С пресконференция днес в Дома на културата „Борис Христов“ бе дадено началото на реализацията на проекта за Занаятчийско училище за деца в Старинен Пловдив. В нея участваха заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив - Пламен Панов, Председателят на УС на Занаятчийска камара Пловдив – Тони Симидчиева, както и по-голямата част от майсторите – занаятчии, които ще водят обученията.

Първият учебен срок е от март до юни, а вторият –през септември и октомври. Всяко дете ще може да се запознае детайлно с три занаята. Заниманията ще се провеждат в къщите в Старинен Пловдив – Улица на занаятите (ул. „Стръмна“ № 1, 1А, 3, 5), Бакалова къща (ул. „Д-р Ст. Чомаков” № 9), Галерия „Занаяти“ (ул. „Д-р Вълкович“ № 3). През това време по 100 деца на месец ще имат възможност да се запознаят с най-вълнуващите тайни на традиционните български занаяти, а в тънкостите им ще ги въвеждат 20 майстори от Регионалната занаятчийска камара. Това са: Васка Велкова – рисуване върху стъкло; Даниела Горалова – изработване на художествена керамика; Пенка Ставрева – кукли; Варта Торосян – пекарство; Славка Балджиева – художествени тъкани (вертикален стан); Жана Иванова - Димитрова  - художествена тъкан, плъсти,  Галина Тодорова – изработване на художествена керамика (писани яйца); Костадин Деведжиев – художествена обработка на дърво и дърворезба; Елена Демирева – художествена обработка на дърво (варак); Веселина Божилова - кукли,  Димитър Мирчев – ремонт старинно оръжие; Тони Пранджева – художествена керамика моделиране, мозайки; Елена Георгиева – иконопис;  София Христозова - Йорданова - худ.керамика, Иван Тонев – гайтанджийство; Жулиета  Георгиева - царевична шума; ; Елена Драмова – художествени тъкани, хоризонтален стан; Христо Войводов – изработване на изделия от кожа; Стоян Стоянов – изработване на накити от мъниста, художествени тъкани; Любен Баков – ретро-фото.

Проектът на дирекция „Култура, археология и културно наследство” в партньорство с Регионална занаятчийска камара, с финансиране от Министерство на културата е в размер на 100 000 лева. Той дава възможност изградената база да се използва възможно най-рационално като през месеците юли и август е предвидено в обучението  да се включат и граждани – студенти, български и чуждестранни туристи, жители на града, които искат сами да изработят уникално изделие.

„Условия за това да се случват хубави неща са налице още от създаването на Улица на занаятите. Това е целенасочена политика, която община Пловдив води и този проект, финансиран от Министерството на културата е плод на съвместните усилия на Община Пловдив и РЗК-Пловдив. Това е естествено продължение на дългогодишното ни партньорство. Местната администрация стои твърдо зад инициативи като Панаира на занаятите, който е два пъти в годината и Улицата на занаятите, които подкрепяме традиционно. Знаете колко е важно да работим с децата, да полагаме усилия в  опазването и предаването на традициите и нематериалното културно наследство. Важно е и за развитието на туризма“, каза зам.-кметът Пламен Панов. Той подчерта, че след края на проекта общината ще търси механизми той да бъде продължен и надграден. А това може да се случи чрез проект по Културния календар или по Програмата за развитие на туризма на Община Пловдив, където има заложени средства за кандидатстване на проекти, които имат потенциал да доведат повече туристи в града. Ако и следващата година Министерство на културата отвори покана, община Пловдив отново ще кандидатства, има тази готовност.

Председателят на РЗК Тони Симидчиева благодари на общината, в лицето на заместник-кмета Пламен Панов, на Кмета Здравко Димитров и на екипа на отдел „Култура“ за бързата реакция, благодарение на която проектът беше подготвен за изключително кратък срок. Тя допълни, че подобна подкрепа е особено важна за занаятчиите, които разчитат основно на туристите.

