Само преди няколко часа, Васил бе номиниран за награда "Икар" в категория "Водеща мъжка роля"

Актьорът: В Албания ме попитаха: „Как изиграхте 128 героя?“, помислих си, че се шегуват с мен

Ако трябва се правя на луд, за да се сближа с аудиторията, вместо да се отдалечаваме взаимно, допълва още той

Буковски е или обичан, или мразен, но малцина са читателите му, които нямат отношение към неговите творби. С нелеката задача, да поставят моноспектакъл по неговия роман „Всичко на масата“ са се заели актьорът Васил Дуев и режисьорът Ана Батева. Постановката ще се играе в Пловдив за пръв път на 7-ми февруари, в Драматичен театър Пловдив, а само преди минути стана ясно, че за тази си роля,  Дуев е номиниран на театралната награда „Икар“ в категорията „Водеща мъжка ролья“.

Срещнахме се с Васил, за да ни разкаже повече за самия моноспектакъл, гостуването в други страни и лицата на един актьор. Ето какво разказа Дуев за Капана.Бг пред Стефка Георгиева:

Разкажи ни малко повече за моноспектакъла, който ще бъде представен в Пловдив?

Режисьор на моноспектакъла е Ана Батева. Тя е македонка, но завърши в България при Пламен Марков. Поставя както в Македония, така и у нас. Тя направи „Буре барут“, „Обърни се с гняв назад“, в Стара Загора постави „Змейова сватба“, скоро я очаква премиера и в Ловеч. 

Всъщност, тя ме покани за това представление преди супер много време. Започнахме го преди около 2 или 3 години и в началото бях много несигурен. Текстът е по „Всичко на масата“ на Чарлс Буковски, но има вкарани и други елементи, за да стане една наистина богата история. Започнахме, но нещата се замотаха, защото аз трябваше да поставям във „Възраждане“, тя също имаше и други ангажименти и си казахме: „Замразяваме го“, а вече го бяхме направили до половината. И така до лятото на 2015-та… Започнахме работа отново, а в Пловдив ще може да бъде видян на 7-ми февруари в Камерна зала на Драматичния театър.

Та... по-миналото лято един продуцент прояви интерес към цялото това нещо и го подновихме. Тогава бях направил половината от „Пилето“ и си репетирахме за удоволствие. В този момент, Ана, тъй като има познанства в Македония, се свърза с няколко човека и ни записа за два фестивала. Продуцентът ни, обаче, се оказа изключително натоварен и се отдръпна. И си казахме, че така и така имаме тези фестивали, имаме и представлението – отиваме, пък каквото стане. Заминахме за Македония и там супер много ни харесаха. Преди това, с Ана поотделно се бяхме срещали с директора на Казанлъшкия театър и той веднага поиска да го поставим там. Така „Всичко на масата“ се сдоби със своя дом.

Отиваме, вече, на фестивалите в Македония и там беше направо „Уау!“ Веднага дойдоха покани и за други фестивали. Отидохме в Косово, много интересно място. Там много настояваха да нямат субтитри на този фестивал. Даже, до момента, където и да сме ходили, не са искали субтитри. Например, в Македония се разбираме лесно, обаче в Косово… Хората не искат субтитри и точно там взехме Награда за най-добро представление, както и в Албания. Хората искаха да виждат само някакви вдъхновения и енергии, чувства, гласове… Даже в Албания ме попитаха: „Как изиграхте 128 героя?“. Казах им, че се шегуват с мен. И те не, не, не… Наистина има около 10-тина – 15 героя да се изиграят, но понеже често сменям модулациите на гласа си и зрителите си помислили, че всеки път играя някакъв друг човек. Един Господ знае какъв спектакъл са гледали, но на няколко места го отразиха като най-доброто възможно. 

Оттам насетне дойдоха и другите покани. Тази година ще ходим до Монголя, на фестивал, на който се явяват само постановки, които вече са спечелили някакви награди. Което означава, че ще се гледат доста интересни неща.

Кое толкова те привлече в Албания?

Бях изключително впечатлен от театралния фестивал. Там всяка вечер се представяше определена страна – постановка, музика, че даже и национална кухня, което беше супер яко. И понеже директорът на Народния театър в Албания не говори английски, а само френски (Васил също говори френски),  успях не само да се запозная с него, но и да си поговорим доста.

