Иън Андерсън и компания представят всички хитове на бандата в Пловдив на 3 септември

Легендарната прогресив рок банда JETHRO TULL ще се качи на сцената на Античния театър на 3 септември за паметен концерт, който със сигурност ще остане в аналите на световната музикална история. Емблематичният Иън Андерсън и компания ще представят всички големи хитове на бандата, която с право меломаните сочат като създател на арт рок течението. Феновете ще имат възможност да чуят на живо безсмъртни песни като ‘Living in the Past’, ‘Cross-Eyed Mary’, ‘Locomotive Breath’, ‘Aqualung’, ‘Thick as a Brick’ и всички останали, в една специална вечер, с която ще бъде открит Есенния салон на изкуствата, обяви организаторът на събитието Васил Върбанов от Тангра Мега Рок. Концертът ще се реализира със съдействието на Община Пловдив.

Освен със своята флейта е специфичен глас, Фламингото, както наричат Андерсън заради маниера му да свири на духовия си музикален инструмент на един крак, ще излезе на вековната сцена заедно с музикантите, които в голямата си част свиреха и в JETHRO TULL, преди легендарната група официално да прекрати дейността си през 2014. Това може и да се окаже последното турне на бандата в този й формат, с Иън Андерсън, който може и да сложи край на дългата си кариера, за да се оттегли в заслужена почивка в замъка си в Шотландия. За да си спомня славната история на една от най-успешните прогресив формации в историята с надд 60 милиона продадени албуми в целия свят, допълни Васил Върбанов. Билетите за концерта на Античния се пускат в продажба още тази сряда, като тогава ще станат ясни и цените им.

Организаторите от Танга Мега Рок уточниха, че събитието не е част от музикалния форум Sounds of the ages, който те налагат под тепетата от 2011г. Те обещаха още много добри новини до септември, когато по традиция се провежда музикалният маратон на Античния.  

Пловдив ме грабна от момента, в който спря влакът. Усещаше се във въздуха. Усещаше се вдъхновението, изкуството и огъня. И аз отворих сърцето си за този град

Паулина Гегова

Изабела Манолова или по-позната като Izzy Page е творец. Родена е във Варна. Там е и израснала, но животът е една непредвидима спирала. Не знаеш къде ще те отведе, дали е за добро или за лошо. Съдбата си знае работата, чувства от какво има нужда душата и понякога е достатъчно благосклонна, че да я подтикне в правилната посока. 

Лудостта и страстта й към изкуствата избухват рязко когато влиза във Френската гимназия във Варна. 

„Това за мен беше всичко. Изгревът, залезът и изкуствата. Започнах сериозно да взимам уроци по китара и по цял ден свирех и пеех. Мисля, че съм била на 13 или 14 години. В продължение на месеци аз откривах Лед Зепелин, Пинк Флойд, Дъ Дорс, Тим Бъртън и много други.Те запалиха вечния огън в душата ми.”

От там се поражда и любовта към киното и музиката. Те са най-достъпните начини за преоткриване и хората често попадаме в клопките на тяхната магия.

„Изпитах силната нужда да се изразявам по друг начин и започнах да пиша текстове и да рисувам. Това бе следващата мания. Бях като наркоман с вечен запас от наркотици.”

Нещата за Бела естествено са се променили с влизането в пубертета. Това са едни от най-важните години за всеки човек. Години на опознаване на собствената същност. Години за грешки и открития. И тя като всеки тинейджър е имала неистова нужда от хора, барове и забавление. Но е открила и нещо друго – усещането на таланта. Така започва да работи с рок групи и да създава събития. Ден след ден се опиянява от музиката и преди да се усети, гимназията приключва. Навлиза в света на възрастните, с отговорности и планове. Трябвало е да бъде сериозна, а вместо това се е влюбила в сценичния грим и боди арт-а. 

„Следващите думи бяха – Вие сте приета в Националната художествена академия. Това беше! Истината извън зоната ми на комфорт.”

От една година живее в София. Учи дърворезба и с каквото и да се захване, е свързано с изкуството. Иска да помага колкото се може повече чрез него. Това е нейния начин и не иска да го променя. Точно така попада и в Пловдив. 

