Цветовете са ярки и в същото време приглушени. Най-цветните са на младите художници, които носят усещане за свежест

Дружеството на Пловдивските художници откри общата изложба „Цветове“.  По традиция, два пъти в годината - в навечерието на Коледните и на Великденските празници, членовете на дружеството представят в мащабна обща изложба своите най-нови търсения в жанровете – живопис, графика, скулптура и нови форми.  

Експозицията е разположена на двата етажа на ДПХ и в нея участват със свои творби почти всички членове на най-старата творческа гилдия с повече от 100-годишна история.  Снежана Фурнаджиева ни разказа повече за произведенията. Като цяло тази година липсва мрак и борба. Цветовете са ярки и в същото време приглушени. Най-цветните са на младите художници, които носят усещане за свежест. Сивите нюанси, пък, са признак на мъдрост и задълбочена философия. В картините има устрем за работа, за развитие. Боите наслояват ценности за стремеж към чистота, за това да отстояваме корените, културата си, да носим позитивизъм и радост в душите и сърцата си.

Събитието бе открито от  заместник-кметът по култура и туризъм на община Пловдив – Амелия Гешева, а самата изложба е част от Календара на културните събития на община Пловдив за 2016 година.  Преди официалната част, със свои изпълнения зарадваха многобройните гости талантливите момичета от пловдивския хор "Евмолпея", с диригент Рада Славинска. 

Венелин е изработвал какво ли не - ключодържатели, магнити, фигурки, бижута, декори за детски ясли, както и по-големи продукти като етажерки, столове, че дори и половин лодка в мащаб 1:1 за изложба

Паулина Гегова

Капана е кварталът на възможностите. Занаятчийските ателиета и работилници, които можете да откриете тук, са като свеж полъх на пролетен вятър, съчетаващи минала култура с настоящ модернизъм. Плетеницата от кокетни бутици, стилови заведения и хостели, те кара да се чувстваш все едно си попаднал в паяжина, но паяжината не е страшна, а точно обратното - изпълнена с позитивизъм и приятни емоции. На ул. "Загреб" 3, точно срещу сцената Ядрото се намира едно такова малко бижу, в което ако не се вгледаш, може и да подминеш. Това е ателието за дърводелие на Венелин Драганов и Джаро. Кой е Джаро? Това е малкото, сладко, черно кученце, което не само е най-верен другар на майстора, но и негов талисман. Животинчето е крайно приятелски настроено, хвърля се да ви ближе и да си играе, веднага щом отворите вратата. Като цяло обстановката в магазинчето е гостоприемна, а Венелин ви посреща с усмивка на лице и мече в ръка. Или пък длето?...

Отваря работилницата преди близо три години. Помни точната дата - 1-ви Октомври. Тя съвпадала с тогавашната Нощ на музеите и галериите, в която не участвал, защото трябвало да се нанася. Всъщност разполагал с изключително малко техника и инструменти - отвертка, винтоверт и клещи. Първия си чук купува чак след две години. 50 пирона по-късно, чукът се чупи. Венко сам прави нова дръжка за инструмента, от което му става много по-сантиментален и ценен. 

Драганов е завършил производство на музикални инструменти, но от тогава не се занимава с това. Интересен факт е, че за специалността е нямало учебници, затова всичко се е диктувало. След гимназията се насочва в коренно различна посока, а по-точно реклама в НБУ, която завършва семестриално. След университета се мъчи цяла година да си намери работа в столицата по специалността. Но контактите са кът, а без връзки в България трудно се пробива. Не само това го държа на страна от рекламния бизнес, обаче. 

Рекламата не е точно творчество. Тя го преплита с правенето на пари. Опитах се да стана копи райтър, но не исках да рекламирам продукти, които са вредни. Не исках да лъжа хората и да манипулирам информацията, споделя Венелин, докато Джаро е втренчил поглед към минаващите по улицата себеподобни. 

Осъзнава, че този живот не го прави щастлив и иска да се върне в Пловдив. Покрай позната разбира, че програма от Бюрото по труда предлага безвъзмездно финансиране за бизнес план. Той не влиза в критериите за финансиране и не кандидатства, но това му помага да разгърне въображението си и да изготви свой собствен проект, който влиза в сила малко по-късно. Планът е изработване на дървени детски играчки. Това е и първата му стъпка. Прави две продуктови линии, но още от началото почва да получава и странични поръчки. С течение на времето, играчките остават в миналото. Сега поръчките са най-разнообразни, като създава и собствен дървен разделител за книги, който в момента патентова. 

Мнението му за Капана е раздвоено. Обича квартала, но не му харесва това, че занаятчиите намаляват, а заведенията се множат. За някои от тях е правил част от интериора и все пак има собствено мнение по въпроса, което не се притесни да сподели.

Общината две години подред финансира квартал на творческите занаятчии, а после занемарява идеята. Отдръпва се от реалното подпомагане на занаятите и свободните ниши се запълват от инвеститори, които залагат на сигурното - заведения, категорично отсича той.