„Точно тези проекти са подкрепа, от която се нуждаем. Така ще се види и на практика, че местната власт и майсторите обединяват усилията си в запазването на традициите“, каза още Тони Симидчиева. Тя призова популяризирането на българските занаяти да не спре дотук, а да се потърсят варианти чрез Министерството на образованието част от часовете по трудово обучение на децата да се провеждат в ателиетата на занаятчиите.

Организаторите са изключително удовлетворени от факта, че още преди официалния старт, интересът е голям. Родителите, които имат желание да включат децата си, могат да го направят през училищата, на сайта на Занаятчийската камара и в социалните медии. Там в детайли е обяснено как могат да се запишат. Това трябва да стане с предварителна заявка, защото групите са малки от 4 до 6 деца. Обучението за всяко едно включва 4 астрономически часа или 6 учебни часа. По време на учебния курс няма оценки, но се предвижда всяка образователна програма да приключи  с изложба, представяща работата на децата в Галерия „Занаяти“ и връчване на Сертификати за преминатото обучение.

„Вярвам, че проектът ще е успешен, защото Занаятчийското училище се създава с мисия да запази и популяризира българските традиции. То ще осигури достъп на децата до неформално образование в сферата на занаятите и не на последно място ще се стимулира техния творчески заряд и предприемчивост“, завърши заместник-кметът Пламен Панов.  

За две години фондацията ще обучава млади хора на доброволчество в сферата на културата

 Заедно с градовете Нови Сад  (Сърбия), Тимишоара (Румъния) – европейски столици на културата за 2021 и 2022, и още 4 града от Хърватия, Полша, Италия и Гърция, Пловдив се включва в международен проект за насърчаване на доброволчеството.

Проектът „YOUNGETEERS“  предвижда в рамките на две години организациите с утвърден опит в работата с доброволци  от различните градове да извлекат и синтезират опита си преди и по време на Ковид кризата, за да открият нови начини за дългосрочно сътрудничество между младите хора и хората, творящи в сферата на изкуството.

„YOUNGETEERS“ е с общ бюджет от  126,896.00  евро и  е одобрен от програма „Еразъм +“ към Национална агенция по мобилност и европейски програми в Хърватия, откъдето е и водещата организация по проекта. „Пловдив 2019“ като партньор ще разполага с 21.460,00 евро, с които ще обхване млади хора на възраст от 17 до 27 години, доброволци, младежки работници, доброволчески персонал и персонал от културни и творчески сектори.
По време на подготовката на Пловдив – Европейска столица на културата до 2019 –та доброволците, записани към фондацията, наброяваха над 1000. Те бяха едни от основните двигатели за представянето на откриващото събитие в годината на титлата. Безценната бе подкрепата и опитът им в реализирането на десетки събития и проекти от културния календар на града. Към момента фондацията поддържа неформална комуникация с близо 500 от тях, които регулярно участват в различни международни онлайн формати и уебинари, свързани с темата.

Проектът, който ще стартира през март 2021, в началото ще заложи на опита на дългогодишни доброволци за разработване на нормативни бази за признаване на придобитите знания, умения и компетенции, които младите хора да получават чрез дейността си в сферата на културата, използвайки инструментите на  неформално обучение.

Целта, която си поставят организациите, е да бъде създадена нова методология за обучение на младежки работници за управление на доброволци в културата по време на криза. „YOUNGETEERS“  ще приключи през декември 2022 с  издаването на Ръководство за бъдещата работа с доброволци на европейско ниво.

От 23 февруари в книжарниците може да откриете луксозното издание на ИК "Хермес" "Живописна България", пътеписи от Иван Вазов

За книгата

„Живописна България“ е вдъхновяващ сборник с пътеписи от Иван Вазов, който достига до читателите за пръв път в самостоятелно луксозно издание. Публикуването на книгата отбелязва и 100-годишнината от смъртта на патриарха на българската литература, чието слово и до ден днешен вълнува читателите. Иван Вазов, вдъхновен от българската природа и история, сътворява в пътните си бележки едни от най-красивите си и въздействащи текстове.

Сред включените в томчето пътеписи са „Витоша“, „Един кът от Стара планина“, „Волът“, „Водопадът (Из недрата на вечното)“, „Висините“, „Планината се събужда“, „Рила“ и др.

