Капана.БГ
Соня Йончева празнува премиерата на нов албум
„Радвам се да обявя новия си албум за Sony Classical Rebirth, записан с Леонардо Гарсия Аларкон и Cappella Mediterranea! С този проект, който обмислям от около десет години, искаме да подчертаем непреходния звук на музиката, изграждайки мост между минало и настояще. Свързвайки света на Монтеверди със света на българската народна музика, испанските хакари с английските мадригали, ние искаме да покажем колко глобален може да бъде звукът на тази музика, дори ако по това време хората не са могли да общуват както ние. Това е апел към прераждане, към обединение за обновлението, от което нашият свят и култура отчаяно се нуждаят в този момент“, сподели Соня Йончева със почитателите си от цял свят. Заради пандемията певицата ще отбележи с шампанско и най-близкитe в Швейцария появата на новия си албум.
От 12 март Rebirth е по музикалните магазини и стрийминг платформите в цял свят. В албума наред с класическия репертоар има две песни – българската „Заблеяло ми агънце“ и „Като ангел минаващ през моята стая“ от репертоара на АББА, за която световноизвестното българско сопрано получава благословията на Бени Андершон от шведската група.
Дали Соня Йончева ще изпълни двете песни на концерта с Пласидо Доминго пред катедралния храм „Свети Александър Невски“ на 31 август в София, още не е известно. Репертоарът ще бъде официално обявен до месец.
Йончева и Доминго ще излязат на сцената в 20 часа заедно със Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров, за да представят на публиката незабравима вечер, озаглавена „Гала в София“. За концерта в столицата ще дойдат почитатели от цяла Европа.
Основен партньор на музикалното събитие е Столична община, която вече подготвя специална организация на пространството пред катедралния храм. От общината ще следят и за строгото спазване на противоепидемичните мерки. Публиката ще бъде седяща, а всеки стол ще бъде поставен на необходимото разстояние.
Партньор на събитието е и Министерство на културата.
Билетите са на цени от 50 до 250 лв. Само за ВИП зоната пропуските струват 300 лв. и към тях има специален подарък.
На 27 февруари Соня Йончева ще изнесе своя рецитал от поредицата „Звездите на Метрополитън опера на живо“. Концертът ще бъде заснет в залата на библиотеката на манастира “Шусенрид” в Югоизточна Германия. Цялото събитие ще продължи малко повече от час. Включени са откъси от “Аида”, “Русалка”, “Бохеми”, “Трубадур”, “Пиратът” на Белини, арии от Пърсел и Хендел и една от вечните песни на Едит Пиаф - “Химн на любовта”. Йончева ще пее в съпровод на пиано на Малкълм Мартино.
20 долара е цената на виртуалния билет.
Галерия „2019” посреща кураторската изложба „Живописта сега - Пловдив 2021“
Сборната изложба „ЖИВОПИСТА СЕГА - ПЛОВДИВ 2021“ с куратор Моника Роменска ще бъде открита утре в голерия „2019”. Със свои творби ще се представят 24-ма пловдивски живописци, поканени от нея. Изявата е второ събиране на утвърдени пловдивски художници от същия куратор след „ГРАФИКАТА СЕГА – ПЛОВДИВ 2020“ в Галерия „Капана“.
Моника Роменска мотивира отправените покани за настоящата изложба така: „Поканила съм хора, които живеят с изкуството и в него, които се развиват в собствените си терзания и накрая намират или не отговорите на собствените си въпроси или зададени от другиго.
По обстоятелствени причини не можах да кажа нищо за предишната изложба - ГРАФИКАТА СЕГА – ПЛОВДИВ 2020, но моментът е този, в който да ги събера, обобщя – идеята е да представим пловдивските художници - ГОЛЕМИТЕ, ЖИВИТЕ и ОБИКНОВЕНИТЕ, които незнайно как продължават да работят и създават неведоми, от никого не поискани, но очаквани истини, превърнати в приказки. Каквото и да кажа за всекиго от художниците, участващи тук, ще е малко и няма да е достатъчно. Всеки един от тях е допринесъл с цялото си творчество, за да бъде Пловдив Градът на художниците. Независимо от развитието на политическите битки, сбивания, победи и раздели – художниците на Пловдив остават да живеят в него. И някак градът живее такъв, какъв е – чрез тях, благодарение на тях. Защото те са съзидателна част от многолика България.“.