И все пак той не спира да работи. Работи повече отколкото трябва. Чувства се добре в работилницата. Тя е неговото царство, той определя правилата и прави това, което му харесва. Иновативен е! Стреми се да майстори нови неща, които не се срещат често, опитва се да запази собствения си стил и успява. 

В Пловдив има място за труда ми. Градът има потенциал. Не искам да ходя никъде другаде, човек си държи на мястото, а ако си достатъчно деен ще успееш където и да си. Прогнозите ми за 2019-та не са от най-розовите, но се надявам да оправдаем очакванията.

За него дървото е топло, меко и красиво. Смята, че човек трябва да предпочита естествените материали. Всичко е енергия и когато си обграден от естественото, то влияе и на емоцията. В зависимост от разреза на дървото се появяват толкова различни шарки, че е трудно да повярваш, че идват от един и същ дънер. Работата с дърво е много специфична. Материалът не е хомогенен и подхода към него е специален. Венелин е изработвал какво ли не - ключодържатели, магнити, фигурки, бижута, декори за детски ясли, както и по-големи продукти като етажерки, столове, че дори и половин лодка в мащаб 1:1 за изложба. Понякога се занимава и с дърворезба, но за него това изкуство е твърде фино и е нужно да му се отделя повече внимание и уважение. С каквото и да се захване, го върши с желание. Замисля се за бъдещето, но не е консервативен към него. И все пак е отворен за промяна.

Няма промяна, която да не е хубава. Застоят говори за лоша тенденция.

С тези думи напуснахме повече от симпатичното ателие. Бяхме изпратени с греещо изражение, въртене на кучешка опашка и аромат на бор.

Единствената нова виола, която е купувал Бруно Джурана, е сътворена от асеновградчаните Христо и Евелина

Двамата помагат на талантливи деца, които нямат средства за скъпи инструменти

В момента работят по виола с техен дизайн

Страната ни е известна с много неща- киселото мляко, чадърите, Йордан Йовчев, Христо Стоичков и Стефка Костадинова, красивите планини, привлекателното Черноморие и какво ли още не. В малката ни, но китна страна, се раждат толкова много талантливи хора, че едва ли бихте могли да си представите. Да, има ги, просто много от тях са пръснати в различни краища на света, преследвайки своите мечти и щастие. Днес ще ви разкажем именно за едно такова семейство.

Те са Христо Маринов и Евелина Бодукова. Живеят в Италия от началото на хилядолетието и са известни с прозвището си Marino. Двамата са лютиери, но не обикновени майстори, а такива, които впечатляват дори най-взискателното ухо и са спечелили сърцата на не един и двама виртуозни музиканти. Сред тях са Салваторе Акардо, Бруно Джурана и Даниел Авшаломов. Все имена, които няма как да не са чути от почитателите на класическите инструменти.

Пътят на семейство Марино, както ще ги наричаме занапред, съвсем не е лек и осеян с благоуханен аромат. Те не просто майсторят цигулки и виоли, а гонят съвършенството в инструментите, които създават. Отделят изключително голямо внимание и любов на всеки един детайл при изработката на музикалните инструменти, а това се усеща в звуците, които струните издават. Когато създаваш един инструмент с любов, мелодията, която звучи от него е различна, споделя ни Ева. Но как са достигнали до момента, в който велики музиканти им благодарят и твърдят за инструментите им, че са най-добрите?

Христо и Евелина са родом от Асеновград. Познават се още от училище. Имали са сходни интереси, споделяли са любовта към рисуването, слушали са еднаква музика и любовта между тях бързо пламнала. За кратко пътищата им биват разделени, защото макар и двамата да искат да изучават художественото изкуство, единият заминава за София, а другият учи в Пловдив. Разстоянието, обаче, не се оказало пречка, дори като след завършването на гимназията Христо заминава да учи в Кремона, където в последствие създават своя дом.

Ако вярвате в съдбата, то може би наистина ще сметнете, че тя има пръст в живота на семейството. И то не поради една, а няколко причини. Бащата и братът на Христо са били преподаватели в Музикалната академия в Пловдив.  Опитвали са упорито да събудят дремещия музикант в него още от тригодишна възраст, то той така и не се е поддал. Решил е да се занимава с рисуването, което всъщност има много общо с лютиерството. Това не е просто занаят, а съвкупност от майсторлък и художествени умения, които трябва да бъдат подплатени с познания по акустична физика, химия и дори биология. За да опакова новата си страст със знание, Христо отива в Казанлък, където има фабрика за цигулки. Но пожелал да надскочи това ниво. Не било трудно да реши – заминава да учи в Италия.