„Живописна България“ е книгата, с която поставяме началото на новата поредица на Издателска къща „Хермес“ – „Българска литературна класика“.

Откъс от книгата

ВИТОША

По заник-слънце Витоша добива особено обаятелен вид. Лучите на заходящето слънце обливат с нежен розов цвят скалите на Камен дял и на Резньовете, гърбът й е позлатен и тихо рисува в модрите висини своите грапави очертания, Черни връх, вълшебно далечен, издига щърбата си пирамида в светлия простор, често завит със светлоалени облачета, които сякаш се събрали на тая чудесна висота дружно да изпратят слънцето и да му пожелаят лека нощ. Но пряспата вече е в сянка, в сянка са и плещите, и останалите части на планината, дъбовите й ниски гори придобиват тъмнозелен почти мрачен шар, в сянка е и София, и цялата Софийска долина. И само ония скалисти върхове гледат още слънцето, залязло зад Люлин планина, и светят от прощалните му нежнорозови лучи като някакви вълшебни дворци и кули, разядени, изръфани от вековете.

Нова и чудата картина представлява гигантът, когато мъглите лазят по стените му. Големи сиви пухови вълни пъплят по зелената му мантия. В подвижните им отверстия и неправилно изрязани проломи поглеждат острови от зеленина или сивите сипеи на урвите. Често мъглите се сливат в една непроницаема сива завеса, която застила цялата долна половина на планината. Тогава горната половина виси в небето като една вълшебна планина, но още по-висока, странна, необичайна и фантастична между тая бяла мъглява завеса отдолу и тоя лазурен океан отгоре.

Но оня, който иска да види Витоша в най-бляскавата й хубост, нека я погледне зимно време, в ясен ден. Заслепително бялата покривка на Витоша блести ярко в чистите висини на небето, под заслепителното осветление на слънцето. Възхитителна е тогава Витоша. Тя добива неземен, феерически вид, тя губи за окото всяка плътност, прилича на един призрак, на един чуден мираж, застанал недвижим в дълбините на кръгозора и толкова далечен, и фантастичен, и прекрасен! Когато обаче тъмните развълнувани облаци замрачат челото на Витоша – а те го замрачават толкова често, – хубавицата става страшна със своята бурлива намусеност. Тя мята въз цялата природа някаква трагичност. Грозните облаци застрашително се ширят по небето, превземат пространствата му, като предсказват наближаването на бурята и на буйни поройни дъждове, що крият в безплътните си черни недра. Радостта бяга от небето и земята, птиците плахо дирят прибежище. Студен вятър иде от намръщения лоб на планината, а глухият тътен на гръмотевицата, излязъл из тия облаци, раздира вече начумерените небеса.

Витоша живее със свой особен живот, тя се смее, въси се, спи, замръзнала под ледната си плащаница зиме; ликува в празничния блясък на зелените си гори лете и в багрено-златната си премяна есен, въздиша в шепота на листака си, пее хайдушката си песен в шума на ветровете, в гърмежа на водопада си, в яростта на бурите си, ту мила, ту сърдита, но винаги дива, царствена, повелителна и колосална, и стихийно велика. Тоя неин самобитен, вътрешен живот се увеличава с прилива на човешкия живот лете, от май до септември, когато тя става гостолюбива домакиня, пристъпна за софийските туристи. Тогава дълги и шумни кервани от тях се закатерят по хълбоците й, запъплят те редом по козите пътеки и без пътеки по стръмните й урви, за да отидат на гърба й и от него – на поклонение на Черни връх. Всяка година този хубав обичай се възприема от повече свят. По нея се разнасят весели гласове, песни, смехове на морните пътници от двата пола, кипящи от младост и живот и от жажда за бяг към небесата. Тогава пустинната голина на Черни връх зачернява от човешкия мравуняк, по грамадните скали, що стърчат въз темето на върха, се запокачват и накацват юноши и моми, а поляната му живописно се пъстри от разноцветните облекла на гостите. Тоя престол на облаците и орлите сега се населява и ехти от вълните на живота. И щастливците сега са стократно възнаградени за умората на дългото пътешествие дотука. Пред тях, от тая небесна висота, се отварят панорами феерически, каквито рядко дава планина на посетителите си. Цялата Софийска долина като на длан стои пред тях със София; Стара планина с главните си висове: Ком, Лакатник, Ржан, Мургаш, Св. Илия, Баба, сини и прозрачни в кръгозора; цялата Лозенска планина, и Плана, и Самоковското прекрасно поле, и снежните чуки на Рила, и величественият Мусала далек в хоризонта, и мъгловитият простор на Пловдивската равнина. На юг и на запад се вълнуват картините на Люлин планина, на Вискер планина, Граховското поле и Осоговската планина. Пространства безконечни, видове омайни, гледка възхитителна и незабравима. А чистият планински въздух пълни гърдите с възторг и със здраве. И душата на възхитения зрител неволно възклицава: „Поклон, о, моя хубава Българийо, поклон, чудна класическа Тракийо, поклон, жална и скъпа за сърцата ни Македонийо! Отечество, колко си хубаво, колко си за обич ти!“.

