След успеха на трите сборника „Добрите, лошите и грозните“, „Трансформации“ и комиксовия „Седем градски гряха“ популярният български кинокритик Благой Д. Иванов отново размества литературните пластове, предлагайки на читателите своя първи роман – провокативна приказка за любовта.

На пазара вече може да откриете „Мазето“ – майсторски романтичен психотрилър, в който един сериен убиец се учи... да обича.

Любовта е магия, която дава крила. Любовта лекува и най-дълбоките рани. Ала любовта е безсилна пред злото, което дреме във всеки един от нас.

Когато той среща Валентина, е убеден, че нищо няма да застраши щастието им. Докато един ден Звяра – неговата тъмна половина от миналото – не се пробужда и не поставя всичко на карта. Защото Звяра е безмилостен и е готов на всичко, за да утоли жаждата си.

За да спаси любимата си от чудовището, дремещо в сенките на подсъзнанието му, главният герой ще насочи яростта му другаде. Различни жени ще се превърнат в косвени жертви на кръвожадните му инстинкти и ще се окажат експонати в неговия мавзолей на лудостта – мазето на собствения му дом. Докато един ден контролът напълно не се изплъзне от ръцете му.

Безмилoстна дисекция на интимните взаимоотношения, тази нестандартна история за страстта дълбае дълбоко в човешката патология и вади на показ най-тъмните и прикрити желания.
В духа на романи като „Катастрофа“ на Джеймс Балард и „Психо“ на Робърт Блох, Благой Д. Иванов поставя под въпрос способността на съвременния човек да се променя, както и да преодолее собствените си демони в името на другия.

Перверзен хербарий на човешкото, романът руши всички табута, а под жанровите рамки и еротичната интрига се крият неочаквани и разтърсащи истини за странната и понякога зловеща човешка природа.
В „Мазето“ нacилиeтo и ceкcът cи пoдeлят cцeнaтa c дързък пoдтeкcт, кoйтo щe ни нaкaрa дa ocъзнaeм нeщo, кoeтo e eднoврeмeннo плaшeщo и oтрeзвявaщo: пoнякoгa oмрaзaтa нe e дocтaтъчнa, зa дa рaзруши чoвeк вcичкo – нужнa e и мaлкo любoв.

Но вие не спирайте да вярвате в любовта.

ОТКЪС

Първа глава
Александра през септември
През септември убих за първи път човешко същество.
Беше петък и на следващия ден с Валентина щяхме да отбележим цяло тримесечие заедно, което си беше постижение и за нея, и за мен. Не възнамерявах да излизам, тъй като имах купища работа вкъщи. Битови задължения, нали се сещате? Исках да подредя, да изчистя, да напазарувам и да подготвя малката си уютна бърлога за предстоящата вечеря на свещи с моята любима. Нещо повече – исках да направя вечерта специална. Още нямах идея как; просто знаех, че трябва по някакъв начин да отбележим изминалото ни време като двойка и да създадем красив спомен и за двама ни.
Прибрах се от работа малко след шест вечерта. Трябваше да се преоблека, да хапна набързо и докато още е светло, да се заема с шетането. Само че някой реши да обърка плановете ми. Някой искаше да бъда отново послушен и пак да изпълнявам заръките му. Искаше да се погрижа за зловещите му апетити.
Този някой не беше непознат.
Беше глас от миналото, който почти бях забравил.
Глас, който виеше.

Гъделът на Звяра, някъде отзад, почти на тила ми, ме свари напълно неподготвен и почти извиках, когато усетих дългите му, топли пръсти да ме докосват. Изненадах се не само от появата му, но и от факта, че бях развил някакъв инфантилен наивитет – нима наистина си бях въобразявал, че любовта е успяла да го изгони завинаги? Толкова красиви и безгрижни бяха дните с Валентина, че изцяло бяха прокудили спомените ми за него, а и за мен самия отпреди. Само че този път зовът му беше по-силен, имаше нещо ново и неочаквано напористо в повика му. Звяра нямаше да се задоволи с малко. Не и този път, не и след всичко, през което бях минал, преди да срещна прекрасната си приятелка – ефирното момиче, благодарение на което бях изцерил безразборния си сексуален хедонизъм. Не, този път Звяра се беше събудил по-кръвожаден откогато и да било и нямаше да се успокои, докато не му дам това, което желае.
Не беше въпрос на избор или на чудене. Вече се движех машинално и обличах тънкото си шушляково яке. Всеки опит за противопоставяне щеше да завърши безрезултатно, навярно потушен още в зародиш. Познавах добре опонента си и знаех, че е непобедим в пряк двубой. Единственият начин да се справиш със Звяра, е да го подмамиш, да го излъжеш и да отклониш вниманието му. Затова обаче е необходимо време и обикновено налучкваш напълно случайно правилната стратегия. Когато бях дете, той ме измъчваше, карайки ме да посягам на най-беззащитните и мили твари. Когато пораснах, го прокудих с нагона си. След като срещнах Валентина, сърцето ми изцяло го отблъсна. Ала тази вечер нямаше кой да ми помогне. Бях сам и уязвим. Просто щях да следвам заповедите му и да видя докъде ще ме отведат.
Мушнах ключовете от допотопния си нисан в джоба и отворих външната врата, когато съществото ми подшушна нещо. Нещо, което бях забравил, а можеше да потрябва.
Върнах се и го взех.
За всеки случай.

