Международно жури ще определи победителите, на които ще бъде разпределен награден фонд от над 4000 лева

Академията по фотография BECA | Before Creating Academy поставя забележително начало на годината, в която посреща вторите групи с курсисти и организира един от най-мащабните фотографски конкурси в страната - BECA Photo Award. Като жури са привлечени световно признати имена във фотографията от различни страни, които ще определят най-добрите сред участниците.

Победителят в конкурса BECA Photo Award ще получи парична награда от 2 000 лева, възможност за самостоятелна изложба, както и стипендия за обучение в Академията на стойност 560 лева.

Организаторите вярват, че проектът ще сложи страната на картата на света като място, където се работи по развитието на млади автори и където се случва качествена фотография на световно ниво. Участието в конкурса е напълно безплатно.

Инициативата се организира с изключителен ентусиазъм и внимание, за да подкрепи морално и финансово автори и да развива фотографията в България. Идеята е да се стимулират и мотивират автори да обръщат внимание на социални теми чрез визуален фотографски подход. Да се възпита у тях желание да показват своята фотография и тя да бъде видяна и оценена от правилните хора. Основна цел на организаторите е и да се популяризира тяхното творчество, което е достойно за показване във фотографски галерии не само в страната, но и по света.

Участниците ще бъдат оценявани от международни експерти по фотография, които ще изберат и победителите за BPA 2021. Официалните членове на журито Anastasia Taylor-Lind (Великобритания), Judith Prat (Испания), Raquel Benito (Испания), Надежда Чипева (България), Eduardo Momeñe (Испания), Camilo Racana (Франция), Владимир Василев (България) и Mohammed Salem (Палестина) с радост приеха поканата да оценяват в конкурса и да селектират най-добрите кандидати. Всички те са известни куратори, мениджъри на галерии, арт директори и успели фотографи с голям опит и многобройни изложби и награди.

Единственото изискване към участниците е тяхната работа да представя цялостен фотографски проект (произведение) от 10-15 кадъра, независимо дали е от документален, портретен или концептуално-художествен характер.

Главен партньор на инициативата е международно утвърдената платформа Picter, която ще предостави удобствата на платформата си за нуждите на BPA при преодоляване на трудностите породени от пандемията от Ковид-19. В началото на месец юни след края на записванията, осемчленното жури ще има възможността да прегледа и оцени участниците онлайн през платформата на Picter, където ще се осъществи и кандидатстването за конкурса. Те ще изберат победителите на BPA за 2021 г. от предварително селектирани и публично анонсирани десет проекта. Обявяването и церемонията по награждаването на победителите ще се състои през месец юни.

Наградният фонд е на стойност над 4000лв. Печелившият проект ще стане част от самостоятелна изложба на автора.

Втората награда е ваучер за фотографска техника на стойност 1000лв., предоставена от другия главен партньор на инициативата - магазин Photosynthesis.

„Чрез създаването на тази инициатива се надяваме, освен всичко, да помогнем и в изграждането на едно фотографско общество от млади талантливи автори.“, споделят организаторите на конкурса.

Повече информация за условията за участие, наградите и журито, можете да прочетете на сайта на BECA Photo Award.

Записванията започват на 15 март 2021 г. и продължават до 31 май 2021г.

Обявяването на финалистите, както и церемонията по награждаването, ще се случат през месец юни 2021г.

„Аз съм достъпен - дали е чистачка или съдийка, все тая“

До две седмици на книжния пазар ще излезе „Бойко Борисов (в) първо лице. Още два мандата по-късно”. Това е продължението на “Бойко Борисов (в) първо лице“ на издателство “Ludite”.

Първата част на книгата излезе през лятото на 2015 г. и стана хит в книжарниците. Продължението включва лафовете на Борисов от юни 2015 г. до края на февруари 2021 г. То е прекрасно лекарство за къса памет.

Да си припомним: Какво казва Борисов за Делян Пеевски, за КТБ, за втория лифт над Банско, за жените си? Как се държи с подчинените си, със съпартийците си, с журналистите, с опозицията – продължението припомня удивителни изказвания през изминалите години.

Съставителите са използвали публични източници – съобщения на правителствената пресслужба, стенограмата на Министерския съвет, както и публичният профил на Борисов, в който са публикувани негови изказвания и са излъчвани видео репортажи с негово участие.

Цитатите са поставени в контекст, за да бъде разбран смисълът им. Пунктуацията от източниците е запазена.

Ето някои от крилатите му фрази:

„Аз съм достъпен - дали е чистачка или съдийка, все тая.“

„Аз съм скъп трансфер, не може да си го позволите още.“

„Мога да те возя и на джипката, чакай, да не избегаш, ей!“

„Само в България - това ми е най-големият грех, научих ги да се кара без пари. За съжаление, навсякъде другаде е платено.“

„Щом махат всички, а не ни псуват, социологията е добра. Хората, като видят багерите, и се успокояват.

„Пирогов“ лекува по 1000 души на ден и ги праща в производството ...

„Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечението.“

„Цяло лято влачим танкове по магистралите, но най-важното е, че не допуснахме учения в Черно море, тъй като то щеше да „заври“, ако в него бяха вкарани бойни кораби. (...) Помолих Путин да върне руските туристи. Условието му е да се грижим за сигурността им.“

„Аз с Путин винаги съм бил в много добри отношения лични, дори когато сме се карали.“

“Не задължаваме никого да ходи на ресторант!”

„Даже да имам и аз принос в медицината – лечителни са за коронавируса – с хубавото слънчице, с морския бриз, той минава.“

 „Варна без магистрала „Хемус“ е едно село“.

„От Доналд Тръмп и Белия дом до Путин, Ердоган, Вучич - само президенти. И аз – едно малко премиерче – по средата, ето - всички да сте доволни.“

„САЩ може да се поучат от финансовия министър Владислав Горанов. Ако ние направим такъв дълг като вашия, днешното мероприятие няма да го има.“

 „Който ме познава, знае, че аз нямам никакъв комплекс. Нито се виждам дебел. Нито се виждам грозен. А пък за моите 57 години всеки може и от вас да се пробва дали съм дебел, тънък и каквото си пожелае. ..

Съобразете се с мойта простотия... И така... Просто казвате, че е проста жената и си карате... Когат си прост е лесно...“

„Плевен паднал... Дали щях да прочета, че е паднал, ако бях там? За падишах ще пишат - ще им дам един падишах накрая...“

 „Ахмед Доган прави с българските политици това, което прави Лео Меси в „Барселона“. Или, казано на махленски език, просто ги меша.“

„ДПС действа по друг начин, те действат отзад, тихо.“

„Така булю-булю-булю, като правите, и аз се стресирам, почвам да не мога да отговарям правилно. Напрегнат съм.“

„Северна България продължава да бъде най-бедна в ЕС, а не Гърция. Сега ще хабим време да се занимаваме пак с тях...“

„Виж какво, Мангъров, ако бях жена, щях да ти пусна!“

На 5 март излиза на български език „Кишот“ – бляскав и предизвикателен постмодерен прочит на „Дон Кихот“, дело на един от най-бележитите писатели на нашето време.

„Кишот“ (превод: Надежда Розова, 472 стр., цена: 24 лв.) е безмилостно саркастичен, интелигентен и провокативен портрет на съвременната епоха, в която фактите често са неотличими от фикцията. Вдъхновен от класическото произведение на Сервантес, посредственият автор на шпионски романи Сам Дюшан създава образа на Кишот: възрастен търговски пътник, умопомрачен от прекомерното седене пред синия екран, който се влюбва отчаяно в телевизионната звезда Салма Р. В компанията на своя въображаем син Санчо Кишот прекосява цяла Америка и с рицарска храброст преодолява трагикомичните опасности, пред които го изправя епохата на безграничните възможности. Паралелно на неговата история, писателят, създал Кишот, се изправя пред предизвикателствата на собствения си живот. По-дързък и ироничен от всякога спрямо популярната култура и нейната пагубна пошлост, Рушди повежда героите и читателите си на шеметно пътешествие из един свят на ръба на нравствения и духовен упадък.

Салман Рушди е британски писател от индийски произход, словесен художник със забележителна ерудиция, една от големите знаменитости в областта на литературата и критиката. Неговият многогодишен труд върху белия лист заклеймява всички форми на насилие и посегателствата върху свободата на словото. Носител на множество награди, Рушди е автор на романи, сборници с разкази и есета, детски книги и документални филми. Печели световно признание още с втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква гневна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и дори определя за убийството му голяма парична награда... Във Великобритания Рушди получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература.

На 1 март 2021 г. ни напусна маестро Янко Павлов, създател, художествен ръководител и двигател на любимата на няколко поколения пловдивчани, Вокална формация за стари градски песни "Пловдивски ритми". Отиде си само месец, преди да навърши достолепните 90 години!

„Пловдивски ритми“ е един от съставите, които дълги години работят към отдел "Любителско творчество" в дирекция "Култура" на община Пловдив.

Формацията е създадена от ентусиасти през 1997 г. Това са пенсионери, обединени от любовта към хубавата българска песен. Под диригентството на своя създател Янко Павлов, двайсетина мъже и жени запяват стари градски песни в четириглас под съпровод на китара и акордеон.

Две години репетират в читалище "Христо Ботев", а от 2000 г. попълват голямото семейство на художествените колективи от Градския дом на културата при Дирекция "Култура" на община Пловдив.

От времето на своето създаване до наши дни,  „Пловдивски ритми“ развиват изключително наситена концертна дейност, участват във многобройни фестивали, от които винаги се завръщат с първи награди и пеят на почти всички общоградски чествания. Репертоарът става все по-богат и разнообразен, като освен стари градски песни, включва и патриотични песни, песни с морска тематика и съвременни авторски песни.

Формацията има студийни записи в радио Пловдив, радио Веселина, излъчвания по БНТ - Канал Пловдив, ПОТВ, ТВ "Евроком България" и ТВ Скат.

Маестро Янко Павлов оставя своята следа в историята на Пловдив и в спомените и сърцето на всеки, до когото се е докоснал. Ще го помним като безкрайно добър, фин, вдъхновяващ и талантлив  човек, обичащ Пловдив!