„Един мой много близък приятел беше поканен на участие и просто в един момент бяхме във влака пътувайки за този невероятен град. А в сърцето и ума ми беше само една мисъл – време е за чудеса!”

Нещата се завъртат за Izzy неочаквано, без начертани предварително, схеми. Явно в нейния живот всичко се случва от раз. Запознава се с група Антифриз и двете страни моментално си пасват. Изграждат стабилна връзка, стиковат се без никакви проблеми. Точно затова, тя пише сценария към новата им песен и сега е тук, на мястото, в което се случват чудеса. 

„Пловдив ме грабна от момента, в който спря влакът. Усещаше се във въздуха. Усещаше се вдъхновението, изкуството и огъня. И аз отворих сърцето си за този град.”

Изабела има много бъдещи творчески идеи за артистични мероприятия под Тепетата и като един истински работохолик, няма търпение да ги види реализирани.  

„Мечтата ми е да мога да реализирам мечтите на другите. Това задвижва вдъхновението ми и винаги ще му се уповавам. Благодарна съм от сърце и душа на всички, които са били до мен в живота и изкуството и са ми помогнали да стигна до тук.”

Можете да се запознаете с нейното творчество от страницата й във фейсбук: https://www.facebook.com/PageArt/?__mref=message_bubble

Организацията спасява нуждаещи се животни и им намира нов дом

Всичко се извършва със собствените средства на Ели и доброволците, а понякога те организират благотворителни и образователни мероприятия

Екатерина Стоянова

Елеонора е на 26 години и е родена и израснала тук, в Пловдив. От малка обича животните и не може да понесе да гледа как страдат или някой ги измъчва. Това се превръща в кауза и мисия на живота й и днес вече е отдадена нацяло на това да спасява бездомни животни в нужда и да се опита да повлиае на българите. С още няколко доброволци са създали фондация, която, с помощта на хората, да работи за каузата и целите им, а именно - един ден да няма животни по улиците. Но не да са изтребени или прибрани в приюти, а да имат свой дом. Проблемът се корени във възпитанието и липсата на информация, за това се организират много масови мероптиятия с образователна цел, като наскоро проведеният маратон на главната на гр.Пловдив - Тичам като коте. Тя е посветила по-голяма част от времето си на фондацията, като през останалото работи като счетоводител и води тренировки по канго джъмпс. Обича Пловдив, нея той е най-прекрасният град в България, където е изключително щастлива. 

Името на фондацията е Animal Welfare Bulgaria – организация, създадена, за да бъде гласът на безгласните. Участниците са много загрижени и всеотдайни, борещи се срещу неправдата, застигнала бездомните животинки.  Създадена е през 2012г от Ели и няколко доброволеца. Те „жертват“ всяка свободна секунда и собствени финансови средства за реализацията на целите на организацията. Борят се за промяна на човешкото възприятие и нагласа спрямо животните, срещу насилието и жестокостта, упражнявани над тях. Съсредоточени са в спасяването на животни в нужда, лекуват ги, обгрижват ги, превъзпитават ги, социализират ги и намират най-добрите домове за тях и им дават шанс за по-добър живот, какъвто заслужават.

Организират благотворителни и образователни мероприятия, с цел набиране на средства за животинките, за които се грижат. Не е страшно да осиновиш безпородно животно, а всъщносст е чудо, невероятно дело – спасяване на живот, както твърдят те.

Всеки може да стане част от техния екип и да помогне за каузата, стига да има желание. Те са прекрасни и ще се зарадват на всяка помощ, като помощта всъщност не е за тях, а за животните. За онези животни, които хората гонят и подритват, затварят в приюти или дори убиват. Те не са по-нищожни от породистите – обичат колкото тях и също като тях имат нужда от грижи и любов. Те са живи същества, имат сърца и усещат болка, студ и дори тъга, а колко хубаво би било, ако същите тези бездомни животни започнат да въртят опашки, да мъркат или просто да си лежат спокойни, знаейки че имат човек до тях, човек, когото да обичат безмерно! 