Излезе от печат „Тревожна кръв“ - дългоочакваната пета книга от световноизвестната поредица с детектив Корморан Страйк от Робърт Галбрейт
"Тревожна кръв“ (превод: Надя Баева; стр. 920, цена: 30 лв.) е заплетено като лабиринт, епично и завладяващо приключение с ексцентричния частен детектив и неговата съдружничка Робин Елакот. Този път Страйк е на гости на близките си в Корнуол, когато към него се обръща жена с молба да разследва безследното изчезване на майка ѝ Марго Бамбъро при загадъчни обстоятелства през 1974 година. Страйк никога дотогава не е поемал толкова стар и неразрешен от полицията случай, но въпреки слабите изгледи да успее четиресет години по-късно, е заинтригуван и се нагърбва със задачата, като я прибавя към дългия списък със случаи, с които е натоварена агенцията, ръководена от него и Робин. Междувременно тя самата води сложно дело за развод, отклонява нежелано мъжко внимание и се бори с чувствата си към Страйк.
Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, авторка на легендарната поредица за Хари Потър и на романа за възрастни „Вакантен пост““, разбунил духовете още с публикуването си. През 2014 г. в България излезе първата книга от криминалната серия със Страйк и Робин – бестселърът „Зовът на кукувицата“. Наситени с проницателни наблюдения върху човешката психика и гарнирани с остроумие, „Копринената буба” и „В служба на злото“ впечатляват с ритъм, съспенс и отлично изградени персонажи. „Смъртоносно бяло“ се отличава със сложно заплетена фабула и галерия от брилянтни психологически образи, представители на всички слоеве на съвременното британско общество.
"Славянската епопея" от Пловдив до Прага
Как 20 картини на Алфонс Мỳха намериха постоянен дом
Платната са толкова големи, че достигат до 8 метра ширина, а са общо 20. Само една сграда досега е успявала закратко да ги събере на едно място - Рицарската зала към един от замъците в Чехия. Но сега това ще се промени.
Серията "Славянската епопея", създадена от чешкия художник Алфонс Мỳха (1860-1939) ще намери свой постоянен дом в центъра на Прага. Две от картините изобразяват цар Симеон, делото на Кирил и Методий и цар Борис.
Тази поредица се смята за най-значимото произведение на Муха и отразява значими събития и личности от чешката, българската, сръбската и руската история, издържани в стил ар нуво. Те носят посланието за единство на славянските народи. Муха работи върху тях цели 18 години.
Пловдив и българските художници
Художникът посещава България няколко пъти, за да събере исторически сведения за проекта си. Завързва приятелства с редица български художници и музиканти, а щом се връща в Чехия, изнася лекция за българското изкуство.
Жена му Мария Хитилова пък се ражда и прекарва детството си в Пловдив, където баща й е бил адвокат във Висшия съд след Освобождението. През 1929 г. тя участва в акция за събирането на пари за Дома на изкуствата в Пловдив.
На представянето на “Славянската епопея” България изпраща делегация, оглавявана от пълномощния министър Борис Вазов. С него са и художникът Александър Божинов, скулпторът Иван Лазаров и историкът проф. Васил Златарски.
Съкровище, завещано на Прага
През 1928 г. Алфонс Муха подарява серията картини на Прага по случай 10-годишнината от независимостта на Чехословакия. Условието му е да се изгради специално изложбено пространство, където да се поместят всички платна.Само че това желание не бива изпълнено. Такова голямо изложбено пространство така и не се появява. В момента картините се съхраняват на тайно място и не могат да бъдат видени от публика, но ще бъдат временно настанени в замъка Моравски Крумлов, докато се изгради новото пространство.
Ако всичко върви по план, наследниците ще прекратят текущите съдебни спорове и ще позволят картините да намерят свой постоянен дом близо до прочутия Вацлавски площад в центъра на Прага. Това казва внукът на Алфонс Муха пред специализираното издание The Art Newspaper.
"Славяните в първата си родина"
Муха поставя началото на своя разказ около V в., когато славянските племена от Централна и Източна Европа не са имали държава и са били уязвими на нападения от чужди племена. Първата картина е създадена от художника през 1912 г. Тя изобразява двойка, която се е скрила в гората, докато нашественици подпалват селото им. От двете страни на езическия свещеник вдясно са изобразени двама младежи като символи на войната и мира.
"Въвеждането на славянска литургия във Великоморавия"
Платното, създадено през 1912 г., представя завръщането на Методий от посещението му в Рим и обявяването на папската була, с която се одобрява използването на славянски език за богослужението.В горния десен ъгъл са изобразени стилизирани фигури на българския княз Борис и руския княз Игор - владетели, помогнали за разпространението на християнството. До тях стоят и техните жени.
Методий е представен с дълга бяла брада зад едно малко дръвче, подкрепен от двама свои ученици. Подзаглавието на картината е “Възхвалявайте Господа на родния си език” и отразява културното значение на този исторически момент.
"Цар Симеон Български: Зорница на славянската писменост"
На тази картина членовете на царския двор наблюдават отстрани как учениците на Кирил и Методий се трудят над произведенията си.Те са приютени в България от цар Симеон, след като са били изгонени от Моравия. Българският цар е изобразен в момент на пламенен дебат.
