Представиха подробно методите за работа на 3D принтерите в Hackafe

В БАН работят за създаването на супер бърз принтер

Стефка Георгиева

Мястото за високи технологии в Пловдив Hackafe продължава тематичните си вечери в новото си пространство, намиращо се на ул. „Сборна“ 13. Миналата вечер бе посветена на 3D принтирането, а гост на събитието бе Тони Герджиков от София, който има фирма за търговия със сравнителното новата за нашите ширини технология.

Самата лекция бе своеобразно въвеждащо обучение в света на 3D принтирането. Тони подробно разказа за различните видове принтери и материали, с които работи, като междувременно даваше много примери от собствения си опит. Както вече писахме – с помощта на 3D принтер и скенер можете да принтирате всичко, в зависимост от размерите на машината, с която работите. Материалите могат да ви се сторят малко скъпи първоначално, но всъщност принтирането на един обект възлиза само на няколко стотинки, така че ако поверявате онлайн магазините и сте съвсем начинаещи, не се стряскайте.

Принтерите за масовия потребител са малки, с размери 20х20х30, за създаването на малки обекти. Съществуват и индустриални принтери, които могат да сканират и принтират цял човек или автомобил и в момента се работи по тяхното осъвършенстване.

Тони разказа изключително любопитна информация още в самото начало. За пример даде метална част, която се ползва в самолетите Бойнг. Самите самолети вече имат около 1-2% принтирани части. Разказа още, че в Англия има принтер, който принтира с шоколад - техниката е значително по-скъпа, но пък можете да си направите малка шоколадова къщичка съвсем спокойно.

Широко разпространени са 3D принтерите в сладкарството (разбира се, извън България). От захар се произвеждат различни и причудливи форми за декорация, украса, дори захарни бонбони, които в последствие можете да оцветите с предпочитана от вас сладкарска боя. В Канада и Китай се принтират дори цели къщи, но условието е жилищната сграда да бъде едноетажна.

Едно от най-интересните неща, които Геджиков разказа се отнася за принтирането на органи. Вече са принтирани уши и носове, но тъй като първата презентация за принтирането на нос силно е фрапирала аудиторията, тъй като е изглеждала като отрязана от тялото част, то представянето пред публиката е ограничено. В този случай, 3D принтерите работят директно със стволови клетки, като това позволява директното присаждане на органа върху тялото.

Hackafe също се сдобиха с новата технология преди няколко месеца и показаха нагледно как работи този тип техника. Само за няколко минути те принтираха обект от популярна онлайн игра, който може да бъде носен като медальон, а освен това беше фосфоресциращ и светеше в тъмното.

Оказва се, че Българската академия на науките също работи в тази насока. Тъй като принтирането на някои обекти отнема от няколко минути до 10-12, че и повече часа, нашите учени работят по създаването на супер бърз принтер.

Тематичните вечери в Hackafe продължават, а ако вие сте фенове на високите технологии или имате желание да направите първите си стъпки в тях – минете през новото им място на „Опълченска“ 13. Ще ви бъде интересно.

Съществуват около 7000 езика, повечето от които се говоря от малка група хора

Днес е Международният ден на майчиния език, който отбелязваме от 2000 година. 

Празникът е посветен на опазването на езиковото и културно многообразие по света. Международният ден на майчиния език се отбелязва за пръв път през 2000 г.  като всяка поредна година честването има различен акцент. 

Понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като почти 96% от тях се използват от малка група хора (около 4% от населението на планетата). Запазването и съхраняването на повече от 6000-те езика, които съществуват в света, е сред основните цели на ЮНЕСКО. Организацията счита езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. 

ЮНЕСКО активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.

По този повод ви припомняме стихотворението на Иван Вазов „Българският език“:

Език свещен на моите деди 

език на мъки, стонове вековни, 

език на тая, дето ни роди 

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга 

и кой те пощади от хули гадки? 

Вслушал ли се е някой досега 

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ 

се крий в речта ти гъвкава, звънлива - 

от руйни тонове какъв разкош, 

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор, 

охулен, опетнен със думи кални: 

и чуждите, и нашите, във хор, 

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб 

създаньята на творческата мисъл! 

И не за песен геният ти слеп - 

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сe, откак съм на света! 

