Теодор Караколев

Улица „Иван Вазов“ получава своето име през ноември 1920 година, когато е преименувана от старото ѝ име „Станционна“ в чест на 70-годишния юбилей на писателя Иван Вазов. Точно сто години по-късно в „Под тепето“ ще ви представим поредица материали “Улица Иван Вазов от край до край”, свързани с историята на това знаменито пловдивско място. В следващите редове ще се разходим по тротоарите под огромните чинари – и още няколко други дървета, и ще чуем за тяхната история, но и настоящото им състояние.

Чинарите – от Платон до днес

Едно от първите споменавания в културната история на чинарите е в Класическа Атина, т.е. преди около 2400 години. Разбира се, те са много по-стари от всичко човешко, написано, изговорено или митично. Но и достатъчно внушителни и впечатляващи, че да влязат много рано в писмената памет на човечеството. Така в един от диалозите на Платон, Сократ разговаря с Федър край Атина под един изрично упоменат чинар. Смята се, че някои от градините, в които са били школите на Платон и Аристотел са били тъкмо чинарови. Макар и някои от тези градини да се смятат за маслинови, някои римски автори като Плиний пишат за чинарите, под които са водели своите уроци класичесите философи.

Как е изглеждал Пловдив като озеленяване тогава, не можем да сме съвсем сигурни, още по-малко точно къде какви дървета е имало. Идеята за култивиране на градини или изкуствена растителност едва ли се е появила у римляните, но едни от първите по-детайлни сведения за това имаме тъкмо от тях. А и със сигурност за римския Филипопол знаем повече, отколкото за по-ранния му вид. Все пак, не колкото други римски градове, като добре запазения поради историята му и добре проучен от археолозите Помпей. И със сигурност там е имало чинари, любими на римляните. Е, не на всички – историкът Плутарх пък разказва как Сула отсякъл голяма гора чинари около Атина за построяването на военни машини във войната срещу Митридат.

Любовта към градините се запазва през вековете в нашия регион. Вековни чинари, обичани от местните, има в Смолян, Гоце Делчев, Сандански и по други места. Съвсем близо до Пловдив – над Белащица има малка горичка с хилядолетен чинар, популярен като дървото с най-голяма обиколка на ствола – над 13 метра. Големият батко е на 1100 години, а по-малките на около 700, според поставените на място табели.

Най-популярното име на дървото идва в българския език от персийски, през турски. Популярно е и името „платан“ – чиито корени са в гръцкия език, но това е и латинското официално име на дървото. Среща се и с наименованието яблан.

Улица „Иван Вазов“ и неговите чинари

Чинарите, вероятно, са най-запомнящата се част на улица „Иван Вазов“ – затова и отделихме толкова време на тях. Огромните им стволове и тунелът, който образуват по правата улица, я правят истински магична.

Самите те са по-стари от самото име на улицата, дадено през 1920 година. Чинарите, изглежда, са посадени около 1908 година по заръка на цар Фердинанд, сам той любител на природата и ботаник. Според някои, той е дал разпореждане засадените по-рано дървета (най-вероятно акации) да бъдат заменени с по-дълготрайни такива и около 1908-1910 тогавашната „Станционна“ вече е получила своя нов облик, макар и с малки, новозасадени платанчета. Според друга, по-малко вероятна версия, още около 1902 година са засадени самите чинари и растителността от тогава не е променяна.

По-късно, малко след Първата световна война, улицата е павирана. Сегашната тротоарна настилка и специфични за „Иван Вазов“ вази около стволовете на дърветата, пък са още по-нови.

Самите дървета са поне два вида. В България са известни три – източен, западен и хибриден платан. По улицата лесно се разпознават източният и западният. Източният има малко по-груба кора, по-дълбоко изрязани листа, а топчетата, в които са семената, са по 2-7 на обща дръжка. Западният има малко по-гладка кора, листата са по-плитко изрязани, а на една връзка има едно или максимум две топчета. Повечето от дърветата по улицата са от западния чинар, който е по-устойчив.

…и две липи отпред...

Целият текст може да видите в Под тепето.

На 13 цветни страници с размер 49x66 сантиметра разказва историята на някои емблематични символи под тепетата, които сме изгубили завинаги поради грешни и недалновидни решения

Присъстват и други, които все още са в градската среда и могат да бъдат възродени, както надеждите за една по-добра и по-здрава нова година

„Изгубеният Пловдив” – така е озаглавен новият луксозен, стенен, 13-листов календар на Регионален исторически музей - Пловдив и Община Пловдив за 2021 година. От днес той вече е в продажба на цена от 9.00 лева и всеки може да си го закупи от експозиция „Съединение на България от 1885 г.” на пл. „Съединение” №1.

