SARACTA или „Пазителят“, това е името на най-новото, най-смелото и извън всякакви рамки, музикално приключение на продуцентите Fabrizio Parisi и The Editor. Този път в предизвикателството се включва и едно легендарно име за българската музика – Господин Господинов-Гепи. С този проект той се завръща след 20-годишна музикална пауза.

Премиерата на видеото на SARACTA е днес (15 март), в 10:30 часа, в официалния YouTube канал на Fa&Mi Music.

Исово пеене и агресивен, некомерсиален хаус ритъм пренасят векове назад до мистичните времена на прабългарите. Хипнотизиращият глас събужда първични енергии и разкрива вселенски закони, непознати на модерния човек.

Гепи е изсвирил гайдата в SARACTA, като заедно с Fabrizio Parisi и The Editor е автор на музиката на парчето. “Навлизането ми в електронната музика е продиктувано от търсенето на най-правилния начин да предам емоцията, която искам”, споделя Гепи - легендарният основател на студио „Стейн“.

Този смел проект е музикален експеримент не само за Гепи, но и за продуцентите Fabrizio Parisi и The Editor, който непрекъснато разширяват границите си до състояние, в което да спрат да съществуват. SARACTA е първото парче, осмелило се да вплете звуци от преди хиляди години и модерен електронен бийт!!!

Видеото към SARACTA не допълва, а надгражда посланията. В основния му фокус е прабългарският календар – най-старият и точен календар в света. Гепи влиза в ролята на „Пазителят“ – колобър, който създава и съхранява този календар. Мистиката е втъкана в целия реквизит и дори костюмите, дело на фантастичната Пламена Боева – костюмограф, специализирал в световноизвестната киностудия Cinecitta в Рим, която работи ексклузивно за италианска театрална сцена. „Колобърският костюм отне около 3 месеца от скицата до финалния вариант. Голяма част от времето прекарах в проучване, защото няма оставени категорични писмени доказателства за облеклото на колобъра. Костюмът не е исторически документален, а съм заложила на символиката на прабългарите в него“, разкрива Боева.  

Отмерването на времето е закодирано и в мистичните жестове на Гепи, който с ръка показва символите на зимното (In day) и лятното (En day) слънцестоене, и на пролетното и есенното равноденствие (equinox), както и отброяването на 12-те месеца.

Цялата визия на SARACTA е мистичен разказ за древните ни и славни предци надхвърлящ пределите на музиката. Кодировката е не само в костюма и жестовете на Гепи, но дори по тоягата и целия реквизит, където се виждат розетката от Плиска, древни руни и дори най-старата позната писменост – Линеар А и Линеар Б.

*Проектът се осъществява със съдействието на Национален фонд „Култура“.

Световният ден на рециклирането ни учи как да ангажираме децата с разделното събиране на опаковките и рециклирането им

Училища от цялата страна ще станат част от Световния ден на рециклирането на 18 март. Световният ден на рециклирането се отбелязва за четвърти път по инициатива на Global Recycling Foundation, като темата на инициативата през 2021 г. отново е „Герои на рециклирането“. Целта е да бъдат популяризирани историите на хора, общности и градове, за които намаляването на отпадъците и рециклирането са приоритет. Партньор на инициативата в България е сдружение „БГ Бъди активен“, което организира различни акции заедно с местните организации-участници в проекта „Партньорство за красива и чиста среда“, част от дългосрочната програма на _Място България.

Пловдивското сдружение БГ Бъди активен изпрати ресурси за Деня на рециклирането до над 2000 учебни заведения из цяла България. То разпространи серия от образователни игри, уроци и забавления за деца и учители, посветени на опазването на чистота в град Целта на координаторите на инициативата е да ги ангажират и образоват относно въпросите за отпадъците и да насърчат дългосрочната промяна в поведението им. 

 „Искаме да привлечем вниманието на хората върху темата за рециклирането и колко е важна тя, да споделим добрият пример на тези, които вече са припознали каузата на рециклирането и следват този модел в ежедневието си. В нашата работа установихме, че децата искат да се грижат за природата и за тях разделното изхвърляне е нещо желано и интересно. Основният проблем, с който се сблъскваме, е, че голяма част от възрастните дори несъзнателно спират децата. “ – казва Румяна Киризиева от сдружение „БГ Бъди активен“. “Изпратихме ресурси за включване на децата до над 2000 училища и градини от цялата страна, като смятаме че по този начин ще улесним преподавателите и ще им помогнем в работата с децата по тази важна тема. Нека не забравяме, че всяко отговорно дете, ще стане отговорен възрастен. Ако успеем да накараме децата да се интересуват малко повече от света около тях, можем да направим огромна крачка към положителна промяна в бъдеще”.

В седмицата на събитието (18март) в страницата Място България  във Фейсбук ще бъдат споделени полезни съвети и Lifehack съвети свързани с темата за рециклиране. Като част от събитието, в различните партньорски градове на “Партньорство за красива и чиста България” ще се проведат разнообразни събития, свързани с темата за рециклирането. В България организаторите приканват всички, които са приели каузата на рециклирането като част от ежедневието си, да покажат това, като сложат рамка с надпис “Герой на рециклирането” на своята профилна снимка във Фейсбук.

