Тук имате собствен фолклор, има желание в държавите на Балканите да оцелеят, споделя Гравел

Паулина Гегова

Остава още малко от фестивала One Dance Week. Поредният спектакъл, на който пловдивчани ще могат да се насладят е „Всичко отива по дяволите, скъпа!” Той ще се изиграе утре вечер в Дом на културата, от 19:30 часа. Ден преди танцувалното представление, канадският хореограф и създател Фредерик Гравел застана пред нашата медия, за да разкаже повече за спектакъла, живота на артиста и визитата му в България.

-Фредерик, какво можем да очакваме от „Всичко отива по дяволите, скъпа!”?

Спектакълът ще е различен. Съчетава в себе си много – танци, музика, пеене, клоунада. Общо взето сме 4 мъже, всеки със собствената си идентичност. Може да се каже, че представлението започва странно, но постепенно показва безпомощността на един мъж. Измислих го преди 6 години като лично преживяване. Тогава бях в края на своите 20 и се сблъсках с реалността, че всеки млад човек иска да направи нещо, но няма тази възможност, защото се „удря в тавана”. В последствие усетих глобалността на проблема. Идеята изобщо не е силният пол да се оплаква и да се покаже колко е трудно да си мъж. Напротив! Да всичко е от мъжка перспектива, но целта е да е инспирация за всеки, независимо пола. Спектакъла е трагична комедия, представен е с много ирония, от танцувална  гледна точка с мръсна хореография. Включва американска фолк музика, която първоначално ме вдъхнови за всичко. Половината музика ще се свири на живо, останалата ще е soundtrack.

-Какво е мястото на хореографа и танцьора в модерното общество?

Това е много обширна тема. Изкуството няма да ни спаси, не това е неговата роля, но то може да счупи бариерата. Имаме илюзията, че живеем във време, в което можеш да направиш каквото си искаш, защото нямаш нужните инструменти или умения. Демокрацията е възможност да направиш свой собствен автентичен проект, но обществото не ни помага. Изкуството се опитва да намери свое отражение, свой собствен глас. То е съпротива, инспирация. Танцьорите дават пример, показват другата страна. Изкуството дава перспективи и различни модули.

-Каква е разликата между Канада и България?

Аз съм от Монреал, а сега живея в Италия. От Северна Америка до Източна Европа има голяма пропаст и разлика. За първи път съм в България и още не мога да си създам конкретни впечатления. Тя е малка нация, заобиколена от от други подобни нации и мога да усетя връзката и единството между културите и традициите ви. Балканите са с общ дух, както са и всички приближаващи се едни до други държави. Богатството на културата ви се чувства в хората и те я изразяват. Имате собствен фолклор, има желание в държавите на Балканите да оцелеят. България има силна индивидуалност. Не е странна, просто е нова и интересна. Непозната ми е и тепърва я изучавам. Азбуката и езикът са сложни. Ако отида в Германия, ще ми е лесно. Поне ще хващам някои от думите и ще мога да чета буквите. Тук дори се произнасят различно. Италианският, например, ми беше лесен, защото аз говоря френски, а те са сходни. Такива езици са основата на много други, докато при вас всичко тръгва от славянския език и кирилицата затруднява много чужденците. Но точно това е и идеята – не вие сте сбърканите. Аз съм чужденецът, аз съм гостът.

Снимка: Иван Марков

Смях, смях, смях, примесен с леки облачета тъга в сладкодумните разкази и преживелици на един от най-любимите комедийни актьори на България – Никола Анастасов. 

„Истории с усмивки“ е точно онова малко сладко бягство в спомените – за големи театрални спектакли и значими кинорежисьори, за талантливи актьори и артистични празници, от което имаме нужда днес. Тази книга е още по-важна във време, когато дефицитът на искрени емоции е завладял живота ни, защото е открита територия за хумор и любов, в която всеки е добре дошъл. 

Книгата прелива от весели и драматични случки, разказани с познатото чувство за хумор и самоирония от Кольо Анастасов. Най-бляскавите години на Сатиричния театър, прохождането на телевизията в България и други славни истории от работата му в радиото и киното в продължение на повече от половин век, създават пъстрия портрет на един артистичен талант. Винаги на предна линия, там, където е най-трудно, но и най-благодатно, с най-добрите и можещите на своето време, един от тях, Кольо си остава човекът-усмивка, дарил с незабравими емоции хиляди хора. 

Животът на Никола Анастасов отново е пред вас – превърналата се в библиографска рядкост автобиография на актьора се издава обновена и допълнена от издателство „Слънце“.