Да заминеш в друга страна през 90-те години, обаче, никак не било лесно. Визовият режим е бил изключително затегнат, а освен него, други перипетии са средствата, с които трябва да се издържа един студент в чужда държава. Христо кандидатства в университета в Кремона и бива приет, но именно тогава съдбата го поставя на едно от най-тежките изпитания – това на волята му. За да може да се запише в университета, Христо е трябвало да има наета квартира в града, а това няма как да стане за престоя му от скромните 10 дни, които той е прекарал по време на изпитите. С помощта на приятели успял да се справи с това. Радостта е кратка, защото му отказват виза. Отказът не е обоснован по никакъв начин, от посолството просто казват НЕ. За него обаче, отказ не съществува и започва динамично търсене на начини и инструменти да постигне своето. Станал редовен посетител на посолството, свързвал се с министри и воала – усилията му не останали незабелязани. Макар че няколко пъти е чувал категорично НЕ, все пак получил тъй мечтаната виза и през 1999 година официално се преместил да живее и учи в Кремона.

Силната половина от семейство Марино обясни, че не е точно казано, че в друга страна започваш от нулата. От нулата започваш, когато се местиш в друг град. Когато заживяваш в друга страна стартираш под самата 0, разказва той. Езиковата бариера не била толкова фрапираща, защото учил италиански преди това. Ежедневието му било повече от натоварено. Христо ни разказа, че след занятията оставал допълнително, за да може да ползва инструментите в учебното заведение. Докато студентите от другите страни пристигаха с добри пособия за работа, аз бях далече от мисълта, че скоро ще мога да си ги позволя, разказва той. Прекарвал по няколко часа в работа, а след това отивал в Макдоналдс, където заработвал средства за препитанието и сметките си.

Желанието, усилената работа и мотивацията му не остават незабелязани. Станал добре познат на преподавателите си, а през 2002 година при него пристигнала и самата Ева.  Като че най-трудното минало. Самата мисъл, че не си сам, че имаш подкрепа от някого, когото обичаш и споделяш с него обща страст е живо щастие, което някои хора никога през живота не си не срещат. Ева също е започнала да учи и да се развива рамо до рамо със съпруга си, с който си казали ДА малко след като тя се преместила в Италия.

Ева пък се оказва най-добрата в курса. Справяла се най-добре с всички поставени задачи и спечелила уважението на преподавателите. Тя, обаче, се оказа изключително скромна и за това ни разказа съпругът й, с гордост в гласа. Прогресът в работата им бил толкова осезаем, че скоро започнали да правят цигулките на своите майстори. Това бил моментът, в който решили, че е време да открият свое ателие.

Вече 10 години, семейство Марино имат работилница в центъра на Кремона, меката на лютиерите. Споделят, че на улицата, на която се намират те, има още около 10-15 ателиета, а конкуренцията е безмилостна. Скоро след отварянето на ателието, Христо и Ева започнали да правят цигулки за свои клиенти от Япония. Това  е бизнес. Тях ги интересуваше цената и това колко бързо ще продадат инструментите, но ние искахме нещо повече, заяви Христо. Макар и доходоносен бизнес, това не им доставяло удоволствие. Те са хора на изкуството, които влагат сърце и душа в работата си и се целят не просто да са добри, а да бъдат най-добрите. Поради тази причина спрели работа с японците и вложили цялата си енергия в създаването на перфектните инструменти.

Изработката на една цигулка трае няколко седмици. Представете си как дни и нощи труд отиват на вятъра и биват захвърлени, само заради дребен пропуск в някой миниатюрен детайл, например. Точно това правят те. Сами биват контрол по качеството. Работят едновременно, дори понякога заедно върху един и същи инструмент, а след като той е готов, го изпробват и двамата. Ако има дори най-минимална забележка върху него, започват отначало. И може би точно на това се дължи блестящата им слава не само в Италия, но и по целия свят.

Двамата обясниха, че първоначално прогресът и израстването в работата е много бързо. Достигаш едно ниво, след което е по-трудно. Тогава става бавно, с много упоритост. За да бъдат най-добрите, Марино изучавали цигулка на Гуаданини в Лондон, на която дори им позволили да направят гипсова отливка. Били са поканени там да реставрират стари инструменти, но отказали, защото не това е нещото, към което се целят.

В последствие получават поръчка от тяхна приятелка за изработката на виола и процесът на изучаване започнал отново, но този път за друг инструмент. Не мислете, че нещо подобно може да се научи в интернет за ден или два. За да се създаде перфектният музикален инструмент освен подробно изучаване, са нужни изчисления, наблюдения и какво ли още не. В крайна сметка, виолата е готова, а дамата, на която я дават, заминава за Америка. Там, самият Даниел Авшаломов остава впечатлен от нея и я иска на заем за седмица. Семейството се съгласява, а в последствие получават обаждане от него. Той е толкова впечатлен от инструмента, че иска лично да се срещне с тях. Даниел предлага да отиде в Италия. Това се случва почти година по-късно, заради многобройните участия на виолиста, но той не идва сам, а с една безценна антика – виола от 1580-та година, създадена от първия лютиер в света, Андреа Амати.