"Светата гора на Атон"
Атон е свещен полуостров в североизточна Гърция, осеян с православни манастири. През Средновековието Атон е водещ религиозен и културен център на Балканите, където се срещат монаси от различни православни народи.В своята творба Муха изобразява тълпа поклонници, които се молят в един от храмовете. Образи на ангели се носят над уморените пътешественици. Центърът на платното е прорязан от струйка дим запален тамян.
Апотеозът на славяните
За финалното платно от епичната серия Муха сплита теми и мотиви от всички 19 картини, като добавя и един съвременен детайл - завръщането на войниците от Първата световна война.Различните цветове от палитрата са свързват с различните исторически периоди. Фигурата в центъра на композицията е въплъщение на новата, силна и независима република, ръководена и защитена от образа на Христос зад нея.
На корицата: Фрагмент от картината "Цар Симеон български", създадена от художника Алфонс Муха през 1923 г.
Източник: Свободна Европа
Тъмните нощни оазиси: Епизод 11 - Котка и мишка
Котка и Мишка: Пазете земята, това е единственото място, на което има бира!
„Ще оцелеем докогато се налага, понеже се налага, след това ви обещавам – ще се размажем”
Във фотопоредица Под тепето ще ви представи другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.
Котка и Мишка
Пресъхнали са крановете за бира в Котка и Мишка. Празни са и чашите с различен калибър за различните типове пиво, строени като в шпалир на панорамните към улица „Христо Дюкмеджиев” барове в двете помещения в любимия Капански бар. Но, оптимистично, витрините с крафт бира продължават да харчат ток- охлаждат пенливите фойерверки за деня на Отварянето.
„Където е текло, пак ще тече…бира”, е веруюто на Котките и Мишките в сухите времена на локдаун и тотално обезбиряване. Собствениците и барманите се надяват в средата на март да отпразнуват заедно с всички приятели на заведението 6-тия му рожден ден.
И китарата в заведението мълчи коронено. Тя си е барманска- Андрей Христев свири на нея, като получи бирено просветление. И тя е пресъхнала, но чака новия музикален флирт на брадатия си ухажор да се случи през март, когато бирата отново потече от крановете и пълни халбите на всички ожаднели.
„ Изпушването на кафе машини явно е още един симптом на проклетия вирус. Определено не са само те, а и нашите глави”, намига Андрей към техническите локдаун дертове на Даунлоуд. Казва го неслучайно- дошъл е в Котка и Мишка, тъй като машината за еспресо нещо се бунтува и има нужда от внимание.
„ Убеден съм, че няма човек, било то от бранша или не , който да не е започнал да обикаля от стая в стая, като чакала, или койот да беше, в зоологическата градина от едно време. Дотук обаче от мен с оплакването – времето, което ни се „предостави“ от пандемията си е бонус . Някой избягахме в тоновете , буквално , фентъзи което ни чакаше , а ние бяхме прекалено махмурлии да подхванем…Нико , обещавам, дойде ред и на Томпсън , ще ти я върна…, някои избягаха в Калофер, но не намериха „парен петел“, а някои сме супер квалифицирани в мързела и проблема ни е ходенето до магазина. Във всеки случай ще оцелеем докогато се налага, понеже се налага, след това ви обещавам – ще се размажем. Навсякъде. И както гласи един стикер на хладилника в бара: Пазете земята, това е единственото място, на което има бира!”, заключава философски Андрей Христев.
Кани се да нагласи струните на китарата, ама като го пусне мързела и се отскубне от фентъзитата. Преди това обаче мисли да подготви крановете за бира за новото летоброене на света… това след пандемията. Защото така или иначе ще си върнем живота, ама ако може да е с прясна бира…
Пловдивски културен институт отбелязва своята годишнина с изложба и 6 дневна празнична програма
За 6 години Пловдивски Културен Институт се наложи като позитивно и модерно място за изкуство и култура, спорт, релакс, социален обмен, информационно-образователни и благотворителни инициативи, мотивационни и бизнес срещи. Повече от 10 хил. детски класове, над 2 хил. събития, реализирани над 60 изложби и участие в над 50 междукултурни срещи и партньорски проекти са малка част от успехите за кратката история на организацията.
В празничния месец февруари Арт Галерия ПКИ представя изложба от избрани творби от фонда на Фондация Пловдивски Културен Институт. Експозицията представя общо 16 платна от Зина Жекова, Иван Поповски, Стефано Поповски, Ваня Бурова, Светлозар Чавдаров, Николай Стайковски, Лили Сотирова, Осман Юсеинов, Мичо Димитров, Йордан Мъжлеков и др. Куратор на изложбата е Илиян Колев.
