Artnewscafe празнува рожден ден сред хората, които обедини в една голяма социална среда

Снимки от Габи Каишева, Красимир Кръстев и Лина Кривошиева

8 години. Толкова навърши култовото Artnewscafe. Заведението, което се превърна в градска емблема и което прокара път към ново възприятие за клубна култура в Пловдив. Място, което не просто забавлява, а създава паралелна социална и културна среда. А променя и градската такава.  Кътче на улица „Отец Паисий”, което измени възприятията за дизайн на кафене. Обърна отношението към паважа, към улицата, към смисъла да общуваш. Арта, както му казват всички, стана пристан за стотици. Те, където и да са, се връщат отново, винаги, за да срещнат познат или приятел, да обърнат питие, да си побъбрят с бармана, да почетат книга или да послушат хубава музика. Това е Арта.

Подобаващо, клубът отбеляза рождения си ден сред стотици свои „жители” през годините. Защото в Арта няма клиенти, има клиентела, има поселение, което живее там. Те, жителите, се събраха заедно, за да си спомнят случки през годините от дигиталната фотоизложба, събрала тези 8 години. Там бяха хора, които са се залюбили в бара. Там бяха децата им, които вече напират за първолаци. Там бях хора, които са се разделяли над някоя от масите, но пак общуват приятелски. Защото Арта е дом на приятели.

Честит рожден ден, Artnewscafe!

Деветото издание на фестивала говори за трансформиращата сила на гражданското участие във формирането на градската среда

Деветото издание на международния фестивал за архитектура и градска среда - ONE ARCHITECTURE WEEK влиза в панелните квартали. Локацията тази година е третият по големина панелен квартал в България - Тракия в Пловдив. Мотото е Действие. Полезни практики от панелните квартали. Откриването е на 30 септември, в Деня на Тракия. Фестивалът продължава с цяла седмица различни активности и свършва с Форум лекции на архитекти и студиа от 14 държави на 8 и 9 октомври.

Централна тема на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016, която се интерпретира чрез проучване, изложби, намеси и форум, е трансформиращата сила на гражданското участие във формирането на градската среда - как жителите на един панелен квартал са се намесвали през годините и са променили характера на квартала, как тяхното участие го прави жив и не-статичен модел. Куратори на фестивала са румънското studioBASAR, които са интересни с работата си в панелни квартали в Румъния.

Събитията във фестивала са концентрирани около първи, втори и трети блок, а Форумът и основната изложба ще се случат в бивш супермаркет, наречен Халето.

Фестивалът се опитва да структурира и насочи гражданската енергия по един необикновен начин - чрез намесите в средата с участието на архитекти и дискусиите с граждани, които се провеждаха през лятото в пространството между първи, втори и трети блок. Освен това, тази година фестивалът излиза с най-много продукти, които целят да имат дълготраен ефект за развитието на градската среда, гражданите, институциите, връзката между тях. Подходът на работа на екипа на фестивала  в продължение на над една година може да бъде пренесен като модел във всеки друг панелен квартал у нас.

“Панелките често са предмет на емоционален спор. Дали са грозни, дали са удобни, дали са унизителни за обитателите си, дали са символ на тоталитаризъм, дали са лош сън и т.н. Предвид факта, че са дом на значителен брой българи, то не е странно, че те са се превърнали и в предмет на градския фолклор”, казва арх. Любо Георгиев, директор на фестивала. “В един панелен квартал най-видно може да се проследи ефектът на гражданското участие. Наблюдават се много малки и големи промени, добавки и подобрения, които са направени от обитателите, защото те са имали нужда от тях”, казват организаторите на фестивала.
Най-важният инструмент, през който показваме как може да бъде използвано гражданското участие, е Намеса 1-2-3. Тя се роди след многократни срещи с гражданите през лятото, за да се дефинира какво има нужда да се случи в празното пространство между трите блока. Стигна се до детска площадка, беседка за правене на конфитюр, създаване на платформа за street fitness. По тези три обекта от 23 до 30 септември ще работят архитекти от Австрия, България, Франция и Полша, отново с доброволното участие на граждани, допълват от щаба на Едно.
Целта на намесата е да се екпериментира с нов за България модел на диалог меджу администрацията и гражданите и да се покаже, че ресурсът на гражданската активност може да бъде използван рационално и устойчиво.
 
Ще бъде представено Проучването на квартал Тракия, чиито резултати са събрани в книгата Алманах на панелна Тракия - 200 страници труд с автор арх. Нина Толева, издава Жанет 45. Ще бъде показан и филм, също създаден специално за фестивала -  Познавате ли архитекта?, който проследява как е бил проектиран Тракия. Вече е факт интерактивната онлайн карта, която ще бъде достъпна за всеки и която събира цялата налична информация за квартала.