Лас Вегас е разтърсен от серия зловещи убийства. Уликите си противоречат, убиецът е необичайно дързък, а следите водят до задънена улица. Има само един човек, който може да влезе в главата на престъпника и да го спре.

Джесика Ярдли е готова да загърби кариерата си като прокурор и да започне нов живот далеч от града на греха. Когато е въвлечена в този последен случай, тя опитва да предвиди действията на извършителя.

Единственият, който може да й помогне е бившият й съпруг - безпощаден сериен убиец. Изправена пред опасността да се превърне в поредния кървав шедьовър, Джесика повежда разследването в неочаквана посока...

Виктор Метос е автор на повече от 50 романа. Преди да започне писателската си кариера, той работи като прокурор и адвокат по наказателни дела. Номиниран е за награда "Едгар", а от книгите му са продадени над милион екземпляра.

Ex corpore е дългосрочен и разностранен проект, включващ изследователски процес и поредица събития. Те развиват сценични техники, основаващи се на преоткриването на връзката образ-техника-тяло-реч-смисъл с фокус върху физическите техники и техният потенциал да произвеждат визуални и звукови образи, както и прилагането на новите дигитални технологии в сценичната практика като активен сценичен партньор и участник в действието.

Ex corpore ще бъде представен през март 2021 г. с дигитален актьорски уъркшоп на Леонид Йовчев и демонстрация на художника Стефан Дончев за създаване на дигитални апарати за сценична употреба. През април 2021 г. в Пловдив ще има поредица от събития: два спектакъла и перформативна лекция на Ани Васева и Боян Манчев. Събитията в социалния профил на Метеор вижте ТУК.

Проектът надгражда проекта „Хиджиката и неговият двойник“, продължавайки изследователската работа в областта на новите технологии, дигитални изкуства, експерименталните форми на танц и театър и представянето им пред публика.

Като част от проекта, първоначално планирани изцяло в реална среда в Пловдив, но впоследствие изместени частично дигитално и част през април с реални срещи, ще се проведат поредица от събития. Всички прояви са с вход свободен и предварителна регистрация на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., а ето и детайли за всяко от тях: 

• 14 и 15 март - Дигитален Актьорски уъркшоп с Леонид Йовчев. Заявки за участие в уъркшопа се приемат до 6 март на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., резултатите се обявяват на 8 март.
• 16 март (вторник) - 18:00 ч. – Дигитална Презентация на Стефан Дончев: „Дигитални апарати за сценична употреба“.
• 21 април (сряда) - 18:00 ч. – Лекция на Боян Манчев: „Изкуството и неговата сянка: Танцът на мрака и революцията на тялото“ и 19:30 ч. – Представяне на новата книга на Боян Манчев „Свобода въпреки всичко“, както и на поредицата негови книги, появили се в последната година на български, японски, френски и английски език.
• 22 април (четвъртък)  - 19:00 ч. – Представление Ex corpore.
• 23 април (петък) - 19:00 ч. – Представление „Хиджиката, самураят от Севера“.

Априлските събития ще се състоят в Първо студио на БНР Пловдив и са с вход свободен и предварителна регистрация на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. NB! Местата са ограничени. За да сте сигурни, че ще можете да посетите избраното от вас събитие/събития, не забравяйте да се регистрирате предварително. Събитията ще се проведат при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки (носене на маски, спазване на дистанция,
дезинфекция).

„Посланието на Пандора“ от Хавиер Сиера

Когато една догма падне, се ражда нов свят

 За книгата

В деня, когато Арис навършва осемнайсет, получава много странно писмо. То пристига при нея от Атина с инструкции да бъде прочетено незабавно. Написано при изключителни обстоятелства, в него обичната й леля я връща към спомените от последното пътуване, което са предприели заедно през Южна Европа. С писмото тя поверява на Арис хилядолетна тайна. И момичето открива, че митологията и съвременната наука имат повече общи неща от очакваното. И двете съдържат ключовете за разбиране на произхода на живота и болестите. И за бъдещето на човечеството.

Въз основа на изследвания на водещи учени Хавиер Сиера разказва история, която ще разшири мирогледа ни по въпроси, призвани да променят баланса на нашата цивилизация. В ръцете си държим книга, която е едновременно вълнуваща, омиротворяваща и необходима. Тя ни превежда през най-критичните периоди на човечеството, за да ни припомни решенията, които то винаги е намирало, за да ги преодолее. Това е история за бедствията и новите реалности, пред които сме изправени, но и за надеждите да променим себе си и живота, който ни очаква.