Едва ли може да се опише усещането при срещата на Марино с Авшаломов и съвършената стара виола. Минало, настояще и бъдеще се сливат в един-единствен миг и бариерата от почти 500 години бива прескочена само с един музикален инструмент.

В момента, семейството реставрира 3 инструмента за Бруно Джурана. Разказаха за случай, в който самият Джурана им оставил инструмент и им заявил, че имат 4 часа, за да изпълнят заръките му. Може би дребен детайл, който малко хора биха оценили, но всъщност изключително важен за хората, които се занимават с това – Джурана сам отишъл в ателието им. Нещо, което е изключителна рядкост за музиканти на световно ниво. Повечето от тях предпочитат лютиерите да отидат при тях, а не обратното. На пръв поглед дребен жест, но с огромна семантична стойност, защото е символ на уважение. След лиричното отклонение, инструментът бил готов. Джурана останал впечатлен от работата, но вместо да си го вземе, директно заявил: „Имате два дни, за да правите каквото искате с този инструмент.” Това, освен че е жест на огромно доверие, е и истинско изпитание за лютиерите, тъй като никога не е изключено музикантът да не одобри крайния резултат.

След усилена и напрегната работа, Марино били готово и виолистът се върнал. Моментът, в който Джурана взел инструмента в ръце и засвирил бил особено напрегнат за всички, тъй като тръпнели в очакване. Със затаен дъх пред музикантът, Христо и Ева чакали, а Джурана се обърнал и казал: „Този инструмент никога не е звучал по-добре.”

Да направят комплимент за инструмента ти е чудесно, но когато велик музикант от този ранг иска да купи нещо, което ти си направил с двете си ръце – това е самият успех. Това и станало. Единствената нова виола, която Джурана някога е купувал е именно тази, която Христо и Ева са създали с цялото сърце и душа, които могат да носят в себе си.

Няколко пъти са представяли свои инструменти на майсторки класове в университета в Кремона. Ученици на големите музиканти не спират да прииждат към тях. Инструментите им са повече от великолепни и по тях е изписан почеркът на семейството, което отделя време и внимание на всеки детайл – охлювче, еф, магаренце на инструмента и всичко останало. Само един българин има тяхна цигулка и това е Мони Симеонов, който бе приет под крилото на Мидори и били заедно на двумесечно турне в Щатите.

Всъщност, интересна е историята как Мони се сдобива с цигулката. Инструментите на българското семейство, което живее и твори в Италия, са трудно достъпни за повечето музиканти. Ева и Христо обаче, не забравят от къде са тръгнали и трудностите, които са преодолели заедно. Затова решават да създадат тази цигулка, която всъщност не се продава. Дават я на талантливо дете, чието семейство няма средства за закупуването на хубави инструменти, които са изключително скъпи. Важно е условието, че цигулката не се подарява. Тя се дава за временно ползване, а когато вече не е нужна, се предава в ръцете на друго талантливо дете. На нея има надпис „Не се продава” и се предава от ръка на ръка със сертификат, който да предотврати нейната продажба при евентуална кражба.

Марино нямат намерение да се връщат в България. Те се чувстват щастливи в Италия с това, което правят, защото не са просто майстори, а истински творци. Споделят, че критики за инструментите си не са чували от музиканти. Те са много открити и добронамерени. Поради тази причина са поискали среща с музикантите от пловдивската филхармония. За нещастие, на срещата се оказали сами. Хората най-вероятно са помислили, че искаме да им продаваме нещо, но ние просто искахме да се запознаем с тях, споделят двамата.

Все по-рядко се връщат в България и дори се срещнахме с тях в един от последните им дни на престой у нас. Усещането да стоите срещу тези хора, е наистина неописуемо. Те излъчват топлота, спокойствие и невероятна хармония. Не говорят за финансово благополучие и величие. Разказват с любов за привилегията да се познават с едни от най-добрите световни музиканти. Ева ни сподели, че й е изключително трудно да се разделя с инструментите, защото във всеки от тях остава по късче от себе си. Тази частица от теб не умира, тя продължава да живее когато инструмент и музикант се свържат, допълва тя.

Ако сте се питали как изглеждат великите хора – вижте отново тяхната снимка. Спокойни, с деликатни усмивки. Те са уверени в себе си, но не преекспонират в разказите си. Хора, които са в хармония със себе си. За тях се правят филми. И такъв в момента се създава. Лентата ще бъде представена в края на годината, а в нея ще можете да видите интервюта със Салваторе Акардо и Бруно Джурана, които разказват за сънародниците ни. България и Асеновград имат още един повод за гордост – лютиерите!

Към момента семейство Марино създават нова виола. Разбира се, няма как да се избяга от класическата форма, но обясниха, че дизайнът е изцяло техен. Надяваме се и силно вярваме, че тя ще пожъне огромен успех.