Животните са по-човечни от хората, неведнъж съм го казвала. Никое от тях не би убило от злоба или просто за спорта, там всичко е инстинкт за самосъхранение. Ако видите злобно куче, което лае като обезумяло, а от устата му капе пяна, бъдете сигурни, че зад това стои човек, защото той възпитава кучето и той го учи да бъде добро или зло. Затова е и много важно да се прецени бъдещият стопанин на някое животно, било то куче, котка или друго. Трябва да бъде пределно ясно и сигурно, че тази личност ще се грижи за животинчето както трябва и най-важното – няма да го изостави след седмица, месец или година. Ако някой не е сигурен, че ще обича домашния си любимец до края, то тогава няма смисъл да взима такъв. Ако е сигурен – това е най-прекрасният дар за една бездомна любов  - да бъде осиновена и да намери щастие в уюта на новия дом.

Колко малко му трябва на един човек? А още по-малко му трябва на едно животно. 

Община  Пловдив

Общински комитет „Васил Левски“- Пловдив

Регионален исторически музей - Пловдив

Ротари проект „Народните будители и Аз“

ПУ „Паисий Хилендарски“

Регионална Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив

Общински читалищен съюз - Пловдив

Гражданско движение в полза на образованието „Христо Г. Данов“ - Пловдив

Асоциация на учителите пенсионери „Найден Геров” – Пловдив

Комитет „Родолюбие“ – Пловдив

ОРГАНИЗИРАТ

Десетдневка, посветена на 140 - годишнината от Априлското въстание,1876 година.

12. 04. 2016 г. - 22. 04. 2016 г.

12. 04. 2016 г. – ВТОРНИК

Място: НБ „Иван Вазов“

18,00 часа - Академик Марин Кадиев представя книгата на акад. Галина Златарева „Медальонът“.

Място: ОУ „Георги Бенковски“

13,00 - 14,00 часа – Изложба, посветена на патрона на училището и 140 -годишнината от Априлската епопея. Отворени врати на училищната библиотека. Рецитал по стихове на български поети.

Място: НЧ „Тракия-Пловдив - 2008“, ул. „Кукуш“ № 1

14, 00 часа - Беседа: „Жените - войни в Априлската епопея от 1876 г. “

13. 04. 2016 г. - СРЯДА

Място: НУ „Христо Ботев“

10,20 часа - Отбелязване на 140 - годишнина от Априлската епопея съвместно с НЧ „Георги Търнев“. Доклад от Валентина Христова, председател на УС на читалището и рецитал, подготвен от учениците.

Място: ОУ „Райна Княгиня“

12,00 часа – Откриване на изложба с табла и рисунки за героите на Априлската епопея.

Час по родолюбие - 140 години Априлска епопея.

Място: НЧ „Христо Смирненски“, ул „Копривките“ № 15

16,30 часа - Честване на 140 години от избухването на Априлското въстание, съвместно със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва - Пловдив.

Място: НЧ „П. Р. Славейков 1098 г. клон“, ул. „Петко Д. Петков“ № 42

17,00 часа - Среща със Светла Панайотова и представяне на книгата и „Азбучен пътеводител на словото“

14. 04. 2016 г. - ЧЕТВЪРТЪК

Място: ОУ „Захари Стоянов“

10,00 - 12,00 часа - Ден на отворените врати - 140 години Априлска епопея.

Място: Кметството на район „Южен“

10,30 часа - Литературно - музикална програма 140 години Априлска епопея, представена от ученици от ОУ “Стоян Михайловски“.

Място: НЧ „Христо Г. Данов – 1904“, бул. „6-ти септември“  № 128

15,00 часа - Среща - разговор с Анна Илиева, историк, член на УС на Общински комитет „Васил Левски“. Тема на срещата : „Априлското въстание и мястото  на Пловдив в него“.

Място: НЧ „Възраждане - 1983“, ул. „Стоян Чалъков“ № 1

14,00 часа: „Априлското въстание - урок по родолюбие“ с участието на д-р Петър Ненков.

15. 04. 2016 г. - ПЕТЪК

Място: НЧ „Никола Вапцаров“ – квартал Прослав

09,30 часа: Патронен празник на ОУ „Тодор Каблешков“

Място: ОУ „Райна Княгиня“

14,00 часа - Рецитал по стихове на Христо Ботев и творби, посветени на  Априлското въстание от други автори.

