Миксологът Михаил Узунов забърка четири авторски коктейла с пиво и изцяло натурални продукти

Домашно приготвени съставки, доматени и карамелени нотки бяха едни от акцентите в коткейлната вечер в Капана

Снимки: Виктор Цонев (Pink Tsonk)

Коктейлната култура в страната ни със сигурност все още не е добила толкова голяма популярност, но Европа се завръща към нея. В София коктейлните барове вече са факт и имат редовни клиенти. Това течение стремглаво се е запътило и към Пловдив, защото моментът, в който клиентите ще поръчват засукани алкохолни смеси напълно естествено не е никак далече в бъдещето, коментира гост барманът в „Котка и Мишка“, Михаил Узунов, който изнесе стахотно бар шоу миналата нощ в култовата бирария.

Любимото място в сърцето на Капана ни представи една по-различна петъчна вечер. Тя не само бе с предварително изготвено коктейлно меню, но и подбраните суровини бяха 100 процента натурални. „Котка и Мишка“ посрещна с отворени обятия един от най-добрите миксолози в Пловдив, Михаил Узунов. Тандемът се оказа повече от успешен, а в резултат на общата работа, се видяха десетки доволни усмивки, наслаждаващи се на вкусните напитки. Самото коктейлно меню включваше 4 напитки с различен вкус, но с една задължителна съставка – разбира се, това е бирата. Макар че този тип напитки все още не са набрали голяма популярност у нас, то веселата вечер затвърди теорията ни, че времето за една по-различна бар култура в Пловдив е дошло.

А какво имаме предвид под по-различна? Михаил Узунов не само обича да комбинира различни вкусове, но и държи на здравословните съставки, т.е. при приготвянето на домашните допълнения към коктейлите,  той се стреми да запази не само пресния вкус на плодовете и зеленчуците, но и витамините, които се съдържат в тях. 

Една от напитките, която грабна вниманието на ценителите на бирата бе Pumpkin Sour. В коктейла имаше домашен сироп от тиква, блиндиран и внимателно прецеден, който грабна любителите на сладките изкушения. Със съвсем противоположен вкус бе Michelada- та, която бе приготвена с домашен доматен микс, овкусен с хрян, соев сос, сол и една малка, леко пикантна тайна, която барманът не издаде. И докато предните два коктейла бяха вариации на класики, по рецепта на Михаил Узунов, то Irish Car Bomb-a бе запазен по автентична рецепта, съдържащ уиски, тъмна бира, Бейлис, а за завършек имаше и малко индийско орехче.

Доста е трудно да определим кой бе най-добрият коктейл на вечерта, тъй като всеки от тях имаше различен вкус, за да има по нещичко за сетивата на всеки от гостите. И все пак, най-важното е, че всички бяха доволни и в изключително добро настроение. Очакваме следващото гостуване на миксолога в „Котка и Мишка“, а до тогава - Наздраве!

Провежда се благотворител базар, а средствата ще постъпят по сметка за лечение на момиченцето

Здравейте, мили хора!

Този уикенд (28 и 29,01,2017г). ще проведем благотворителен базар за малката Александра Кръстянина. Тя е родена с фибуларна хемимелия на дясното краче - пълна липса на малък пищял и скъсен крак с деформирани глезен и стъпало. 

Базарът ще се проведе в магазин МЕТРО (ж.к. Тракия). Ще има книжки, играчки, подаръци, мартенички – за всекиго по нещо :)  Заповядайте да разгледате и да научите повече за малката Александра. 

За нейното лечение са нужни 250 000 долара.  

SMS - DMS ALEXANDRA 17777

Дарителска смека

ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА

BIC: CECBBGSF

IBAN: BG40CECB979040G7448700

ТИТУЛЯР: Александра Александрова Кръстянина

„ В началото ни беше много трудно да вярваме, че това е възможно. Молихме се за чудо. И то се случи - това сте вие. Вие сте нашето чудо. Вече вярваме, че ще успеем. Всеки ден ни показвате колко много любов има в сърцата ви. Всеки един от вас е отделил от прехраната си или от времето си, за да сбъдне нашата мечта Алекс да може да ходи, тича и танцува. Вече си мечтаем за момента, в който ще можем да споделим с вас снимки и клипчета как тя прави всяко едно от тези неща. Благодарим ви за всички усилия, които полагате.“

~от семейството на Александра

Добинка Табакова взе място в класацията „10 млади композитора, които променят лицето на класическата музика“

Неин албум е номиниран за „Грами“ през 2014-та

Добринка Табакова е новият щатен композитор към BBC Concert Orchestra, заявиха британските медии. "Вълнувам се от поканата да се включа към екипа на Концертния оркестър на BBC като щатен композитор. Репертоарът на оркестъра е изключително многообразен и достига до впечатляващо широка аудотория. Радвам се, че ще имам възможността да работя с толкова велики музиканти за дълъг период от време. Очаквам с нетъпение да стана част от музикалния живот на оркестъра", споделя тя пред англисйките медии. Табакова заема позицията на Гай Баркър и ще работи с оркестъра за период от най-малко 3 години.