Основната изложба на фестивала е Живи пространства, с куратор Меган Луенбърг - американка, която живее в Тракия и изследва жителите му вече повече от година. Изложбата е “жива и интерактивна лаборатория”, която ни дава шанс да се поучим от процесите, които продължават да променят и до днес облика на квартала. Тя разглежда квартала като реалност, в която работата на архитектите се преплита с тази на гражданите в едно равностойно съществуване. Меган предлага нов поглед към разбирането ни за обитаване на пространството. Живи порстранства ще бъде открита на 30 септември в Халето на Тракия.

„И не на последно място, в рамките на Форума във втория уикенд на фестивала, ще дадем подиум на 16 лектори от 3 континента, които ще разкажат за световният си опит във въвличането на граждани в измислянето и поддръжката на градска среда. Ян Геел от Дания (с подкрепата на Посолство на Дания в София), Момойо Каиджима от Япония (с подкрепата на EU JAPAN FEST), Меглена Златкова от България и Мишел Провоуст от Холандия  (с покрепата на Creative Industries Fund) са някои от най-ярките имена в програмата на Форума. Тази година Форумът ще не в един, а в два дни. Това е единствената платена част от фестивала, а до 25 септември са в продажба билети с намаление, които тази година са по-достъпни от предишни издания и могат да бъдат закупени онлайн и на място в офисите на Едно Пловдив и в София”, разкриват още организаторите.

В Кино Космос ще могат да бъдат видени изложбите Фрешлатино2 - след 30 септември, и Платцатлас с партньорството на Гьоте институт и Институт Сервантес София.

Намесата 100в1ден в Пловдив, организирана от Фабрика за идеи пък е част от световна инициатива, обиколила вече 30 града в цял свят и сега се появява за пръв път в България. На 1 октомври жителите и гостите на Пловдив и на квартал Тракия са поканени да участват в множество различни форми на взаимодействие с градската среда на панелния квартал - архитектурни и творчески намеси, работилници, дискусии, разговори, игри, споделяне на опит и др.

Кино „Космос” е заключено за хората, които се опитват да го съживят

Средства за ремонт за киното ще бъдат предвидени в бюджета за следващата година, казват от общината

Спасението и социализирането на сградата на някогашното кино „Космос” все още е актуална тема, а колективът, който носи същото име и се нагърби със задачата да съживи емблематичната постройка, се оказа, че вече няма свободен достъп до нея. От колектива обясниха, че ключалката  е подменена с нова без предупреждение, което ги остави без място за провеждане на проявите, които са планирали.

До този момент от колектива не са имали никакъв проблем с достъпа . Те са разполагали с ключ, предоставен им от самата община, а когато са имали намерение да ползват киното, е било необходимо само да позвънят в администрацията, за да уведомят за намеренията си. От миналата седмица, обаче, ситуацията е различна. След като са се натъкнали на подменената ключалка, са позвънили в общината, но достъп им е бил отказан, под претекст, че администрацията не работи в събота и неделя.

Хората са силно притеснени за бъдещето на сградата. Те събраха 60 хиляди лева от спонсори, за да укрепят постройката и сами твърдят съвсем близо до крайната си цел- да превърнат Кино „Космос” в културен център. Обясняват, че стратегията им е така подготвена, че бъдещият център да може да се самоиздържа.

С отговор от страна на община Пловдив се ангажира зам.-кметът по културата – Амелия Гешева. Тя заяви, че общинските институции не са със свободен достът за всеки и за целта се иска специално разрешение. Тя обясни, че подмяната на ключалката на сградата се е наложила най-малкото заради безопасността на самите хора, които влизат вътре, като допълни още, че е поръчана експертиза за конструктивната издръжливост на киното. Средства за ремонта му ще бъдат предвидени в бюджета за следващата година, тъй като „Космос” е включено в програмата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г.

Атанас Хранов ни подари късче магия и ни размечта чрез картини, фрагменти и скулптори

Стефка Георгиева

След „Чайниците на Балтазар”, пловдивският художник Атанас Хранов ни подари още една магична вечер с неговото изкуство. Направи го с откриването на новата си изложба, която е тематично продължение на предходната- „Дневниците на Блатазар”. Музей-галерия „Филипополис” се оказа тясна за гостите и почитателите на Храновите творби. Хората деликатно се разминаваха по между си, а някои от тях дори изчакаха навън, за да успеят малко по-късно да се пренесат в приказния свят на маестрото. Свят между реалността и фантазията. Сред присъстващите бяха десетки колеги на Наско, много галеристи, изкуствоведи, театрали  галеристи и млади хора, с усет към естетиката. 