Нямаше как да не обърна внимание на това, че жена му също е актриса и то изключително добра, но не може да играе в Народния театър на Албания. Не защото и е забранено, а защото е обществено прието така и за да играе, тя пътува 30 километра в едната посока всеки ден.

А какво ти е отношението към самата форма моноспектакъл?

Това е малко поизмислена форма. Как така някой си излиза и си говори? Много е важно да намериш причината, онова, което ти дава право да проговориш на хората и да ги занимаваш със своята си история. Именно това търсихме. Измислихме го така, че цялото това говорене се случва на погребение на един баща. И излиза моят персонаж - Чинавски, започва речта си, за да отдаде почит на своя баща, но тази реч се изменя така, че в един момент става нещо съвсем различно. Но някак си имаш този вход, през който да повярваш, че всичко това е истина. И оттам насетне всичко отива в други и други светове.

Сюжетът е изключително мрачен, но за Ана това бе много просто нещо. Тръгнахме с един драматически, трагически поглед към цялата история, което не можеш да го отмениш, но тя каза нещо много точно: „Виж интервютата на Буковски. Виж как самата му гримаса е в някаква усмивка. Лицето му не може да застане нормално, той е усмихнат от ирония и от цинизъм.“ Каза само това и обърна абсолютно целия ни поглед. И тогава всичко „заспа“, защото намерихме как да поднесем цялото това нещо с ирония и чувство за хумор, така че да не тежи. Така нито губиш усещането, нито се превръща в някакво кощунство или обругаване. 

Няколко пъти стана въпрос за лицата. Колко лица имаш в себе си, освен това на актьора, режисьора и автора, и надделява ли някое от тях или са в хармония и баланс?

Не знам. Нямам представа. Още като малък, като се учех на актьорство, когато ми преподаваше Петър Върбанов, и там така се случи, че работихме по една пиеса на Луиджи Пирандело „6 лица търсят автора“. Тя се запечата дълбоко в съзнанието ми и за мен това е един от най-невероятните текстове, писани някога. Това със сигурност ми повлия и се стигна до „Самотни персонажи“, което е съвременно, българско намигане към постановката. Макар да са различни, пак става въпрос за един автор и неговите герои. За конфликта на един автор и творбите му. 

Този Пирандело точно това казва, че човек не е един, а че се мени спрямо различните хора. Какво си? Едно – не е истина. А да кажеш дали си ти, когато си 100 човека, също няма да сме искрени. Няма как да знаеш. Този въпрос за истината е много особен, особено към 3-тото хилядолетие. Един приятел ми каза нещо: „Ти си луд! Не мисля, че истината има място в нашия век. Виж ги, хората ловят покемони, ти им говориш да са искрени…“, което си е абсолютно вярно всъщност.

Толкова одухотворен, как живееш в 21-век? Не се ли чувстваш обременен или напрегнат? Не те ли натоварва това, че изкуството у нас не е поставено сред приоритетите ни?

Мога да правя нещо друго, но не искам. Това ме зарежда, харесва ми момента, в който даваш нещо от себе си на хората. Все пак се случиха някакви неща, които ми доказаха, че не съм си въобразил, че имам някакъв талант. И учителите ми не са се заблудили, явно. Три пъти ме номинираха за „Аскеер“, вече два пъти за „Икар“, значи има някакво признание, така че съм спокоен, че имам някакъв талант. Хубаво е, когато нещо ти е дадено, да дадеш и ти, да върнеш на хората. Гледал съм филми на Скорсезе, Линч, Тарантино и някак си те са изпратили нещо, което съм взел и съм го превърнал в свое, т.е. ако не са били те, аз нямаше да можех да си направя нещата, така че ако мога аз да правя такива неща за хората – това е супер и ти дава смисъл на земята.

В духа на разговора, Васил ни разказа и за срещите и разговорите, които организира с публиката след някои от поставянията на „Самотни персонажи“ - неща, които осмислят не само работата му, но и живота. Ето какво ни разказа за това:

На тези срещи не се правя на умен или нещо от този род. Ако застанеш срещу аудиторията и демонтираш колко много си чел, хората ще се дистанцират, защото ти заставаш срещу нещо много ерудирано същество и ако попиташ нещо, ще се изложиш. Така че аз заставам и се излагам, ако трябва, за да видят хората, че работата е много по-нормална. И актьорите на сцената са самотни, нещастни или търсят начини да им е забавно или да се лигавят, но паралелно с това се опитвам да правя и други неща.