Българката е родена в Пловдив, но от 25 години учи и се развива в Лондон. Тя е внучка на големия възрожденец Христо Г. Данов и неведнъж е отличавана заради таланта си. Тя учи в Кралската музикална академия в специалния отдел за юноши, а след това продължава музикалното си образование в Консерваторията „Гилдхол скул“.

През 2011 г. Добринка Табакова печели в Ню Йорк Първа награда на Конкурса за хорова музика „Сорел“. През 2012 г. Фестивалът на три хора, един от наи-старите форуми за класическа музика й поръчва специална Кантата, „Векове на размисъл“.Първият  авторски албум на Добринка Табакова е на световноизвестната немска звукозаписна фирма „ECM Records“ и е номиниран за Грами през 2014 г. в категорията „Най-добър класически албум“.През 2015г. година Табакова е включена сред 10-те млади композитори, които променят лицето на класическата музика. https://theculturetrip.com/north-america/usa/articles/top-10-young-composers-who-are-redefining-classical-music/

Добринка Табакова е една от малкото композитори, които са получавали поръчки от Кралското филхармонично дружество в Лондон. Пожелаваме й успех!

В заведението за бързо хранене не се предлага нищо пържено, нито замразено

Паулина Гегова

Качествената кухня все повече почна да се цени в Пловдив. Ново и ново кътче за прясно приготвени вкусотии отваря врати. Някои се радват на голям успех, други замират. Бизнесът е тежък, но има ентусиасти, които не се прекършват въпреки това.

Подобно ново местенце отвори врати в края на миналата година на ул. „Хан Кубрат” 7, в пресечката преди пешеходния мост на река Марица. Името говори само за себе си – My Burger Place, размерите на заведението също. Мъничко, само с една маса вътре и няколко отвън, то е отражение на всичко това, което са искали да създадат собствениците – приятна, задушевна атмосфера, добро обслужване и бургери от висок клас.

А те наистина са вкусни! Ако не вярвате, опитайте ги! Идеята е на Петя и Петър Иванови, които искат да предложат разнообразна, интересна и най-вече здравословна улична храна.

През последните години тенденцията в кулинарията много се измени. Нашата концепция е да не предлагаме нищо замразено и пържено, заявява Петя.

И това е факт! Картофите, съпътстващи бургерите са запечени с пресен розмарин. Месото се меси на място. Като изключим бекона, всичко друго е чисто телешко, внасяно охладено от Уругвай. Сирената са от специална италианска селекция, а питките бриош се взимат специално, всеки ден от хлебарница „Капана”. Те представляват френски хляб, много богат на яйца и масло. Освен класическите съставки, се предлагат и лично приготвени сосове, според сезонните предложения. Те са интересни и интернационални – мексикански, френски, италиански… За да ви подскажем за какво става дума, ще разкрием една от рецептите за сос – риба тон, аншоа, каперсии и подправки.

Всичко това се върши от трима работници и собствениците, които желаят да помагат и да не губят личния контакт с клиентите.

Не искахме да сме класическа бургерджийница. Искаме да сме приятели с клиентите, да чуем тяхното мнение. Вече имаме постоянна клиентела, макар че да се пребориш в бранша е доста трудно. Посетителите ни са главно млади хора. Много интелигентни и културни. Идват и чужденци, споделя Петя Иванова.

Ако клиентът желае, може сам да избере съставките на бургера си или с други думи – да си го сглоби. Освен храна, малкото заведение предлага бира и био вина. Така всичко взето заедно се превръща в царство на бургери, от които ще си оближете пръстите и със сигурност ще се върнете за още.

Истинските автентични носии в Пловдив са тези, които може да открием в Стария Град, казва дизайнерката Стефка Тончева

Стреми се да отговаря на изискванията на всеки район при работата си

Паулина Гегова

Стефка Тончева е завършила Професионална гимназия по облекло „Ана Май” , специалност дизайн. Почнала с шивашко ателие, съдбата я насочва в малко по-различна от мислената посока, а именно – изработването на народни носии.

Всичко се случило когато, случайно или не, от ансамбъл „Луди, млади” я посетили и поискали да им ушие носии за състезание по избран от тях модел. Това бил първият сблъсък на Стефка с народните традиции, но любопитството й позволило да свърши чудесна работа. По препоръка, следващите й клиенти били танцьорите от състав „Бъклица”, а малко след тях и хорът на Иван Спасов. Така, тя се влюбила в специфичното естество на този вид дизайн и тотално преобразила ателието си в тази насока. Сега то се намира във Форум Тракия, кръстено семпло на собственичката си „Стефи Стил”.