„Дневниците на Балтазар” е една изложба за красивото, за света на мечтите, за сънищата. Тя представя в себе си картини, фрагменти и скулптори, всяка от които разказва различна история, но фино свързани по между си. Това не са отделни произведения на изкуството, а цяла една вселена, която се разгръща пред очите ни в различни форми и цветове. Вселена, в която заекът пуши индрише, леопардът е вечно влюбен, а еднорозите се събират за шествие към Светите земи. 

Мащабът на платната на художника неминуемо ще грабнат погледа ви, но вглеждайки се във фрагментите, ще откриете още повече.

Тази изложба носи заряд, който не можете да откриете навсякъде. Тя е пъстра, сетивна и емоционална, точно какъвто е бил и животът на халдейците. 

Ако не сте успели вчера да посетите изложбата, то имате време да го направите до 28-ми септември в музей-галерия „Филипополис”. Не пропускайте да си подарите късче магия!

Непрофесионален актьор партнира достойно на театрални звезди в новата постановка на пловдивската Драма

Сурова притча за непрестанния опит на българина да живее без бог е спектакълът „Вълци”, с който Драматичен театър – Пловдив стъпва на своята обновена сцена на 12 септември. Без съмнение това е една от най-очакваните театрални премиери у нас в началото на новия сезон. Защото постановката е на носителката на Аскеер за най-добро театрално представление през 2015 Диана Добрева. Тя дойде под тепетата, за да работи за първи път върху съвременен български текст. Литературната основа е по изумителните „Трънски разкази” на Петър Делчев, написани на автентичен трънски диалект, сценичната адаптация е на Александър Секулов, носител на Аскеер 2016 за българска драматургия.

Режисьорката се гмурна в това предизвикателство с пловдивския театър след като обра всички възможни театрални награди у нас и превзе френската сцена със спектаклите си „Казанова” и „Медея”. Те спечелиха най-престижните номинации и призове на супер престижния фестивал в Авиньон- през 2010 „Казанова” получава номинация за най-добро представление, а на следващата година „Медея” грабва наградите на пресата и критиката за най-добър спектакъл измежду общо 1200 представления на фестивала. Днес Диана Добрева е в Пловдив, а градът очаква премиерата на новия й спектакъл. 

„Вълци” превръща българския бит в български мит за борбата на човека с вълка в себе си, за онова, в което се превръща душата, когато й отнемеш божието слово. Когато ежедневно употребяваш словото не като познание, а като сопа. Не като средство за любов, а като оръжие за отмъщение. Героите напускат безсловесния бит, за да се озоват в битие без бог, пълно единствено с хора. И това е страшно.

Откритие на спектакъла е непрофесионалният актьор Иван Костадинов, който работи като нощен портиер, и партнира пълноценно в една от централните роли на Герасим Георгиев – Геро, Добрин Досев и Симеон Алексиев.
Автор на музикалната партитура е Петя Диманова, носител на Аскеер за театрална музика.

Спектакълът „Вълци” завършва епичната трилогия на Драматичен театър Пловдив по произведения на съвременни български автори за трите опита да българина: да живее без свобода („Възвишение” по едноименния роман на Милен Русков, режисура Иван Добчев), да живее без история (”Сестри Палавееви” по едноименния роман на Алек Попов, режисура Елена Панайотова) и да живее без бог („Вълци” по „Трънски разкази” на Петър Делчев, режисура Диана Добрева”).

Усилието на Драматичен театър Пловдив продължи пет години и е без прецедент в театралната история и практика. Колко огромно е значението на това усилие ще научите в следващите ни текстове, посветени на онова, което прави пловдивския театър и на представлението „Вълци”.
Очаквайте интервю с Диана Добрева!

Животът е кратък, това е факт. И колкото и да искаме, не можем да го променим. Времето е кът, затова нека бъде прекарано вълнуващо. Иначе ще съжаляваме, нали? Да, ще съжаляваме ако изпуснем моментите, възможностите, позитивните вибрации. Половинчат живот с ограничения и стискане на желанията ни поради определени причини, не е истински живот. Ето няколко съвета от нас за вас, за това какво да направите преди края.