Мир и светлина на духа му! Дълбок поклон!

Служителите на отдел „Култура, археология и културно наследство“ на община Пловдив скърбят заедно с близките на маестро Янко Павлов за безвъзвратната загуба! 

Ние всички знаем колко силна е болката от загубата на близък и скъп човек  и колко трудно се преодолява. Но знаем и колко ценна е подкрепата в труден момент!

Светло да е на душата ти, Маестро!

Погребението е днес, 2 март, в 15.30 часа на Католическите гробища в Централен гробищен парк, гробното поле се намира непосредствено зад църквата.

За книгата

Дрекс Истън има една-единствена цел. Иска да залови негодника, който е убил майка му. В продължение на трийсет години измамникът променя външността и самоличността си с лекота. Оплита в мрежите си богати жени, присвоява парите им и изчезва, без да остави никакви следи. Заедно с него изчезват и жертвите му. Осем жени, свързани помежду си единствено от факта, че в живота им наскоро се е появил нов мъж.

Когато най-накрая успява да стигне до него, Дрекс знае, че за да го залови, трябва не само да е внимателен, но и много изобретателен. Първо обаче трябва да разбере дали младата и невероятно привлекателна Талия Шафър е следващата жертва на измамника, или е негов съучастник.

За автора

Сандра Браун е автор на седемдесет бестселъра, влезли в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и продадени в над 80 милиона екземпляра по цял свят. Тя е единственият писател, който е имал 3 заглавия в класацията по едно и също време. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.

Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с наградите Уелдънбукс и Далтън, с наградата на Романс Райтърс ъв Америка за постижения в жанра, с отличителния знак на успеха на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с наградата за изключителни литературни постижения и наградата Ей Си Грийн.

Ето какво споделя Сандра Браун за „Игра на котка и мишка“:

Идеята за романа се зароди, след като попаднах на няколко репортажа за престъпници, които с години успяват да избегнат правосъдието. Изчезват безследно и просто продължават към следващата жертва. Запитах се как го постигат...

В опита си да надникне в ума на един такъв престъпник, авторката изгражда изключително интересен и нетипичен злодей. Подобен образ създава нуждата от не по-малко ярък и още по-хитър протагонист. Така се появява Дрекс Истън. Писателката признава, че поддържането на напрежението между основните персонажи е улеснено колкото от тяхна собствена целеустременост, толкова и от появата на Талия – една не просто красива и успешна млада жена, а истинско предизвикателство и за злодея, и за главния герой.

Беше ми изключително интересно да пиша тази книга заради всички обрати и изненадващи ходове, които героите прилагаха в опита си да надхитрят другия. Надявам се и на вас тази игра на котка и мишка да ви допадне!

Потопете се в книгата

Депресиращ ръмеж замъгляваше очертанията на тялото, което лежеше на брега.

Мъглата се виеше на ореоли около стълбовете на лампите по кея, но не можеше да разсее ярките лъчи на фенерите, донесени от хората, откликнали първи на обаждането. Те осветяваха силно и безмилостно покритата фигура, като някаква гротескна пародия на театрални светлини, озаряващи центъра на сцената.

Ниско над мястото прелетя полицейски хеликоптер. Безпощадно яркият му прожектор премина по цялата дължина на кея. Лъчът се плъзна бързо над малкото пристанище, където лодките се полюшваха приспивно на лекото течение, в рязък контраст с целия хаос наоколо.

Преди да се премести към прибоя, прожекторът хвърли ивица светлина върху трупа. Вятърът от ротора отметна единия край на яркожълтия найлонов чаршаф и отдолу се показа ръка, безжизнена и бяла като кост върху отъпкания пясък.

След като откриха тялото, на местопрестъплението се бяха стекли представители на няколко правоприлагащи органа. Цветните лъчи на един спасителен хеликоптер примигваха насред облаците, надвиснали ниско над пристанището. Зад Форт Съмтър една патрулираща лодка от щатската брегова охрана пореше водите на Атлантическия океан и прожекторът й се плъзгаше по всяка вълна.

Бяха пристигнали мобилни телевизионни станции, от които се изсипваха нетърпеливи репортери и снимачни екипи.

Неизбежните зяпачи се бяха струпали на кея. Бореха се за предните места, откъдето да се пулят към тялото, да надзирават действията на полицията и медиите и да си правят селфита на фона на покрития труп. Обменяха информация и предположения.

Говореше се, че трупът бил изхвърлен на брега от вечерния прилив. Открили го някакъв мъж и неговият син, излезли да разходят шоколадовия си лабрадор в тази част на плажа.

Говореше се, че очевидната причина за смъртта е удавяне.

Говореше се, че става въпрос за злополука с лодка.

Нито едно от тези предположения не отговаряше на истината.

Пуснатият от каишката лабрадор се беше втурнал напред и именно кучето се беше натъкнало на страшната находка, докато се плацикаше в прибоя.

Заслушан в обмяната на факти, фантазии и съжаления, един от наблюдателите на кея се усмихна самодоволно, без да казва нищо.