За автора

Хавиер Сиера е единственият съвременен испански писател, чиито книги влизат в Топ 10 на класациите за бестселъри в САЩ. Творбите му са преведени на повече от 40 езика и вдъхновяват множество читатели, които в книгите търсят нещо повече от забавление или интрига. Натрупал богат опит от света на журналистиката, днес той посвещава времето си в изследване на исторически загадки и да пише за тях. Изпод перото му излизат множество популярни книги, сред които се отличават „Тайната вечеря“ (издадена в 42 държави), „Синята дама“ (публикувана в 20 държави), „Тамплиерските порти“. През 2017 г. получава престижната награда „Планета“ за романа си „Невидимият огън“, в който се изправя срещу енигмата на искрите на вдъхновението чрез едно необикновено търсене на свещения Граал.

По време на карантината в Испания се ражда идеята за „Посланието на Пандора“. Авторът споделя, че е имал намерение да довърши други, вече започнати проекти, но информацията за положението, в което се намира светът, за жертвите на вируса, за противоепидемичните мерки и не на последно място – конспиративните теории, го подтикват да напише книга – послание към света.

Ето какво още разказва авторът за работата си по „Посланието на Пандора“:

Писмата присъстват открай време в моя живот. Баща ми беше пощальон. Разнасяше кореспонденция и пощенски записи в центъра на Теруел и влизаше в домовете на стари хора, за които той често беше единственият човек, когото виждаха. Болни или осакатели, целият им свят се свеждаше до един прозорец, през който да гледат, и една пощенска кутия, която почти не отваряха. Понякога, попадайки в подобна къща, на татко му се налагало да оставя кожената си чанта на пода, да сяда на масичката заедно с получателя и да му прочита на глас току-що донесеното писмо. Много от тези хора не са имали възможност да ходят на училище и не са можели да разгадават мастилената главоблъсканица, изпратена им от някоя дъщеря или син, принудени да изоставят родителите си, за да си изкарват хляба другаде.

Татко ни разказваше техните истории, когато се прибереше вкъщи. Правеше го, без да придава на това голямо значение, сякаш то беше естествена част от занаята му. Аз, разбира се, го слушах с отворена уста. А когато дойдеше Коледа и ни пуснеха във ваканция, бързах да тръгна с него на обиколката му из онези къщи. Тогава ставаше друго малко чудо: госпожа Емеренсиана, господин Матиас или семейство Перес ме канеха да седна край техните масички с мангала отдолу и за няколко минути разтваряха пред мен душата си, докато ми разказваха как са изглеждали коледните ясли и какви песни са се пеели за Рождество в тяхното детство. Спомняха си толкова популярните в Арагон истории за таласъми и вещици и дори за деня, в който свети Георги пробол с копието си змея, който бълвал огън наблизо.

От тези далечни спомени се роди настоящата история. Знам какво изпитва човек, когато получи писмо с хубав разказ, и най-вече знам какво е да седнеш и да се заслушаш в думите на възрастна жена като Асумпта Рокамора от настоящата книга. Смесицата от двете усещания – и моето почти натрапчиво увлечение по епистоларния стил – се трупаше с десетилетия у мен, докато не излезе наяве в тази творба.

Може би заради това написах „Посланието на Пандора“ толкова трескаво, когато SARS-CoV-2, причинителят на COVID-19, принуди голяма част от населението по целия свят да остане затворено вкъщи. Пандемията ме свари в средата на хиляда и един проекта, които изискваха пътувания и проверки, но ме накара да спра и да наблюдавам от балкона си ужаса, който се разиграваше около мен. Изведнъж изпитах остра нужда да получа някое дълго писание – като онези, които помнех, че баща ми разнасяше. Представях си как един ден вадя от пощенската кутия писмо, което ми обяснява какво се случва. Което ми описва защо и почти без предупреждение милиони хора от цял свят бяха диагностицирани с това зло; защо повече от 85 страни затвориха границите си; какво накара индустриалната и търговската дейност да забавят ритъм както никога досега в познатата ни история, а цели нации да задължат своите граждани да останат в домовете си седмици наред, докато новините за смъртните случаи и икономическите последици от „планетарния застой“ ни заливаха с лоши предзнаменования.

Така и не получих такова писмо, разбира се. Затова реших сам да го напиша. Потърсих убежище в детството си – рая, който винаги те приютява в най-лошите моменти – и от него се роди тази книга...

През следващите години ще трябва да осмислим внимателно всичко преживяно. Ще се нуждаем от творби, които да ни проправят пътя към едно космическо, широко скроено и изследователско мислене. Към такова разбирателство помежду ни, което да ни приобщи към природата и да ни накара да разберем, че в действителност разделение между земно и извънземно няма. Поставянето на граници и разделителни линии е твърде човешки навик, старомодна парадигма, която може би е крайно време да превъзмогнем. Светлината, вятърът, вирусите, любовта, музиката, изкуството, смъртта или литературата не зачитат въображаеми препятствия. Може би тази книга ще спомогне по някакъв начин за проправянето на път, който да ни отведе от сегашния ни антропоцентризъм към безграничен космоцентризъм. Това ще е в наша полза, ще загърбим прекаления земен провинциализъм, с който сме обременени, и всеки ден ще се удивляваме на нещо ново.