Всяка държава има своите наредби, норми и закони – те са необходимост, осигуряваща ред и дисциплина. Сред тях има всякакви – от най-обикновен закон против кражбите, до такъв, забраняващ на човек да държи заспалото си  магаре във вана след 19 ч. в Оклахома. Такива бисери са толкова нелепи, че чак смешни, но е факт, че съществуват и са реални. Ще ви запознаем с няколко такива закона в различни държави, които хем ще ви разсмеят, хем ще се зачудите защо, изобщо, тези закони съществуват.

Екатерина Стоянова

1. В Англия самоубийството се счита за тежко престъпление.

Интересно как самоубиецът ще бъде наказан? 

2. Друг закон в Англия забранява стрелянето с лък по разхождащи се шотландци, в неделя, защото е почивен ден за порядъчните християни. В останалите дни от седмицата това е разрешено.

3. Още един интересен закон в Англия гласи, че е забранено човек да умира в Парламента.  Такъв случай не е имало никога в кралството.

4. Във Франция е забранено собствениците на прасета да ги кръщават с името Наполеон. И с право – как така ще си кръстите прасето на великия Наполеон Бонапарт? Все пак това е възможно, ако собственикът и прасето напуснат държавата и сменят гражданството си.

5. В Швейцария е забранено да се уринира, ако си се събудил след 10 ч. сутринта.

6. Там  е забранена и женитбата с мъртъв човек. Мислете му, ако отидете там и се събудите в 10:01. 

7. В Индонезия самозадоволяването се наказва със смърт.

8. Жителите на Милано, по закон са длъжни винаги да се усмихват, освен по време на погребения. 

9. В Келиспел (Монтана) децата са длъжни да предоставят бележка от лекар, ако искат да си купят… бонбон.

10. В Калифорния всички щраусови яйца са освободени от всякакъв вид данъци.

11. В Канада не може да се плаща с жълти стотинки, защото броенето им губи времето на касиерките.

12. С естетични основания, в Сингапур има забрана за дъвченето на дъвка и плюенето на обществени места. Пускането на водата в тоалетната също е задължително, като в противен случай се наказва с глоба.

13. В Алабама е забранен боят с мечки. 

Много популярно хоби е бил боят с мечки в Америка и особено в Алабама. През 2006г, обаче, това се забранява със закон, най-вече за да предотврати насилието и експлоатацията над мечките.

14. Там е забранено и използването на конфети.

15. В Аризона е забранен фалшивият кокаин. Докато навсякъде другаде е забранена употребата на наркотици изобщо, Аризона забранява фалшифицирането им.

16. В Охайо е забранено да се боядисват пилета и малки зайчета. Това всъщност е прекрасен закон. Боядисването на животни е жестокост. Там е забранено и напиването на риби с алкохол.

17. В Хонг Конг е позволено на жените да убият мъжете си, ако те им изневеряват, но само ако е с голи ръце. Жените нямат право да използват хладни или огнестрелни оръжия, нито помощни средства.

18. Във Флорида е забранено изпускането на телесни газове след 6 следобед в четвъртък.

19. В Самоа е забранено на мъжете да забравят рождените дати на съпругите си.

20. Още един закон, засягащ мечките, е този в щата Мисури, където е забранено да се шофира с мечка в превозното средство, която не е в клетка.

21. В Бангладеш е забранено преписването на тестове и децата над 15 годишна възраст, които си позволяват тази волност, могат да бъдат изпратени в затвора.

22. Във Флорида е забранено на разведени или овдовели жени да се занимават със скайдайвинг  в неделя следобед.

23. В Русия,  Владимир Путин е забранил да се казва на малки деца, че хомосексуалистите съществуват.

24. В Балтимор е забранено на хората да ходят на кино с лъв.

25. Снимането в летищна сграда и около летище в Казахстан, както и  снимането на официалните сгради там, е строго забранено.

26. В Дубай са забранени целувките, прегръдките и държането ръка за ръка на публични места.

27. В Маями е забранено велосипедите да се карат без звънци. Същевременно не е позволено велосипедите да използват звукови сигнали. Доста е противоречиво.

28. В Южна Дакота е забранено на хората да предизвикват статично електричество.

29. В Оклахома е забранено практикуването на любов с автомобил.

30. Там, също така, е забранено на хората да правят грозни физиономии срещу куче.

31. Във Вашингтон е забранено язденето на грозен кон. 

32. В Калифорния е забранено карането на велосипед в басейн за плуване.

33. В Невада е забранено на мъжете с мустаци да целуват жени.

34. В Израел жените не могат да поискат развод.

35. На хората там им е необходим лиценз, за да могат да карат велосипед.

36. В Саудитска Арабия е забранено на жените да шофират.

37. В Иран е позволено сношението между хората и техните домашни животни, но то е строго забранено, ако са намесени диви животни.

38. В Китай е позволено раждането само на едно дете, за всяко следващо се плаща такса. Това е така заради големия брой на населението.

39. На жителите на Сингапур е забранено да се разхождат голи около къщите си. Глобата за това престъпление е  равна на 1000 долара.

40. В Япония е забранено на хората да бъдат… дебели. Да, в Япония – майката на сумото.