Карах привидно безцелно в продължение на час.
Скоро се престроих към магистралата, която водеше извън града. Здрачът отмираше и първите звезди се събудиха, пропускайки през потъмняващия небесен купол древна светлина. Карах и се опитвах да игнорирам шепотите. Звяра обаче не се интересуваше от желанията ми и продължаваше да ми дудне странни, понякога откровено безсмислени инструкции. Не проумявах всичко, но поне дотолкова следвах логиката му, че да съм сигурен в едно: трябваше да продължа напред по пътя и да не се съпротивлявам. Замислих се дали ако потърся помощ от някого, ще успея да си извоювам някаква временна свобода. Бях го правил преди, като младеж – само че нито консултациите с лекари и психиатри, нито половинчатите ми изповеди пред родителите ми, нито съветите на свещенослужители и на духовни лечители доведоха до успех. Срещах скептицизъм, присмех, равнодушие, арогантност, дори заплахи. При това от хората, които се предполагаше, че ще ми помогнат. Едни си мислеха, че си фантазирам, други ме обвиняваха в патологично търсене на внимание, а трети директно минаваха към подигравки. В един момент, още тогава, бях решил, че е за доброто на всички Звяра да остане тайна. Знаех, че никой не е в състояние да го изгони, защото никой не е в състояние да ме разбере.

Филмът „Семеен празник“ пристига в Пловдив за тазгодишното издание на традиционната Вечер на Европейското кино. Домакин отново ще бъде LUCKY Дом на киното – мястото за най-доброто от европейското и независимото творчество на седмото изкуство.

В „Семеен празник“ ще можем да видим легендата на киното Катрин Деньов. Тя играе Андреа – глава на семейство, което се събира по повод нейния 70-и рожден ден. Пред нея са синовете ѝ, големият, изигран от Седрик Кан, който е и режисьор на продукцията, и малкият – в ролята Венсан Макан. Той планира да запише рождения ден на видео. На празника се появява психически нестабилната голяма дъщеря Клер, която е изчезнала преди три години и нейното присъствие отваря стари рани.

Филмът на Седрик Кан е едновременно забавен и тъжен, едно интересно приключение през семейните връзки и отношения.

Като всяка година на Вечерта на Европейското кино, и този път „Семеен празник“ ще бъде със свободен вход, за да могат максимално много любители на седмото изкуство да се насладят на качествено изкуство от Стария континент. Прожекцията е на 19 ноември от 18:30 часа, като след филма ще се проведе и дискусия с участието на Владимир Трифонов. Прожекцията се провежда с подкрепата на програма Медия и Europa Cinemas.

Коледен базар Капана ще се състои и тази година, въпреки епидемичната обстановка. Събитието ще се проведе от 19 до 26 декември. И тази  година, организаторите на Капана Фест ще превърнат Малката Главна в една от най-големите празнични атракции. Това ще бъде и най-дългият Коледен базар Капана – цели 8 дни.Квартал Капана, ще бъде отново преобразен с няколко големи елхи и елхови гирлянди с празнична украса на ул.Златарска. Дядо Коледа и Снежанка традиционно ще зарадват най-малките в навечерието на празника от 24.12 до 25.12 на самия Коледен Базар (Малката Главна), като всеки родител ще може да поднесе с тяхна помощ, коледния подарък за своето дете.

Основният акцент за поредна година ще бъде върху тематичния творчески базар, на който ще си дадат среща 93-ма от най-интересните автори и артисти в България. Десетки щандове ще намерят своя дом на ул. “Райко Даскалов” ще представят майсторлъка на талантливи родни творци, които ще представят ръчно изработени коледни играчки, картички, ароматни и декоративни свещи, красиви бижута, керамика, дървени артикули и дърворезби, картини и какво ли още не. От щандовете за натурални храни и напитки ще се носят аромати на канела, греяно вино и прясно изпечени сладкиши.