***

ИРИНА КАНУШЕВА е журналист, театрален и кинокритик. Завършила е френската езикова гимназия в София и „Театрознание“ във  ВИТИЗ  „Кръстьо Сарафов“. От дълги години работи в Националния филмов център като експерт по международната дейност, като представлява страната ни в редица европейски организации в областта на киното.

ЧИТАТЕЛЮ, ЗДРАВЕЙ!

(предговор в книгата от Никола Анастасов)

За съжаление книгата не е сцена, не е театър и не може да улови, да ти предаде всички онези жестове, мимики, паузи и вълнения, с които е съпроводено създаването ѝ.

Ние, артистите, качим ли се на сцената, блеснат ли прожекторите, грейнат ли очите на зрителите, се променяме, ставаме други. Божествено хубаво е, когато от точно изиграната дума избухва смях. Прекрасно е, когато искрено изплаканата сълза за съдбата на героите, които играем, се превърне в стотици малки сълзички в очите ти и ние заедно станем част от голямата болка и голямата радост на този театър, наречен Живот.

Ние, смешните артисти, носим със себе си невероятното проклятие да бъдем смешни и в болките си, и в успехите си, и в онова обикновено човешко съществувание, в което тайничко крием човешките си неволи.

Животът на онова същество, наречено Никола Анастасов от публиката, Кольо – от приятелите, и господин Анастасов – от враговете, прилича на една безкрайна пъстра забързана, луда импровизация на територията на България и главно на сцената на най-прекрасния театър, наречен Държавен сатиричен театър.

Човек не може да спре времето, но паметта понякога изравя из потайните си кътчета влюбени очи, чудесни колеги и приятели, невероятно интересни хора, докоснали ме с поглед, мисъл, мълчание или аплодисмент.

Нито един актьор не може да изиграе всички роли, за които си мечтае, но като се обърна назад, все ми се иска да кажа: „Благодаря ти, съдба, че ми позволи да изиграя ролите, за които не съм и предполагал, че ще се появят пред мен (някои от тях специално написани за мен), и които ми доставиха толкова човешко щастие и творческо удовлетворение“.

Уважаеми читателю, всеки човек сам е драматург на своя живот. В тази книга ще намериш всичко за мен и против мен.

Премиерата на книгата ще се състои в книжарница "Хермес" Централ, ул. „Княз Александър I“ 43 на 27-ми октомври от 18:00 часа. 

Нов инструмент става част от единствената образователна прогрмата за класическа музика с национален обхват

Фортисимо клас ще добави нов музикален инструмент в своята шеста година от създаването си. Програмата се провежда в часовете по музика на паралелки от 4-ти клас, по време на които професионални класически музиканти запознават децата със симфоничните инструменти - цигулка, виолончело, китара, флейта и кларинер (обой), тромпет, барабани. След демонстрация как се свири, всяко от децата получава инструмента, опитва се да засвири на него и научава любопитни истории за музикални техники, велики композитори и техните най-популярни произведения.

„Към славния отбор на класическите инструменти достойно се присъединява гъдулката, основен фолклорен инструмент. Решихме да е тя, защото отдавна искахме да добавим народен инструмент и да го представим пред децата, а и тя е близо до цигулката. Ще видим как ще се приеме и имаме идеи да добавяме още народни инструменти“, споделя Хари Ешкенази, директор на програмата. „За поредна година искаме да благодарим на фондация „Америка за България“, без чиято помощ тази програма нямаше да е възможна“, допълва Хари.

Десислава Тодоров ще бъде учителят, който ще представи гъдулката на учениците. Деси свири от осем годишна и е част от ансамбъл Чинари. „За мен е удовоствие точно аз да представя любимия ми инструмент във Фортисимо клас. В моя урок представям класическата многострунна, тракийска гудулка. Най-важното за нея са четиринадесетте струни, интересната форма, начина на държане. Ще запозная децата с уникалностите на нашия фолклор: неравноделните размери и различните области. Свиря им няколко от знаковите произведения за гъдулка в нашата музика. Искам децата да задават много въпроси, да се заинтерсуват, искам след урока да се приберат вкъщи и да разкажат на родителите си, да потърсят в интернет някой от нещата, за които съм говорила или гъдуларите, които съм споменала“, разказва Деси.