В седмицата от 8 до 14 февруари Пловдивски Културен Институт ще отбележи 6 години от своето откриване и с разнообразна програма от спортни и танцови класове за малки и големи. Всеки може да се регистрира за участие в празнична Томбола с много предметни награди, ваучери за покупка на спортни стоки и здравословни храни, образователна и художествена литература, талони за отстъпки, карти за безплатни тренировки и други.
Предвид действащите противоепидемични мерки Играта за участие в Томболата ще бъде активна в социалните мрежи Facebook: Пловдивски Културен Институт и Instagram: plovdiv_art_center, а за участие в класовете ще се изисква задължително предварително записване.
Пълната програма е видна на ГРАФИК ПКИ
Маските за лице и спазване на дистанция от 1,5 м са задължителни.
Интересни факти и истории от Мараша
И до днес, макар и на пръв поглед да изглежда като нормална градска зона, живеещите в района усещат онази специфична атмосфера на наслоени един над друг пластове на времето, но само при внимателен оглед и познаване на историята на тази знаменателна пловдивска част
В първия план на града, изработен от инж. Йосиф Шнитер през 1892 г. са посочени 32 площада, 399 улици и около 40 махали. Някои били с турски наименования, други – с цифри, а голяма част от тях са останали и до днес.
Снимка: Централен държавен архив София, 1735К “Колекция „Снимки от обществено-политическия, стопанския и културния живот в България 1850-1976”
Така е и с квартал Мараша, който започва северно от площад Мюселле (днешен Кочо Честименски) и се заключава в частта между двата моста (Герджика и ВХВП).
Според летописците преди Освобождението там и в Кършияка били единствените места в града, където се говорело само български, турски – малко, а гръцки – никога.
Повечето къщи били паянтови, боядисани постно, но с просторни дворове. Към днешна дата от тях не е останало почти нищо. Макар че вече имало прекарани водопроводни тръби по това време, във всеки двор си имало и по един голям и дълбок кладенец. Него най-често го използвали за поливане на градината.
Спрямо етническата си принадлежност в Мараша най-много били българите, после евреите и съвсем малко турски семейства. Из квартала нямало много дюкяни. На връщане от работа мъжете най-често се отбивали в някоя кръчма, но тук нямало такова веселие и изобилие от пиене както на Тепеалтъ (югоизточното подножие на Джамбазтепе).
Най-известна била кръчмата на Иван Шивков на ул. “Братя Миладинови” от източната страна на Св. Георги. Редовни посетители му били опитните риболовци, заради които най-много се носела славата на Мараша. И до днес там си остава едно от предпочитаните места за практикуване на водния спорт по река Марица. В онези дни обаче бреговете на реката били много ниски и опасността от наводнения често грозяла живущите в квартала. Особена страшна била водната стихия през 1911 г.
Заради близостта ѝ до водата се смята още, че в махалата били сформирани тулумбаджийските тайфи. Тяхната функция била да спомагат за гасенето на възникналите пожари. Тогава водата се е продавала от т.н. „сакаджии“ (водоносци) с натоварени на мулетата си „тулумби“ (ръчни помпи) с вода от река Марица. При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая се задавала самата “пожарна команда”, снабдена с една тулумба. Тя била частна и се състояла от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата “тулумбаджии” започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането. С годините обаче, това се сторило неефективно на управата и организацията била променена.
В Мараша на ул. “Трайко Китанчев” 17 се намирал метохът на Кричимския манастир, където някога се укривали апостолите за свобода. Малкото скривалище е запазено и досега.
На брега на реката, северно от църквата Свети Георги бил и изоставеният (по-късно първо българско училище) чифлик на известния по турско време абаджия Станчо Иванов. Той подарил мястото за изграждане на черква и в двора ѝ училище. Това било първото българско училище в града. До този чифлик било и старото училище Малки Вълко Куртович. В една от неговите стаи се помещавало Марашкото училище и канцеларията на Печатарското дружество. Преди Освобождението в него давали представления любители-актьори, сред които и Кочо Честименски. Сградата му изгаря до основи през 1907 г.
Малко преди това – през 1904 г, в квартала е изградено и ново читалище – “Христо Г. Данов”, наречено на именития книжар и издател. В продължение на десетилетия то се превръща в център на културния живот в Града под тепетата. Мястото за него подарил скромния каменар Ат. Каменаров, на чието име днес е наречена улица.
И до днес, макар и на пръв поглед да изглежда като нормална градска зона, живеещите в района усещат онази специфична атмосфера на наслоени един над друг пластове на времето, но само при внимателен оглед и познаване на историята на тази знаменателна пловдивска част.
За основа на текста е използвана информация от книгата Пловдивска хроника на Никола Алваджиев.
Източник: Lost in Plovdiv