Сe туй ругателство ужасно, модно, 

сe тоя отзив, низка клевета, 

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам 

и той ще стане мойто вдъхновенье, 

и в светли звукове ще те предам 

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта 

и в твоя чистий бляск ще те покажа, 

и с удара на твойта красота 

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

Нискотарифните полети на авикомпаниите допринасят силно за утвърждаването на туризма у нас

Приключи 34-то издание на най-голямото международно туристическо изложение в България – „Ваканция и СПА Експо“ 2017, което се проведе от 15 до 17 февруари в Интер Експо център – София.  То ще бъде запомнено с рекордния брой участници, представящи нови туристически продукти и атрактивни дестинации - повече от 380 участници от 20 държави в целия свят. Над  20 000 посетители имаха възможност да се възползват от привлекателните отстъпки, които през тази година достигнаха до 30% в дните на събитието, по данни на организаторите.

Петдесет български общини се конкурираха за вниманието на туристическите компании и пътуващите хора. Традиционно със свой щанд в изложението участва и Община Пловдив, чрез своето ОП „Туризъм“. Представянето на община Пловдив с всяка изминала година става все по-атрактивно и значително разширява достъпа до крайни клиенти на местните доставчици на туристически услуги.  

Мащабното туристическо събитие беше открито от служебния министър-председател на Република България проф. Огнян Герджиков и служебният министър на туризма Стела Балтова, които в приветствията си подчертаха важността на туристическия сектор за българската икономика и изразиха очакванията си и тази година индустрията на гостоприемството да запази възходящия си тренд. На церемонията по откриването присъства и заместник-кметът по култура и туризъм на община Пловдив, Амелия Гешева.  Специално внимание, пpeмиepът обърна на щанда на Пловдив, като не пропусна да изкаже подкрепата си за града като Европейска столица на културата през 2019. 

Щандът на Пловдив се радваше на голяма посещаемост през всички дни на изложението, а представителите на Общинско предприятие "Туризъм"- Пловдив осъществиха многобройни контакти с туроператори и представители на бранша от България и чужбина, които проявиха интерес към предстоящата Международна среща по туризъм (4-7 октомври 2017). Засилен интерес към дестинация Пловдив имаше и от страна на представители на национални и регионални електронни сайтове, регионални телевизии и печатни издания. 

Според специалистите в бранша, за утвърждаването на България, като предпочитана дестинация за кратковременни пътувания допринася увеличаващия се брой на компаниите, които откриват нискотарифни полети до нашата страна. Културните и спортните събития, са сред най-ефективните стимули за посещение на България и възможност за популяризиране на страната ни като перспективна бизнес дестинация. Само преди броени дни авиокомпанията „Райънеър” обяви своята втора линия от Пловдив до Брюксел Шарлероа, която ще стартира в началото на месец октомври, 2 пъти седмично, като част от планираната зимна програма за 2017г. В момента авиокомпанията има полети до Лондон.  „Райънеър” изпълнява редовни линии от летище „Пловдив“ от пет години и вече е превозила над 400 000 пътници. Именно с цел да подпомага развитието на аерогарата, през 2010 г. бе създаден и първият по рода си в страната „Фонд за развитие на летище Пловдив - Южната врата на България", в който  членуват общините Пловдив, Родопи, Асеновград, Куклен, Калояново, Първомай. 

Никой не строи православни църкви в циганските махали

Всичко това е политика

Интервю, което поражда повече въпроси, отколкото отговори 

Таня Грозданова 

Стига да имам акъл да отговоря. Така казва Нидал Алгафари преди да започнем с въпросите. Нидал е съвременно арабско име и означава „борба“. Разказал е преди това на четящите пловдивчани, дошли в Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ на представянето на книгите  му „Боже, защо Господ лъже?“ и „Аллах, ти милост имаш ли?“

Нидал Ахмад Алгафари е роден в София в семейството на сириец и българка. Завършва „Кинорежисура“, автор и режисьор на студентското предаване „Ку-ку“, включително и това за  АЕЦ-Козлодуй, за което бива съден. Според Комисията по досиетата е бил агент на бившата ДС. Бил е изп. директор на БНТ, оглавявал е най-дълго от всички, като делегиран продуцент „Шоу и развлекателни програми“.Продуцент, съсценарист, режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“,режисьор на документалния филм „Сирия – история и легенди“, продуцент и режисьор на телевизионните предавания „Наблюдател“ и „Анонси“, дълги години се е занимавал и с политически PR. Женен е за Мадлен Алгафари, имат дъщеря и син.