Повече от 200 произведения на изкуството от български и чуждестранни автори  участват в новата сесия на благотворителната инициатива „Изкуството за деца в нужда“, която Фондация „Св. Св. Константин и Елена“ прави за поредна година в подкрепа на  деца, младежи и девойки в неравностойно положение, лишени от родителска грижа или със специални потребности. По традиция всяка нова кампания на Фондацията в помощ на деца в нужда от Варна и областта започва на 18 октомври - денят, в който православната църква почита Св. Лука – покровителят на художниците. Символичният старт на „Изкуството за деца в нужда“ за настоящата година съвпада с друго културно събитие за Варна, подкрепено от Фондацията – изложбата  „Одесеа“ на  художника Светлин Ненов, с която познатият и обичан живописец от Варна и дългогодишен дарител на Фондацията, ще отбележи 55-тата си годишнина. Експозицията ще бъде открита навръх рождения ден на автора - 19 октомври, а всички картини от изложбата след нейното приключване, ще бъдат включени в подкрепа на благотворителната кампанията. 

Целта на инициативата е чрез продажбата на художествени творби да бъдат събрани средства, които са предназначени изцяло за нуждите на децата – за тяхното образование, възпитание, развитие, личен комфорт, жизнена среда. 

За първи път в инициативата за набиране на средства за децата през 2016 г. участва и стипендиант на Фондацията. Това е художничката Верджиния Стефани Дойчева, която след  реализирането на проекта си „Хора и среда“, за който спечели стипендия, дари в полза на кампанията  свои творби. 

В унисон с артистичната насоченост на дейността си и на стартиращата кампания Фондацията планира да обяви и новата сесия за набиране на проекти по стипендиантска програма „Изкуства“ 2016/2017, която ще се реализира с подкрепата на един от традиционните партньори на Фондацията – „Куадрант Бевъриджис“ АД - официалният за България бутилировач на продуктите на PepsiCo (Pepsi, Mirinda, 7UP, Evervess, Gatorade) и един от най-продаваните сокове в България PRISUN.

Всеки, който желае да се включи в благотворителната кампания и чрез изкуството да дари средства за децата в нужда, може да разгледа творбите, които са изложени като постоянна експозиция в арт пространството на Хотел & СПА Азалия в курорта Св. Св. Константин и Елена. Картините са публикувани и в интернет каталог в сайта www.foundation.bg и Facebook страницата на Фондацията www.facebook.com/foundation.bg.

Излезе от печат книгата „Пътят на актьора“ на доц. д-р Любомир Караджов, преподавател по PR в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив

Книгата бе представена за първи път на 17 октомври по време на церемонията по връчването на Националните награди за актьорско майсторство „Любимец 13“ в димитровградския театър „Апостол Карамитев“. 

Изданието съдържа очерци за всичките 15 наградени в церемонията български театрални творци - актьори, режисьори и педагози, които в откровени изповеди пред автора споделят преживяното по пътя на формирането  и утвърждаването си на българската театрална сцена.

Книгата е написана „на един дъх“ през лятото на 2016 година. В основата на очерците са личните срещи на автора с артистите.

Впечатляват откровените изповеди на Мариус Куркински, Герасим Георгиев-Геро, Лилия Маравиля,  чийто творчески път се пресича с десетки други актьори, режисьори и върхови за театралната ни сцена спектакли, но не липсват и признанията за колебания и неувереност в определени моменти от пътя им в изкуството. 

Невероятен жест към Любомир Караджов прави големият Йосиф Сърчаджиев. Той предоставя  на автора непубликувани до момента спомени  за  личните си срещи на сцената и в живота с Апостол Карамитев и Наум Шопов, писани в „инсултната“ за Йосиф 2004 година.

Полифоничната Милица Гладнишка, куклената актриса Десислава Чардаклиева и „трите мечки“ Захари Бахаров, Юлиян Вергов и Владимир Карамазов също са сред любопитните „герои“ на книгата. 

В нея опитът си на педагог и голям български театрален режисьор споделя проф. Пламен Марков, неговите ученици Александър Стефанов и  актрисата от варненския театър Гергана Арнаудова, както и поемащия по пътя на Мелпомена 17-годишен Недялко Стефанов, обявен за театрално дарование. 

В книгата авторът е включил и спомените на Гергана Тодева-дъщеря на голямата българска актриса Златина Тодева и актьора Никола Тодев, както и акценти от 95-годишната история на варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, представени от артистичния директор Веселина Михалкова.

По този начин изданието „заключва“ в себе си поне 50 години от развитието на българския театър. Според специалисти това превръща книгата „Пътят на актьора“ в ценна снимка на знаков период от драматичното ни изкуство, осмислен и представен  през очите на едни от неговите значими творци. 

Книгата „облича“ своето любопитно съдържание в изискано и артистично представено книжно тяло с твърди корици, луксозна хартия и цветен снимков материал. Изданието е финансирано от ОДТ „Апостол Карамитев“-Димитровград.

Авторът съвместно с театъра в Димитровград предвижда премиери в Пловдив, Димитровград и Варна с присъствието на актьори от страниците на книгата.