След като уших костюмите за състав „Бъклица” ги гледах на фестивал в Пазарджик. Когато ги видях облечени в моето производство, се разплаках от умиление, споделя Стефка, която гледа на бранша не като бизнес, а като удоволствие.

Но тя не спира с изработването на готови модели, а започва да създава свои собствени като се стреми да спазва изискванията на различните региони.

В нашият, Тракийски регион преобладават много разновидности на кройката и цветовете. Женската носия е червена с цветя по деколтето. Престилката също е бродирана с цветя. Това е класиката, но освен нея може да е карирана, раирана. Освен червеното, място си намират и бялото, зеленото и жълтото. Колкото до мъжката – тя се състои от бяла риза, с червена, жълта, зелена или черна бродерия. Елекът е червен или на каре, с черни гайтани. Червен пояс, потурите са черни или кафяви, калпакът също е черен.

Интересен факт е, че съвсем малка част дели Тракийските от Родопските тертипи. Ако в Пловдив й поръчват тракийска носия, то в Асеновград, който е само на тридесет минути с кола, желаят родопска.

В днешни дни има голям интерес за носии. Поръчват ми ги за сватби, кръщенета, от време на време за абитуриентски балове, за рожденни дни, за Нова Година. Това е много хубаво, защото се запазват традициите. Но колкото до младите, при тях нещата стоят по-различно. Най-често клиентите ми са улегнали хора. Малка част от тийнейджърите се интересуват от родното, макар че съм оптимист в това отношение и мисля, че тепърва подобни дрехи ще ги впечатляват. Малките деца също са любопитни. Често когато мине майка с дете покрай магазина ми, малчуганите искат да влезнат и да разгледат, обяснява Стефка.

Освен българи, интерес и вдъхновение се поражда и в чужбина. Там милеят за българското, затова доста от поръчките й заминават извън границите на страната. Такъв пример е българка, женена за немец. Семейството отваря български ресторант в Германия и поръчват на Стефка носии за персонала, както и народни покривки, кърпи и прочее. Когато германецът видял изработките бил страшно очарован от красотата и разнообразието на българските носии.

Стефка Тончева работи сама. Само една жена й помага с бродериите. Платовете взима готови, а когато намери автентични, купува и тях.

Истински автентичните носии в Пловдив се намират в Стария Град. Останалите работим с готови платове. Едно време всяка жена сама е шиела носията си, в която е влагала собственото си творчество. Всеки елемент е бил от значение. По престилката, например, се е разбирало дали е все още мома, дали е женена или с деца. По потурите на мъжете пък се разбирало колко заможни са. Колкото по-набръчкани са те, толкова по-богат е собственикът им, обяснява още Стефи.

Самата изработка на носия е трудна и отнема време. Нужна е голяма прецизност и голямо търпение, за да придобие завършен вид. Стефка работи на шевна машина, а понякога и на ръка. При мъжките носии прешива гайтани. Калпаците й са от естествена или еко кожа, според желанията на клиента. Платовете, които използва са вълна, памук, лен, ширит и дантела. Има хора, които държат на шаяк. Някои модели са с бродерия. Но най-трудно от всичко са орнаментите. Освен по собствените си модели, работи и по поправка на стари и автентични носии.

Впечатляващо е как и в 21-ви век все още има хора, които се занимават с народните традиции. Влизайки в едно такова ателие може да ахнеш от разнообразието на кройката, цветовете и моделите. Чувстваш един уют и гордост, че си българин. А имаме крещяща нужда от принадлежност към собственото и родното. Към корените ни и когато виждаме, че те все още се почитат, това ни прави щастливи.

Градът свети, посипан от блещукащ сняг

Снимки: Владимир Янев

Пловдив е красив през всички сезони. Дори през зимните месеци, в които студ сковава не само града, но и цялата страна, стария Филипопол блести като диамант под лъчите на слънцето, което чакаме да ни стопли.

Макар и вледенен, градът под тепетата е толкова красив и обаятелен, че можем с часове да се взираме в светлината, която се отразява в натрупалия сняг и сякаш ни омагьосва. Дори вчера, когато Пловдив бе третия най-студен град у нас с температура от -18 градуса, един човек успя да улови красивото наоколо, което може би все по-често пропускаме, бързайки да се скрием от студа в някое топло помещение.

Владимир Янев ни изпрати наистина магични снимки на Пловдив, предрешен в бялата премяна на снега. Натрупалият бял пух върху дървета изкристализира и се превърна в истинска украса на античния град. Сякаш тази украса е неговата корона, която се извисява над главата му след дългото затишие на славните времена. А може би тепърва предстоят такива за нашия град. Но това ще покаже само времето, а до тогава ви предлагаме да видите красивите снимки, които г-н Янев ни изпрати.