18. 04. 2016 г. - ПОНЕДЕЛНИК

Място: НЧ „Иван Вазов“ кв. Коматево

13,00 - 14,30 часа - Среща на учениците от 5-те и 6-те класове от ОУ „Захари Стоянов“ с Иван Пехливанов, автор на книгата „Поп Никола Белчов - Копривщенеца“.

19. 04. 2016 г. - ВТОРНИК

Място: ОУ „Душо Хаджидеков“

12,40 часа – Рецитал, посветен на Априлското въстание.

Място: НЧ „Младост- 1983“,  организира в залата на клуб „Идея“,

жр. „Тракия“ бл. 13

14,00 часа - Музикално- поетичен рецитал „Българио, за тебе те умряха“ в изпълнение на Виктория Стефанова и Йордан Кожухаров от литературен клуб „Орфей“ при НЧ „П. Хилендарски“- Асеновград.

21. 04. 2016 г. - ЧЕТВЪРТЪК

Място: Градска концертна зала

15,00 часа - Общоградско тържествено събрание - 140 години Априлска епопея с участието на проф. д-р Пламен Митев от СУ „Климент Охридски“ и заместник - председател на Общобългарски комитет

„Васил Левски“.

Концертна програма на творческите колективи от

Общински детски комплекс- Пловдив.

22. 04. 2016 г. - ПЕТЪК

Място: Дом на културата „Борис Христов“

14,00 часа - Ученическа конференция „Героите на Априлското въстание“, организирана от ОУ „Васил Петлешков“, Културно - просветно дружество „Васил Петлешков“- Пловдив и Граждански комитет „Памет“ гр. Брацигово.

Постановка: Теди Москов 

Сценография: Владимир Шишков 

Костюми: Свила Величкова 

Музика: Антони Дончев 

Участват: Илка Зафирова, Александър Кадиев, Филип Аврамов, Ирини Жамбонас, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Емил Котев, Иван Петрушинов  

https://www.youtube.com/watch?v=_1bLJOzMoJA

Народопсихологията „лъсва“ само с един замах пред погледите на публиката, за да представи различни исторически периоди по един доста хаплив начин. На фона на огромна шопска салата, Александър Кадиев и Владимир Зомбори провеждат своята „лектория” относно ползите от консумацията на тази магическа салата. От пиесата също може да се разбере защо Бог е създал България и истината за Априлското въстание. Какво пречи на българина да се адаптира и да намери своето място у нас и в чужбина и подлежи ли въобще българският нрав на култивиране и адаптиране?

Постановката не следва определена стилистична и тематична линия, а представлява по-скоро пъзел, чиито части актьорите сглобяват до получаването на крайната картина на българския типаж. В „Недоразбраната цивилизация” Теди Москов изгражда пиесата с помощта на текстове на Захари Стоянов, Елин Пелин, Стоян Михайловски, Найден Шейтанов.

Актьорите  Илка Зафирова, Ирини Жамбонас, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Александър Кадиев, Владимир Зомбори, Евгени Будинов, Емил Котев, Иван Петрушивон и Филип Аврамов бързо влизат от един в друг образ, за да съживят различните сцени, в които всекидневно българинът попада.

Отвъд хумора и гротеската, които извират от всеки един театрален персонаж и от разиграващите се непрекъснато ситуации, настроението към края на постановката рязко спада. Емоционалният прилив, с който стартира пиесата, силно контрастира на финалния момент, в който ясно личи възмущението, огорчението и тъгата на театралните герои от българския модел на поведение и огромното желание за промяна.