Как оценявате Българската православна църква в момента? 

Българската православна църква мога да я разглеждам от много страни. Ако я разглеждам като история, то по десетобалната система и слагам 11. Ако я разглеждам като изкуство – слагам 12.

По-скоро как стои тя в обществото, влиятелна ли е според вас?

Ако я разглеждам като хора, човеци,  изпълнени с всичко човешко, което не им е чуждо, трудно мога да дам повече от 2. И то защо? Защото църквата (поне аз така мисля) – попът, едно време е бил нещо като моята Мадлен. Тоест той е бил психотерапевтът на селото, на махалата. Той е бил този, който е разрашевал проблемите, който е потушавал страх, който е утешавал, е участвал в работата. За съжаление, сега тези хора се отдалечиха много.

Защо се случва?

Дали защото сега изведнъж им се подаде възможност за някакви безумни такива страсти свързани с Мамона (не съм сигурен дали е само Мамона), но е факт, че загубиха много от позициите си. Скоро се сърдиха и се обиждаха за това, че имало въпрос за йога и за йогизма. Само че йогите ги има навсякъде и клубовете за йога са пълни, докато храмовете у нас се изпълват с хора само по празници и то 99% от хората даже не знаят защо са там. Знаят, че има едни клонки, които трябва нещо да ги праваят. Знаят, че там някаква свещ трябва да запалят, ама защо, за какво го правят това нещо там?! Духът на това нещо, което го правят, трябва някой да им го разясни. А обяснението не става от високомерието на това, че ти си митрополит или си владика. Трябва да се снижиш и да отидеш в къщата на човека, да му го говориш и обясняваш.

Даже едно слово имаше на патриарха, мисля че за миналата Коледа, в което той излезе и призова хората да  помогнат на бедните. За съжаление, трябва да се погледне сам себе си в огледалото. Той самият, като човек е изключително благ и красив, и приятен, и с гласа му – изключителен певец..., но трябваше да се види в позлата по него, трябваше да види в тия синджири огромни, които ги носи от злато... Само жезълът му би могъл да храни едно бедно село в продължение на няколко години. И тъй като той трябва да е примерът, който е за нас най-близко до Христа, Христа никога е нямал злато по себе си, Христа никога не се е возил, ходил е пеша, никъде не не е бил пазен от някакви телохранители, никога не е лелеел за някакви постове, за това да бъде възвеличаван, като някакав богаташ.

Тези хора просто си объркаха темите, за мое най-голямо съжаление. Тези хора, дали защото времената са били такива и повечето от тях са израснали в онзи строй, в който ДС се е намесвала, дали БКП-то, всичко може да го изтълкуваме. Факт е обаче, че тези големци в църкованата йерархия по никакъв начин не спомогват на тези, които са красиви и добри християни, които са много долу. Най –крещящият пример: на онзи бай Добри кой му помогна от тях? Какво направиха за него? Някакъв обяд ли му дадоха? Да го викна патриархът при него, да му каже благодаря, да му целуне ръка... като патриархът е длъжен да му целуне ръка. Да не казвам, че според традицията и обичая патриархът на бай Добри трябва да му измие краката. Е това е обичай, който изисква да се смириш.

Аз например не бих могъл да приема, че патриархът ми ще измие краката на един от неговите служител в Синода защото това е лицемерие. Те засвидетелстват внимание на тези, които им помагат, но не на онези от тях, които са най-долу в обществото. Това да си някак си горе при големците, по коктейли, това направи така, че да отблъснат хората.

Аз вярвам че хората ходят на църква. Да, но защо? Защото има някаква такава красота в църквата, но защо точно, каква е целта на това нещо?!

Защо споед Вас няма разнообразие на книги за деца и тинейджъри, издавани от БПЦ по подобие на други църковни общности?

Защо, има и ние ги знаем – на адвентиситите на йеховистите, има ги и то много. Ето има ги.