А какво е посланието на самия моноспектакъл?

Възпитавайте си децата, за да не се превръщат в аутсайдери. Ана, например, не я занимават толкова тези неща. Тя се интересува от човека, който иска да разбие системата.

Самият персонаж го заварваме като аутсайдер, още в момента, в който мечтае да стане писател и да вдъхновява хората, още неуспял и неиздаден. Все още е в борбата си, че от време на време трябва да се изкарват някакви пари, за да може да се пие. Все още се бори със себе си и се опитва да бъде различен.

Хората могат да бъдат много различни. Възползваш ли се от това на сцената?

Изкуството ти помага много да проявиш нещо друго свое. По някакъв начин, имам нещо такова в себе си. Например, за неща, за които нямам дързост да направя, не са лошо или перверзно, но неща, които моралните устои на обществото не позволяват да проявиш. Сцената ми дава дързостта да направя неща, които светът не позволява. Такова нещо ми се случи в „Пилето“. 

Един от първите текстове за теб е озаглавен „Портрета на актьора като млад“. Какъв е твоят портрет и как мислиш, че ще се измени във времето?

Според мен, не трябва да се страхуваме да грешим, защото сега му е времето. Сега пишеш себе си и ако сгрешиш, ще разбереш, че това не е правилният път за теб и можеш да започнеш друг. А когато си на 40 години – тогава е друго. 

Важно е да се работи, да се провокираш сам, да не се оставяш на някакви течения. Най-важното е така да си го направиш като млад, че така и да си остане докато порастваш, да изградиш основи, които да държат духа ти млад. 

Буковски, чрез текста за моноспектакъла, промени ли те по някакъв начин? Пречупи ли възгледите си през неговите очи?

Това е нещо много интересно. Тези неща, дори без да ги рационализирам, се случват. Аз не съм от актьорите, които заживяват като някого, за да достигнат до неговата истина, неговата природа и прочее. Въобще не ги правя тези неща. 

До преди няколко десетилетия това се е случвало постоянно, не че сега не се прави така, но вече има съвсем различен „закон“. Някак си и киното, и театърът в голяма степен са режисьорско изкуство. Ти гледаш спектакъла, общото, а не отделния човек. Според мен, всички сме средство на дадената творба и не трябва егото на някого да застава над егото на творбата. 

Не, не правя някакви такива опити. Отдава ми се вляза в писането на даден автор, но го правя рядко и много внимателно, за да не гърми и да не прескача, да не е рязка разлика. Случвало ми се е, обаче, да стана като някой от авторите. Неусетно добивам навици, присъщи за героите от постановките. Сега случая е сходен. Хем има нещо от Буковски, хем има нещо от нашия си прочит. 

При Буковски любовта е цинична, на границата на вулгарното. При теб има ли я и каква е?

О, не, не. Аз съм много влюбчив, много романтичен. Отдавам се и имам респект и страх от жените. Това, даже, Стайко Мурджев го откри, че имам страх от жените. Може би защото съм отгледан основно от жени. По природа съм много затъващ в тези неща, могат да се изсипят много думи и творения, но в последно време си казах: „Ми, като не иска – не иска бе, братче!“

Какъв е прочитът за порастването и личностното израстване от "Всичко на масата", пречупен през призмата на Васил Дуев и Ана Батева, предтои пловдивската публика да разбере. За финал, Васил ни разказа, че на сцената ни очаква смях, забавление, но и много въпроси. Какви ще бъдат дете, можете да разберете на 7-ми февруари, точно от 19:00 часа в Камерна зала. Заповядайте!

Книгата излезе по повод 80-годишния юбилей на автора

„Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си.

Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. 

И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. 

В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. 

Последните няколко стихотворения са части от поемата „Небесна гледна точка“, която пиша в момента, и която ще бъде публикувана в самостоятелна книга.

Все се надявам да запаля светлинка...“

Стефан Цанев

04.02.2017, събота, 18:30 ч.