Арт проектът на Фондация “Стоян Камбарев” гостува в кино КОСМОС                          

Точно 10 години след излизането на съвместния им хит “Когато всичко свърши”, Деси Тенекеджиева и Миро ще представят нов арт проект в Пловдив, като един от избраните 5 града в страната.

На 8-ми април от 19 часа в култовото пловдивско кино КОСМОС, публиката ще може да се наслади на страхотен концерт-спектакъл  с филмова музика, мултимедия и да види изложба с художествена фотография, която ще продължи до 15-ти април. Входът е свободен.

“Благодарим сърдечно за гостоприемството на младия екип на кино КОСМОС- едно прекрасно открито арт пространство за съвременна култура, изключително подходящо за провеждане на изложби, пърформанси и концерти. А и няма как да подминем любимия Пловдив, като бъдеща европейска столица на културата. Това ще е последният ни концерт от поредицата, която направихме. Навсякъде бяхме изключително топло посрещнати от публиката, която препълни всички зали. Целият екип заедно с  Миро, страхотните ни млади певци Mr. VOG и Весела Янева и музикалният бенд начело с маестро Страцимир Павлов, сме много щастливи от големия успех на този толкова интересен експеримент - 12 музиканта, 17 филмови песни и композиции, 17 специални мултимедийни видео клипа и 33 фотографии, всичко това вдъхновено от любовта ни към киното. Изпълняваме едни от най-любимите филмови песни и музикални произведения и се опитваме да разкажем историята им лично. Защото изкуството е точно това- умението да разказваш истории по свой собствен начин. Прекрасно е и че има европейско финансиране към Министерството на културата, благодарение, на което такива идеи биха могли да се осъществят.”- сподели Деси Тенекеджиева, която е и продуцент на проекта.

“Живот като на кино” е арт проект на Фондация “Стоян Камбарев” и събира в едно музика, кино и художествена фотография, като дава поле за изява на над 100 както утвърдени, така и млади артисти, музиканти, художници, фотографи, които Фондацията подкрепя.

Музикален продуцент на проекта е композиторът и диригент Страцимир Павлов, който е носител на Голямата награда за полет в изкуството на Фондацията преди две години.

Oсвен младите певци и звездите Деси и Миро в концертите участват Борис Казаков /контрабас/, Валери Ценков /ударни/,  Чавдар Гочев- Чарли /китара/ Стоян Роянов-ЯЯ /кларинет, саксофон/ и Струнно трио 3V в състав Божидар- Матео Бенев /цигулка/, Ганчо Ганев /цигулка/ и Олена Мушинска /виолончело/.

Изборът на лентите, вдъхновили проекта е селекция от филмови течения, маркирали миналия век - италиански неореализъм, френската Нова вълна, златните години на холивудското кино, независимо европейско кино, филми на режисьори със силен артистичен почерк, филми с актьори създали легендарни образи.

Ето и някои от филмите, чиято музика ще прозвучи по време на концертите: “Кабaре” и “Ах, този джаз” на Боб Фос, „Списъкът на Шиндлер” на Стивън Спилбърг, „Циганско време” и “Ъндърграунд” на Емир Кустурица, „Закуска в Тифани”на Блейк Едуардс, “Магьосникът от ОЗ” на Виктор Флеминг. Единствената българска филмова песен, включена в проекта е на незабравимата Мария Нейкова от шедьовъра “Козият рог“ на Методи Андонов.

Визуалният артист Димитър Дачев е отговорен за мултимедийната част на концерт-спектакъла със специални кадри заснети, по време на снимачния период на фотосесиите.

Известният арт-директор Мариета Ценова е фотограф на 33-те кадъра, вдъхновени от шедьоврите на световното кино и дирижира тази част от проекта. Фотографиите не са точни възстановки на филмовите сцени, а са повлияни от атмосферата на филма, от даденостите на локацията, от участниците в кастингите, от тяхното излъчване и поведение.

Проектът „Живот като на кино“ е сред десетте одобрени за финансиране проекта по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ на Европейското икономическо пространство  и бе избран от Министерството на културата на Република България измежду 240  други кандидатури. Фондация „Стоян Камбарев” има 10%  самоучастие в общата стойност от бюджета на проекта. Изпълнителен продуцент на проекта е Активист 38, а официален комуникационен партньор Публисис Груп България.

На 24-ти Април, Liberty 420 организират марш в центъра на София, под надслов "Свобода за конопа"

Паулина Гегова

Платформата "Информирано несъгласие" предоставя на пловдивчани повече от интересни теми за дебати. Приземният етаж на Петното на Роршах винаги се изпълва с ентусиасти, които желаят да разискват казуси, да намерят общ език и решение. Снощи за първи път дебатът се превърна наистина в несъгласие. Причината бе тема, която от стотици години вдига на крака обществото и изправя косите на властта - наркотиците! Разискването трябваше да се съсредоточи само върху марихуаната, но някак, по естествен път, разговорът се разшири, което породи и доста негативи в присъстващите. Защо? Защото е медицински доказано, че канабисът не е наркотик и не бива да бъде слаган на едно с опасните халюциногени или пристрастяващи вещества, водещи често до летален край. Но, за да бъде всичко изрядно, ще разгледаме всички страни на срещата.