Знаеш ли защо няма? Защото в това пространство вакум няма. Когато ти имаш един благ, добър, словоохотлив, сладкогласен, като нашия партиарх, когато той отиде при дечицата-долу, в една деткса градина и седне и им разкаже за Христа, по начина по който ние го разбираме, да им разкаже за онези хубави случки, със сигурност ще ги заинтригува. Но когато се величаят отгоре и ги оставиш е това!

Защо само искат да наложат вероучение в училищата?

Аз съм убеден в едно нещо – много е хубаво да се изучава вероучение, но когато искаш да изучаваш вероучение, готов ли си с кадрите за това нещо. Подготви си ги. Ще ви дам пример с един човек, който беше изключителен в това. Казва се Мариян Стоядинов, той беше първото момче, което започна да преподава вярата в предаването „Ку-Ку“, като за съм го поканил и му направих тази рубрика. Този младеж беше толкова ентусиазиран, толкова красив, толкова хубаво говореше, че и партиархът не може да говори като него. Този човек е първият, който започна да получава писма, любовни писма от момичета. Не Слави, не Влади Въргала, не, Мариян – първи.  Защото този човек не каза никога лоша дума. Той говори много хубаво, нещо като Димитри Иванов, само че говори за вяра. Такива хора какво става с тях, къде отиват? Той може ше да бъде перфектният говорител на Синода, ако не митрополит. Сега в момента преподава теология  във Велико Търново.

Вижте сега какво се случва. Има ли циганска махала в България, в която да се изгражда християнска правславна църква? Повечето са или ислямски храмове, или са евангелистки. Защо ги няма нашите там? Защото това са цигани, за тях това са друго качество хора. Те ги изоставиха!

И вече всички други простотии, които се случват ги има навсякъде. Сега ние гоним нашите, че били хомосексуални по манастирите. Ми да, хомосексуализмът го има. Дали ни харесва или не ни харесва, макари и да го осъждат, ми да - има го. Но къде, къде по-лоши неща има, да кажем при католиците, в исляма... Но там тези хора успяват, по един или друг начин, да се съберат един до друг и да си помагат. Тук обаче не се помогна на Филарет,. Аз смятам че църквата трябваше да го защити. Първо – защото той е един от нея. Когато ти застанеш зад един такъв човек и го защитиш, аз ще знам, че утре когато аз отида в църквата да поискам помощ ще ме защитиш. Като виждам как се разправяш със собствените си хора, как да отида?! Хомосексуализмът - дали добър или лош – това е друга тема, но ти си длъжен да защитиш този човек, като духовно лице, което е застнало в онзи манастир. Да кажеш: да има и такива неща, но този човек е направил това и това хубаво. Или искате да ми кажете, че всики те са само лоши?!

Всичко това е политика.

Двайсетгодишната Ая представи първата си изложба

Паулина Гегова

Все нови таланти се появяват на бял свят, особено в България, където като че ли всеки може да бъде самороден диамант, стига да поиска. Нужен е кураж, усърдие и увереност, нещо, което често ни липсва. Такава е и двайсетгодишната Даяна Атанасова – Ая. Сама се определя като неуверена и притеснителна. И точно затова преди близо 2 години превръща една детска страст, а именно рисуването, в хоби, което желае да превърне в професия. Защо? Защото я кара да открие себе си.

Ая учи „Философия“ в Пловдивския университет, но открито признава, че нейното виждане за философията е много по-различно от това, което изучават, затова науката не намира място в творчеството й. Нейната философия за света е свързана с полета на душата. Или с плуването, защото и при двете замахът е един и същ. С цветната палитра, която образува познатата ни природа и с още по-цветни мечти.

Снощи тя представи първата си официална изложба, като реши да я направи в читалище „Съвременник – 1986“ в ж.к. „Тракия“, Пловдив, макар че родом е от Бургас.

Усещам Пловдив по-близък. Повече се откривам тук. Градът ме предразполага с мека топлина, затова не си представям по-подходящо място да направя своя дебют, казва Ая.

Самото място също не е избрано случайно. Далеч от централните галерии, читалището предлага една друга атмосфера – уютна, където хората да седнат, да вземат книга в ръце и да се полюбуват на заобикалящите ги картини.

