На 19 април, сряда, от 21:00 ч. по БНТ 1 в портретната документална поредица на обществената телевизия „БНТ Представя“ гледайте филма „Усмивката на джаза“, посветен на световнопризнатия български музикант Милчо Левиев.

Композитор, аранжор, пианист, диригент – маестро Левиев е носител на множество награди. Автор е на симфонична, джаз и филмова музика, която се изучава по целия свят.

Как се изминава пътят от Пловдив до Лос Анджелис през 70-те години на миналия век, за последния му пристан в Солун, за един живот в джаза – гледайте документалния филм за Милчо Левиев – „Усмивката на джаза“ – от поредицата „БНТ Представя“ тази вечер от 21:00 ч. по БНТ 1. Сценарист и режисьор на лентата е Николай Василев, оператор е Борислав Георгиев.

 На 20 април, четвъртък, от 18:30 ч. в арт пространството на Total Sport (ул. Екзарх Йосиф 13), Фондация Emprove ще счупи стигмата за мъжкото психично здраве с една изключително интимна фотоизложба. Проектът „Чуй гласа ми“ представя портретите на седем популярни българи, придружени от истинските им гласове. Творбите са дело на легендарния фотограф Павел Червенков. Пред обектива му смело застават журналистът Георги Тошев, поетът Илиян Любомиров, рапърът Матю Стоянов – Жлъч, музикантът Свилен Ноев от Остава, актьорът Христо Мутафчиев, олимпийският шампион Йордан Йовчев и художникът Станислав Трифонов – Nasimo, за да докажат, че мъжете са силни и тогава , когато се осмелят да покажат слабост. Гостите на събитието ще могат да застанат „очи в очите“ с портрета, а чрез QR код да чуят „на ухо“ емоционалната уязвимост на личността. С този проект,

Според основателката на фондацията и основния двигател на проекта, Олга Минева, между борбата с насилието над жените и грижата за мъжкото здраве има неразривна връзка. Грижата за психичното здраве при мъжете е пряка превенция на насилието над жените. В днешния динамичен свят ще бъдат очакванията към мъжете да бъдат силни, смели, оправни, безгрешни, оборотите, стандартът на живота и родовите травми водят до колосално напрежение. А когато момчетата от малките са учени да не показват емоциите си, те остават без отдушник и водят до прегаряне. Статистическите съчат, че мъжете са много по-склонни да задържат и потискат преживяванията си, което води до панически атаки, депресии, агресия и дори самоубийства. Това, че хората масово не ходят на лекар, дори за това си здраве, е ясен показател, че психиката им остава напълно неглижирана.

„Чуй гласа ми“ използва силата на българските ролеви модели в обществото, които адресират темата не само с лицата, но и с гласовете си. Неслучайно Emprove избира за заснемането Павел Червенков, който е майстор на портретната фотография. Той успява да улови по изключителен начин на емоциите в лицето на моделите си и не оставя наблюдателя равнодушен.

Локацията, в която ще бъде представена изложбата, също не е случайна. Пловдивчани познават Тотал Спорт като спортен център, но и редовен домакински на арт събития. Пространството на клуба обединява грижата за здравето с място за изкуство и „духовна храна“ – концепция, която стои и зад идеята на „Чуй гласа ми“.

За фондация Emprove

Мис на Emprove е да повиши осъзнатостта към най-ранните прояви на насилие във взаимоотношенията, да промени обществените нагласи, както и да подкрепи жените и момичетата, преживели насилието. Дейността на фондацията включва публични кампании за ранна превенция и осведоменост, безплатна психологическа и юридическа подкрепа към жените, преживели насилие, коучинг, събития, обучения, групови терапевтични сесии, арт инициативи, както и изграждането на вече споменатата общност на #Жените eSurvivors, които оттук насетне подкрепя други жени по пътя им към промяна и нов живот.

Кампанията “Чуй гласа ми“ е част от #ИзкуствотоПробужда - вдъхновяваща поредица арт проекти “под шапката” на Emprove, която чрез творчество цели да докосне и промени някои дълбоки пластове на съзнанието така, както и само изкуството умее.

Изложбата се случва с подкрепата и партньорството на EPIC Collective, Български фонд за жените и Total Sport

Романът „Времеубежище“ на българския писател Георги Господинов влезе в краткият списък за награда „Букър“. Той бе обявен днес специално онлайн събитие от председателката на журито – френската писателка и журналистка от марокански произход Лейла Слимани, която е носителка на наградата „Гонкур“.