Гост на събитието беше Димитър Карагегов, основател на Liberty 420. За тези, които не са запознати 420 е кодов термин, използван като начин за упоменаване употребата на канабис. Произлиза от Калифорния през 1971г. и до ден днешен се ползва като жаргон за пушене на марихуана. Самата организация Liberty 420 е съставена от либертарианци, които вярват в личната свобода и собствения избор. С тях може да се свърже всеки, който има проблеми с наркотиците. Създали са и App, в който можете да отбележите местата, на които сте били преджобени от полицаи. Те се борят за две неща - декриминализация или легализация на марихуаната. Двете се различават по функция с няколко важни елемента. При декриминализацията употребата и притежанието на трева все още се смята за неправилно, но няма да ви арестуват ако ви хванат да пушите на обществено място. Може да ви съставят иск или да ви напишат глоба, но до там. Легализацията, от друга страна, е регламент. Означава пълна липса на престъпност в дейността на употреба и продан. Билката ще може да се продава легално в магазини или cofeshop-ове, но води със себе си акциз, данъци и прочее, което за канабис културата не е много желателно. Макар че историята напомня за времена, като да речем 1951-ва, когато в Америка много граждани са плащали данъците си с бали коноп. 

Всъщност войната срещу наркотиците и растението, от което се извлича опиум започва преди много години в Щатите. Много жени са ползвали хероин по време на месечния им цикъл за намаляване на болката и успокоение на нервната система, а най-зависими са били китайците, които са се водели и най-многобройните дилъри на дрога. Правителството е пробвало по много начини да се отърве от тази плява, но така и не успявали. Точно затова се организирала международна конвенция, където се решава, че наркотиците са незаконни. Смешното е, че пет - шест години по-късно, хората, които финансират полицията за борбата им срещу наркотиците, са същите тези китайски дилъри на опиум. По-късно идва и сухия режим - забрана на алкохол, забрана за наркотични вещества, забрана на всичко що се смята за вредно. В тези дни най-популярният начин да приемаш опиум е бил опиумния чай, който е десет пъти по-лек от морфина. Причината за забраната на канабиса е главният шеф на федералното бюро за борба срещу наркотиците Хари Анслингер, както и Уилям Хърст - първият създател на медийна империя в началото на 20-ти век. Той инвестира луди пари в гора, за да прави хартия от нея, вместо от коноп. И тъй като всички останали му бъркат в бизнеса, почва да пропагандира във вестника си, че марихуаната е вредна. Минава още време, а расизмът почва да намалява. Борбата за граждански права се засилва, а на власт е Ричард Никсън. Президентът е измислил най-удобния начин да арестува хора неприятни за властта - чрез употребата на наркотици. Под ножа попадат чернокожите, хипитата и всякакъв вид активисти, които са против режима и системата. Всичко това води до провал, заради няколко фундаментални фактора - не можеш да налагаш забрана на личната свобода, нито да пренебрегваш човешката природа. Не може да се каже, че има престъпление, ако няма жертви. Но най-големият проблем е, че потентността на наркотичните вещества се качва, от което се появяват мръсни заместители, много по-вредни от чистите субстанции. Точно те са и причината за толкова смъртни случаи. Когато имаш наложен запор, почваш да търсиш вратички, а тогава за дилърите е безкрайно лесно да ти пробутат боклук, който уврежда в пъти повече организма ти. 

Но да се върнем на марихуаната. Тя се придобива от изсушените женски съцветия на някои видове коноп. Тази част на растението е покрита с жлезисти власинки, които отделят капчици смола, състояща се от различни терпени, канабиноиди и други вещества. Сортовете растения са много. Най-често срещаните цветове са зелено, сиво, лилаво или кафяво. Рядко се среща и жълт сорт. Най-опитните учени определят качеството според сорта. Тревата може да се пуши, да се вари на чай, да се извлече смолата и да се направи хашиш или да се добави в храни. Методи толкова, колкото и въображение. Двата главни вида коноп са Сатива и Индика, влияещи по различен начин на организма и настроението. Сативата повдига тонуса, повишава енергията и води често до безпричинен смях. Индиката, от друга страна, успокоява, насочва ума в по-задълбочени мисли и води до сънливост. 

Полза: медицински доказано е, че тревата е полезна за много болести. Разбира се, няма да ги излекува напълно, но ще подпомогне лечебния процес. Използва се най-често при епилепсия, множествена склероза, рак, автоимунни заболявания, болежки, безсъние, синдром на Турет, псориазис, повръщане, липса на апетит и други. Смята се, че не е пристрастяваща. Рядко "тревоман" ще прескочи бариерата и ще се превърне в активен наркоман. Ендокамабиноидната система се намира в майчината кърма. Съществува и, така наречения, Индустриален коноп, в който няма THC и от когото не се напушваш. В България той е незаконен.