Източник: http://www.cultro.eu/civilizaciq-ama-nedorazbrana/

Дата: 17 Април

Място: Дом на Културата "Борис Христов"

Начало: 19:00 часа

Калина идва от Варна, за да сформира школа за хип-хоп танци в Пловдив, от където е и любовта на живота й

Тя е майка на едногодишно момиченце, но детето и кариерата й никак не си пречат и тя успява да съчетае идеално двете отговорности

Екатерина Стоянова 

Калина Гаева е преподавател по хип-хоп танци в The Center-Plovdiv. Тя е родена и израснала във Варна, където е танцувала от малка в школата на Goosh, която, в началото е била “Център за съвременен уличен танц”и в последствие се е превърнала в The Center. Тя доста време е мечтала да преподава танци в собствена зала и когато се е запонала с Алекс, нейният съпруг, дошла в Пловдив, откъдето е той, решавайки, че това е мястото! Нейната майка е от нашия град и Кали често го е посещавала. Той е оставил страхотна следа в сърцето й – обожава го. Тук вижда топлина и откровеност в хората, по-лесно комуникира с тях. Затова е решила да сформира школата си именно в Градът под тепетата. Гош се съгласил с идеята тя да отвори вратите на школата тук и така започнала нейната кариера. В началото, както винаги, е било на лице притеснението, че никой не я знае, не я познава, съвсем различно е, когато е в друг град и се е сблъскала с определени проблеми, но те са й помогнали да израсне. Тя твърди, че точно това, както и танците, са я възпитали и променили към по-хубаво.  

Освен с Goosh, тя е танцувала и се е учила от победителите в Норвегия търси талант – Quick Crew, както и известните танцьори - Anthony Lee, Lando Wilkins, Marisa Osato, Keone & Mariel, Salah, Laure Courtellemont, Kenzo Alvares, Hiro и много други.

Според нея всичко опира до това какъв е учителя. Ако той е добър преподавател, приема работата си сериозно и знае как да подходи с учениците, всичко ще  върви напред и децата ще се развиват в правилната посока.  Надява се да е постигнала част от това и да продължава да го гради, да се изгражда не само като личност, но и като добър учител. Важна е  и мотивацията, а тя се поражда най-вече тогава, когато има конкуренция. Напоследък тя среща такава, което изключително много я ощастливява. Калина иска да вижда страхотни умения и професионализъм в своите конкуренти, както за тяхно добро, така и за нейното нахъсване.  Това е много важно, защото развива самата култура.

Случва се да забрави танците, които е измислила, което е не радко се случва. Когато се наложи да си припомни някой такъв, по един или друг повод, помощ идва от учениците, които влагат изключително много в тази занимавка и помнят стъпките. Един танц се учи в рамките на месец, за да може да се развие и усъвършенства, след което се започва нов. Много е забавно и готино, а учениците й са на всякакви възрасти, включително малки деца и майки. 

Впрочем, тя, самата, е майка на едногодишно момиченце. Когато е била бременна с Алиса, отново на помощ са идвали учениците й, като са я замествали. Представете си колко са добри! В началото не е знаела, че е бременна и си е танцувала, преподавала, дори е ходила по тацови лагери. Когато разбрала, велико щастие обзело душата й.  Дъщеря й не влияе негативно на работата й, а обратното – зарежда я. Тя също обича да танцува и вероятно ще се превърне в страхотна тацьорка като мама.  Кали успява да съчетае майчинството с професията, въпреки че и двете са от огромна важност. Детето винаги е най-важно и е много хубаво, когато е спокойно и весело, и майката съумява да се грижи лесно за него, докато същевременно не загърбва кариерата си.

За нея танците не са само движение, те са много повече от това. Целият свят може да ти бъде показан чрез танците. Тя ги сравнява с математиката, физиката, химията и биологията. Така танцът развива и мисловната дейност. Според нея всяко нещо е свързано помежду си и ако намериш логиката, връзката помежду им света става много по-разбираем и достъпен.  Освен това са прекрасна тренировка – загряват и раздвижват цялото тяло, уморяват, но и зареждат. 

Алберт Айнщайн е казал, че танцьорите са атлетите на Господ. Не е шега – танцът е красиво и нежно изкуство и страхотна кардио тренировка. Той раздвижва цялото тяло и душа. Хип-хоп танците, наприер, направо възпляменяват всяка част от тялото на танцьора -  всичко се движи, всичко играе, сърцето лудува и тонусът се засилва. Най-хубавото е, че зареждат и насищат с емоция, за много хора това е начинът да се освободят от тежкото и негативното. Танцувайте!