Да се влюбиш

Разбира се, любовта не идва веднъж. Може да е повече от допустимото или когато намериш сродната половинка да останеш с нея до края. Любовта често е болезнена и я проклинаме след всеки лош финал. Но когато я има е прекрасна, нали? И трябва да я изпитаме независимо колко студени и затворени личности сме.

Да спасиш живот

Този съвет не е нужно да се приема само буквално. Да би било чудесно ако успеем да помогнем на някого, или спасим животно, но един живот може да бъде спасен не само физически. Той може да бъде така докоснат от вас, че да спасите душата на човек. С приятелство, с емоционална подкрепа, с вдъхване на кураж и надежда. Има стотици начини да спасите нечие тяло и сърце.

Да изпълниш поне една своя мечта

Не поставена цел, не начертан в главата план, а мечта. Дори да изглежда абсурдна, детинска или невъзможна, направи всичко по силите си, за да я изпълниш. Може да е съвсем мъничка, като това да създадеш стъклена фигура със собствени ръце или много голяма като това да обиколиш Големия Каньон с каравана – направи го! Не се оправдавай с липса на време или пари и давай!

Поне веднъж да експериментираш налудничаво с външния си вид

Дали ще се татуираш, ще си сложиш пиърсинг на нестандартно място или ще си боядисаш косата лилава, зелена, синя, двуцветна, трябва да го направиш поне веднъж. Може да е само стадии. Може да е бунтарски период или пък мания по цветното и шареното, но е много забавно. Подобен вид експерименти остават спомени за цял живот и на стари години те разсмиват, особено ако ги има документирани на снимки.

Да посадиш растение

Има поговорка, която гласи, че в живота си човек трябва да посади дърво, под което никога да не седне. Ние нямаме нищо против да седнем под него. Това е едно от най-благородните действия, които някой може да извърши. А ако дървото е предизвикателство – асма, храст или в краен случай цвете в саксия също вършат работа. Планетата се нуждае от повече зеленина, така че дали за дома, в кварталния парк или в гората, никога не е излишно.

Да спортуваш или да се занимаваш с изкуство

Докоснете се до изкуството. Научете се да свирите на музикален инструмент, нарисувайте картина, пишете стихове, танцувайте. Споделете емоциите си чрез творчество, ще се почувствате пречистени и вдъхновени. Ако не сте артистична натура, тогава се захванете със спорт. Също толкова удовлетворяващо е, а и полезно за здравето. Плувайте, играйте тенис, или футбол или пък някой боен спорт. Ще ви научи на дисциплина и всеотдайност.

Да преодолееш поне един свой страх

Ако се страхуваш от високо – скочи с бънджи! Ако любовта те плаши, рискувай и си позволи да отвориш сърцето си. Ако насекомите те ужасяват, помисли си, че те са по-ужасени от теб, отколкото ти от тях. Идеята е, че трябва да преодолеем страховете си. Те не ни трябват в гроба. Трябва да сме смели даже когато ни е страх, защото този свят го покоряват смелите.

Да пътуваш до екзотична страна

Всички ходят във Франция, Италия, Англия, САЩ, Египет и прочее и това е чудесно. Държавите са красиви и с много възможности. Но това са цивилизации близки до нас. Експериментирай и отиди някъде, където никога не си предполагал, че ще стигнеш. Някой остров, Мексико, Ямайка, в провинциите на Тайланд, Мароко, Шри Ланка, Йордания или пък Корея. Някъде където ще видиш различен начин на живот. Различни традиции, които ще оставят пресен отпечатък в съзнанието ти.

Да научиш на нещо дете

Без значение дали сте родители, роднини, учители или просто познати, трябва да научим поне на едно нещо нашето или чуждото дете. Чисто престъпление си е ако имаш досег до дете и то не попие нищо от теб. Първите години са времената, в които мъничетата се оформят като личности. Тогава мозъкът им е най-възприемчив, а моралът им тепърва се изгражда. Чисто задължение си е да вкараме нещо в главицата на това невръстно и невинно създание. А и така оставяме частица от себе си в следващото поколение, за което ние трябва да се грижим.

Да умреш на мястото, на което искаш

Краят на статията обхваща края на жизнения път. След всичко преживяно, след всички радости и нещастия, проблеми и усмивки, рискове и страхове, може би най-хубавото нещо е да си отидеш от този свят спокоен. На място, където се чувстваш уютно и сигурно, дори защитено. За всеки е различно – у дома, в някоя далечна държава, в прегръдките на внуците или сам. За жалост, малко хора имат възможност да си отидат тихо и спокойно, но ако имате късмет, построете така живота си, че в края му да не съжалявате за нищо и да сте на място, което обичате.