„Най-интересното, според мен, е да се изгубиш в Стария град и да обикаляш улиците там.“

През последните 20-тина години под тепетата не е имало толкова активен външен дипломат.  Н. Пр. Генералният консул на Република Турция в Пловдив г-н Хюсеин Ергани бързо се потопи в ритъма на живота на древния и вечен град още с встъпването си в длъжност на 1 февруари 2017-а година. Той работи здраво за разширяване на връзките и културния обмен между двете страни. Неговият мандат приключва в края на месец март 2021-а.

Хюсеин Ергани започна петата си година като пловдивчанин и сам казва, че ще си остане такъв, а ние му вярваме, защото до момента друг консул не е направил така, че да остави след себе си поне един празник. Н. Пр. завещава на екипа на Генералното консулство да продължи традицията, която поставиха #ЗАЕДНО с Българо-турския литературен клуб, Пловдив да отбелязва 21 февруари – Международен ден на майчиния език. Именно на този празник през последните 4 години стана ясно, че в града се говорят над 30 езика.

При една от визитите на екипа ни по повод неговата дейност той с удоволствие отговори и на нашите въпроси от рубриката „Да живееш в Пловдив като местен“:

Когато приятели посещават Пловдив за първи път, ги водя в… Стария град

Когато е време за парти, отивам в… нямам много време за забавление и почивка, но когато става дума за хапване, често ходя в Morado с гледката към фонтана, а за кафе – в сладкарницата на Джумаята

Най – подценяваното място в Пловдив е… като че ли Сахат тепе. То е точно в центъра и все пак малко встрани.  Но може и това да е целта – да остане малко по-спокойно, тъй като около него живеят хора. Много хубаво място в града е.

Място в Пловдив, което винаги удивлява хората е… за мен това са две места. Едното е Римският стадион. Както си вървите в центъра на модерен град по Главната улица и изведнъж пред вас се разкриват антични останки. Това създава чувството, че има цял друг отделен град отдолу.

Столипиново също е доста специфично и оригинално място.

За вкусна храна винаги отивам в… най-вкусната храна е тук, в нашето генерално консулство, благодарение на майстор готвача ни, но имам и още любими места. За специфична японска кухня харесвам Happy, разнообразието там е доста голямо. Посещавам често още Паша, Смокини, Мода кафе, Филипополис, Елеа.

Пловдив е изключително богат град по отношение на гастрономия. Надявам се, че заведенията, които не споменавам, няма да ми се разсърдят.

Любимо място за разходка… Гребната база е хубава и спокойна, тъй като там се разхождаш близо до вода. Бреговете на Марица също ми допадат – те дори не са много популярни. А ако търсите да сте сред хора, централната част е за вас.

Но най-интересното според мен е да се изгубиш в Стария град и да обикаляш улиците там.

„Пловдив е мястото, където съм работил най-добре, най-леко и със сърце!“ – казва на сбогуване г-н Ергани и си пожелава да се връща често. 

Източнник: Lost in Plovdiv