Номинацията за международен „Букър“ е поредното признание за Георги Господинов и романа „Времеубежище“. „Ню Йоркър“, „Гардиън“ и „Файненшъл таймс“ го обявиха за една от книгите на 2022 година. Рецензии се появиха в „Таймс“, „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт джърнъл“. Романът донесе и първата награда „Премио Стрега Еуропео”, получена от писател от Източна Европа.

„…Изобретателен роман с неочаквано дързък тон в него, но също така е майсторски клас по абсурдите на националната идентичност. Толкова актуално днес. Част от традицията на Централна и Източна Европа, която включва Милан Кундера, Дубравка Угрешич и Данило Киш, това е нова постановка на стари въпроси: опасността от селективна памет и как носталгията може да завладее обществото и да се превърне в зона на комфорт или да бъде пагубна за него.“

Това са мотивите на журито за включването на „Времеубежище“ в ТОП 6 на номинациите.

Вижте Краткият списък на Международната награда Букър за 2023 г.:
 
„Болдър“ от Ева Балтасар, превод от каталонски от Джулия Санчес
 
„Кит“ от Cheon Myeong-kwan, преведено от корейски от Chi-Young Kim
 
„Евангелието според новия свят“ от Мариз Конде, превод от френски от Ричард Филкокс
 
„Standing Heavy“ от GauZ“, преведено от френски от Франк Уин
 
„Времеубежище” от Георги Господинов, превод от български на Анджела Родел
 
„Still Born“ от Гуадалупе Нетел, преведено от испански от Розалинд Харви

Ето какво казаха съдиите за всяка от номинираните книги.

„Оказва се, че Time Shelter е първата книга, написана на български, номинирана за [Международен] Букър. Това насърчава писателите не само от моята страна, но и от Балканите, които често се чувстват извън сферата на англоезичното внимание. Обикновено се приема, че „големите теми“ са запазени за „големите литератури“ или литературите, написани на големи езици, докато малките езици, някак по подразбиране, са оставени с местното и екзотичното. Награди като Международния Букър променят статуквото и това е много важно. Мисля, че всеки език има способността да разкаже историята на света и историята на отделен човек. Ако моят роман Time Shelter печели, ще знам, че неговите тревоги и предчувствия са разбрани“, каза преди дни Георги Господинов в интервю за организаторите на наградата.

Победителят ще бъде обявен официално на церемония в Sky Garden в Лондон на 23 май, а наградата е в размер на 50 000 паунда награда – половината за автора и половината за преводача.

Творческите работилници на Литературния фестивал Пловдив чете продължават и през април с екипа на списанието за стил и култура Нула32. Срещата е на 23 април, неделя от 11 часа в Младежкия център на Гребна база, Пловдив.

Един от създателите и редакторите на Нула32 – Панайот Стефанов ще разкаже за това как се пише за списание за култура, какви са особеностите, защо именно списание като формат са избрали като начин на изразяване, каква е разликата между това да се пише в именно такова издание, а не в новинарски сайт.

Срещата ще се проведе на специална дата - 23 април е Световният ден на книгата и авторското право. Празникът се отбелязва от 1995 г. с решение на ЮНЕСКО. По време на разговора с Панайот Стефанов, ще се засегне и темата за авторското право – един въпрос, който в България все още е доста проблематичен.

За Панайот Стефанов:

Панайот Стефанов е журналист, издател и главен редактор на списание Нула32. През годините участва и е лектор в различни семинари за медийна грамотност и медийно предприемачество. Понастоящем е докторант в катедра Пресжурналистика и книгоиздаване в СУ „Свети Климент Охридски“.

КАКВО Е НУЛА32?
Български медиен бранд, състоящ се от печатно и онлайн издание, имейл бюлетин, електронен магазин и креативна агенция.
Нула32 излиза за пръв път през септември, 2015 г. като списание за стил и култура с тримесечна периодичност, тематичен характер и безплатно разпространение в Пловдив и София.

Списанието създава градска култура като се опира на истории и образи от пловдивското минало и настояще, опоетизирани и разказани така, че от непознат фон в ежедневието те се превръщат във важен детайл, осмислящ живота в и на града.