Камерна зала на Драматичен театър Пловдив

вход свободен, потвърдете присъствието си: http://bit.ly/2k2V3Ib

Премиерното заглавие на Драматичния театър „Майка“ е номинирано в цели 3 категории

Кукленият театър блесна с „Дама Пика“

Номинациите за престижните театрални награди „Икар“ бяха обявени официално по-рано днес. Както винаги, Пловдив заема важно място в театралните среди и погледите се обърнаха не само към Драматичния театър, но и към Куклите.

Постановката „Майка“ по тест на Максим Горки е номинирана в цели три категории. Първата от тях е за режисурата на Маргарита Мачева, а самата Маргарита е номинирата и за дебют на годината. Две женски имена, участващи в пиесата, също бяха отличени. Това са Елена Кабасакалова, за поддържаща женска роля в спектакъла, а Ивана Папазова е номинирана в категорията „Водеща женска роля“.

Държавният куклен театър на Пловдив също има повод за радост. Веселка Кунчева е номинирана в категорията „Индивидуално постижение в кукленото изкуство“ за постиженията си в режисурата на „Дама Пика“.

Васил Дуев, който ще изиграе „Всичко на масата“ само след няколко дни на сцената на Драматичния театър също е отличен. За моноспектакъла по текст на Буковски, той е номиниран за „Водеща мъжка роля“.

Ето и пълният списък на номинираните за Икар през 2017-та

Авторска музика

Антони Дончев, Милчо Левиев и Румен Тосков за „Тъгопоглъщач” по текстове и рисунки на Дафина Георгиева-Роня, реж. Катя Петрова, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Христо Йоцов за „Анна Каренина“ от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков и „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен, адаптация и реж. Катя Петрова, Театър „София“

Христо Намлиев за „Едноокият цар” от Марк Креует, реж. Петър Денчев, Театрално-музикален продуцентски център, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Майсторско техническо осъществяване

 „Бел Ами“ от Юрий Дачев по Ги дьо Мопасан, реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала“

„Жулиета“ от Андраш Вишки, реж. Боян Иванов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

 „Цимбелин“ от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен

Сценография

Васил Абаджиев за „Цимбелин” от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен

Марина Райчинова за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, реж. Николай Поляков, Театър „София“

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, реж. Василена Радева, Театър „София“

Дебют

Александра Петрова за режисурата на „Хамелин” от Хуан Майорга, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Анна Данкова за режисурата на „Голем“ – идея Анна Данкова с драматургичнотo съдействие ghostdog, ДНК, Национален дворец на културата и Култура аними

Дамян Тенев за режисурата на „Оркестър „Титаник”, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково

Маргарита Мачева за режисурата на „Майка” от Максим Горки, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Мартин Христов за Хайме и Хосемари  в „Хамелин” от Хуан Майорга, реж. Александра Петрова, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Поддържаща мъжка роля

Благой Бойчев за Юрген Тесман, Васил Читанов за Съдия Брак и Ивайло Драгиев за Айлерт Льовборг в „Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково

Ивайло Христов за Лебедев в „Иванов” от Антон П. Чехов, реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър „Николай Бинев“

Йордан Ръсин за Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, реж. Григор Антонов, Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ана Вълчанова за Елизабет Гаро-Ларше в „Името” от Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер, реж. Здравко Митков, Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Гергана Плетньова за Дорина в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“

Елена Кабасакалова за Липа в „Майка“ от Максим Горки, сценична версия и постановка Маргарита Мачева, Драматичен театър „Николай О. Масалитнов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Васил Дуев за Хенри Чинаски в моноспектакъла „Всичко на масата“ по Чарлз Буковски, реж. Ана Батева, Общински театър „Любомир Кабакчиев“ – Казанлък

Иван Радоев за Тартюф в „Тартюф” от Жан-Батист Молиер, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“

Филип Аврамов за Чики и Валери Йорданов за Нино в „Ничия земя” по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

Водеща женска роля

Албена Чобанова за Малама във „Вампир“ от Антон Страшимиров, реж. Маргарита Мачева, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград

Ивана Папазова за Васа Железнова в „Майка“ от Максим Горки, сценична версия и постановка Маргарита Мачева, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Стефка Янорова за Мелинда Мец в „Една нощ с теб“ от Майкъл Уелър, реж. Красимир Спасов, Театър „Българска армия“

Режисура

Боян Иванов за „Жулиета” от Андраш Вишки, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

Крис Шарков за „Хеда Габлер” от Хенрик Ибсен, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково

Николай Поляков за „Анна Каренина” от Лев Н. Толстой, Театър „София“

Награда „Икар“ за цялостен принос към преподавателската дейност

проф. Цветана Манева

Награда „Икар“ за чест и достойнство

Гинка Станчева

Награда „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър

Руси Чанев

Награда за вариететно изкуство, излъчена от Гилдия атракционни и сценични изкуства

Стефан Динев Видев – ЧЕДИ за постижения в атракционното сценично изкуство

Награда цирково изкуство, излъчена от Гилдията на цирковите артисти

Кристина Костова за приноса й към цирковото изкуство в жанра еквилибристика

Съвременна българска музика, излъчени от Гилдията на музикалните артисти

Dobule Voice и Светлин Къслев (автор) за „До края“

Любомир Велев за „Escape World”

„Златен глас“, излъчени от Гилдията на актьорите, работещи в дублажа

При жените:

Даниела Йорданова за Ейлюл и Бахар в „Прости ми“

Милица Гладнишка за Тюлип в „Щъркели“

Татяна Захова за Джил Каргман в „Майка бунтар”

При мъжете:

Момчил Степанов за Клон в „Тролчета“

Петър Бонев за „Грисъл“ в „Тролчета“

Стефан Сърчаджиев-Съра за Ам Гъл в „Хобит“

Съвременен танц и пърформанс, излъчени от Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства

В/ХОД арт док зона и „Човек с шапка“ за „Йон“ (пиеса за осиновените) – физически вербатим пърформанс, постановка и теренна работа Стефани Ханджийска, Център за култура и дебат „Червената къща“

Дерида Денс Център за „SINNER“, концепция и режисура Живко Желязков

SubHuman Theatre и ДНК, Национален дворец на културата за „РОТОР“ на Венелин Шурелов

Куклен спектакъл, излъчени от Гилдията на творците в кукленото изкуство

„Джелсомино в страната на лъжците“ по Джани Родари, драматизация и режисура Елица Петкова, Държавен куклен театър – Стара Загора

„Малката кибритопродавачка“ по Ханс Кр. Андерсен, драматизация и режисура Тодор Вълов, Столичен куклен театър

„Червената шапчица“ по Шарл Перо от Мила Коларова, реж. Румен Гаванозов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Индивидуално постижение в кукленото изкуство, излъчени от  Гилдията на творците в кукленото изкуство

Веселка Кунчева за режисурата на „Дама Пика“ по Александър С. Пушкин, сценичен вариант Ина Божидарова и Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив

Ива Гикова и Ивайло Николов за сценографията и куклите на „Джелсомино в страната на лъжците“ по Джани Родари, драматизация и реж. Елица Петкова, Държавен куклен театър – Стара Загора

Мила Коларова за ролите j в „Червената шапчица“ по Шарл Перо от Мила Коларова, реж. Румен Гаванозов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Критически текст, излъчени от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите

Венета Дойчева за „Въобразената телесност: Тялото като драматургичен проблем“, Пловдив:  Изд. Жанет 45, 2016

Николай Йорданов за „Театърът в България: 1989 – 2015“, София: Институт за изследване на изкуствата, 2016

Петя Йосифова за „Човекът актьор в театъра на Йежи Гротовски“, Изд. Забелски глас, 2016

Легендарната британска формация ще излезе на вековната сцена в третата вечер на световния форум Sounds Of The Ages 2017

Легендарната британска банда MARILLION ще свирят на Античния театър тази есен. Емблематичната рок формация ще излезе на вековната вечер на 24 септември, в в третата вечер на световния форум Sounds Of The Ages 2017, който се организира за седма поредна година от радио ТАНГРА МЕГА РОК. Билетите влизат в продажба екслузивно в мрежата на Eventim.bg този понеделник - 6 февруари.

Новата година обещава да бъде най-успешната в историята на легендарната британска група, след като всички билети за концерта в Royal Albert Hall на 13 октомври свършиха за по-малко от 20 минути при пускането им в продажба. В момента, интересът към MARILLION на Острова е по-голям от всякога. Излезлият през септември 18-и студиен албум ‘Fuck Everyone And Run’ (F E A R) дебютира директно на No.4 в официалната класация на Великобритания - най-доброто й постижение след ‘Clutching At Straws’ три десетилетия преди това.

