Почти сигурно е, че филипополската „Света Богородица“, построена около 1189 година, е била голяма каменна постройка с масивен свод, а може би и купол – а не, например, с дървен покрив; че е била изписана отвътре със стенописи, при това впечатляващи за един от най-образованите хора по това време. Как точно е изглеждала обаче можем само да гадаем – вероятно има, а може би няма, някакви остатъци от нея някъде под днешния пловдивски Стар град, много по-нов от средновековния Филипопол.

Пловдив няма добра съдба в края на 12 и началото на 13 век. През 1189 година през града преминават кръстоносци от Третия кръстоносен поход, които го опустошават. Дали и доколко е засегнат митрополитския храм, отново само можем да гадаем. През 1204 година градът става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, но също страда от разрушения както от рицарите, така и от войските на българския цар Калоян, заповядал неговото опустошение. Отново мащабите на бедствието не могат да се конкретизират. И всъщност, много по-мирно – конкретно за град Пловдив – преминава османското нашествие, тъй като градът доброволно се предава. Но най-вероятно, около 200 години след Никита Хониат и неговата похвална реч, „блестящият по красота“ храм вече не е съществувал.

Екипът на заведението раздаде подаръци на посетителите си

Култовата бирария „Котка и Мишка“, която се намира в сърцето на квартала на творческите индустрии Капана, снощи отпразнува втория си рожден ден. Радостното събитие беше важно не само за собствениците и екипа на заведението, но и за неговите редовни клиенти, които с усмивка на лице и бира в ръка споделиха преживяването с тях.

Когато бирарията отвори врати преди две години, тя беше малък новатор в бизнеса. Към днешна дата е наложен еталон по отношение на занаятчийския ейл, като предлага една от най-богатите селекции на крафт пиво в града.

Празникът на заведението премина в много веселие и приятелска атмосфера. Раздаваха се и лимитиран брой ключодържатели с бранда на „Котка и Мишка“ като подаръци към първите пристигнали клиенти. А какво е един рожден ден без торта? Нищо, затова и сладкото изкушение присъстваше на бара, което всеки можеше да опита.

Екипът на бирарията е благодарен за доверието на пловдивчани и гостите на града ни и се надяват още дълги години да могат да го оправдават с все по-добри продукти, отношение към всеки детайл и личност и интересни събития.

За трета година глобалната инициатива Startup Weekend ще се проведе в Пловдив на 17-19 март

В периода 17-19 март в Пловдив за трета година ще се проведе събитието Startup Weekend Plovdiv, част  от глобалната инициатива Startup Weekend. Това е глобално обединение на предприемачи и ентусиасти, интересуващи се от стартиране на успешни бизнес начинания и е най-голямата общност, провела повече от 400 събития в над 100 страни по целия свят.

Специален гост тази година ще бъде мениджърът на общността Toptal Азия Линдзи. Родена в Хонг Конг и получила образованието си в Оксфорд, Азия е определяна като „дигитален номад“, който оглавява европейската общност за Toptal, включваща едни от най-добрите програмисти и дизайнери. Преди Toptal тя активно е участвала в разрастването на общността на TED и Thousand Network. 

Лектори и жури в Startup Weekend Plovdiv ще бъдат утвърдени имена и мениджъри от различни компании и консултантски организации , сред които Start It Smart, Industry Watch, KGK Consult, WebCloud, OpenStorm, Founder's Institute Berlin, LAUNCHub Ventures и др.

Един от най-успешните стартъпи в българската ИТ индустрия, подкрепя събитието. Стартирала в Пловдив преди три години с по-малко от 10 служители, българската ИТ компания Programista; днес е базирана в седем града, бележи висок ръст, инициатор е на десетки благотворителни инициативи и е работодател на близо 300 високвалифицирани ИТ специалисти. 

Бизнес модел, кодиране, проектиране, реализация и утвърждаване на пазара са основните критерии, по които ще се оценяват разработените стартъпи. Събитието завършва с презентации пред утвърдени специалисти от IT и бизнес индустрията. Всеки е добре дошъл да покаже своята стартовата идея за бизнес и да получи обратна връзка в рамките на дискусия между жури, ментори, лектори и участници. 