Сирма Сарафова развива силно чувство за независимост и неподчинение на готови формули през годините 

Последователност и отсъствие на компромиси – това е нейната рецепта за изкуство

Екатерина Стоянова

Сирма Сарафова –Ораховец представи самостоятелната си изложба „Обекти и илюзии”, с помощта на куратора Мария Василева, снощи. Изложбата ще гостува до 27 май 2016 г. в галерия SARIEV Contemporary, на ул. „Отец Паисий“ 40 в Пловдив. 

През 2005 г., в изложбата „Прозорецът“, в Софийска градска художествена галерия, кураторът Мария Василева включва две платна от малко познатата Сирма Сарафова. Те веднага правят впечатление с почти абстрактното си излъчване, минималистичните композиции и деликатното боравене с цвета. Така започва преоткриването на една художничка, която, макар и с дълга творческа биография, незаслужено остава в сянка. 

Сирма Сарафова е родена на 28 март 1937 г. в гр. София. Внучка е на големия български актьор Кръстьо Сарафов и е ученичка на Асен Белковски. През 1956 г. завършва с отличие Художествената гимназия в София и през 1963 г. се дипломира в Художествената академия в София, в класа на проф. Илия Петров, специалност „Живопис“. Първата й самостоятелна изложба, през 1982 г., е оценена от Кирил Кръстев, който определя картините й като „безплътни багрено-линеарни хармонии”. Толкова „тънки и фини, че отиват до и зад границите на нежните японски лирични двустишия или на кристалната поезия на Николай Лилиев”. Следващата изложба на Сирма Сарафова - Ораховац е цели 24 години по-късно, когато, по покана на Олимпия Николова, излага в галерия София Прес  през 2006 година. 

През цялото това време Сирма Сарафова не престава да рисува, но работата й остава скрита зад стените на ателието. От една страна, тя никога не е приета за член на Съюза на българските художници, което в годините до 1989 г. е определящ фактор за реализацията на твореца. От друга, налице е дълбоката й убеденост, че творчеството е нещо съкровено и трябва добре да се опазва. Оформила своите възгледи и покрай приятелството си с художничката Славка Денева, Сирма Сарафова развива през годините силно чувство за независимост и неподчинение на готови формули. Последователност и отсъствие на компромиси – това е нейната рецепта за изкуство. 

Благодарение на събудения интерес към работите й след 2006 г. за Сирма Сарафова - Ораховац започва нов творчески период. Тя се ориентира към еклектични натюрморти, обединяващи обекти и сувенири от различни страни и култури. Нарисувани нарочно с известна детска наивност, ярки цветове и големи празни полета, творбите се превръщат в иронични коментари на глобалния свят. Изложбата в галерия SARIEV Contemporary включва произведения от различни периоди, както и някои от предметите – обект на нейните композиции. Експозицията в известна степен пресъздава и атмосферата в дома на художничката, пълен с картини и любими предмети. Изложбата се опитва да покаже в концентриран вид енергията и силата на Сирма Сарафова - Ораховац, която, макар и останала не напълно разбрана през годините, продължава да работи и да звучи изключително съвременно. Изложбата  е част от практиката на галерия „Сариев“ за търсене и преоткриване на автори, чиято работа, независимо дали в, или извън контекста на съвременното изкуство и въпреки историческата дистанция, остава актуална и днес. Такива са изложбите на Иванка Сокерова (2008), група Ръб (2009) и Сашо Стоицов (2012).

От галерията твърдят, че Сирма е изключително усмихната и магнетична жена, непринудено демонстрираща прекрасно чувство за хумор и съвременност. За нея не е толкова важно картините да бъдат продадени, колкото хората да им обърнат внимание и да ги оценят. Тя се радва като малко дете на този факт! За нейна подкрепа е дошъл и съпругът й, с когото са се надпреварвали кой да говори. Шеговитата й особа се проявила и тогава, когато казала, че той е химик, затова ще е по-забавно, ако говори тя. 

Прекрасната жена, с чаровна и чиста детска усмивка, изумява хората със своята способност да бъде толкова жизнена и съвременна,  да твори с хъс и страст. Тя е чудесен пример за младите художници, които ахнали, щом видели произведенията й и първоначално не могли да повярват, че жена на нейната възраст може да създаде нещо подобно!