Картините на Даяна са абстрактни, трудно е да определиш стилистиката и жанровата им композиция. Някои имат образи, в други тотално можеш да потънеш и да мечтаеш колкото ти душа пожелае. Боите, които използва са предимно темпера, понякога и акрил. Преобладават ярките цветове, но тук-там се срещат и по-тъмни тоналности, всичко зависи от настроението, в което е било момичето, докато ги е създавало.

Никога не знам какъв ще е крайният резултат когато хвана четката. Пускам се по течението. Изпадам в нещо като транс. Самият процес на рисуването е крайно освобождаващ. Картините ми са като мои деца – аз съм част от тях и те са част от мен. С тях показвам светът, такъв какъвто искам да е – по-цветен, разливащ се, не толкова линеен, че понякога дори и по детски наивен, обяснява младата художничка, която макар че е оптимист, че в България изкуство може да се твори, не е сигурна дали ще остане или ще замине за чужбина, защото там то е по-ценено.

Макар и цветни, в някои от картините на Ая може да намерим тъмнина и болка, напълно типични и логични за един млад човек. Все пак, най-голямото й желание е да предизвиква въображението на хората, а дали то ще бъде живописно или мрачно е въпрос на личен избор.

Вдъхновява се от таланти като Елиса Серафиа, Ърнест Волинек, Моне и още други. Смята да не спира да рисува, независимо какво я очаква за в бъдеще, защото, както казахме, в рисуването открива себе си, а всеки има нужда да открие себе си, за да се научи да живее в мир.

Изложбата ще продължи още 2 седмици. Можете да я разгледате от понеделник до петък, най-късно до 17:30 часа.

Опитайте различни вкусове крафт пиво и жива бира в тематичните барове 

Пиенето на бира е едно от най-приятните неща, които могат да ви се случат. С приятели или без, в някой тематичен бар или на открита поляна, разбира се, и на плажа под лъчите на жаркото слънце, също. Любителите на пивото по света са милиони, а все по-голяма част стават хората, чието хоби е да пият и дегустират различни видове бира.

Според статистиката за 2016-та година, българинът пие по 77 литра от пенливата течност на година. У нас, най-популярна е обикновената лагер бира, която в горещите дни понякога замества водата. Тя се предлага от всяка от големите фирми мастодонти на родния пазар и е толкова добре позната, че дори започна да доскучава. Хубавото е, че в красивия Пловдив, броят на истинските ценители на бирата значително нараства. Естествено продължение на тази вълна е и появата на няколко наистина специални места, които предлагат най-различни видове крафт пиво, а безспорен лидер в това е бирарията в сърцето на артистичния квартал Капана – „Котка и мишка“.

Обикновената лагер бира можете да си поръчате във всяко заведение, в което седнете. Днес, ние от пловдивския гид lostinplovdiv.com  обаче, ще ви предложим 3 специални места за бира, където можете да се насладите на истинско, уникално и различно по вкус пиво , което ще бъде оценено от познавачите.

1.„Котка и мишка“ – както вече споменахме, първият и истински крафт бирен бар в Пловдив, който се намира естествено в Капана, е безспорен лидер в предлагането на бира. Със своето разнообразие от над 150 вида белгийско, немско, чешко, испанско и не на последно място - българско крафт пиво, „Котка и Мишка“ ще ви спечели от първото посещение. Различни видове ейл, плодови бири, карамелени нотки, дори бира с тиква и омари – всичко това можете да откриете в бирарията, намираща се на ул. „Христо Дюкмеджиев“ 14. Заведението е популярно още и с тематичните си вечери и седмици, които биват посветени на новите предложения и изкушават клиентите с различни вкусове. Ако сте любители на пивото, но не разполагате с достатъчно време, за да опитате всичко, което искате, можете да си вземете и няколко бутилки „течен хляб“ за вкъщи и да се насладите на аромата и пяната на своя диван или навън.

Съвсем скоро, собствениците на бирарията дори направиха първите си варки собствено пиво от любов към пенливата течност. Ако не е изчерпана поредната партида, можете да опитате бирата „Котка и мишка“ с вкус на къпина или шипка. Заповядайте, сигурни сме, че ще ви хареса...

Цялата статия четете в Lostinplovdiv.comhttps://lostinplovdiv.com/articles/34