За доброто настроение отново ще се погрижи музикалния павилион на WAM и MyVinyl Store, от който ще звучи музика от винилови плочи, специално подбрани в духа на празника. Организаторът на събитието Никола Сивков сподели, че Коледен базар Капана ще се проведе съобразно всички противоепидемични изисквания на местните и национални власти и ще бъде изцяло съобразен с актуалната епидемичната обстановка в Пловдив и страната.

„За нас е важно това събитие да се случи, защото всички творци и занаятчии бяха сред тези, които усетиха негативните ефекти на пандемията най-сериозно. Всички тези артисти оставят по частица от сърцето и душата си в своите произведения. Освен това, в края на годината е време да се заредим с оптимизъм и надежда за по-добра и успешна нова година“, сподели Никола Сивков.

Яна Борисова, чиито произведения са поставяни и четени в цял свят, представя своята първа книга “Чудна лятна нощ”. “Една от любимите ми думи в българския език е “свян”. Написах книга за красотата на смущението и колко прекрасни биха могли да бъдат всички, които го изпитват”, казва авторката.

Яна Борисова пише “Чудна лятна нощ” в компанията на няколко от най- добрите си приятели, които тя нарича “уникални и талантливи творци”. Кани един от любимите си артисти Стефан Вълдобрев да напише музика към романа, което превръща ”Чудна лятна нощ” в първата книга с авторска музика. Двамата са изключително свързани благодарение на театъра, където Стефан Вълдобрев играе в три постановки по нейни пиеси. Последният си драматургичен текст Яна написва специално за петдесетгодишния юбилей на актьора. Оркестрацията на музиката е направена от талантливия композитор Милен Кукошаров, с когото Яна Борисова работи през последните години и заедно създават поредица от сценични произведения. Редактор на творбата е известният режисьор и писател Димитър Коцев – Шошо, за когото авторката казва, че е “основен вдъхновител“ и причината да се издаде тази книга. Освен че са близки приятели, в последните години двамата често са и творчески тандем в общи филмови проекти. Към групата се присъединява и един от най-талантливите сценографи и художници Никола Тороманов. Той създава уникални илюстрации по романа “Чудна лятна нощ“, които предстои да бъдат отпечатани в специален тираж на книгата.

“Вярвам в творческите групи, в смисловите кръгове, в компаниите, в приятелствата и в семейството. Писането е самотно занимание, както предполагам и всеки личен, авторски творчески процес. Понякога, когато завършиш твоята част, не са останали сили да продължиш нататък. Затова вярвам в групите. Само така намирам сила и смисъл да продължа” - споделя Яна Борисова за своята творческа фамилия.

“Чудна лятна нощ“ е романтичен роман за любовта, таланта и последствията от тях. Партитура за силата на думите, за красотата на музиката и за смисъла и нуждата от изкуство. Една история за емоционалните, но притеснителни хора, които нямат възможността да изразяват чувствата и емоциите си. За тези, които не са шумни, които изпитват смущение и свян и нямат “оръжията“ на всички останали. За странниците, които независимо, че не приличат на другите, може би ще се окажат по-интересната част от човечеството. За таланта, вдъхновението и колко крехко и чупливо нещо е то, когато наоколо свири едно чуждо радио. Една любовна приказка, която променя света и го превръща в магическа реалност. И най-вече история за това как изкуството е по-силно от злото, което се опитва да го унищожи, защото мрази красотата.

Яна Борисова е писател, драматург и сценарист. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Най-известните й дра-матургични текстове са “Малка пиеса за детска стая”, “Приятнострашно”, ”Хората от Оз” и “За теб”, които се играят вече повече от десет години. Многократен носител на наградите Икар и Аскеер, Наградата на независимата критика, Наградата за камерна пиеса, наградата Златно перо, наградата Нова европейска драма и др. Номинирана за редица европейски отличия за драматургия и литература. Участва в най-значимите театрални фестивали в Европа. Стилът й на писане се смята за находка в съвременната българска литература заради органичността и темпото на диалозите, понякога преливащи в ярки поетични монолози. Нейни произведения са и: “Морето след теб”, “Господин нощ“, “Интервюто”, “Тихи невидими хора“. “За Любовта и всичко останало“, както и поредица сценични произведения за деца. “Чудна лятна нощ” е първият й роман.