Балансираното онлайн и офлайн присъствие, електронният магазин, креативната агенция и последвалите продължения на бранда са резултат от дългогодишните ни усилия да изградим работещ крос-медиен бизнес модел на българска почва.

Без компромиси с качеството на съдържанието, с изцяло авторски материали от текстовете до корицата, с безусловната подкрепа на частните и институционалните ни партньори, в компанията на силно ангажирана с каузите ни критична публика, водени от една единствена цел: Да представим печатната медия на бъдещето

КОГА: 23.04.2023, неделя, от 11:00 часа
КЪДЕ: Младежки център, Пловдив на Гребната база, улица "Ясна поляна" 18
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: Около 60 минути
ВХОД СВОБОДЕН

Необходимо е предварително записване тук: https://forms.gle/Cc7vv8Evsqe5RAZc8

Събитието се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Календара на културните събития на град Пловдив за 2023
Партньори в Творческите работилници на Пловдив чете: Младежки център, Пловдив

Едно интервю на Ивайло Дернев, започнато по телефона и завършено на живо

Снимка на корицата: Поетът Георги Ганев с кметицата на Уулвърхемптън Клеър Дарк по време на 40-минутния й прием на 30 юни 2019 г. по повод окончателното му отпътуване от Англия

- Ало-о, Жоро, здравей! Чуваме ли се добре?
- Задоволително, само гледай да формулираш по-кратки въпроси и бъди готов всеки момент временно да прекъснем.
- Така ли? Не успя ли да си освободиш половин час, както се разбрахме?
- В болница съм, Иво – в София. Включиха ми система за химиотерапия и сега можем да си говорим, докато влезе някоя сестра, зажадняла служебно за мен?