Вреда: събиране на кръвните граници, повдигане ритъма на сърцето, ускоряване на шизофренията, ако човек е податлив към това заболяване.

Като цяло канабисът се апликира най-често с реге културата, която наслагва идеята за разбирателство и мир. Знакът на листото се превръща в емблема, подчертана с цветовете червено, жълто и зелено. 

Освен в Ямайка, декриминализация на наркотици съществува и в много европейски държави като Португалия, Холандия, Чехия, Швейцария. Поради този факт се наблюдава намаляване на употребата и зависимост.

България е следващата държава, която се бори за легализация поне за медицински цели. На 24-ти Април, Liberty 420 организират марш в центъра на София, под надслов "Свобода за конопа". Надяват се много хора да дойдат от всички възрасти, като разчитат повече на младото поколение. Реално това бе и една от причините атмосферата в Пост-културната сцена да се нажежи. Засегнаха се спорове между поколенията, между родители и такива, които нямат деца, между лични страхове и научни доказателства, между притеснения за това, колко точно е правилната дозировка, къде е границата и кой е правилният подход ако детето има проблем, а не може да се обърне за помощ към този, който му е дарил живот. 

Ние не се наемаме да даваме мнения, нито да съдим грешна ли е употребата на канабис или не. Това е индивидуален избор и всеки трябва да го направи сам за себе си. Това, което можем да посъветваме е да не се прекалява и да не се използват субстанции, без предварителна информираност, независимо дали са наркотици, алкохол, народо медицина или лекарства. Знанието е сила и точно чрез него може да контролираш решенията си. Дали е логично да бъдеш арестуван за притежание на зелена цигара? Дали е незаконно да си отглеждаш в домашни условия? Дали едно растение е повод за многогодишни правни проблеми? С други думи - Марихуаната: престъпление срещу кого?

За седма поредна година в града под тепетата се провежда „Здравей, Здраве” с мисията да популяризира здравословния начин на живот във всички негови аспекти- физическо, емоционално, ментално и духовно здраве. Тази година фестивалът ще се проведе в дома на културата „Борис Христов” и градската градина, където са  събитията в програма „Движение и спорт”. Организаторите са подготвили силна програма от лекции, практически занятия, работилници, йога и двигателни практики, музикална и артистична програма. Всичко това с движещата енергия на СПОДЕЛЯНЕТО. Всички лектори и модератори,  водещите практики и медитации, както и самите организатори са доброволци, които споделят своите умения с гражданите и гостите на Пловдив, а входът е безплатен! Фестивалът е обичан и популярен форум на живеещите в България наши и чуждестранни граждани, които имат интерес и желание да живеят, мислят, чувстват и работят здравословно. Тази година енергията и вниманието на организаторите и над 65 лектора са насочени изцяло към децата-които носим вътре в себе си, като вътрешни деца и тези, за които като родители, баби, лели, учители, по-възрастни приятели отговаряме. За мото на фестивала е избрано: ДЕЦАТА В НАС, ДЕЦАТА ОКОЛО НАС.

На земята от последните 10 –20 ина години се раждат нови деца с отворени сетива, със събудени духовни умения, тяхната чувствителност и познания изискват от нас по-възрастните, правилно отношение. В лекциите са засегнати теми, които могат да насочат родителите и учителите към едно по-адекватно взаимодействие с децата на новото време като например: как да създадем здравословна среда за тяхното отглеждане, как да организираме според фън шуй детска стая, какви са принципите на Оренда педагогиката, какви превантивни мерки да вземем при опасност от употреба на наркотици. На темата за наркотиците е посветена дискусия, на която водещи психолог и психиатър ще отговарят на въпроси. Интересни теми се отнасят към родовата памет и неродените деца към мисълта преди зачеването и пренталното развитие на децата, както и житейската мисията на родители и деца от ранна възраст и много други. Към 40% от лекторите за първи път се представят на форума, а темите в огромната си част са новаторски. Програма „Спорт, йога и движение” представя много богат избор от спортно-двигателни практики, танци, релаксиращи техники. Тази година има предвидена зала за провеждане на медитации, на които водещи духовни практици ще водият лечебни медитации.

Фестивал „Здравей, Здраве”ще се проведе на 16 и 17 април 2016, Пловдив, Дом на културата „Борис Христов” и е повече от събитие, то е мисия на която са се посветили професионалисти от различни сфери, обучавани у нас и в чужбина, в това число и лекари. Организира се от екип доброволци ведно с Община Пловдив и Общинска фондация „Пловдив 2019” и напълно отговаря на духа на този древен град: ЗАЕДНО, толерантно и вдъхновяващо, с грижа и любов за всеки.

Пълната програма и подробна информация за фестивала на www.zdraveizdarve.org