Статистиката сочи, че хората, които проявяват интерес към Startup Weekend инициативата, са с различни професионални интереси и на различни възрасти. Активно участие взимат ИТ сопециалисти, уеб и графични дизайнери, както и бизнес предприемачи от различни сфери. Всички те са обединени от желанието да проверят дали идеите, които имат или които ще разработят в рамките на събитието, имат потенциал да се превърнат в печелившо бизнес начинание.

Plovdiv Startup Weekend ще се проведе на 17-19 март, ул. Санкт Бетербург 48 / Аркадия.

Програма и регистрация:

http://www.up.co/communities/bulgaria/plovdiv/startup-weekend/9210

http://buff.ly/2n0yFyr 

Шоколади „Гайо“ се правят изцяло от натурални продукти, без лецитин

Фирмата вкарва вносни какаови зърна от Венецуела, Доминикана и Никарагуа

Освен шоколадови изделия, приготвят и бира от какаови зърна

Паулина Гегова

Венсан Гайо е френски музикант, а Мария е българка. Съдбата ги е срещнала и от тази среща се е заформила любов, а логично любовта води до това да създадат семейство. Но не само семейство създават, а и общ бизнес и то от най-сладките – този на шоколада.

Какаото има дълга история. Използва се още от Ацтеките и Маите, което го превръща в продукт, използван още преди 5000 години. То е плод, който не вирее навсякъде и за него трябва да се полагат специални грижи. Венсан и Мария знаят това. Преди няколко години, те се запознават с хора, които отглеждат какао във Венецуела. Отношението им към продукта променило тотално концепцията им за шоколада и ентусиазирани почват проби за създаване на шоколад, с различен произход какао в домашни условия.

Когато пробвахме, още живеехме във Франция. Когато се преместихме в България, решихме, че трябва да направим нещо свое, нещо, което отговаря на характерите ни и идеята за производство на шоколад дойде от самосебе си, обяснява Венсан.

Така на пазара се появяват шоколади „Гайо“, които се правят от изцяло натурални продукти, с нерафинирана захар и без лецитин. Колкото до млечният им шоколад – той е без животински продукти.

Първите им шедьовъра са два вида натурални шоколади по една и съща рецепта, но с различен произход какао, който възлиза на 70% чистота. Те работят с малки фирми от Венецуела, Доминикана и Никарагуа, защото Южна Америка е майката на какаото, а това, което се отглежда в Африка е по изкуствен начин и се третират с химия, заради климатичните условия и състава на почвата.

Учехме се от занаятчии, които правят шоколад направо от зърната, а не от какао на прах и изкуствени аромати. Подобни се правят на конвейер за масово производство, но стандартният им вкус е изгубил спецификата на района, в който се създават. В световен мащаб се използва главно какао от Кот д‘Ивоар, където освен проблемите с вкуса има политически и социални проблеми с робския труд, експлоатацията на деца, унищожават се цели гори, за да се засадят какаови плантации. Точно затова решихме да работим с избрани и малки фирми от Централна и Южна Америка, споделя още Гайо.

По негово мнение, най-чисти продукти в направата на шоколад, използват няколко производителя във Франция, няколко в щатите, както и хората, който работят направо на плантациите в Перу и Венецуела.

В момента Венсан и Мария строят малък цех в Прослав, където ще се правят и турове, по време на които хората ще могат да видят от първа ръка как се прави шоколад, work-shop-ове, културни събития и концерти, както и публична част за магазинче. Ще се провеждат и комбинирани дегустации с вино и шоколад.

Като цяло натуралният шоколад си отива с уиски, вино, коняк и бира. Точно затова Гайо имат и авторска бира от какаови зърна, която се прави от пивоварна Диво Пиво и може да бъде намерена в бирария „Котка и мишка“.

Когато шоколадът е истински, той е полезен за много неща. Освен, че дава енергия, той съдържа витамини Е и Д, желязо, мед, антиоксиданти. Действа активно върху мозъка, сърцето и нервната система. Полезен е при диети и за гладкост на кожата.

Венсан и Мария са оптимисти, че ще успеят да се наложат на пазара, защото хората почват да оценяват българското производство.

Ние сме малка фирма, нямаме нужда да покриваме огромен пазар, защото ще изгубим идентичността си, казва като за финал Венсан Гайо, чийто шоколад е взрив на вкусове в устата.