Календарът разказва историята на някои емблематични символи под тепетата, които сме изгубили завинаги поради грешни и недалновидни решения, но и на други, които все още присъстват в градската среда и могат да бъдат възродени, както надеждите за една по-добра и по-здрава нова година.

Пловдив е магнетичен град с прекрасни природни дадености, красивата и колоритна столица на Северна Тракия. Девизът „Древен и вечен” не е избран случайно – един от градовете с най-дълголетна история на Стария континент е все още жив, а животът е постоянна промяна. Понякога промяната се случва бързо и спонтанно, друг път узрява бавно и полека, понякога е жадувана от обществото, понякога обществото няма избор, понякога е за добро, а понякога не е. Пловдив продължава да върви по своя път, а посоката в настоящето се моделира от хората, които са избрали да случат живота си на това кътче от света. За да не се лутаме към бъдещето обаче е необходимо да не забравяме миналото, необходимо е да помним неудачите, които са допуснати преди нашето време, за да не ги повтаряме! Защото когато крадем от обаянието на Пловдив, съзнателно или без да искаме, ние крадем от едно по-щастливо и смислено бъдеще за нашите деца.

Български фонд за жените стартира кампанията по повод 25 ноември - Международния ден на ООН за борба с насилието над жени, с оригинална компилация от наистина страшни песни

Български фонд за жените издава първия по рода си албум „Вечните хитове на България“, в който единадесет музикални хита ще звучат така, както ги чуват милиони български жени, но никога не са звучали по радиото. Официалната премиера ще бъде на 25 ноември в 18.30 ч. в специално събитие във фейсбук страницата на организацията, а впоследствие достъпна за онлайн слушане и издадена на плоча.

Албумът “Вечните хитове на България” е компилация от монолози на насилници към жени-жертви. Всеки от тях носи заглавие, което съвпада с това на роден поп-хит от близкото и далечно минало и което много от нас свързват с любовни трепети. Това обаче, не са кавър версии, а неукрасени, неполирани изкази на унижение и подигравка към жени, които показват как любовта понякога се изражда в агресия. Текстовете описват дословно случаи на различни видове насилие. За съжаление, в тях е възможно всеки да разпознае свои близки и познати.

Мрачното вдъхновение зад проекта е фактът, че на всеки две седмици по една жена е убивана, докато слуша едно от тези или подобно на тях парче. Всяка година над 1 000 000 български дъщери, сестри, майки, баби, внучки, братовчедки, племенници, колежки и приятелки са обект на насилие. Всяка година десетки българки са убивани от техни настоящи или бивши съпрузи или партньори и от пандемията, наречена насилие над жени.

Защо цял албум? Най-вече защото случаите на насилие над жени често са редовно омаловажавани, премълчавани и дори толерирани. Повечето от тях са изолирани - всеки от тях вместен на три реда в тесните анонимни колонки на криминалната хроника. Реакциите към тях и нормализирането им ги превръщат в безкритична част от информационния поток.

Проектът “Вечните хитове на България” се опитва да ги систематизира и показва различните случаи и нюанси - насилието не е само физическо, а има доста по-широка гама от токсични проявления. Десет от тях намират място в компилацията - сексуално насилие, побой, преследване, стереотипизиране, трафик на жени, сексистки обиди и такива на расово-етническа основа и във връзка с външния вид. Петима български актьори записват по два от хитовете, но истинският фаворит е единадесетото парче. Turbo Hit Megamix е истински топ-хит от “върховете на класациите” - микс от цитати от изказвания на тези, които ни управляват и от чиито решения зависят животите ни: правителство, парламент, правоохранителни и правораздавателни органи, институции. 

Кампанията призовава всички да сменят изтърканата плоча, която се върти нон-стоп от години - да бъдат промяната, да говорят за насилието, да го разпознават, изобличават и предотвратяват, когато и където могат. Всеки желаещ може да се включи в кампанията в социалните мрежи и с реални действия - в живота.

С аудиоинсталацията „Вечните хитове на България“ Български фонд за жените се опитва да усили до нетърпимост крясъците на насилниците, за да не бъдат повече приемани подобни думи и да окуражи жертвите да говорят за проблемите. От Фонда призовават и всички институции да спрат с изтъркания рефрен от празни обещания и предлагат конкретни решения, с които да предотвратим пандемията от насилие над жени. Сред тях са: превенция чрез образование за ненасилствена комуникация и за половите стереотипи, промени в Закона за защита от домашното насилие и Наказателния кодекс, създаване на Национална агенция за борба с домашното насилие, събиране на официална статистика и провеждане на национално-представително проучване за мащаба и спецификите на насилието над жени, подобряване на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете и Стратегията по равнопоставеност към него и други подобни.