- Ха-ха, и това ли го има?
- Е, не прочете ли книгата ми за „Токуда” – и тук, в „Св. Иван Рилски”, не е по-различно. Сестричките ме любят всичките, нали са ми музи.
- Добре, Жоро. Събирам се в първия въпрос и да видим за какво ще си говорим.
- Веднага предлагам. Току-що изписаха моя съсед по легло Найден – електротехник от Берковица. Обещах му да му ида на гости и да пия с него по кафе, а с Вазов – по чаша червено вино. Найден ще ме заведе в музея му, че не съм ходил от 30 години в оня град.
- Значи червено...
- Само това ми дават, по 100-200 грама на вечер.
- И без това щях да те питам как си със здравето, но това с Найден какво общо има?
- Как какво? Това е най-важната ми кауза в момента. Преди два дни бях в Русе и Троян, сега като ме изпишат, задвижвам нещата в София, а след Великден съм в Стара Загора и Бургас. Иво, от септември нататък трябва да върна на българска сцена списание „Родна реч” за ученическо, в моя вариант и студентско творчество – разбира се, името ще е различно. Искаше да говорим за важните ми проекти, нали така. И Берковица, оттам Монтана, са спирки по този маршрут, а Найден е мой ятак. Това е стилът ми – аз първо се обграждам с приятели, после търся институциите, общините и спонсори. Пък да ти кажа, Найден е вътре в нещата. Той знае колко Вазов е бил голям писач и пияч, пък какъв още –ач е бил също е чувал повече от нас двамата.
- Добре, ако не възразяваш, това ще е темата-ядро. Можем даже да й посветим отделно интервю. Знам, че имаш съвсем непосредствено предстоящи събития. Хайде да поговорим първо за тях.
- Дадено, обаче ако ще ме хвалиш, не виждам смисъл. Няма да се женя, за да ме препоръчваш на дамите. Недей и на Пловдив – той ме обича достатъчно, пък и аз него...
- Тъкмо за Пловдив и за нашата част от него – Капана, ми е първият въпрос. Почти всеки ден те мяркам тук. В началото мислех, че живееш тъдява, после разбрах, че май става дума за любов. Аз познавам и други поети, но май ти си единственият, чийто пъп е хвърлен в Капана.
- Сърцето, Иво. Пъпът е в Кричим, край реката на моето детство Въча. И на живота ми, впрочем.
- Сърцето, казваш. Как да те разбирам?
- Простичко е, много човешко. След 1973 година, когато учех в Английската гимназия и възмъжавах, обичах с часове да се шляя по тези малки и криви улички. Помниш ли, че тъкмо твоят сайт Pod tepeto публикува моя спомен „Гласът 2”? Читателите и сега могат да го намерят, трябва само да го впишат в търсачката на сайта ти...
- Може би си написал нещо със заглавие „Гласът 1”?
- Да, в него действието се развива в Лондон, на един паметен за България мост. Само че това не е публикувано, предстои да излезе в книгата ми „Дълги вълчи дъждове”, а тя все още е къде в ръкопис, къде в замисъл.
- Добре, ще чакаме. И все пак, от ученическите ти години е изтекла много вода, Капана сега е преобразен...
- Разбира се, но голямата ми любов към артистичния квартал на Пловдив датира от юни 2020 г., скоро ще й празнувам 3-годишнината.
- Как така? Би ли разказал?
- Твърде лично е.
- Ще те помоля от своя страна да обещаеш, че ще ми отговаряш като на изповед. Гледай на мен като на добронамерен изповедник – знам, че си започнал трудовата си кариера в Троянския манастир, четох едни твои спомени в сайта Троян експрес.
- Да, но като светско лице. Бях екскурзовод. Щом казваш изповед – така да бъде. Все пак имай предвид, че има твърде интимни области. Ако навлезеш в тях, смятай, че си в моите ловни полета – ще те отстрелям, т.е. ще прекратя интервюто.
- Добре. Хайде, моля те, продължи за Капана.
- Капана ме спаси. Беше мой лечител и ангел хранител едновременно. На 29 май 2020 година съпругата ми почина от рак. Четири-пет дни след погребението се бях затворил вкъщи като в пещера, пълна с прилепи. Не исках да виждам никого и нищо. Слушах радио Пловдив, сръбвах по малко, наистина малко водка, но по три бири „Старопрамен” на ден – сутрин, обед и вечер. Оказа се, че това не е лекарството. Дъщеря ми, тогава на 12, взе да ме гледа като болник с тежка диагноза. Нещо, което не признавам дори сега, когато наистина го имам. И тогава видях един такъв страх в очите й, за който аз, поетът, нямам точна дума. Това ме сепна и разтърси. Реших да отида в другата крайност. Влязох в Капана – и без това в Англия ме нарекоха Белия вълк. Казах си: ето, сега е моментът капанът са щракне около черното сърце на Белия. И чудото стана: за около 15-20 дни тук направих толкова приятелства, колкото се правят за цял живот. Вече се усмихвах, написах и първото си оптимистично стихотворение след смъртта на Мари...
- Вече си обяснявам защо избра точно тук да направиш своя поетичен маратон на 1 април.
- Ами да. Всички обекти, пред които рецитирах, въвеждан от превъзходната народна музика на даровитите ученици от СУ „Любен Каравелов”, са на приятели от онова време. Твоят бар „Котка и мишка” – също.
- Четох в един анонс, че си правил подобно нещо и в Англия. Би ли разказал за нашите читатели?
- Иво, така интервюто ще стане доста дълго. Ти каза, че искаш да питаш за бъдещите ми планове, за книжарницата, която предстои да стартирам.
- Няма проблем. Всяко нещо по реда си. Хрумва ми даже да направим интервюто като мач – в две полувремена. Първата част ще публикуваме сега, а другата след няколко дни. Какво ще кажеш?