Единствено той, като първи в културно ведомство на страна от Стария континент, отсъствал от събитието по първото короноване на български град с титлата

Иво Дернев

Какво отношение демонстрира държавното управление към втория по големина град? Този въпрос си задават много хора в последно време. А след днешната новина за административен „пропуск”, вкарал в законова клопка казуса с държавното финансиране на проекта Пловдив- Европейска столица на културата 2019, отговорите май са много. И все с обратен знак. Най-мекият от тях е „Неглижиране”. А ясен, много директен сигнал за това, още преди година и половина, дава самият министър на културата Вежди Рашидов. Който на 19 май, единствен сред колегите си по длъжност от страните от ЕС, не присъства на официалното гласуване статута на Пловдив и Матера като Европейски столици на културата през 2019г. от Съвета на министрите на ЕС. Вежди избира Баку пред Брюксел, и Азербайджан пред бъдещата българска Европейска столица на културата. В деня, в който Пловдив бе документално и исторически обявен за културен център на Стария континент през 2019г., културният ни министър се намираше в Баку. На Третия Световен форум за междукултурен диалог. Междукултурен диалог там може и да е постигнал. Но какво стана с вътрешния диалог- всички видяхме.

Сега, Пловдив наистина трябва да изкрещи това „Заедно”, което досега ни разделяше. Каузата си е наша и трябва да си я устояваме с обединени усилия. Ако трябва и с крясъци. И Заедно да кажем на министри, премиер, ведомства, местна власт, знайни и незнайни чиновници, и разни административни „грешници”, че градът ни е горд с титлата Европейска столица на културата и ще я брани с всички сили. Ще я брани също толкоз гордо, колкото я и спечели. Тази корона не е за общината, тя е за града и хората в него. Тя е и за имиджа на и без това достатъчно неимиджовата ни република. Нямаме право да допуснем да станем заложници на административни хватки и вътрешнопартийни боричкания. Защото сме Заедно!

Всички стъпки от нас са били направени, обясниха от Фондацията

Нито едно ведомство досега не е отговорило на официалните писма, пратени по казуса от ОФ-то

Очакваме държавата да вземе адекватно решение как и по какъв начин средствата за реализиране на проекта Европейска столица на културата да достигнат до нас. Такъв е официалният коментар на Фондация „Пловдив 2019” относно днешната новина, че буква в закона не позволява изплащането на държавната субсидия за събитията от програмата на инициативата. Информацията изненада и свари неподготвен екипа на ОФ-то. До този момент ние можем да потвърдим сумите и всички писма, които сме изпратили в посока столицата. Всички стъпки от нас са били направени. Очакваме решение на казуса, допълниха от Фондацията.

Ситуацията с държавното финансиране става наистина повече от критична, тъй като предстои обявяването на резултатите от втората отворена покана за проекти за програмата на Европейска столица на културата. След това трябва да бъдат подписвани договорите. А липсата на средства залага на карта реализирането на този така важен не просто за Пловдив, а за цялата страна проект. В момента „Пловдив 2019” търси контакт със служебния кабинет на всички нива- от финансов и културен министър, та до премиер.

В същия момент, членове на Управителния съвет на Фондацията коментираха пред Под тепето, че на практика Менда Стоянова е сбъркала с изявлението си от днес. Тъй като де факто решението на Министерски съвет за отпускане на 20 милиона за Пловдив е взето на 1 април, 2015г.. Или по време на кабинета Борисов 2 (виж текста по-долу). Те са категорични, че дори да се е отворила пречка в закона с това „събития”, няма вариант да не се измисли решение по този въпрос. И питат защо не е преформатирано решението на МС заради допуснатата грешка. По думите им, на този етап Общината започва да изпълнява задълженията си по апликационната книга, където пише, че инфраструктурните проекти се покриват от града-домакин, но ангажимента на държавата е със сериозна пробойна.

Интересен е и друг факт- нито едно министерство не е отговорило официално на многото писма по казуса с държавното финансиране, изпратени от Фондацията във времето. Нито едно ведомство не е взело позиция по въпроса официално и не е застанало зад Европейската столица на културата. Което може да се чете като бягство от проблема, на гърба на втория по големина град. А това, както отчете в доклада си Европейската комисия, е изключително притеснително. От Брюксел също са писали писмо на София, но дали са получили отговор, можем само да гадаем.