- Давай тогава, но срещу сто грама червено вино. Само това и толкова ми позволяват лекарите.
- Да, не ми се искаше толкова рано да засягам тази тема, но нека отбележим, че ти също се лекуваш от този бич на днешното време. Държа в ръка книгата ти „Календар на живота” и ще те цитирам: „Диагнозата ми – горчива./ Болестта ми – отровна./ Ракът при рак отива./ Зодията ли е виновна?
- Така е, наистина, но аз съм корав и готин пич. Навремето в Английската ходих малко на карате, тогава това беше първата школа по карате за средношколци в Пловдив. Идваше някакъв военен да ни тренира. Та такава каратистка серия съм му подготвил на рака, че ще ме помни, докато стана на 100. После нека ме забрави.
- Човеко, свалям ти шапка...
- Шапка да – не си сваляй гарда. Никога! Между другото шапката, с която влизам в ролята на performing poet, съм я получил от ръцете на Род Стюарт на 8 юни 2019 година, когато изнесе концерт на Молиню Стейдиъм в Уулвърхемптън. Бартер. Аз му дадох книгата си „Малка книга с голяма поезия”, която издадох в Англия. Двуезична е, има стихотворения на български и директно на английски, писани в 18 градове на 8 държави в Европа и Северна Америка.
- Обаче ти май не си представял тази книга в Пловдив.
- И другаде в България не съм, пък аз винаги почвам от Пловдив. Ти нали щеше да питаш за бъдещите ми събития. Това е най-близкото във времето. На 26 април, сряда. Тогава ще е премиерата на тази книга, и то „5 години по-късно” – издадена е през 2018-а. Даже сега си мисля – ти с това интервю в две полувремена ми даваш идея – дали да не направя премиерата на две места, та даже и на три, като третото ще бъде продължения с дузпи. Едно и също събитие в един ден на три различни места, да речем от 18:00, 20:00 и 22:00 часа. Ей, Иво, отърва се – май аз ще черпя червеното вино.
- Задръж сега, като се видим. Казваш премиера-футболен мач. Правилно ли разбрах?
- Ами да. То тази книга се роди след един футболен бас в Града на вълците Уулвърхемптън. Там футболният клуб на Вълците е един колективен спортен Господ. Представяш ли си – футболен бас ражда любовна книга! 18 плюс 1 любовни и еротични стихотворения. Обаче който иска да ги чуе и да научи повече, да заповяда на премиерите на 26-и, сряда. Часовете ти ги казах преди малко, а като уточня местата, ще ти пратя мейл с анонс за събитието, да го публикуваш в сайта си. Местата ще са пак тук някъде, в Капана...
- Добре, така и така сме в Англия в момента с тази ти книга, да те върна на поетичния ти маратон в Уулвърхемптън.
- Е, там не беше маратон като този в Пловдив с 15 спирки. Там беше на шест места, пък и доста импровизирано. В Уулвърхемптън вълкът е свещено животно и има над 30 статуи на двуметрови вълци от масивна пластмаса, пръснати из целия град на знакови места. За 1 март 2018-а на шиите на шест от тях вързах огромни мартеници, после с приятеля ми Джеръми тръгнахме да ги обхождаме. Джери си беше взел футболната вувузела. Спирахме по площадите и улиците до вълците, той надуваше вувузелата, чак бузите му щяха да се пръснат – от това зависеше колко бира щях да го черпя после. You are the boss, maina! – казваше Джери и ме слушаше за всичко. Аз изчаквах събралите се хора да се умълчат и прочитах едно стихотворение, писано директно на английски, като обявявах на кой фестивал по света съм участвал с него. На едно място ме накараха да чета на български и им прочетох стихотворението си за Пловдив „Интимно” и им разказах как следващата година сме Европейска столица на културата. Навсякъде ме разпитваха за мартениците, навсякъде правех и анонси, че предстои голямо представяне на 28 пловдивски поети през май в най-големия културен център на града. Изобщо готино си прекарахме с Джери. Той ме боготвореше като голям поет и ме караше да му чета стихотворението си за Тереза Мей и другото, за леките момичета на Бирмингам. В Уулвърхемптън не обичат много Бирмингам, и не само заради футбола. Аз пък му отвръщах, че го обичам този втори град на Острова, защото бира и Бирмингам почват с едни и същи три букви. Та така за маратона ми в Града на вълците – просто тръгнахме. Но за поезия там спират и се събират доста хора.
Тук, в Пловдив, доста се постарах с подготовката. А най-голям кеф бяха изпълненията на младите музиканти от „Любен Каравелов”. Да знаеш, на тях се дължи успехът на маратона и искам в твоя сайт да се чуят имената на ръководителя им Георги Найденов и на една голяма за мен Дама с главно Д – и за думата Директор. Славка Щерева. Поклон за всичко, което те правят от тези деца!
- Ти май се насочваш доста настъпателно към комбинацията поезия-музика.
- Да, още преди да замина за Англия, през 2017-а, имах една успешна изява заедно с поета Антон Баев. С джаз в култовото заведение Bee Bop – всичко беше на английски. Тони четеше преводи на свои стихотворения, а аз – директно написани на английски творби. Бях си и водещ, също на английски. Публиката до един знаеше езика и разбираше всичко. Нещо подобно се бяха опитали да правят в Софийския университет, но само с преводи. Моите неща са различни. С малката си продуцентска агенция LPP – Live Poetry Productions, се опитвам да правя неща, с които никой друг